За коприната, парашутите или защо жените бръснат краката си
Гладки подмишници, гладки крайници. За едно модерно момиче това е част от наложителните ритуали и в основата на цялостното положително самочувствие. Естествено, това въобще не било по този начин във времената, когато женските облекла не разкривали съвсем нищо от тялото – т.е. допреди един век.
През 1915 година в Harper’s Bazaar се появила фотография на жена в съвременна вечерна рокля с разголени плещи и вдигнати нагоре ръце. В епохата на лудите танци и занимания това изглеждало като изцяло естествена фотография, в случай че не била една детайлност – дамата била с гладки подмишници. Следвала, несъмнено, реклама на пудра за епилиране и по този начин почнала напълно нова мода. Постепенно дамите разширили периметъра и обезкосмявали и краката си, само че прекомерно рядко. Нямало особена потребност от това, тъй като полите били дълги, всеобщите чорапи – памучни и единствено най-богатите можели да си разрешат скъпи копринени чорапи.
Компанията DuPont през 1939 година направила същинска гражданска война, като показала на пазара евтини и красиви найлонови чорапи. Успехът им бил толкоз огромен, че единствено в Съединени американски щати се продавали по четири милиона чифта дневно! Но почнала войната и производството се ориентирало към военните потребности. Найлонът бил нужен за парашути и даже не стигал, тъй че дамите дарявали чорапите си за тази цел. Да се върви с голи крайници, било извънредно непристойно и решението било просто – върху краката се нанасяла багра, имитираща чорапи. За тази цел краката трябвало да са идеално гладки – ето по какъв начин потребността родила модата на епилираните крайници.
Великият и всемогъщ Max Factor дори пуснал на пазара особено приспособление, с което дамите можели да нарисуват откъм гърба на крайници си " борд " на чорапа и по този начин илюзията била цялостна. Когато войната свършила и производството на найлонови чорапи и чорапогащи се нормализирало, дамите траяли да епилират краката си и по този начин тази традиция стигнала чак до наши дни.
7 бюти секрети от най-великите дами в историята
Save
През 1915 година в Harper’s Bazaar се появила фотография на жена в съвременна вечерна рокля с разголени плещи и вдигнати нагоре ръце. В епохата на лудите танци и занимания това изглеждало като изцяло естествена фотография, в случай че не била една детайлност – дамата била с гладки подмишници. Следвала, несъмнено, реклама на пудра за епилиране и по този начин почнала напълно нова мода. Постепенно дамите разширили периметъра и обезкосмявали и краката си, само че прекомерно рядко. Нямало особена потребност от това, тъй като полите били дълги, всеобщите чорапи – памучни и единствено най-богатите можели да си разрешат скъпи копринени чорапи.
Компанията DuPont през 1939 година направила същинска гражданска война, като показала на пазара евтини и красиви найлонови чорапи. Успехът им бил толкоз огромен, че единствено в Съединени американски щати се продавали по четири милиона чифта дневно! Но почнала войната и производството се ориентирало към военните потребности. Найлонът бил нужен за парашути и даже не стигал, тъй че дамите дарявали чорапите си за тази цел. Да се върви с голи крайници, било извънредно непристойно и решението било просто – върху краката се нанасяла багра, имитираща чорапи. За тази цел краката трябвало да са идеално гладки – ето по какъв начин потребността родила модата на епилираните крайници.
Великият и всемогъщ Max Factor дори пуснал на пазара особено приспособление, с което дамите можели да нарисуват откъм гърба на крайници си " борд " на чорапа и по този начин илюзията била цялостна. Когато войната свършила и производството на найлонови чорапи и чорапогащи се нормализирало, дамите траяли да епилират краката си и по този начин тази традиция стигнала чак до наши дни.
7 бюти секрети от най-великите дами в историята
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ