Василий Зайцев: Може би най-успешният снайперист на Червената армия
Германците нахлуват в Съветския съюз през 1941 година по време на интервенция Барбароса, което въодушевява мъже и дами из цялата съветска степ да вдигнат оръжие. Един от тях обаче се оказва доста по-способен с пушката от останалите.
Това е историята на Василий Зайцев, един от най-хубавите снайперисти на Червената войска от Втората международна война.
Василий Зайцев е роден в оскъдно семейство в региона на Уралските планини в Русия. Родният му град е изолиран и надалеч от други детайли на обществото. Тъй като няма пазар, той става много ловък в това да хваща самичък храната си – прострелва първия си вълк, когато е на 12 години с пушка, подарена от дядо му, а по-късно стана движимост и в лова на елени.
Зайцев също по този начин е мощен възпитаник. Той посещава строително учебно заведение в град Магнитогорск и по-късно става механик. Учил е и счетоводство.
През 1937 година, на 22-годишна възраст, Василий се причислява към руския Тихоокеански флот и става служител в артилерийския отдел. След това приключва военно учебно заведение и е назначен за шеф на финансовия отдел на Тихоокеанския флот в Преображенския залив.
Въпреки опитът си в счетоводството, той не намира работата за пълноценна и непринудено се трансферира на фронтовата линия след интервенция Барбароса. Не след дълго началниците на Зайцев осъзнават, че той е необикновено добър с пушка и по този начин вземат решение да го създадат снайперист.
Зайцев е изпратен в Сталинград и назначен в 1047-и стрелкови полк на 284-та стрелкова дивизия „ Томск “, която става част от 62-ра войска.
Градът претърпява извънредно доста вреди по време на борбите сред немци и руснаци. В хода на над петмесечните боеве се счита, че са убити близо 750 000 бойци на Оста. Съветите се оправят още по-зле, губейки повече от 1,1 милиона души. Огромните количества отломки и опустошения обаче основават съвършените скривалища, от които Зайцев да стреля – и той незабавно се възползва.
През първите си 10 дни в опустошения от войната град снайперистът прострелва 40 германци. Колегите са толкоз впечатлени от достижението му, че бързо го вършат треньор на входящите снайперисти. Зайцев споделя на тези под негово управление: „ Виждате по какъв начин немския офицер излиза от бункера, изправен висок и всесилен, нареждайки на бойците си и придавайки си тип на могъщ човек. Той няма ни най-малка визия, че му остават единствено секунди живот. “
Ервин Кьониг идва в Сталинград. Откъс от кино лентата „ Враг пред портите “
Не лишава доста време на германците да осъзнаят, че Зайцев унищожава силите им и се твърди, че в отговор изпращат своя най-хубав снайперист Ервин Кьониг да убие руснака.
В продължение на няколко дни двамата снайперисти играят на гоненица като всеки дебне другия. Накрая двамата заемат позициите си. След като Кьониг прострелва съветски боец, нито един от двамата не помръдва в продължение на 15 минути. Когато немският снайперист най-сетне взема решение, че съперникът му не е наоколо, той взема решение да отиде да види руснака, който беше прострелял. Когато се изправя обаче, Зайцев го прострелва.
Докато съветският снайперист споделя тази история на създателя Василий Гросман, някои историци не са сигурни дали това в действителност се е случило. Няма данни за немски снайперист на име Ервин Кьониг. В същото време германците не са известни със своята бистрота в такива обстановки – Йозеф Гьобелс и други в държавното управление са под строги указания да прикриват всеки неуспех.
