Архимандрит Никанор: Хората възстановиха манастира, защото искат да идват и да се молят на Козма и Дамян за здраве
Гигинският манастир „ Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян “, прочут още, като Църногорски манастир, е една от перлите, намираща се близо до София. Чудесно място за разходки, отдих и молебствия, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Манастирът е учреден по време на византийското господство. Предполага се, че неговите създатели са ревностни християни, които са следвали и подражавали на подвига на св. Йоан Рилски, който се е подвизавал в региона Мраката, днешното Радомирско поле “, съобщи пред БГНЕС архимандрит Никанор, свещеник на Гигинския манастир.
Светата обител е бил съсредоточие на духовния и публичен живот на българите от всички краища в първите епохи на робството, само че през Австро-турската война през 1730 година тя и изправена пред сложни времена.
„ Австрийците превземат град Ниш, дават вяра на християните за избавление и избухва протест, който от Ниш стига до земите тук. Бунтът е сподавен, защото австрийците си потеглят от града, подписва се мир сред Австрийската и Османската империи и популацията тук остава на произвола на отмъщението. Манастирът в този интервал е разпален и изгорял. Тогава е и мъченичеството на Св. Симеон Самоковски. В този интервал на гонения манастирът запустява “, описа игуменът.
Като цяло тези сложни времена траят няколко десетилетия. В началото на XIX век е хилендарски монаси, които минават, откриват аязмо на това място и през 1814 манастирът е възобновен. Първите монаси са двама локални свещеници.
През 1822 година стартира построяването на към този момент спомагателни здания за посрещане на поклонници и по този начин в манастира още веднъж стартира да кипи живот. Той се включва доста интензивно в църковно- националните битки.
В центъра на светата обител е ситуирана църквата, отдадена на лечителите светиите Козма и Дамян. „ Храмът е въздигнат на това място през 1814 година с труда на тогавашните монаси Захари и Иларион, които преди този момент са били свещеници в едно от селата тук. Той е бил уголемен в допълнение с един кръговиден притвор по-късно в 1869 г, за което има непокътнат каменен надпис на вратата “, описа архимандрит Никанор. Сред красивите икони в църквата са тези на Св. Теодор Стратилат, Св. Мина, Св. Георги и други Част от иконите са дело на Филип Зограф, един от художниците на Самоковската школа.
Най-ценните от тях са подредени и оформят дребна експозиция в обособена постройка на манастира.
„ Иконите, които се съхраняват в манастира са донесени в разнообразни интервали. Към тях също по този начин сме изложили царски икони – дверите и венчилото на най-стария иконостас, който е непокътнат в манастира – този в който реставраторите откриха диря от пожар “, съобщи архимандрит Никанор като добави, че най-вероятно е донесен от по-старата обител, която е била на връх Китка, и която е изгоряла.
Дълги години не е било известно кой е бил създателят на тези икони. „ Едно от най-интересните неща, които се откри при реставрацията на иконостаса е кой е създателят на иконите, намиращи се в няколко храма в Западна България. На иконата на Св. деятел Андрей и Марк, той е написал с доста дребни букви – Филип Зограф. Това е невероятно да се види с просто око, защото надписът е нависоко “, изясни още той.
В по-ново време манастирът развива и мощна обществена активност. През 30-те години на XX век е подписан контракт с Мини Перник и стартира да приема гратис деца на миньори за летните ваканции.
След 9 септември 1944 година манастирът е трансфорат в концлагер, в който работи командирът на Радомирския партизански отряд кръволокът Славчо Радомирски.
Възстановяването на манастира стартира едвам в края на 1998 година „ Първите монаси претърпяват доста сложен 5-годишен интервал. Те заварват липса на електричество, вода и като цяло, доста сложни условия “, описа архимандрит Никанор.
Манастирът сега е благоустроен. Възстановена е църквата Св. Козма и Дамян и остарялата манастирска постройка по европейски план, както и две други здания – Магерницата и някогашният Хамбар, където е настанена сбирката от икони.
На фотографията: архимандрит Никанор
До ден-днешен манастирът получава благи мнения от признателни хора, които са получили плодородна помощ посредством молитвите си пред копието на чудотворна светогорска икона, пристигнала тук през 2016 година Много хора идват, с цел да се помолят на двамата Козма и Дамян, и да имат здраве и благоденствие.
Хората възвърнаха манастира, тъй като желаят да идват и да се молят на Козма и Дамян за здраве. Самите Козма и Дамян, те са лечители, поддържат култа към себе си и изцяло оправдават съществуването на манастира, сподели още архимандрит Никанор.
Коментирайки положението на монашеството през XXI век, архимандрит Никанор показа, че се следи липса на отшелническата традиция, отбелязвайки че е станало по-социално. Според игумена ролята на свещеника би трябвало да бъде върната като социална фигура. „ Свещеникът е част от националните будители, от хората които насочват и дефинират публичното мнение “, съобщи още той. /БГНЕС
„ Манастирът е учреден по време на византийското господство. Предполага се, че неговите създатели са ревностни християни, които са следвали и подражавали на подвига на св. Йоан Рилски, който се е подвизавал в региона Мраката, днешното Радомирско поле “, съобщи пред БГНЕС архимандрит Никанор, свещеник на Гигинския манастир.
Светата обител е бил съсредоточие на духовния и публичен живот на българите от всички краища в първите епохи на робството, само че през Австро-турската война през 1730 година тя и изправена пред сложни времена.
„ Австрийците превземат град Ниш, дават вяра на християните за избавление и избухва протест, който от Ниш стига до земите тук. Бунтът е сподавен, защото австрийците си потеглят от града, подписва се мир сред Австрийската и Османската империи и популацията тук остава на произвола на отмъщението. Манастирът в този интервал е разпален и изгорял. Тогава е и мъченичеството на Св. Симеон Самоковски. В този интервал на гонения манастирът запустява “, описа игуменът.
Като цяло тези сложни времена траят няколко десетилетия. В началото на XIX век е хилендарски монаси, които минават, откриват аязмо на това място и през 1814 манастирът е възобновен. Първите монаси са двама локални свещеници.
През 1822 година стартира построяването на към този момент спомагателни здания за посрещане на поклонници и по този начин в манастира още веднъж стартира да кипи живот. Той се включва доста интензивно в църковно- националните битки.
В центъра на светата обител е ситуирана църквата, отдадена на лечителите светиите Козма и Дамян. „ Храмът е въздигнат на това място през 1814 година с труда на тогавашните монаси Захари и Иларион, които преди този момент са били свещеници в едно от селата тук. Той е бил уголемен в допълнение с един кръговиден притвор по-късно в 1869 г, за което има непокътнат каменен надпис на вратата “, описа архимандрит Никанор. Сред красивите икони в църквата са тези на Св. Теодор Стратилат, Св. Мина, Св. Георги и други Част от иконите са дело на Филип Зограф, един от художниците на Самоковската школа.
Най-ценните от тях са подредени и оформят дребна експозиция в обособена постройка на манастира.
„ Иконите, които се съхраняват в манастира са донесени в разнообразни интервали. Към тях също по този начин сме изложили царски икони – дверите и венчилото на най-стария иконостас, който е непокътнат в манастира – този в който реставраторите откриха диря от пожар “, съобщи архимандрит Никанор като добави, че най-вероятно е донесен от по-старата обител, която е била на връх Китка, и която е изгоряла.
Дълги години не е било известно кой е бил създателят на тези икони. „ Едно от най-интересните неща, които се откри при реставрацията на иконостаса е кой е създателят на иконите, намиращи се в няколко храма в Западна България. На иконата на Св. деятел Андрей и Марк, той е написал с доста дребни букви – Филип Зограф. Това е невероятно да се види с просто око, защото надписът е нависоко “, изясни още той.
В по-ново време манастирът развива и мощна обществена активност. През 30-те години на XX век е подписан контракт с Мини Перник и стартира да приема гратис деца на миньори за летните ваканции.
След 9 септември 1944 година манастирът е трансфорат в концлагер, в който работи командирът на Радомирския партизански отряд кръволокът Славчо Радомирски.
Възстановяването на манастира стартира едвам в края на 1998 година „ Първите монаси претърпяват доста сложен 5-годишен интервал. Те заварват липса на електричество, вода и като цяло, доста сложни условия “, описа архимандрит Никанор.
Манастирът сега е благоустроен. Възстановена е църквата Св. Козма и Дамян и остарялата манастирска постройка по европейски план, както и две други здания – Магерницата и някогашният Хамбар, където е настанена сбирката от икони.
На фотографията: архимандрит Никанор
До ден-днешен манастирът получава благи мнения от признателни хора, които са получили плодородна помощ посредством молитвите си пред копието на чудотворна светогорска икона, пристигнала тук през 2016 година Много хора идват, с цел да се помолят на двамата Козма и Дамян, и да имат здраве и благоденствие.
Хората възвърнаха манастира, тъй като желаят да идват и да се молят на Козма и Дамян за здраве. Самите Козма и Дамян, те са лечители, поддържат култа към себе си и изцяло оправдават съществуването на манастира, сподели още архимандрит Никанор.
Коментирайки положението на монашеството през XXI век, архимандрит Никанор показа, че се следи липса на отшелническата традиция, отбелязвайки че е станало по-социално. Според игумена ролята на свещеника би трябвало да бъде върната като социална фигура. „ Свещеникът е част от националните будители, от хората които насочват и дефинират публичното мнение “, съобщи още той. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ