Изтървахме вируса: когато Меркел изгуби самообладание
Германия седи върху буре с барут? Изтървахме вируса? С такива думи „ Билдцайтунг “ цитира канцлерката Ангела Меркел от нейно закрито заседание с ръководителите на провинциите. Дори единствено половината от цитатите да са точни, това би означавало, че отсреща си имаме една канцлерка, която дефинитивно е изгубила всякакво самообладание. „ Трябва да бъдем още по-строги, другояче след 14 дни ще се върнем там, където бяхме “, споделила още Меркел.
Изтървахме ли в действителност вируса?
Канцлерката очевидно е същински ядосана - демонстрира го и реакцията ѝ против нестихващото предпочитание на германците да пътешестват. „ По Коледа 50 000 души летяха до Канарските острови и до Малдивите “, споделила още тя. И добавила, че 100 пъти към този момент е задавала въпроса за какво просто да не бъдат неразрешени такива пътешествия. На който, с намек за живота в тогавашната Германска демократична република, постоянно ѝ отговаряли, че Германия въпреки всичко е свободна страна.
Ако всички тези реплики в действителност са били разменени по този метод и в случай че Меркел фактически всякога получава все същия отговор, тогава огорчението ѝ е основателно. Та нали и десните екстремисти, които отхвърлят пандемията, постоянно напомнят гедерейската биография на Меркел - изключително когато тя упорства за ограничавания, които те възмутено отхвърлят като посягане против гражданските права.
Дали Германия в действителност е „ изтървала вируса “? В момента числата леко спадат, въпреки и незадоволително бързо, като имаме поради заплахата от по-нататъшно разпространяване на новите варианти. Със сигурност се знае и друго: прекомерно доста време лиши узаконяването на имунизациите в Европейски Съюз и сега доставките вървят прекомерно мудно. И когато таман канцлерката, която години наред в безчет договаряния по какви ли не тематики е демонстрирала именито мощни нерви, когато таман тази жена изгуби хладнокръвие, това към този момент е сериозна причина за паника.
През януари 2021 Меркел е това, което американците назовават „ lame duck “. Тази есен тя си отива от канцлерството. Всичко го знаят и (включително) заради това думата ѝ към този момент явно не тежи както до неотдавна. Да не приказваме, че за използването на всички решения всъщност дават отговор провинциите, а не Берлин. А мнозина всред министър-председателите, с които Меркел би трябвало да договаря сега, желаят да бъдат избрани отново. И добре знаят, че хората са изтощени от пандемията и мечтаят за разхлабване на рестриктивните мерки.
В същото време самата Меркел не желае да приключи кариерата си като канцлерка, която на последните метри се е провалила в битката против ковид. Още повече, откакто първо съумя да се наложи по време на финансовата рецесия, а след това и в разгорещените разногласия към бежанците през 2015 и в годините по-късно. Накрая пък пристигна и Доналд Тръмп, чието президентство беше за Меркел всичко друго, само че не и наслаждение.
Битка с времето
Нека не забравяме и още нещо. Ангела Меркел сигурно не бърка изключително доста с възгледа си, че по време на пандемията хората в Германия мърморят - дефинирано внимателно - в една в действителност много добра обстановка. Сегашният локдаун, който най-сетне стартира да дава позитивен резултат, надалеч не е толкоз непоколебим, колкото примерно в Италия, Испания или Франция. Казано иначе: канцлерката счита, че хората могат да преглътнат затворените заведения за хранене, анулираните самолетни пътешествия и няколкото седмици без свежа прическа. С което тя позитивно не омаловажава тежката орис на многочислени ресторантьори и създатели от културната сфера, които - сходно на доста други бизнесмени и техните чиновници - сега треперят за оцеляването си.
Борбата против пандемията в Германия е битка против времето. Мудният старт на имунизациите с съображение ни ядосва, само че повече ограничавания от сегашните към този момент не могат да се прокарат. Просто тъй като многомесечното напред-назад, произлизащо от срещите на канцлерката с министър-председателите, е опънало до прекаленост нервите на всички. И като че ли остава само вярата, че ужасните сюжети за разновидностите на вируса няма напълно да се осъществен.
Така или другояче: сега Германия прави много безпомощно усещане. А пролетта и дружно с нея бавното завръщане към нормалността към този момент наподобяват прекомерно надалеч.
Автор: Йенс Турау
Изтървахме ли в действителност вируса?
Канцлерката очевидно е същински ядосана - демонстрира го и реакцията ѝ против нестихващото предпочитание на германците да пътешестват. „ По Коледа 50 000 души летяха до Канарските острови и до Малдивите “, споделила още тя. И добавила, че 100 пъти към този момент е задавала въпроса за какво просто да не бъдат неразрешени такива пътешествия. На който, с намек за живота в тогавашната Германска демократична република, постоянно ѝ отговаряли, че Германия въпреки всичко е свободна страна.
Ако всички тези реплики в действителност са били разменени по този метод и в случай че Меркел фактически всякога получава все същия отговор, тогава огорчението ѝ е основателно. Та нали и десните екстремисти, които отхвърлят пандемията, постоянно напомнят гедерейската биография на Меркел - изключително когато тя упорства за ограничавания, които те възмутено отхвърлят като посягане против гражданските права.
Дали Германия в действителност е „ изтървала вируса “? В момента числата леко спадат, въпреки и незадоволително бързо, като имаме поради заплахата от по-нататъшно разпространяване на новите варианти. Със сигурност се знае и друго: прекомерно доста време лиши узаконяването на имунизациите в Европейски Съюз и сега доставките вървят прекомерно мудно. И когато таман канцлерката, която години наред в безчет договаряния по какви ли не тематики е демонстрирала именито мощни нерви, когато таман тази жена изгуби хладнокръвие, това към този момент е сериозна причина за паника.
През януари 2021 Меркел е това, което американците назовават „ lame duck “. Тази есен тя си отива от канцлерството. Всичко го знаят и (включително) заради това думата ѝ към този момент явно не тежи както до неотдавна. Да не приказваме, че за използването на всички решения всъщност дават отговор провинциите, а не Берлин. А мнозина всред министър-председателите, с които Меркел би трябвало да договаря сега, желаят да бъдат избрани отново. И добре знаят, че хората са изтощени от пандемията и мечтаят за разхлабване на рестриктивните мерки.
В същото време самата Меркел не желае да приключи кариерата си като канцлерка, която на последните метри се е провалила в битката против ковид. Още повече, откакто първо съумя да се наложи по време на финансовата рецесия, а след това и в разгорещените разногласия към бежанците през 2015 и в годините по-късно. Накрая пък пристигна и Доналд Тръмп, чието президентство беше за Меркел всичко друго, само че не и наслаждение.
Битка с времето
Нека не забравяме и още нещо. Ангела Меркел сигурно не бърка изключително доста с възгледа си, че по време на пандемията хората в Германия мърморят - дефинирано внимателно - в една в действителност много добра обстановка. Сегашният локдаун, който най-сетне стартира да дава позитивен резултат, надалеч не е толкоз непоколебим, колкото примерно в Италия, Испания или Франция. Казано иначе: канцлерката счита, че хората могат да преглътнат затворените заведения за хранене, анулираните самолетни пътешествия и няколкото седмици без свежа прическа. С което тя позитивно не омаловажава тежката орис на многочислени ресторантьори и създатели от културната сфера, които - сходно на доста други бизнесмени и техните чиновници - сега треперят за оцеляването си.
Борбата против пандемията в Германия е битка против времето. Мудният старт на имунизациите с съображение ни ядосва, само че повече ограничавания от сегашните към този момент не могат да се прокарат. Просто тъй като многомесечното напред-назад, произлизащо от срещите на канцлерката с министър-председателите, е опънало до прекаленост нервите на всички. И като че ли остава само вярата, че ужасните сюжети за разновидностите на вируса няма напълно да се осъществен.
Така или другояче: сега Германия прави много безпомощно усещане. А пролетта и дружно с нея бавното завръщане към нормалността към този момент наподобяват прекомерно надалеч.
Автор: Йенс Турау
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ