Имало едно време, преди и след 9 ноември
Германската фотографка Сибиле Бергеман (1941 - 2010) е казвала, че се интересува от това, което не е " напълно на мястото си ". Възможно ли е тогава частите да се съединят в общ роман? Пътуващата галерия показва извънредно разнообразната ѝ работа през десетилетията, от репортажната и уличната снимка, през портретите до модата.
Изложбата в СГХГ ни среща с уловени моменти от улиците и парковете на Източен Берлин, само че също по този начин и с някои дълготрайни планове на Сибиле Бергеман, като да вземем за пример спектакъл за артисти с ментални и физически проблеми, който тя снима в продължение на девет месеца. Селекцията включва също по този начин фотоси от Франция, Съединени американски щати, Бразилия, Близкия изток, Африка, атмосферата малко преди и след обединяването на Западна и Източна Германия, а в серията от портрети от 80-те години постоянно взе участие щерка ѝ Фрида вон Вилд. Сега тя е ангажирана с проявлението на архива на Бергеман по света.
Автопортрет на Сибиле Бергеман Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa
" Едва в края на живота си тя стартира да се замисля по какъв начин да резервира архива си. Винаги гледаше към бъдещето, в никакъв случай към предишното ", споделя Фрида вон Вилд, чийто татко също е прочут фотограф - Арно Фишер (1927 - 2011). Апартаментът на Арно и Сибиле се трансформира в база на фотографите, които пътуват до източната част, измежду тях са Бресон, Куделка, Хелмут Нютон. И до през днешния ден Фрида открива нови и нови негативи, а когато процесът по оформяне на архива стартира, никой не е очаквал какъв брой доста работа ще значи това.
Кариерата на Сибиле Бергеман е директно обвързвана с изискванията в Източна Германия. Тя работи в две от водещите издания в Германска демократична република - Das Magazin and Sonntag, и снима напълно в черно-бяло, значително поради цената и дефицита на цветни филми тогава.
Marisa und Liane, Sellin, Insel Rügen [Marisa and Liane, Sellin, Insel Rügen], 1981 Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa Реклама
След рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година конфликтът сред западно- и източногерманските фотографи основава потребност от бърза акомодация, макар че културните връзки сред артистите в двете елементи на града не са напълно изгубени. Почти като при ангелите от кино лентата " Криле над Берлин " на Вим Вендерс в един миг светът става по-цветен към нея. Тогава за първи път в своите 50 години Бергеман стартира да работи с цветна снимка - смяна, която не е лесна за нея и другите, които се вливат в цялостната система.
" За нея това беше като консолидиране към един изцяло нов свят ", споделя Фрида. Новите фешън издания на собствен ред подценяват Бергеман като прекомерно стара, което води Бергеман към основаването на сполучлива лична организация, Ostkreuz. Нарастващото почитание към Бергеман съответствува и с световното преоценяване на другите течения и артистични подиуми в Източна Германия, постоянно редуцирана до историческия роман и политическия подтекст.
Театър RambaZamba, профилиран в работа с хора с ментални проблеми или физически увреждания, Берлин, 1997 Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa
" Всяко посещение на изложбата поражда разнообразни реакции, само че в страните, които имат сходно политическо минало, публиката реагира по-директно на видяното ", споделя Лили вон Вилд, щерка на Фрида и внучка на Сибиле. Последно бяхме в Санкт Петербург и Подгорица и ясно се виждаше, че хората се свързват на по-различно равнище със фотосите, в сравнение с в Индия или Мексико, където знанията са този интервал са по-теоретични. " И за двете е мъчно да отделят личността от изкуството.
" Беше изцяло отдадена на работата си, което значи, че нямахме типичните връзки сред баба и внучка. Понякога съм била с нея на празници, само че в никакъв случай не съм я виждала без фотоапарат. Помня, че понякога ме снимаше, а аз просто си играех и не разбирах за какво. Вероятно няма друго семейство, което да има толкоз богат фотоархив! "
Реклама
За Лили ангажирането с изложбите и архива води и до по-различен взор към оставеното от баба ѝ - тя не я свързва толкоз с стилната снимка, макар че за по-широката аудитория тя е позната точно с тази посока на работа. " Хората постоянно определяха фотографията ѝ като меланхолична - нещо, с което беше несъгласна. Едва в края на живота си стартира да признава, че да, фактически има мрак в нейните фотоси. "
" Сибиле Бергеман: Фотографии " ще продължи в СГХГ до 10 април. На 8 март от 18 ч. изкуствоведката Жени Дечева ще опише повече за приноса на Бергеман, а събитието ще е част от поредицата " Гледане с схващане ". През юни ретроспектива на работата на Бергеман ще има и в музея Berlinische Galerie.
В Дакар, 2001 Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Изложбата в СГХГ ни среща с уловени моменти от улиците и парковете на Източен Берлин, само че също по този начин и с някои дълготрайни планове на Сибиле Бергеман, като да вземем за пример спектакъл за артисти с ментални и физически проблеми, който тя снима в продължение на девет месеца. Селекцията включва също по този начин фотоси от Франция, Съединени американски щати, Бразилия, Близкия изток, Африка, атмосферата малко преди и след обединяването на Западна и Източна Германия, а в серията от портрети от 80-те години постоянно взе участие щерка ѝ Фрида вон Вилд. Сега тя е ангажирана с проявлението на архива на Бергеман по света.
Автопортрет на Сибиле Бергеман Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa
" Едва в края на живота си тя стартира да се замисля по какъв начин да резервира архива си. Винаги гледаше към бъдещето, в никакъв случай към предишното ", споделя Фрида вон Вилд, чийто татко също е прочут фотограф - Арно Фишер (1927 - 2011). Апартаментът на Арно и Сибиле се трансформира в база на фотографите, които пътуват до източната част, измежду тях са Бресон, Куделка, Хелмут Нютон. И до през днешния ден Фрида открива нови и нови негативи, а когато процесът по оформяне на архива стартира, никой не е очаквал какъв брой доста работа ще значи това.
Кариерата на Сибиле Бергеман е директно обвързвана с изискванията в Източна Германия. Тя работи в две от водещите издания в Германска демократична република - Das Magazin and Sonntag, и снима напълно в черно-бяло, значително поради цената и дефицита на цветни филми тогава.
Marisa und Liane, Sellin, Insel Rügen [Marisa and Liane, Sellin, Insel Rügen], 1981 Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa Реклама
След рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година конфликтът сред западно- и източногерманските фотографи основава потребност от бърза акомодация, макар че културните връзки сред артистите в двете елементи на града не са напълно изгубени. Почти като при ангелите от кино лентата " Криле над Берлин " на Вим Вендерс в един миг светът става по-цветен към нея. Тогава за първи път в своите 50 години Бергеман стартира да работи с цветна снимка - смяна, която не е лесна за нея и другите, които се вливат в цялостната система.
" За нея това беше като консолидиране към един изцяло нов свят ", споделя Фрида. Новите фешън издания на собствен ред подценяват Бергеман като прекомерно стара, което води Бергеман към основаването на сполучлива лична организация, Ostkreuz. Нарастващото почитание към Бергеман съответствува и с световното преоценяване на другите течения и артистични подиуми в Източна Германия, постоянно редуцирана до историческия роман и политическия подтекст.
Театър RambaZamba, профилиран в работа с хора с ментални проблеми или физически увреждания, Берлин, 1997 Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa
" Всяко посещение на изложбата поражда разнообразни реакции, само че в страните, които имат сходно политическо минало, публиката реагира по-директно на видяното ", споделя Лили вон Вилд, щерка на Фрида и внучка на Сибиле. Последно бяхме в Санкт Петербург и Подгорица и ясно се виждаше, че хората се свързват на по-различно равнище със фотосите, в сравнение с в Индия или Мексико, където знанията са този интервал са по-теоретични. " И за двете е мъчно да отделят личността от изкуството.
" Беше изцяло отдадена на работата си, което значи, че нямахме типичните връзки сред баба и внучка. Понякога съм била с нея на празници, само че в никакъв случай не съм я виждала без фотоапарат. Помня, че понякога ме снимаше, а аз просто си играех и не разбирах за какво. Вероятно няма друго семейство, което да има толкоз богат фотоархив! "
Реклама
За Лили ангажирането с изложбите и архива води и до по-различен взор към оставеното от баба ѝ - тя не я свързва толкоз с стилната снимка, макар че за по-широката аудитория тя е позната точно с тази посока на работа. " Хората постоянно определяха фотографията ѝ като меланхолична - нещо, с което беше несъгласна. Едва в края на живота си стартира да признава, че да, фактически има мрак в нейните фотоси. "
" Сибиле Бергеман: Фотографии " ще продължи в СГХГ до 10 април. На 8 март от 18 ч. изкуствоведката Жени Дечева ще опише повече за приноса на Бергеман, а събитието ще е част от поредицата " Гледане с схващане ". През юни ретроспектива на работата на Бергеман ще има и в музея Berlinische Galerie.
В Дакар, 2001 Източник: © Estate Sibylle Bergemann, ifa Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ