ГЛАВА 1 СТАТИЯТА ВЪВ ВЕСТНИКА Репортерът е млад и с

ГЛАВА 1
СТАТИЯТА ВЪВ ВЕСТНИКА
Репортерът е млад и с прекомерно доста гел в косата си. Обича да споделя „ уха, да, тъкмо “ след всеки отговор на Мег. Тя като че ли не вижда това и към този момент от половин час двамата водят прелестен диалог.
– Като дребна имах рак. Оправих се, само че лекуването провокира сърдечен проблем. – Мег свива плещи, като че ли това е нещо нищожно, а не заболяване, с което сме се борили през последните дванайсет години от живота ни. Тя седи на дивана в дневната, а репортерът се е разположил на фотьойла против нея, на който Стив обича да гледа футболните си мачове. Аз съм седнала до щерка си и се пробвам да не давам отговор вместо нея.
– Уха, да, тъкмо – споделя репортерът и си записва нещо в бележника. Облечен е в костюм, който наподобява като ангажиран от татко му. Чудя се дали има опит в работата си. Поглеждам невероятното си, мощно, красиво, четиринайсетгодишно момиче, което напълно умерено приказва за болестта си, и – както върша всеки ден – благодаря на Бог, че е измежду нас. Едва не го изгубихме на няколко пъти. Под пуснатата върху раменете му кестенява коса проблясват дребни сребърни обеци.
– Едно обикновено сърце обезпечава кръв за цялото тяло – споделя Мег. – Моето беше толкоз едва, че тялото ми не получаваше нужното количество. Знаех, че един ден ще се нуждая от трансплантация.
Миналата седмица ни се обадиха от локалния вестник и желаеха да напишат публикация за новото сърце на Мег. Не бях сигурна дали да им разреша.
– Може да се стресира – споделих на Стив.
– В подобен случай ще прекратим изявлението. – Съпругът ми ме погледна и видя изписаната на лицето ми неустановеност. – Мег би трябвало сама да реши, Лизи.
– Искам да го направя – съобщи щерка ни в мига, в който я попитахме. – Искам да покажа на други заболели деца, че е допустимо да се оправят.
Мег се славеше със своя позитивизъм, който резервира даже до момента в който беше прекомерно болна, с цел да върви на учебно заведение и да играе с приятелите си – даже когато бе прекомерно изморена, с цел да вдигне отдалеченото на тв приемника, и можеше само да лежи в леглото си.
– Какво е възприятието да получиш нечие сърце? – пита репортерът в този момент.
Това е частта от историята, която ги интересува. Останалото – ракът на Мег, сърдечният ѝ проблем – са просто декор. Всяка година във Англия се правят двеста сърдечни трансплантации, само че единствено няколко от тях са на деца. Дъщеря ми е образец за благополучен завършек на историята. Тя е знамение. Нашето знамение.
Вестниците могат да запълнят всичките си страници с живота на Мег и отново няма да схванат какво е възприятието да знаеш, че сърцето ѝ може да откаже във всеки един миг. Шест месеца тя беше в листата с чакащите, като през това време положението ѝ непрекъснато се утежняваше. Тогава, в ден като всеки различен, получихме позвъняване и всичко се промени.
– Имаме подобаващ донор.
Откъс от " Въпросителната е половин сърце "
Ню Йорк, 2017 година Здрачава се. Френските прозорци отразяват залязващото слънце зад високите здания насреща. Упорити лъчи си проправ...
Бяха намерили съвпадане. Точният размер, същата кръвна група... уместно сърце за Мег. Наистина се случваше. Дъщеря ни щеше да получи втори късмет за живот. Развълнувах се и се тормозих. Побягнах по стълбите и отворих внезапно вратата на стаята ѝ. Тя разбра какво ще ѝ кажа в мига, в който видя лицето ми.
– Намерили са сърце, нали?
Случваше се. Мег щеше да бъде оперирана. Операцията ѝ щеше да продължи няколко часа и криеше безчет опасности...
– Всичко ще е наред, мамо – увери ме щерка ми, въпреки да не беше вярно тя да утешава мен.
Мег прекара четири часа в операционната, които ми се сториха като четири дни. Със Стив седяхме в столовата на болничното заведение, в която идваха и си отиваха най-различни хора, и не отделяхме взор от пейджъра, който ни дадоха, с цел да ни уведомят, когато всичко завърши.
Откъс от " Деволюция " на Макс Брукс
Не съм сигурна за какво поех по алеята, назад по маршрута на Тони към моста. Екопътеката беше по-близо. Нужда от независимост? Подсъзнателно б...
– Сигурно е необичайно – споделя репортерът в този момент.
Мег млъква за първи път от началото на изявлението, с цел да намерения, и поставя ръка на покритите си с белези гърди под суитшърта. Сърцето ми се свива. Тя претърпя прекомерно доста.
– Да, малко – признава щерка ми. – Но без това сърце щях да умра. По-добре да се усещам малко необичайно, в сравнение с да съм мъртва. – Тя се ухилва, само че от изражението на репортера ми излиза наяве, че не знае дали да се засмее. Необходимо е време, с цел да се свикне с черния ѝ комизъм.
– Ами... уха, да, тъкмо – отвръща репортерът, след което се намръщва против бележника си в търсене на идващия въпрос. – Какво би желала да кажеш на хората, които ще прочетат тази публикация? – Химикалката му увисва над страницата.
– Да се запишат в „ Регистъра на донорите “ – дава отговор, без да се замисли Мег.
Откъс от " Наръчник за двойки " от Демиан Букай
Да стартираме с една същинска история. Случката, която ще ви опиша, е напълно достоверна; в случай че не беше тя, нямаше да ме има. Става дума...
Преди щерка ми да се разболее, даже не знаех, че съществува подобен. Сега всички сме записани в него – Стив, аз, приятелите ни, нейните другари. Черният ни дроб и бъбреците ни няма да ни бъдат от никаква изгода, откакто умрем, само че могат да спасят нечий живот.
Репортерът е към края на изявлението си.
– Искаш ли да кажеш нещо на фамилията на донора си?
Не спирам да мисля за индивида, чието сърце бие в гърдите на Мег. Какво ли щеше да стане, в случай че не се беше записал в регистъра?
– Благодаря ви – споделя щерка ми и очите ѝ се пълнят със сълзи. Прегръщам я с една ръка и я прилепям до себе си. Нямаме визия от кое място е пристигнало сърцето ѝ. Знаем единствено, че е било на здрав мъж, умрял в автомобилна злополука. Това е всичко. Не ни е известно на какъв брой години е бил, къде е живял или какво е било фамилията му. Предполагам, че няма значение. Важното е, че преди да почине, е отбелязал в нужната кутийка, че ще се радва някой да получи органите му. Всеки ден благодаря на невероятния си шанс за това.