Проф. Дитер Рухт: Пандемията катализира настроенията срещу политическия елит
Германският канцлер Олаф Шолц се разгласи изрично за въвеждането на наложителна имунизация за възрастните над 18-годишна възраст. И по този начин стана следващият политик, който наля масло в огъня. Срещу имунизациите, против рестриктивните мерки, против зелените документи и против Covid диктатурата, както я назовават, от месеци в цяла Европа стачкуват хора. Тази седмица вълна тази доближи и България. Там, където имунизацията против Covid-19 под друга форма стана наложителна, демонстрациите са все по-чести, все по-радикални и все по-стабилни. Но показват все по този начин мнението на една доста дребна част от обществото. Но по тази причина пък шумно.
Превръща ли се обаче антиваксърският митинг в придвижване?
" Бих се въздържал от такова определение. За разлика от политическите акции, които имат краткосрочни цели, с цел да се трансформира общественото неодобрение в придвижване, то би трябвало да се стреми към смяна на публичния ред. Според мен на никое място антиваксърските митинги, които следим в разнообразни европейски страни, нямат план за такава смяна . Или най-малко не е изкристализирал. Засега протестиращите просто споделят: " Не желаеме ограничавания ". Това сподели в предаването " Събота 150 " проф. Дитер Рухт, който оглавява института за проучване на протестните придвижвания в Европа. И предизвестява, че протестиращите към този момент осъзнават, че от тях зависят политическите решения за ръководство на Covid рецесията .
" Тези хора са изцяло уверени, че техните цивилен свободи са орязани, което в действителност дава отговор на истината. Проблемът е в аргументацията - протестиращите настояват, че задачата на политиците е не опазването на живота и здравето на хората, а постановяването на коронадиктатура, както те я назовават. Затова те все по-често приказват за подтисничество, а не за ограничаващи ограничения ".
По думите на проф. Рухт митингите са се нараснали и са навлезли от огромните в дребните обитаеми места , " демонстрациите станаха по-масови и по-радикални ".
Това сигурно го осъзнават и политиците. Но все пак в някои страни вкараха наложителна имунизация, другаде приготвят тази стъпка. Ако обаче имаме вяра на епидемиолозите, тази мярка най-малкото е закъсняла, тъй като съгласно тях разновидността Омикрон, който сега върлува из Европа, е опашката на пандемията. Точно в този миг да се опитваш да задължиш антиваксъри да се имунизират, е меко казано недалновидно. Вероятно това също радикализира митингите. В Германия даже има отправени смъртни закани против политици.
Къде е коренът на тази експанзия?
Настроенията против политическия хайлайф, каквито несъмнено имаше и преди пандемията, в този момент просто се ускориха. Пандемията им подейства като катализатор. Към групата протестиращи се причисляват и последователите на крайнодесни идеологии, които може и да са малцинство, само че за сметка на това са доста гръмогласни. Затова митингите се възприемат като по-значими в сравнение с са в реалност.
Днес в Австрия още веднъж ще има всеобщи демонстрации, всеки понеделник в Германия се провеждат митинги. Кой в действителност стачкува, и в случай че погледнем към Германия - има ли разлика сред западната и източната част на страната?
Да, има разлика. В някогашната Германска демократична република митингите са по-агресивни и по-радикални. Има райони в Източна Германия, където съперниците на коронаполитиката на държавното управление са болшинство. В западните провинции митингите не са толкоз всеобщи. Но в това време там има доста повече последователи на различната медицина, което автоматизирано ги прави съперници на Covid ограниченията и на цялостната политика на държавното управление. Разликите са исторически обусловени. В Източна Германия породи придвижването " Пегида " против ислямизацията на западния свят, там започнаха всеобщите митинги против бежанците и генерално против чужденците. В Саксония и Тюрингия крайната десница от дълго време се радва на необятна поддръжка. В дребните обитаеми места, на село, крайнодесните участват доста осезаемо в публичния живот - подобен човек може да не е кмет, само че е началник на пожарната, или на локалния състезателен клуб или е втори или трети човек в общината. Такива хора имат въздействие, тяхната дума се чува на село. У нас постоянно е имало една константна група хора, които изповядват крайнодесни идеологии. През годините сме следили разнообразни мотиви за готовност на тези хора. Тогава те внезапно се набиват в съзнанието ни и си мислим, че крайнодесните са нараснали въздействието си. Така беше по време на бежанската рецесия, по този начин е и в този момент по време на пандемията и обвързваните с това ограничаващи ограничения. Сигурен съм, че и в бъдеще ще има процеси, които ще засилват крайнодесните популисти.
Каква би трябвало да е реакцията на политиците при сегашната протестна вълна?
Не им елементарно на политиците. Според мен не би трябвало да има някаква последна, радикална реакция. Протестиращите са дифузна, хетерогенна маса хора и реакцията на политиците би трябвало да зависи от това към коя група измежду тях се обръщат. Сред протестиращите има хора, които не са удовлетворени от ограниченията, само че са отворени за диалог с причини и обстоятелства, които биха могли да трансформират мнението им. С тях би трябвало да се приказва с научни обстоятелства и без закани. Има обаче и хора, които трайно са се разделили с рационалните причини освен във връзка с пандемията. Тях човек не може да завоюва с научни обстоятелства. Разбира се, тези хора имат право на свое мнение и би трябвало да могат да го изразят свободно. Но политиците не могат да им повлияят. И несъмнено има още една значима група - това са идеологически подплатените протестиращи, които са последователи на крайни идеологии. Те са освен срещу Covid ограниченията, те са срещу открития либерален публичен ред. Тази група хора е рискова и по тази причина службите би трябвало да ги следят. А когато престъпват закона, да бъдат надлежно осъдени.
Вместо това, което оферирате, политиците подхванаха полемиката за въвеждането на наложителна имунизация. В някои европейски страни това към този момент е реалност. Как се отразява тази полемика на анти-Covid митингите?
Това налива в допълнение масло в огъня. Не единствено в Германия, и в съвсем всички европейски страни, политиците още с появяването на имунизациите изрично обявиха, че няма да постановат наложителна имунизация. Една година по-късно те се обърнаха на 180 градуса. Това се възприема като изменничество, като груба неистина. И в случай че би трябвало да съм почтен, не мога никого да обвиня. И до момента не мога да схвана кому беше нужно да дава обещание каквото и да било при започване на пандемията, когато никой нищо не можеше да планува сигурно. Така че реакцията на антиваксърите е изцяло разбираема.
Превръща ли се обаче антиваксърският митинг в придвижване?
" Бих се въздържал от такова определение. За разлика от политическите акции, които имат краткосрочни цели, с цел да се трансформира общественото неодобрение в придвижване, то би трябвало да се стреми към смяна на публичния ред. Според мен на никое място антиваксърските митинги, които следим в разнообразни европейски страни, нямат план за такава смяна . Или най-малко не е изкристализирал. Засега протестиращите просто споделят: " Не желаеме ограничавания ". Това сподели в предаването " Събота 150 " проф. Дитер Рухт, който оглавява института за проучване на протестните придвижвания в Европа. И предизвестява, че протестиращите към този момент осъзнават, че от тях зависят политическите решения за ръководство на Covid рецесията .
" Тези хора са изцяло уверени, че техните цивилен свободи са орязани, което в действителност дава отговор на истината. Проблемът е в аргументацията - протестиращите настояват, че задачата на политиците е не опазването на живота и здравето на хората, а постановяването на коронадиктатура, както те я назовават. Затова те все по-често приказват за подтисничество, а не за ограничаващи ограничения ".
По думите на проф. Рухт митингите са се нараснали и са навлезли от огромните в дребните обитаеми места , " демонстрациите станаха по-масови и по-радикални ".
Това сигурно го осъзнават и политиците. Но все пак в някои страни вкараха наложителна имунизация, другаде приготвят тази стъпка. Ако обаче имаме вяра на епидемиолозите, тази мярка най-малкото е закъсняла, тъй като съгласно тях разновидността Омикрон, който сега върлува из Европа, е опашката на пандемията. Точно в този миг да се опитваш да задължиш антиваксъри да се имунизират, е меко казано недалновидно. Вероятно това също радикализира митингите. В Германия даже има отправени смъртни закани против политици.
Къде е коренът на тази експанзия?
Настроенията против политическия хайлайф, каквито несъмнено имаше и преди пандемията, в този момент просто се ускориха. Пандемията им подейства като катализатор. Към групата протестиращи се причисляват и последователите на крайнодесни идеологии, които може и да са малцинство, само че за сметка на това са доста гръмогласни. Затова митингите се възприемат като по-значими в сравнение с са в реалност.
Днес в Австрия още веднъж ще има всеобщи демонстрации, всеки понеделник в Германия се провеждат митинги. Кой в действителност стачкува, и в случай че погледнем към Германия - има ли разлика сред западната и източната част на страната?
Да, има разлика. В някогашната Германска демократична република митингите са по-агресивни и по-радикални. Има райони в Източна Германия, където съперниците на коронаполитиката на държавното управление са болшинство. В западните провинции митингите не са толкоз всеобщи. Но в това време там има доста повече последователи на различната медицина, което автоматизирано ги прави съперници на Covid ограниченията и на цялостната политика на държавното управление. Разликите са исторически обусловени. В Източна Германия породи придвижването " Пегида " против ислямизацията на западния свят, там започнаха всеобщите митинги против бежанците и генерално против чужденците. В Саксония и Тюрингия крайната десница от дълго време се радва на необятна поддръжка. В дребните обитаеми места, на село, крайнодесните участват доста осезаемо в публичния живот - подобен човек може да не е кмет, само че е началник на пожарната, или на локалния състезателен клуб или е втори или трети човек в общината. Такива хора имат въздействие, тяхната дума се чува на село. У нас постоянно е имало една константна група хора, които изповядват крайнодесни идеологии. През годините сме следили разнообразни мотиви за готовност на тези хора. Тогава те внезапно се набиват в съзнанието ни и си мислим, че крайнодесните са нараснали въздействието си. Така беше по време на бежанската рецесия, по този начин е и в този момент по време на пандемията и обвързваните с това ограничаващи ограничения. Сигурен съм, че и в бъдеще ще има процеси, които ще засилват крайнодесните популисти.
Каква би трябвало да е реакцията на политиците при сегашната протестна вълна?
Не им елементарно на политиците. Според мен не би трябвало да има някаква последна, радикална реакция. Протестиращите са дифузна, хетерогенна маса хора и реакцията на политиците би трябвало да зависи от това към коя група измежду тях се обръщат. Сред протестиращите има хора, които не са удовлетворени от ограниченията, само че са отворени за диалог с причини и обстоятелства, които биха могли да трансформират мнението им. С тях би трябвало да се приказва с научни обстоятелства и без закани. Има обаче и хора, които трайно са се разделили с рационалните причини освен във връзка с пандемията. Тях човек не може да завоюва с научни обстоятелства. Разбира се, тези хора имат право на свое мнение и би трябвало да могат да го изразят свободно. Но политиците не могат да им повлияят. И несъмнено има още една значима група - това са идеологически подплатените протестиращи, които са последователи на крайни идеологии. Те са освен срещу Covid ограниченията, те са срещу открития либерален публичен ред. Тази група хора е рискова и по тази причина службите би трябвало да ги следят. А когато престъпват закона, да бъдат надлежно осъдени.
Вместо това, което оферирате, политиците подхванаха полемиката за въвеждането на наложителна имунизация. В някои европейски страни това към този момент е реалност. Как се отразява тази полемика на анти-Covid митингите?
Това налива в допълнение масло в огъня. Не единствено в Германия, и в съвсем всички европейски страни, политиците още с появяването на имунизациите изрично обявиха, че няма да постановат наложителна имунизация. Една година по-късно те се обърнаха на 180 градуса. Това се възприема като изменничество, като груба неистина. И в случай че би трябвало да съм почтен, не мога никого да обвиня. И до момента не мога да схвана кому беше нужно да дава обещание каквото и да било при започване на пандемията, когато никой нищо не можеше да планува сигурно. Така че реакцията на антиваксърите е изцяло разбираема.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ