Героите на Васил Василев–Зуека са във Варна до 5 април.

Героите на Васил Василев–Зуека са във Варна до 5 април. Те летят и носят блян за независимост във варненската изложба „ Папийон ”. Вестителите са ангели под формата на летящи хора и донкихотовци. Е, и Санчо Панса е тук, с цел да удържа връзката с действителността. Небето е синьо, клоунът се усмихва от стената, а стремежът за обич и независимост е напоен във всяко придвижване на четката. Такъв е Зуека, познаваме го от дребния и огромния екран, от театралната сцена, а в този момент и благодарение на неговите картини в изложбата му живопис „ Моите герои “.

Мартин Николов беседва с него:

Кога спирате?

Никога. Човек в случай че спре, значи е починал.

Кого представяте – Васил Василев или Зуека?

Една и съща персона е към момента. Не че не живеят няколко индивида в главата ми, само че това тук е компилация от всичките Зуеци.

Заглавието „ Моите герои “ галеристката Виктория Митева ми го предложи и аз го одобрих, тъй като моите картини са всички тези неща, които ме вълнуват. А кои неща ме вълнуват? Вълнуват ме хората от улицата – всеки със своята история, със своите фантазии обаче – мен това ме интересува. Мечтите на оня насреща, любовите му, по какъв начин схваща тематиката за свободата: какво за него е затвор и какво независимост.

По-обобщено виждам на живота, малко по-отгоре се пробвам да го погледна. Не виждам съответната персона, не виждам съответния случай, не виждам съответното време, в което живеем. Винаги ме е интересувало чоlешкото в индивида.

Затова ли в множеството Ви картини има небе?

Да, тъй като небето е знак на безкрая, небето е там, където се лети, небето е синьото, което харесваме, синьото е единственият леден цвят, което човек приема като най-топлото нещо на света – това е парадокс. Интересувал съм се постоянно от парадоксите на живота: т.е. по какъв начин едно извънредно грозно лице, да речем, може да наподобява влюбено. Интересувал съм се по какъв начин наподобява Квазимодо, по какъв начин наподобява влюбеният демон или по какъв начин наподобява сърдит ангел... Тези тематики ме вълнуват, тъй като са непрекъснати, те не зависят от късия интервал на човешкия живот.

Всички се вълнуват от тези всемирен тематики, Вие какъв колорит им придавате?

Аз избирам да приказвам положително с картините си, т.е. за мен любовта е положителна, стремежът към независимост е положителен, да обрисувам един смешник е положително, тъй като той постоянно носи положително, макар че е печален, той разсмива хората – той изначално е прелестен човек.

(...)

Има ли подправено изкуство?

Не. Нито едно изкуство не е подправено. Получих сигнали, че към този момент някои хора са ме копирали, което е извънредно необичайно. Но не може да има прекопирване на хрумвания. Идеите са хрумвания, те плуват на всички места в пространството. Дори и някой да вземе концепцията да вземем за пример на тази картина, в която Дон Кихот и Санчо Панса слизат от небето като ангели, даже и да вземе концепцията, че два ангела слизат да ни кажат нещо положително, при него картината ще стане доста друга, няма по какъв начин да е същата картина.

Така че не може да съществува кражба на хрумвания в изкуството.

„ Свободата, Санчо, е на върха на копието. “, нали по този начин? Вашата независимост на върха на четката ли е или някъде другаде я откривате?

Свободата постоянно е вътре в главата. Моята преподавателка Юлия Огнянова споделяше по този начин: „ Човек постоянно е свободен, деца, единствено че в рамката, която самичък си е направил... “

Цялото изявление на Мартин Николов с Васил Василев-Зуека може да чуете в звуковия файл: