Германка изпревари над 220 мъже в коломаратон
Германка, която стартира историческия си пробег от България, стана първата жена, спечелила Трансконтиненталното съревнование в колоезденето. Фиона Колбингер прекоси Европа за 10 дни и победи повече от 200 мъже, които участваха в конкуренцията.
24-годишната изследователка на онкологични болести измина тъкмо 4000 километра от Бургас до френското пристанище Брест. Тя измина дистанцията за 10 дни, 2 часа и 48 минути, като изпревари с повече от 10 часа британеца Бен Дейвис, който изоставаше с цели 200 километра зад нея и пресече финала за 10 дни, 13 часа и 10 минути. На дребна отдалеченост след него финишира и холандецът Роб Хендрикс.
" Много съм сюрпризирана, че победих! ", сподели германката, която беше една от 40 дами и общо 265 състезатели от 24 страни от всички континенти, сред които и двама българи - Павел Стефанов и Смилян Павлов. Тя призна, че е стартирала в супермаратона с упоритостта да се качи на подиума при дамите, само че не и да победи в генералното класиране.
Карането на Фиона беше необикновено за наблюдение в профил. Тя въртеше педалите " по мъжки " и пое водачеството още в Австрия, като усилваше непроменяемо преднината си по маршрутите в Алпите, а представянето й притегли вниманието на целия колоездачен свят.
В Швейцария тя получи поддръжка на повече от 40 колоездачи, които я съпровождаха извънсъстезателно. Мнозина от тях бяха благожелателно настроени, само че неколцина нарушиха разпоредбите на трансконтиненталния пробег, като се пробваха да я теглят. Наложи се тя неколкократно да спре карането, с цел да не бъде декласирана, само че това не стопи голямата й преднина.
Това беше седмото издание на трансконтиненталния веломаратон, в който
състезателите сами избират маршрута
само че имат 4 наложителни контролни пункта по дистанцията. Тя минава измежду ред естествени забележителности, най-вече планински в обособените страни, а с изключение на да преодоляват естествени стихии и тук-там неособено положителни пътища, участниците сами си обезпечават храната и местата за нощуване. Те нямат право и на техническа помощ по време на пробега и сами би трябвало да отстраняват недостатъци по велосипедите си.
Трансконтиненталното съревнование се организира
за пръв път през 2013 година Но маршрутът
непроменяемо минава през България.
Първият старт е на моста " Уестминстър Бридж " в Лондон , а финалът е край крепостта " Румели Хисар " в Истанбул на Босфора. Тогава наложителните пунктове бяха единствено 2 - Павираният мост Капелмур във Фландрия, един от знаците на колоезденето в Белгия, и проходът Стелвио в Алпите на границата сред Швейцария и Италия, който е ситуиран на 2757 м надморска височина и е вторият най-голям павиран проход в Алпите.
Втората година стартът и финалът бяха същите , само че колоездачите трябваше да преминат край " Кафе Ревей о Матен " в Париж ", още веднъж през Стелвио и след това през националния парк Ловчен в Черна гора.
През 2015 година участниците потеглиха от моста Капелмур в Белгия и още веднъж финишираха на " Румели Хисар ", само че контролните пунктове бяха връх Венту (1912 м) в Южна Франция, 34-километровия проход " Страда дел Асиета " в Италианските Алпи, и градчето Вуковар в Хърватия.
През 2016 година стартът още веднъж бе в Гераардерсберген (Капелмур) , а участниците за първи път финишираха в Азия - пред Часовниковата купа в турското пристанище Чанаккале. Задължителните пунктове бяха емблематичната височина от Обиколката на Франция Кол де Сейса (1077 м), най-високият тунел в Алпите Фурка (2429 м) в Швейцария, най-високият проход в Доломитите Джау (2236 м) в Италия и най-високият планински масив Дурмитор в Динарските Алпи, Черна гора.
В петия коломаратон през 2017 година стартът още веднъж бе на Капелмур, а финалът на прелестните монолитни формирования Метеора в Гърция с контроли в замъка Лихтенщайн в Германия, връх Грапа (1775 м) край Венеция, Високите Татри в Словакия и павирания проход Трансфагарашан, дълъг 90 км, в Карпатите, Румъния, който бе същинско тестване за участниците.
Миналата година колоездачите стартираха още веднъж от Капелмур и минаха наложително през тунела Билерхьохе (2017 м) в региона Монтафон в Австрия, седловината Мангарт в Словения (2072 м), прохода Крконоше (1198 м) в Судетските планини, свързващ Полша с Чехия, и през планината Биелашница (2067 м) в Босна и Херцеговина.
Тази година, когато за първи път стартът напусна Фламандия и бе изместен в Бургас, 265-те участници минаха около паметника на връх Бузлуджа (1441 м), сръбския курорт Вранска Баня, прохода Гардена (2136 м) край фамозния ски център Вал Гардена и не по-малко фамозния френски ски курорт Алп д`Юез, също прочут и от Тур дьо Франс.
24-годишната изследователка на онкологични болести измина тъкмо 4000 километра от Бургас до френското пристанище Брест. Тя измина дистанцията за 10 дни, 2 часа и 48 минути, като изпревари с повече от 10 часа британеца Бен Дейвис, който изоставаше с цели 200 километра зад нея и пресече финала за 10 дни, 13 часа и 10 минути. На дребна отдалеченост след него финишира и холандецът Роб Хендрикс.
" Много съм сюрпризирана, че победих! ", сподели германката, която беше една от 40 дами и общо 265 състезатели от 24 страни от всички континенти, сред които и двама българи - Павел Стефанов и Смилян Павлов. Тя призна, че е стартирала в супермаратона с упоритостта да се качи на подиума при дамите, само че не и да победи в генералното класиране.
Карането на Фиона беше необикновено за наблюдение в профил. Тя въртеше педалите " по мъжки " и пое водачеството още в Австрия, като усилваше непроменяемо преднината си по маршрутите в Алпите, а представянето й притегли вниманието на целия колоездачен свят.
В Швейцария тя получи поддръжка на повече от 40 колоездачи, които я съпровождаха извънсъстезателно. Мнозина от тях бяха благожелателно настроени, само че неколцина нарушиха разпоредбите на трансконтиненталния пробег, като се пробваха да я теглят. Наложи се тя неколкократно да спре карането, с цел да не бъде декласирана, само че това не стопи голямата й преднина.
Това беше седмото издание на трансконтиненталния веломаратон, в който
състезателите сами избират маршрута
само че имат 4 наложителни контролни пункта по дистанцията. Тя минава измежду ред естествени забележителности, най-вече планински в обособените страни, а с изключение на да преодоляват естествени стихии и тук-там неособено положителни пътища, участниците сами си обезпечават храната и местата за нощуване. Те нямат право и на техническа помощ по време на пробега и сами би трябвало да отстраняват недостатъци по велосипедите си.
Трансконтиненталното съревнование се организира
за пръв път през 2013 година Но маршрутът
непроменяемо минава през България.
Първият старт е на моста " Уестминстър Бридж " в Лондон , а финалът е край крепостта " Румели Хисар " в Истанбул на Босфора. Тогава наложителните пунктове бяха единствено 2 - Павираният мост Капелмур във Фландрия, един от знаците на колоезденето в Белгия, и проходът Стелвио в Алпите на границата сред Швейцария и Италия, който е ситуиран на 2757 м надморска височина и е вторият най-голям павиран проход в Алпите.
Втората година стартът и финалът бяха същите , само че колоездачите трябваше да преминат край " Кафе Ревей о Матен " в Париж ", още веднъж през Стелвио и след това през националния парк Ловчен в Черна гора.
През 2015 година участниците потеглиха от моста Капелмур в Белгия и още веднъж финишираха на " Румели Хисар ", само че контролните пунктове бяха връх Венту (1912 м) в Южна Франция, 34-километровия проход " Страда дел Асиета " в Италианските Алпи, и градчето Вуковар в Хърватия.
През 2016 година стартът още веднъж бе в Гераардерсберген (Капелмур) , а участниците за първи път финишираха в Азия - пред Часовниковата купа в турското пристанище Чанаккале. Задължителните пунктове бяха емблематичната височина от Обиколката на Франция Кол де Сейса (1077 м), най-високият тунел в Алпите Фурка (2429 м) в Швейцария, най-високият проход в Доломитите Джау (2236 м) в Италия и най-високият планински масив Дурмитор в Динарските Алпи, Черна гора.
В петия коломаратон през 2017 година стартът още веднъж бе на Капелмур, а финалът на прелестните монолитни формирования Метеора в Гърция с контроли в замъка Лихтенщайн в Германия, връх Грапа (1775 м) край Венеция, Високите Татри в Словакия и павирания проход Трансфагарашан, дълъг 90 км, в Карпатите, Румъния, който бе същинско тестване за участниците.
Миналата година колоездачите стартираха още веднъж от Капелмур и минаха наложително през тунела Билерхьохе (2017 м) в региона Монтафон в Австрия, седловината Мангарт в Словения (2072 м), прохода Крконоше (1198 м) в Судетските планини, свързващ Полша с Чехия, и през планината Биелашница (2067 м) в Босна и Херцеговина.
Тази година, когато за първи път стартът напусна Фламандия и бе изместен в Бургас, 265-те участници минаха около паметника на връх Бузлуджа (1441 м), сръбския курорт Вранска Баня, прохода Гардена (2136 м) край фамозния ски център Вал Гардена и не по-малко фамозния френски ски курорт Алп д`Юез, също прочут и от Тур дьо Франс.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ