Ги Корно е канадски психотерапевт, последовател на школата на Юнг.

Ги Корно е канадски психотерапевт, почитател на школата на Юнг. В своята книга " Отсъстващи татковци, изгубени синове " той разчупва мълчанието, което отхвърля потребността на всяко момче от бащиното самопризнание. " Въпросът за бащата и мъжката еднаквост прониква в актуалния свят от дълбините на груповото безсъзнателно. Не майките и бащите осъждам в тази книга, а мълчанието, което обгръща всички ни. Ролята на синовете през днешния ден е най-сетне да разчупят това безмълвие. Душата на света се крие постоянно когато има спорове и безредици. Точно тази скрита душа тормози мъжете през днешния ден. "

(Boy in a Blue Shirt, 1918, Amedeo Modigliani)

Законът на мълчанието

Всички мъже живеят повече или по-малко в наследено безмълвие, което се предава от потомство на потомство – безмълвие, което отхвърля потребността на всяко момче от признание (или потвърждение) от страна на татко му. Сякаш бащите ни са задължени да съблюдават предписание на мълчанието, постановяващо, че тези, които приказват, са опасност за мъжката взаимност.

Бащите ни са избягали в горите или в таверните на своята работа. Търсели са избавление в колата си, вестниците, телевизионните стратегии. Често са избирали да избягат в нереален, синтетичен свят – свят, обособен от действителността на сегашното, от всекидневните прекарвания, от личните си тела. В предишното и в сегашното мъжете се предават пред мощното прелъщение на масмедиите, пеещи им като морските сирени, които желали да подмамят Одисей на острова. Зависимостта им от медиите, сходна на пристрастяването към опиатите, им разрешава да заобикалят говоренето, населяването на личното тяло, влизането във взаимоотношения.

Псевдонезависимостта на мъжете в действителност не е нищо повече от неуловима форма на самопогълнатост.

Съвременните мъже в действителност имат доста малко случаи да претърпяват или да актуализират мъжествения си капацитет в наличието на бащите си. От началото на индустриалната епоха сред бащите и синовете съществува все по-малък контакт. Изкривяването, наподобява, е пропълзяло сред вродените потребности на синовете и държанието на днешните татковци, които като че ли са почтени за жалост фигури, хванати в клопката на орис, по отношение на която са безсилни. Бащите все по-силно се усещат във вакуум, откакто навиците на предците не престават да избледняват и това от ден на ден способства за краха на мъжката еднаквост.

Отсъстващи татковци

Терминът отсъстващи татковци в заглавието на тази книга цели да съобщи доста по-широк смисъл. Той се отнася както до физическото, по този начин и до психическото неявяване на бащите и внушава по едно и също време и духовно, и прочувствено неявяване. Той загатва и концепцията за татковци, които, въпреки физически да участват, се държат по недопустим метод: властническите татковци да вземем за пример са ревнуващи от качествата на синовете си потисници, които задушават опитите им за творчество или себеутвърждаване.

Емоционалната неустойчивост на бащите алкохолици държи синовете им в непрекъснато положение на неустановеност.

Изгубени синове

Втората част на заглавието – изгубени синове – цели да подчертае неналичието на прочувствени връзки сред бащите и синовете.

Тя внушава не толкоз, че синовете са изгубени в някакъв безспорен смисъл, а че са били изгубени за бащите, които неумишлено търсят.

Тази липса на внимание от бащата води до синовната некадърност да се разпознава с татко си като средство за определяне на лична мъжка еднаквост. По сходен метод наследник, лишен от удостоверение и сигурност, дадени му от наличието на бащата, е некадърен да се придвижи към зрялата възраст.

В случаите, когато родителят е принудител, слаб или непрестанно пийнал, синът може да го счита за толкоз неприветлив, че изрично да отхвърля да се разпознава с мъжкото – той освен ще презира татко си, само че и ще се опита да не му наподобява в каквото и да било.

Триъгълникът

За да се развие, мъжът би трябвало да се разпознава с майка си и с татко си. Триъгълникът баща–майка–син би трябвало да размени диадата майка–син. Ако бащата обаче отсъства, няма транспорт на идентификацията от майката към бащата и синът остава затворен в идентификацията си с нея. Отсъствието на бащата автоматизирано покачва въздействието на майката, която по този метод е натоварена с прекомерно тежка отговорност. При тези условия триъгълникът по този начин и не получава опция да се образува вярно и непосредственият резултат е, че във връзка с половата си еднаквост синовете се развиват в колоси на глинени крайници.

Въпреки че психоаналитичната литература в обилие разказва въздействието на майките върху синовете им, в това отношение тя постоянно е забравяла да означи, че тези майки са вездесъщи и всемогъщи, тъй като бащите са липсвали – в действителност толкоз отсъстващи, че неналичието им просто е била вземана за дадена.

Сега, когато чуя пациент да се оплаква от майка си, това, което също слушам (макар че не се изрича открито), е, че татко му е отсъствал. Следователно задавам въпроси и предлагам тълкования, ориентирани към изясняването на взаимоотношението баща–дете. Това е належащо, тъй като черната дупка, оставена от отсъствието на бащата, нормално се запълва с възмущение, виновност, идеализации и съмнение, които другояче биха могли да останат неразучени даже в терапия, отнемаща години. Да имаш майка, която е преобладаваща, свръхпредпазваща, потискаща или неприсъстваща, съвсем неизбежно показва, че бащата е отсъствал.

Присъстващият татко

Бащата е първият важен различен, който детето среща отвън утробата на майка си. За новороденото той на първо място съставлява – въпреки и много неотчетливо – не-майката; той въплъщава всичко, което не е тя. Той става третото настоящо лице в любовната история, привнасяйки детайл на разлъка сред майката и детето. Самото му наличие задейства развой на диференциация, защото посредством " притежаването " на жена си той слага завършек на блаженото положение на симбиоза, в което майката и детето са живели: " Твоята майка е моя жена и обича и мен! " – декларира той. Детето усеща, че към този момент не е единственият обект на предпочитание.

Следователно бащата по този метод въплъщава правилата на действителността и реда в фамилията.
При по-дълбок разбор обаче се вижда, че същинският отделител на майката и детето не е бащата, а по-скоро желанието – желанието на двойката да се открие един различен отвън детето.

Дори и единствено като среда, посредством която на желанието се дава израз, наличието на бащата е значително. Някои татковци слагат жесток завършек на симбиозата сред майката и детето, тъй като ревнуват от голямото количество внимание, изливано върху бебето. Като общо предписание обаче любовното предпочитание на двойката един към различен приключва изключителното обаяние от детето – нещо, от което за известно време новороденото има потребност, в случай че би трябвало да има здрав старт в живота.

Бащата му оказва помощ да откри вътрешна конструкция. По-конкретно, неговото наличие прави допустимо детето (особено момчето) да развие лична настъпателност (себеутвърждаване и дарба за самозащита), половост, възприятие за проучване, метод към Логоса или дарба за абстрахиране и обективиране.

Бащата също така оказва помощ на синовете си (и на дъщерите си) да създадат прехода от света на фамилията към света на огромното общество, въпреки че майката също играе засилваща се роля в прекрачването на тази бездна. Като цяло, децата, които са били съответно обгрижвани от татко си, демонстрират повече самонадеяност в проучването, в избора на професионална кариера и в персоналните си начинания.

Бащината обич постоянно се показва в условни термини като метод за поощряване на достиженията на детето: " Ако успееш в еди-какво си, ще ти дам това, което искаш. " Присъствието на този конвенционален детайл е от сериозно значение за разрастващото се възприятие на отговорност на детето, за желанието му да ревизира и да прекрачва границите и даже за уважаването на откритите йерархии. Той обаче ще има позитивно въздействие единствено в случай че е балансиран с обич и обвързаност.

За да може любовта на бащата да е недвусмислена, той би трябвало да обръща подобаващото внимание. Трябва да прекарва време с децата си – качествено време е актуалната фешън фраза. Девет минути на ден за децата сочат американските проучвания като междинен индикатор за грижите на бащата, а това просто не е задоволително. Родителят би трябвало да демонстрира автентичен интерес към самодейностите на децата си и в същото време деликатно да дефинира някои граници. Установяването им ще сътвори безвредната атмосфера, нужна за хармоничното развиване на детето. Той не би трябвало да постанова мненията и решенията си, като се крие зад жена си, а да разкрие мощните и слабите си страни и да не е просто убягващ или – още по-лошо – инатливо властнически.

Като е открит във връзка с личните си недостатъци, бащата разкрива пред детето си същинския свят, в който от него не се чака постоянно да е идеално. Това демонстрира на детето, че упражняването на властта не е наложително да е унизяващо, че здравото състезание и конкуренция не водят непроменяемо до стомашни язви и че качествата могат да са източник на наслада, а не на отчуждение.

Неадекватните бащински грижи

Неадекватен татко е този, който се държи по недопустим метод във връзка с сина си. По-долу следва резюме на методите, посредством които бащите могат да постановат голяма фрустрация върху децата си.

1. Продължителното неявяване на бащата заради някаква причина. Детето може просто да е изоставено, да е затворено в болница или някаква институция за дълъг интервал от време.

2. Неоткликването на бащата на потребността на детето от обич и обвързаност. Той не дава отговор на търсещото грижи държание на детето и може интензивно да го отхвърля.

3. Заплахите на бащата за занемаряване, употребявани за принуждаване или дисциплиниране на детето. Те могат да се отнасят до занемаряване на фамилията, отдръпване на любовта, самоубийство, в случай че детето продължи да работи по избран метод, или даже до ликвидиране на майката или на детето.

4. Насаждането на възприятие за виновност у детето от страна на бащата. Правят се изказвания, че държанието на детето е или ще бъде отговорно за заболяването или гибелта на един от родителите.

5. Бащата " се залепва " за детето. В случая на татко пияч да вземем за пример детето може да е наложително " напъхано " в родителската роля и би трябвало да порасне прекомерно бързо.

Тези настройки или дейности, категоризирани от Антъни Стивънс, обезпечават красноречиво резюме на главните контузии, разказани от пациентите в тяхната терапия. Ще прибавя две други категории в листата: татковци, които постоянно бият синовете си, и такива, които ги трансформират в жертвени овни за всичко, което не е наред в фамилията.

Бащино държание от този тип прави по този начин, че на сина му липсва самонадеяност, той става прекалено страхлив и има компликации в адаптирането към нови условия. Често става неузрял и прекомерно подвластен, под властта на тревога, меланхолия, натрапливости, фикс-идеи и уплахи. Освен това ще е податлив мощно да потиска яростта си. Дълбоката му нужда от обич може да одобри странни форми, като половинчати опити за самоубийство, бягство от вкъщи, симулирана болест, диви обвинявания и всевъзможни операции.

Трябва също да отбележим, че доколкото са породени от " отсъствието " на бащата, тези изкривявания ще бъдат обезщетени в същата степен от безсъзнателния развой на идеализацията. Момче, чийто татко е напуснал дома, нормално ще го идеализира или ще търси съвършен бащин сурогат. Често то ще е толкоз заслепено от желанието си, че ще е некомпетентно да прави оценка точно бащините фигури, които си е избрало, и това ще докара до още едно изменничество от страна на бащата-заместител.

От книгата: " Отсъстващи татковци, изгубени синове ", изд. Изток-Запад
Изображение: Boy in a Blue Shirt, 1918, Amedeo Modigliani - chinaoilpaintinggallery.com