Главите на родните фенове раждат всякакви забавни и закачливи лафове,

Главите на родните почитатели раждат всевъзможни занимателни и закачливи лафове, свързани с футболистите и тяхната некомпентност, която от време на време демонстрират на футблния терен. Немалко от тях са свързани с танците.

Няма по какъв начин на стадиона или в кварталното заведение да не сте чували " Играе той... играе Ганкиното на необут крайник ", " Рипа Ръченица в наказателното поле ", " Върти манежи на терена ", " Играе ми Лебедовото езеро ", " Той танцува на терена ".

Нека стартираме с това кой играе Ганкино на необут крайник - никой. Това е смесено северняшко хоро в размер 11/16, на което шопите пък му споделят Копаница. Няма регион в България, в който да се танцува без обувки (освен при нестинарите), било то цървули, скарпини, или ботуши. Футболистите може да са " поставили ботушите " в някой мач, само че със сгурност не играят Ганкино на необут крайник.



Симоне Дзадза прибави доста известност към името си с осъществяването си в четвъртфинала на Евро 2016 против Германия. След странна засилка, сравнявана с Ръченица той ритна топката надалеч над вратата. Седмици наред светът се забавляваше с Дзадза.

Истината е, че футболистът направи няколко равномерни прескока, които обаче не могат да бъдат свързани с Ръченицата, защото тя е в размер 7/8 и когато се танцува, на третия прескок има задържане (пауза).



Движенията на Дзадза по-скоро могат да бъдат свързани с шопските прескоци, или по този начин наречените " кончета ", които са в размер 2/4.

" Върти манежи на терена ", това нормално се употребява за да се съпостави безцелността и неориентираността на някой футболист. В танците това е тъкмо противоположното. Манежът е доста комплицирано и мъчно за осъществяване деяние. Едни от най-големите хореографи изясняват, че един танцьор си проличава какъв брой е добър, по това какъв брой добре върти манежи. Това е въртене на изпълнителя към оста си, като в това време се придвижва в залата, описвайки кръг.



При балетната класика " Лебедово езеро " към този момент е комплицирано. Тук сравнението до някъде е обяснимо, защото всички сме виждали при леко нарушаване по какъв начин реагират някои футболисти, падайки на терена, като че ли в действителност са герои от спектакъла на на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. В този случай сравнението е заслужено.

За десерт остава най-сладкото. Истинските футболни ентусиасти изпадат в неописуемо наслаждение, когато гледат любиия си тим да господства в срещата с усмивки на терена. Тогава няма по какъв начин още веднъж да не се появят сравненията. " Играта им е като изкуство ", " Той танцува на терена ", тези изрази приказват сами по себе си.



Тогава почитателите имат чувството, че са отишли на спектакъл, или на някой величествен и трогателен танцов театър, който ги кара да наблюдават с удивление всяко едно придвижване на изпълнителите. Примерите за такива футболисти са доста. Няма да изброявам имена, с цел да няма непотребни обвинявания за пристрастия, вие към този момент сами сте се сетили за доста такива.