Любомир Николов: Обичайното не ми е интересно
Главен воин на " Нашият ден " е писателят и психолог Любомир Николов. Той показва новата си книга, по-точно първия си разказ " Крайни ограничения ". Любомир Николов е създател на сборниците с разкази: " Фламинго за обяд ", " Щастливите хора ", „ Въжеиграчът Карой, „ Очи на кьорав, език на болен ” и " Натюрморт с мъже ", номинирани за премията " Хеликон " през 2010, 2012 и 2014 година, както и на сборника с новели „ Слънчев бряг – код жълто ” 2013 г. Носител е на премията „ Чудомир ” и на други литературни награди.
" Мислим се за монолитни и верни, следваме свои полезности и ставайки заран, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от през вчерашния ден. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разрушил се аероплан, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от пестник и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разрушено на части. Има свят, който се основава, като се счупи тоя. И тогава проглеждаме отново. Има необичайно успокоение в развалената естетика. "
Има нов свят за описване и Любо Николов отново е намерил невъзможните герои за тази невъзможна история. Красива, многопластова, непредвидена и хипнотично безапелационна.
Любомир Николов описа повече и за опита си като психолог, който му е оказал помощ и за писането на литературни произведения&
" Аз съм малко Меркуриев вид – всичко върша малко по-бързо, в сравнение с би трябвало. Така и пиша. Мисля, че късият роман е нещо в действителност красиво, в случай че се направи както би трябвало. И това е едно почитание към читателя .
Общото сред хумористичните и фантастичните разкази е моето изкривяване на света, тъй като нормалното не ми е забавно . Фантастиката ми би трябвало малко като футурология, да ми доразвие концепциите. Един роман става елементарно въз основата на " Какво би било, в случай че... ". И в случай че се измести малко в бъдещето. А хуморът блика от това, че хората са пъклен съществени, че се пъклен уверени какъв брой са верни... Аз не слугувам на правила, тъй като когато човек счита нещо постоянно за вярно, той не е еластичен. "
Снимки – изд. Сиела
Чуйте повече в звуковия файл.
" Мислим се за монолитни и верни, следваме свои полезности и ставайки заран, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от през вчерашния ден. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разрушил се аероплан, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от пестник и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разрушено на части. Има свят, който се основава, като се счупи тоя. И тогава проглеждаме отново. Има необичайно успокоение в развалената естетика. " Има нов свят за описване и Любо Николов отново е намерил невъзможните герои за тази невъзможна история. Красива, многопластова, непредвидена и хипнотично безапелационна.
Любомир Николов описа повече и за опита си като психолог, който му е оказал помощ и за писането на литературни произведения&
" Аз съм малко Меркуриев вид – всичко върша малко по-бързо, в сравнение с би трябвало. Така и пиша. Мисля, че късият роман е нещо в действителност красиво, в случай че се направи както би трябвало. И това е едно почитание към читателя .
Общото сред хумористичните и фантастичните разкази е моето изкривяване на света, тъй като нормалното не ми е забавно . Фантастиката ми би трябвало малко като футурология, да ми доразвие концепциите. Един роман става елементарно въз основата на " Какво би било, в случай че... ". И в случай че се измести малко в бъдещето. А хуморът блика от това, че хората са пъклен съществени, че се пъклен уверени какъв брой са верни... Аз не слугувам на правила, тъй като когато човек счита нещо постоянно за вярно, той не е еластичен. "
Снимки – изд. Сиела
Чуйте повече в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ