Гимназиалният учител Боян Боев (1883 ~ 1963), живял дълги години

Гимназиалният преподавател Боян Боев (1883 ~ 1963), живял дълги години наоколо с Учителя Дънов, изследва неговите размишленията и особената му сензитивност към казуса за детското образование в книгата „ Учителя за образованието “. „ Този труд ни минимум не изчерпва педагогическите хрумвания на Учителя Дънов… Но и това, което се дава тук е задоволително, с цел да се слагат основите на едно ново учебно заведение, което да е изцяло съгласно детската природа, а това е задачата и идеалът на педагогията, която излага Учителят. “, споделя Боян Боев.

(Боян Боев с Учителя на Изгревската поляна)

Учителя за образованието

Основно учебно заведение

Вторият интервал – от седма до четиринадесета година – е интервал на възприятията, на сърцето. Изтъкнахме, че според главния педагогичен закон всяка детска мощ или качество би трябвало да се развива през този интервал, през който то е в напредък. Ето за какво през втория интервал цялото образование и образование би трябвало да се свърже с възприятията. През този интервал в напредък са нравствените и естетични усеща, въображението и паметта.

Днешното учебно заведение страда от интелектуализъм. То подценява сърцето и волята. Това занемаряване на сърцето, на възприятията от днешното учебно заведение има съдбоносни последици, тъй като от логиката на психиката се знае, че възприятието дава направление на волята. Ето какво споделя доктор Никола Кръстников (специалист по нервни заболявания от началото на XX век) : „ Според доктор Блойлер (Блойлер, Ойген (1857-1939) – швейцарски психиатър, който основава Цюрихската школа по психиатрия дружно с К.Г. Юнг, вкарва термина „ шизофрения “ и е измежду първите откриватели на тази болест), всеки психологичен акт се съпровожда с възприятие, което в това време играе основна роля при решението. Емоцията дефинира направлението на дейностите, а характерът на индивида се дефинира съвсем извънредно от емоционалността. “ Ако се пропусне интервалът от седма до четиринадесета година за развиването на висши усеща, изгубеното не може към този момент да се навакса. Такова дете рискува да остане с безпаричен нравствен живот. Това споделя и доктор Н. Кръстников в упоменатия труд: „ Развитието на възприятията, освен обществени, само че и самостоятелни, може да става единствено в интервала на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развиването на детския разсъдък, би трябвало да става предвид на развиването на по-високи усеща, за възвишаване на детското сърце. “

Морализирането не оказва помощ, тъй като посредством него се моли на детския разум, без да се раздвижи детското сърце. Ето по какъв начин характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „ След като се заучи по всякакви способи разказчето, посредством въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И Учителят споделя: От тая приказчица се научихме, че не би трябвало да лъжем, научихме се, че не би трябвало да крадем, научихме се, че би трябвало да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас. Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество. “ (сп. „ Учителска мисъл “, 1923 г.).

Днешното учебно заведение ще се избави от своя интелектуализъм посредством образование на възприятията, посредством художествения детайл, трудовия принцип и прочие По какъв метод цялото образование и образование от този интервал може да се свърже с възприятията, със сърцето? Не да се приказва на децата, че би трябвало да имат такива и такива усеща, само че тези усеща детето би трябвало да ги живее. Самата просветителна среда би трябвало да основава условия за това. Всяко детско занятие през втория интервал би трябвало да буди у децата живи усеща: екстаз, наслада, състрадание, обич, съчувствие.

От друга страна, светът на красивото – художественият детайл – би трябвало да прониква цялото образование, всички образователни предмети, всеки образователен час, всяко детско занятие. Също по този начин и всички детски занимания през този интервал би трябвало да подхранват въображението, би трябвало да будят у децата живи облици и картини, посредством които да се привежда в интензивност неговото въображение. Ако през този интервал просветителният развой не работи на възприятието, на сърцето, в случай че не работи на въображението и не е проникнато от живописен детайл, то безусловно детското занятие ще бъде изсъхнало, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни. Както детската среда, така и просветителният развой би трябвало да будят наслада у детето. Радост ще внесат в детския живот апропо и музиката, Паневритмията, излетите, другарският час и прочие Казахме, че през първия интервал се поставя основата на волята, казахме още, че първият интервал е интервал най-вече на развиването и оформянето на тялото. Значи, при започване на втория интервал тялото и волята са към този момент много укрепени, с цел да може да се приложи с триумф през този интервал трудовият принцип и то измежду природата. Гореказаното дефинира характера на образованието и възпитанието през целия втори учебен интервал.

Избрано от: „ Учителя за образованието: Ролята на образованието в живота “, Боян Боев, изд. Сдружение „ Слънчогледи “
Снимка: Боян Боев с Учителя на Изгревската поляна; beinsaduno.bg