Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем подкрепят ли ни евролидерите за еврозоната
Германия пое ангажимент да ни направи среща с ЕЦБ за влизане в предверието на еврозоната, сподели министърът
Още по тематиката
В обществото доминира мнението, че България не извършва изцяло критериите за участие в Шенген, сочи проучване на " Алфа Рисърч "
Премиерът Бойко Борисов, дружно с група министри и член на Българска народна банка, е на среща с Волфганг Шойбле
България ще направи нужното да е от страните " на първа скорост в Европейски Съюз ", даде обещание Борисов след срещата си с немския канцлер
Проблемни са ниската степен на доближаване на стопанската система ни по отношение на средноевропейските равнища и съществуването на несъответствия
През последния месец България очевидно форсира дипломатическите диалози с водачи в Европа в посока приемане на страната в така наречен чакалня на еврозоната (механизма ERM II). Това беше тематика на срещите на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев с Еманюел Макрон и Ангела Меркел преди няколко седмици. На 23 юни тримата дружно с президента Росен Плевнелиев и подуправителя на Българска народна банка Калин Христов разискаха тематиката и на специфична среща с немския финансов министър Волфганг Шойбле. Какъв е шансът на България да влезе в преддверието на еврозоната, по кое време ще е допустимо и какви ще са резултатите, попитахме министър Горанов.
Защо в този момент държавното управление се засилва за влизане в предверието на еврозоната ЕРМ 2?
Първо, по контракта за присъединение към Европейски Съюз ние би трябвало да влезем. Задължени сме. В момента сме отвън европейския валутен механизъм и европейския валутен съюз. Започнахме по-активни дейности тъй като, първо, отговаряме на всички номинални критерии, и второ – знаете, че по-рано, през 2014 и 2015 година, да се приказва за сходно нещо беше много по-трудно поради скорошната рецесия в банковата система с банкрута на КТБ. По същата причина - поради изплащането на обезпечените влогове, 2014 година завърши и с много сериозен недостиг. Тоест при започване на предходния мандат на държавното управление на Борисов имаше за решение много вътрешни проблеми, които не дадоха опция елементарно да се води сходен диалог поради недоверието към страната.
Сега вероятностите са много по-добри. И за 2015, и за 2016 година отчитаме добър растеж на стопанската система, съпоставено със междинния европейски напредък. Разбира се, постоянно е по-добре растежът да бъде по-голям и поставяме старания в тази посока, най-малко от позиция на основаването на условия за правене на бизнес. За тази година упованията ни с всеки минал ден стават малко по-оптимистични, в сравнение с са били на стадия на правене на бюджета в края на 2016 година Затова и в този момент, след от Световната банка и Международния валутен фонд и след извършените прегледи на качеството на активите на банките, стрес тестванията и одитите на застрахователите и пенсионните сдружения, с доста по-силни причини имаме съображение да считаме, че рисковете във финансовата система са зад тила ни и че моделът КТБ е изолиран случай. Това е мнението и на МВФ, и на Световната банка. А то ни дава по-добра вероятност в диалога с Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите членове на еврозоната, от които в действителност зависи по кое време и с какви темпове ще ни позволен до по-нататъшна интеграция.
Какви послания чувате на срещите с евролидери и финансови министри през последните седмици? Какво ви сподели немският финансов министър Волфганг Шойбле преди дни?
Посланията са по-скоро позитивни с ясното схващане, че има още път да се извърви и с желанието на огромна част от сътрудниците, с които говорихме, да се убедят на място. Например френският ми сътрудник пожела да пристигна в България и тук да се убеди за степента на подготвеност и на институциите, и на финансовата система като цяло. Разговорът в Германия беше също позитивен, като там се пое ангажимент за диалог сред българската страна, немската страна и Европейската централна банка в лицето на Марио Драги, защото във връзка с ERM водещото решение е на ЕЦБ.
Дотук какви сигнали дава европейската банка?
Все още нямаме извършена публична връзка с ЕЦБ. Знаем, че те са консервативни, изключително след проблемите с Гърция от последните няколко години, само че ние сме уверени, че преимуществата от влизането в ERM 2 и по-късно в еврозоната, са повече от рисковете. На процедура в навечерието на 20-ата годишнина от въвеждането на валутния ръб, единственият инструмент, който може да го размени, е участието в еврозоната. Това е естественият път. И тук мисля, че има политически консенсус сред всички партии.
Какви насоки ви даде немският ви сътрудник: че единствената спънка е във финансовата система или има и други пречки пред България?
Въобще не е коментирал проблемите на финансовата система. Той не счита, че има такива. Той пое ангажимент да направи една взаимна среща сред представителите на немското финансово министерство, Европейската централна банка и българската страна, с цел да дискутираме вероятностите пред допускането ни в преддверието на еврозоната.
Каква цел си е сложило държавното управление - по кое време да аплайваме?
Ще аплайваме публично тогава, когато имаме уверението, че ще бъдем подкрепени. Няма да аплайваме, в случай че нямаме сигурност за това. До края на годината би трябвало да сме наясно какви са вероятностите ни. Предстоят още няколко срещи. Може би тези с ЕЦБ няма да са еднократен акт и позволявам, че в случай че за тях тематиката за уголемение на еврозоната стои на дневен ред, те също ще желаят да изпратят свои специалисти в Българска народна банка, в Министерството на финансите, с цел да огледат по какъв начин действат системите, да огледат номиналните критери, макар че в следващи конвергентни отчети излиза наяве, че отговаряме на номиналните индикатори за присъединение към ERM. Затова считам, че до края на годината би трябвало да сме наясно какви са ни вероятностите.
Озадачаващото е, че съгласно социологически изследвания на Евробарометър и проучването от тази седмица на Алфа Рисърч българите не са преобладаващо за влизане в еврозоната. Това се наблюдаваше и в други страни от втората вълна на присъединение към валутния съюз. Според мен страхът идва най-много от опита да се внуши, че ще има растеж в цените – нещо, което безусловно не почива на някаква прагматична икономическа логичност и не се наблюдаваше в нито една от страните, включили се към еврото в последните години. Това, което не осъзнават евентуално българските жители, е, че ние и сега на процедура имаме квази евро система, единствено че с рестриктивните мерки, които валутният ръб постанова.
Ако би трябвало да продадете концепцията на българите за какво да влезем в ERM и след това в еврозона, какво ще им кажете?
Има доста аргументи – първо, влизането в чакалнята на еврозоната е завършекът на интеграцията на България в Европейски Съюз. Това окончателно ще нарежда България изрично в центъра на Европа, което е по-скоро политически аспект.
От позиция на икономическите преимущества влизането в еврозона подсигурява присъединението на България към всички механизми, които съществуват там, и дават достъп до евтиния запас, който ЕЦБ предлага. Това доста ще понижи цената на кредитиране за жители и компании – достъпът до на ниска цена запас ще докара лихвите до междинните европейски равнища, които са към два пъти по-ниски.
Участието ни в избавителния фонд на еврозоната ЕСМ, което е наложително, в случай че станем нейни членове, ще даде опция при разтърсвания да разчитаме на общи европейски механизми, които са за превъзмогването на неблагополучия в стопанската система на дадена страна. Въпреки че от позицията, в която сега е нашата стопанска система, не виждам такива съществени опасности, само че по този начин или другояче ние неизбежно би трябвало да участваме в този механизъм.
Съществено ще понижи транзакционните разноски за обмяната от лев във евро, които съществуват макар закрепения курс. И, несъмнено, ще отпаднат уговорките на централната банка във връзка с банковия контрол или най-малко във връзка с надзора на трите най-големи банки, защото с влизането в еврозоната автоматизирано влизаме и в банковия съюз.
Предимствата са извънредно доста и страховете на жители съгласно мен са голословни. Те се насаждат от някои евроскептици. За мен главната ни външнополитическа цел е участието в еврозоната, и даже е доста по-важно и скъпо за нас от участие в Шенген.
В неофициалните диалози обвързва ли се влизането на България в ERM2 с Шенген?
Директно не се приказва, само че се видя, че без значение от това, че изцяло отговаряме за участие в Шенген, много години след цялостната ни техническа подготвеност не ни разрешават – постановат несъгласие върху нашето пълноправно участие.
Известно е, че Холандия постоянно е била срещу България да влезе в Шенген. По тази причина има ли в този момент диалози с Холандия за двете – ERM и Шенген?
Имаме или ще проведем диалози с всички страни. Влизането в ERM 2 изисква единомислещо решение на всички – на ЕЦБ и страните - членки на еврозоната, както и на единствената страна в ERM - Дания. С всички би трябвало да се реализира схващане, че България е подготвена и би трябвало да се причисли.
Има един главен мотив, който постоянно се употребява за секване на апетитите на страните, които желаят да влязат в ERM и респективно еврозоната, обвързван с приближаването към средноевропейското равнище на приходи и брутен артикул. Но за мен те са взаимно свързани. Недопускането ни към тези механизми ни отдалечава от конвергенцията и в действителност с причините, с които не ни позволяват, ни отдалечават от задачата, която и те имат. Защото, в случай че българите в България живеят по-добре, то и миграционният напън, от който те се оплакват от години, ще бъде понижен.
А ние би трябвало да си свършим нашата работа – да си подредим всички институции. Всеки ден, изключително от началото на работата на настоящето държавно управление, а и в предизборната акция, идентифицирахме проблемите пред обществото, пред правенето на бизнес и изобщо пред действието на обществото в другите му форми. Слабо работещите институции, голямата административна тежест, неналичието на чувство за правдивост, измерена посредством равнището на корупцията, престъпността и скоростта, с която работи правосъдната система. Всичко това са проблеми, които спъват развиването ни. Ние ги осъзнаваме и това се чака и от нашите сътрудници: да покажем, че можем да изградим едно сполучливо и богато общество, с цел да станем част от същия кръг на богати, сполучливи и развити демокрации.
От влизането ни в Европейски Съюз преди 10 години те ни следят и не регистрират да мърдаме доста по тези индикатори – корупция, правосъдна система...
Да, имаме проблеми с корупцията, само че дамгата, която сами си сложихме, комфортно се употребява от тези, които желаят да ни държат настрани от процесите на интеграция. Това не значи, че ние не би трябвало сами да решим този проблем, и аз мисля, че минимум самият факт, че за него непрекъснато се приказва, оказва помощ да се върви в вярната посока.
Колко време очаквате България да престои в ERM, преди да влезе в еврозоната?
Няма да бързаме, с цел да притискаме нашите сътрудници. За страни, които са с плаващ валутен курс, минимумът е две години. Ние, с закрепен валутен курс, можем да стоим и по-малко, само че няма да бързаме. За нас преимуществата от влизането в чакалнята са задоволителни от репутационна позиция и като предоставяне на вероятност на страната.
Съществуването на закрепен курс по този начин или другояче ни защищава от амортизация на лв. и по този метод от понижаване на действителните приходи на хората. В този смисъл няма да бързаме и не сме си сложили съответен период. Предполагам, че три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за замяната на лв. с еврото.
Колко ще коства на бюджета влизането в еврозоната?
Бюджетът директно ще взе участие с избрана сума в Единния стабилизационен механизъм. Има два основни фонда – единият е ЕСМ, а другият е Единен механизъм за преструктуриране. По първия има ангажимент на бюджета, а по втория страната ще се включи посредством Националния фонд за преструктуриране, който е към Българска народна банка. Освен тях се взе участие и в Единната скица за гарантиране на депозитите, само че тези фондове към момента не са построени даже в границите на Европейски Съюз. Но това са кардиналните задължения, в каквито страната ще би трябвало да се включи.
Сумарната оценка за Единния фонд за гарантиране на депозитите няма по какъв начин да бъде направена в този момент, защото той още не е стартирал своята работа. Имаме прецизна оценка във връзка с стабилизационния фонд. При голям брой допускания и според от наличието на Англия, България ще би трябвало да внася пет години по към 85 млн. евро, а до 12-ата година сумата общо би трябвало да доближи число в диапазона 681 - 788 млн. евро.
Ще има ли сума от настоящия валутен запас от 46 милиарда лева, която ще се освободи и ще е разполагаем на държавното управление или Българска народна банка?
Категорично не. Има някакво недоумение, с което постоянно се сблъсквам и малко ме озадачава, тъй като икономисти си разрешават да разясняват тази тематика, без да вникват в същността на валутния ръб и структурата на ръководство " Емисионно " в Българска народна банка. На процедура нито някакъв запас ще се освободи, нито някой ще може да употребява този запас.
При догадка, че влизаме в еврозоната, няма да има едни пари за харчене, защото това, което е благосъстоятелност на държавното управление сега, ще си остане благосъстоятелност на държавното управление. Аналогично минималните запаси на банките ще си останат техни. А това, което е благосъстоятелност на централната банка, ще си остане благосъстоятелност на Българска народна банка. И на процедура държавното управление няма да разполага с един спомагателен запас, с който да може да се разпорежда и да харчи.
Това, което ще се промени, е, че част от ресурса на Българска народна банка ще може да се влага малко по-рисково, тъй като такива са разпоредбите на ЕЦБ, и по този начин да носи спомагателна рентабилност. Иначе при влизане в еврозоната централната банка ще би трябвало да емитира евра и да ги обезпечи със сумата, която в този момент стои зад издадените левове.
Какви условия за осъществяване преди влизането в ERM ви показват финансовите министри в неофициалните диалози, които са във ваши пълномощия?
Моята задача, върху която работя, е да понижим стабилно бюджетния недостиг и да не го позволяваме. И Европейската комисия го видя, тъй като фискалната част отпадна от макроикономическите несъответствия.
Поддържането на непосредствен до уравновесения бюджет за мен е вярно най-малкото тъй като увеличението на дълговото задължение не е добра политика. Всички, които упорстват за едни или други разходи на българския бюджет, би трябвало да държат сметка и че увеличението на недостига неизбежно води до вдишване на нови задължения. Тригодишната бюджетна прогноза, към която аз и държавното управление се придържаме, е за последователно балансиране на бюджета, тъй че да не се постанова поемането на още задължения.
Ако продължим с ограниченията, които всекидневно планираме, свързани с възстановяване на събираемостта и битката със сивата стопанска система, има опция дефицитът да е по-малък. Например предходната година вместо недостиг регистрирахме остатък. Така че консервативното ръководство и недопускане на бюджетни дефицити е по-скоро това, което може да способства за мощна позиция на България по пътя й към еврозоната.
И еврокомисията, и МВФ, и Световната банка показват като проблем във финансовия бранш кредитирането и вложенията в свързани лица на банки, пенсионни сдружения и застрахователи. Какво ще извършите?
Многократно се пробвам да наложа и в този момент още веднъж ще предложа на Народното събрание изменение в Кодекса за обществено обезпечаване, което да даде една малко по-прецизна дефиниция във връзка с обвързваните лица. Дали има някакви терзания в бизнеса или не, само че в предходния парламент имаше внезапна опозиция против сходни промени. Надявам се в този парламент разбирането за казуса да бъде на по-високо равнище и да успеем да подобрим законодателната рамка по този начин, че да се пресекат, в случай че има и в случай че съществуват, такива практики.
Според икономисти и адвокати новата наредба не е задоволителна, с цел да обхване практиките, които се ползват...
Това, което сме създали в Кодекса за обществено обезпечаване, е стъпка в вярната посока. Надзорниците и бизнесът постоянно се преследват и в никакъв случай не се стигат, само че това е развой. В този смисъл сегашните разпореждания са още по-слаби във връзка с контрола кой е притежател и колкото по-бързо ги подобряваме, толкоз опцията за такива неприятни практики ще понижава.
А ограниченията, набелязани от Българска народна банка за възстановяване на надзора, неизбежно ще дават резултат и дават резултат. Увеличаването на потенциала на надзора и на броя на инспекциите също би трябвало да донесат резултат. Със сигурност има насъбрани неприятни практики от предишното, само че с всяка година се вижда усъвършенстване.
И да, имаме високо равнище на необслужвани заеми, само че пък имаме и много по-високо равнище на финансови буфери приблизително за системата и равнището на необслужваните заеми понижава, и то с много прилични темпове през последните години. Така че след рецесията от 2014 година мисля, че посоката е позитивна с всяка минала година. Консолидацията, която протича в банковия бранш, също е добра. България е релативно дребна като пазар и в този смисъл бизнес моделът на дребните банки е сложен за реализиране на добра доходност и окрупняването е естественият път.
А какъв ще е бизнес моделът на държавната банка ББР, за която вие отговаряте?
Бизнес моделът на държавната банка си е доста добър. Всички заеми се обслужват.
Тя раздава малко заеми на огромни сдружения, свързани с политици
ББР запълва дефицити. Дава и огромни заеми, поема риск и печели. Тя няма клонова мрежа, по тази причина дава на ниска цена финансиране на комерсиалните банки, с цел да кредитират дребните и междинните предприятия. Но в този момент всички банки имат на ниска цена и непотребен запас.
Каква е вашата позиция за влизането на България в Европейския банков съюз - кои са плюсовете и минусите, ще желаяме ли да влезем, преди да сме в еврозоната и по кое време?
Ние неизбежно ще влезем в банковия съюз, само че по-добре е да го създадем, когато се присъединим пълноценно към еврозоната. Защото механизмът за съдействие за страни отвън еврозоната има някакво преимущество, в случай че имаме подозрения или съмнения към метода на действие на локалния банков контрол, само че има и много дефекти и опасности.
Първо, разбирането, че надзорът на нашата банка ще отпадне, е неправилно, тъй като в случай че влезем в този механизъм, надзорът ще бъде стихотворец единствено върху трите най-големите банки.
Проблемът е, че има една нереципрочност – те ще взимат решения във връзка с тези три банки, без по никакъв метод Българска народна банка да може да се намесва в това решение. Ние няма да имаме право на глас. А от нас ще се чака ние да ги спасяваме. Това е казусът на присъединението в този момент – механизъмът не ни дава достъп до ликвидността, не можем да употребяваме избавителния фонд ЕСМ, в случай че се наложи да се извършат някакви капитализации по изключение, както да вземем за пример в Гърция. В този смисъл даваме част от суверенитета, без да имаме надзор върху тези процеси.
Ще бъде ли основан фонд за ликвидна поддръжка на банките, както предложиха МВФ и Световната банка?
Съвместно с централната банка сме пред завършване на механизъм, който да дава опция за бърза ликвидна поддръжка, в случай че това в миналото някъде се прояви като потребност. Ще има написани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране, само че към момента проучваме дали е нужна смяна в законодателството. Няма да се заделят запаси на банките, бюджета или държавното управление за нов фонд.
Интервюто взе Теодора Василева
Още по тематиката
В обществото доминира мнението, че България не извършва изцяло критериите за участие в Шенген, сочи проучване на " Алфа Рисърч "
Премиерът Бойко Борисов, дружно с група министри и член на Българска народна банка, е на среща с Волфганг Шойбле
България ще направи нужното да е от страните " на първа скорост в Европейски Съюз ", даде обещание Борисов след срещата си с немския канцлер
Проблемни са ниската степен на доближаване на стопанската система ни по отношение на средноевропейските равнища и съществуването на несъответствия
През последния месец България очевидно форсира дипломатическите диалози с водачи в Европа в посока приемане на страната в така наречен чакалня на еврозоната (механизма ERM II). Това беше тематика на срещите на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев с Еманюел Макрон и Ангела Меркел преди няколко седмици. На 23 юни тримата дружно с президента Росен Плевнелиев и подуправителя на Българска народна банка Калин Христов разискаха тематиката и на специфична среща с немския финансов министър Волфганг Шойбле. Какъв е шансът на България да влезе в преддверието на еврозоната, по кое време ще е допустимо и какви ще са резултатите, попитахме министър Горанов.
Защо в този момент държавното управление се засилва за влизане в предверието на еврозоната ЕРМ 2?
Първо, по контракта за присъединение към Европейски Съюз ние би трябвало да влезем. Задължени сме. В момента сме отвън европейския валутен механизъм и европейския валутен съюз. Започнахме по-активни дейности тъй като, първо, отговаряме на всички номинални критерии, и второ – знаете, че по-рано, през 2014 и 2015 година, да се приказва за сходно нещо беше много по-трудно поради скорошната рецесия в банковата система с банкрута на КТБ. По същата причина - поради изплащането на обезпечените влогове, 2014 година завърши и с много сериозен недостиг. Тоест при започване на предходния мандат на държавното управление на Борисов имаше за решение много вътрешни проблеми, които не дадоха опция елементарно да се води сходен диалог поради недоверието към страната.
Сега вероятностите са много по-добри. И за 2015, и за 2016 година отчитаме добър растеж на стопанската система, съпоставено със междинния европейски напредък. Разбира се, постоянно е по-добре растежът да бъде по-голям и поставяме старания в тази посока, най-малко от позиция на основаването на условия за правене на бизнес. За тази година упованията ни с всеки минал ден стават малко по-оптимистични, в сравнение с са били на стадия на правене на бюджета в края на 2016 година Затова и в този момент, след от Световната банка и Международния валутен фонд и след извършените прегледи на качеството на активите на банките, стрес тестванията и одитите на застрахователите и пенсионните сдружения, с доста по-силни причини имаме съображение да считаме, че рисковете във финансовата система са зад тила ни и че моделът КТБ е изолиран случай. Това е мнението и на МВФ, и на Световната банка. А то ни дава по-добра вероятност в диалога с Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите членове на еврозоната, от които в действителност зависи по кое време и с какви темпове ще ни позволен до по-нататъшна интеграция.
Какви послания чувате на срещите с евролидери и финансови министри през последните седмици? Какво ви сподели немският финансов министър Волфганг Шойбле преди дни?
Посланията са по-скоро позитивни с ясното схващане, че има още път да се извърви и с желанието на огромна част от сътрудниците, с които говорихме, да се убедят на място. Например френският ми сътрудник пожела да пристигна в България и тук да се убеди за степента на подготвеност и на институциите, и на финансовата система като цяло. Разговорът в Германия беше също позитивен, като там се пое ангажимент за диалог сред българската страна, немската страна и Европейската централна банка в лицето на Марио Драги, защото във връзка с ERM водещото решение е на ЕЦБ.
Дотук какви сигнали дава европейската банка?
Все още нямаме извършена публична връзка с ЕЦБ. Знаем, че те са консервативни, изключително след проблемите с Гърция от последните няколко години, само че ние сме уверени, че преимуществата от влизането в ERM 2 и по-късно в еврозоната, са повече от рисковете. На процедура в навечерието на 20-ата годишнина от въвеждането на валутния ръб, единственият инструмент, който може да го размени, е участието в еврозоната. Това е естественият път. И тук мисля, че има политически консенсус сред всички партии.
Какви насоки ви даде немският ви сътрудник: че единствената спънка е във финансовата система или има и други пречки пред България?
Въобще не е коментирал проблемите на финансовата система. Той не счита, че има такива. Той пое ангажимент да направи една взаимна среща сред представителите на немското финансово министерство, Европейската централна банка и българската страна, с цел да дискутираме вероятностите пред допускането ни в преддверието на еврозоната.
Каква цел си е сложило държавното управление - по кое време да аплайваме?
Ще аплайваме публично тогава, когато имаме уверението, че ще бъдем подкрепени. Няма да аплайваме, в случай че нямаме сигурност за това. До края на годината би трябвало да сме наясно какви са вероятностите ни. Предстоят още няколко срещи. Може би тези с ЕЦБ няма да са еднократен акт и позволявам, че в случай че за тях тематиката за уголемение на еврозоната стои на дневен ред, те също ще желаят да изпратят свои специалисти в Българска народна банка, в Министерството на финансите, с цел да огледат по какъв начин действат системите, да огледат номиналните критери, макар че в следващи конвергентни отчети излиза наяве, че отговаряме на номиналните индикатори за присъединение към ERM. Затова считам, че до края на годината би трябвало да сме наясно какви са ни вероятностите.
Озадачаващото е, че съгласно социологически изследвания на Евробарометър и проучването от тази седмица на Алфа Рисърч българите не са преобладаващо за влизане в еврозоната. Това се наблюдаваше и в други страни от втората вълна на присъединение към валутния съюз. Според мен страхът идва най-много от опита да се внуши, че ще има растеж в цените – нещо, което безусловно не почива на някаква прагматична икономическа логичност и не се наблюдаваше в нито една от страните, включили се към еврото в последните години. Това, което не осъзнават евентуално българските жители, е, че ние и сега на процедура имаме квази евро система, единствено че с рестриктивните мерки, които валутният ръб постанова.
Ако би трябвало да продадете концепцията на българите за какво да влезем в ERM и след това в еврозона, какво ще им кажете?
Има доста аргументи – първо, влизането в чакалнята на еврозоната е завършекът на интеграцията на България в Европейски Съюз. Това окончателно ще нарежда България изрично в центъра на Европа, което е по-скоро политически аспект.
От позиция на икономическите преимущества влизането в еврозона подсигурява присъединението на България към всички механизми, които съществуват там, и дават достъп до евтиния запас, който ЕЦБ предлага. Това доста ще понижи цената на кредитиране за жители и компании – достъпът до на ниска цена запас ще докара лихвите до междинните европейски равнища, които са към два пъти по-ниски.
Участието ни в избавителния фонд на еврозоната ЕСМ, което е наложително, в случай че станем нейни членове, ще даде опция при разтърсвания да разчитаме на общи европейски механизми, които са за превъзмогването на неблагополучия в стопанската система на дадена страна. Въпреки че от позицията, в която сега е нашата стопанска система, не виждам такива съществени опасности, само че по този начин или другояче ние неизбежно би трябвало да участваме в този механизъм.
Съществено ще понижи транзакционните разноски за обмяната от лев във евро, които съществуват макар закрепения курс. И, несъмнено, ще отпаднат уговорките на централната банка във връзка с банковия контрол или най-малко във връзка с надзора на трите най-големи банки, защото с влизането в еврозоната автоматизирано влизаме и в банковия съюз.
Предимствата са извънредно доста и страховете на жители съгласно мен са голословни. Те се насаждат от някои евроскептици. За мен главната ни външнополитическа цел е участието в еврозоната, и даже е доста по-важно и скъпо за нас от участие в Шенген.
В неофициалните диалози обвързва ли се влизането на България в ERM2 с Шенген?
Директно не се приказва, само че се видя, че без значение от това, че изцяло отговаряме за участие в Шенген, много години след цялостната ни техническа подготвеност не ни разрешават – постановат несъгласие върху нашето пълноправно участие.
Известно е, че Холандия постоянно е била срещу България да влезе в Шенген. По тази причина има ли в този момент диалози с Холандия за двете – ERM и Шенген?
Имаме или ще проведем диалози с всички страни. Влизането в ERM 2 изисква единомислещо решение на всички – на ЕЦБ и страните - членки на еврозоната, както и на единствената страна в ERM - Дания. С всички би трябвало да се реализира схващане, че България е подготвена и би трябвало да се причисли.
Има един главен мотив, който постоянно се употребява за секване на апетитите на страните, които желаят да влязат в ERM и респективно еврозоната, обвързван с приближаването към средноевропейското равнище на приходи и брутен артикул. Но за мен те са взаимно свързани. Недопускането ни към тези механизми ни отдалечава от конвергенцията и в действителност с причините, с които не ни позволяват, ни отдалечават от задачата, която и те имат. Защото, в случай че българите в България живеят по-добре, то и миграционният напън, от който те се оплакват от години, ще бъде понижен.
А ние би трябвало да си свършим нашата работа – да си подредим всички институции. Всеки ден, изключително от началото на работата на настоящето държавно управление, а и в предизборната акция, идентифицирахме проблемите пред обществото, пред правенето на бизнес и изобщо пред действието на обществото в другите му форми. Слабо работещите институции, голямата административна тежест, неналичието на чувство за правдивост, измерена посредством равнището на корупцията, престъпността и скоростта, с която работи правосъдната система. Всичко това са проблеми, които спъват развиването ни. Ние ги осъзнаваме и това се чака и от нашите сътрудници: да покажем, че можем да изградим едно сполучливо и богато общество, с цел да станем част от същия кръг на богати, сполучливи и развити демокрации.
От влизането ни в Европейски Съюз преди 10 години те ни следят и не регистрират да мърдаме доста по тези индикатори – корупция, правосъдна система...
Да, имаме проблеми с корупцията, само че дамгата, която сами си сложихме, комфортно се употребява от тези, които желаят да ни държат настрани от процесите на интеграция. Това не значи, че ние не би трябвало сами да решим този проблем, и аз мисля, че минимум самият факт, че за него непрекъснато се приказва, оказва помощ да се върви в вярната посока.
Колко време очаквате България да престои в ERM, преди да влезе в еврозоната?
Няма да бързаме, с цел да притискаме нашите сътрудници. За страни, които са с плаващ валутен курс, минимумът е две години. Ние, с закрепен валутен курс, можем да стоим и по-малко, само че няма да бързаме. За нас преимуществата от влизането в чакалнята са задоволителни от репутационна позиция и като предоставяне на вероятност на страната.
Съществуването на закрепен курс по този начин или другояче ни защищава от амортизация на лв. и по този метод от понижаване на действителните приходи на хората. В този смисъл няма да бързаме и не сме си сложили съответен период. Предполагам, че три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за замяната на лв. с еврото.
Колко ще коства на бюджета влизането в еврозоната?
Бюджетът директно ще взе участие с избрана сума в Единния стабилизационен механизъм. Има два основни фонда – единият е ЕСМ, а другият е Единен механизъм за преструктуриране. По първия има ангажимент на бюджета, а по втория страната ще се включи посредством Националния фонд за преструктуриране, който е към Българска народна банка. Освен тях се взе участие и в Единната скица за гарантиране на депозитите, само че тези фондове към момента не са построени даже в границите на Европейски Съюз. Но това са кардиналните задължения, в каквито страната ще би трябвало да се включи.
Сумарната оценка за Единния фонд за гарантиране на депозитите няма по какъв начин да бъде направена в този момент, защото той още не е стартирал своята работа. Имаме прецизна оценка във връзка с стабилизационния фонд. При голям брой допускания и според от наличието на Англия, България ще би трябвало да внася пет години по към 85 млн. евро, а до 12-ата година сумата общо би трябвало да доближи число в диапазона 681 - 788 млн. евро.
Ще има ли сума от настоящия валутен запас от 46 милиарда лева, която ще се освободи и ще е разполагаем на държавното управление или Българска народна банка?
Категорично не. Има някакво недоумение, с което постоянно се сблъсквам и малко ме озадачава, тъй като икономисти си разрешават да разясняват тази тематика, без да вникват в същността на валутния ръб и структурата на ръководство " Емисионно " в Българска народна банка. На процедура нито някакъв запас ще се освободи, нито някой ще може да употребява този запас.
При догадка, че влизаме в еврозоната, няма да има едни пари за харчене, защото това, което е благосъстоятелност на държавното управление сега, ще си остане благосъстоятелност на държавното управление. Аналогично минималните запаси на банките ще си останат техни. А това, което е благосъстоятелност на централната банка, ще си остане благосъстоятелност на Българска народна банка. И на процедура държавното управление няма да разполага с един спомагателен запас, с който да може да се разпорежда и да харчи.
Това, което ще се промени, е, че част от ресурса на Българска народна банка ще може да се влага малко по-рисково, тъй като такива са разпоредбите на ЕЦБ, и по този начин да носи спомагателна рентабилност. Иначе при влизане в еврозоната централната банка ще би трябвало да емитира евра и да ги обезпечи със сумата, която в този момент стои зад издадените левове.
Какви условия за осъществяване преди влизането в ERM ви показват финансовите министри в неофициалните диалози, които са във ваши пълномощия?
Моята задача, върху която работя, е да понижим стабилно бюджетния недостиг и да не го позволяваме. И Европейската комисия го видя, тъй като фискалната част отпадна от макроикономическите несъответствия.
Поддържането на непосредствен до уравновесения бюджет за мен е вярно най-малкото тъй като увеличението на дълговото задължение не е добра политика. Всички, които упорстват за едни или други разходи на българския бюджет, би трябвало да държат сметка и че увеличението на недостига неизбежно води до вдишване на нови задължения. Тригодишната бюджетна прогноза, към която аз и държавното управление се придържаме, е за последователно балансиране на бюджета, тъй че да не се постанова поемането на още задължения.
Ако продължим с ограниченията, които всекидневно планираме, свързани с възстановяване на събираемостта и битката със сивата стопанска система, има опция дефицитът да е по-малък. Например предходната година вместо недостиг регистрирахме остатък. Така че консервативното ръководство и недопускане на бюджетни дефицити е по-скоро това, което може да способства за мощна позиция на България по пътя й към еврозоната.
И еврокомисията, и МВФ, и Световната банка показват като проблем във финансовия бранш кредитирането и вложенията в свързани лица на банки, пенсионни сдружения и застрахователи. Какво ще извършите?
Многократно се пробвам да наложа и в този момент още веднъж ще предложа на Народното събрание изменение в Кодекса за обществено обезпечаване, което да даде една малко по-прецизна дефиниция във връзка с обвързваните лица. Дали има някакви терзания в бизнеса или не, само че в предходния парламент имаше внезапна опозиция против сходни промени. Надявам се в този парламент разбирането за казуса да бъде на по-високо равнище и да успеем да подобрим законодателната рамка по този начин, че да се пресекат, в случай че има и в случай че съществуват, такива практики.
Според икономисти и адвокати новата наредба не е задоволителна, с цел да обхване практиките, които се ползват...
Това, което сме създали в Кодекса за обществено обезпечаване, е стъпка в вярната посока. Надзорниците и бизнесът постоянно се преследват и в никакъв случай не се стигат, само че това е развой. В този смисъл сегашните разпореждания са още по-слаби във връзка с контрола кой е притежател и колкото по-бързо ги подобряваме, толкоз опцията за такива неприятни практики ще понижава.
А ограниченията, набелязани от Българска народна банка за възстановяване на надзора, неизбежно ще дават резултат и дават резултат. Увеличаването на потенциала на надзора и на броя на инспекциите също би трябвало да донесат резултат. Със сигурност има насъбрани неприятни практики от предишното, само че с всяка година се вижда усъвършенстване.
И да, имаме високо равнище на необслужвани заеми, само че пък имаме и много по-високо равнище на финансови буфери приблизително за системата и равнището на необслужваните заеми понижава, и то с много прилични темпове през последните години. Така че след рецесията от 2014 година мисля, че посоката е позитивна с всяка минала година. Консолидацията, която протича в банковия бранш, също е добра. България е релативно дребна като пазар и в този смисъл бизнес моделът на дребните банки е сложен за реализиране на добра доходност и окрупняването е естественият път.
А какъв ще е бизнес моделът на държавната банка ББР, за която вие отговаряте?
Бизнес моделът на държавната банка си е доста добър. Всички заеми се обслужват.
Тя раздава малко заеми на огромни сдружения, свързани с политици
ББР запълва дефицити. Дава и огромни заеми, поема риск и печели. Тя няма клонова мрежа, по тази причина дава на ниска цена финансиране на комерсиалните банки, с цел да кредитират дребните и междинните предприятия. Но в този момент всички банки имат на ниска цена и непотребен запас.
Каква е вашата позиция за влизането на България в Европейския банков съюз - кои са плюсовете и минусите, ще желаяме ли да влезем, преди да сме в еврозоната и по кое време?
Ние неизбежно ще влезем в банковия съюз, само че по-добре е да го създадем, когато се присъединим пълноценно към еврозоната. Защото механизмът за съдействие за страни отвън еврозоната има някакво преимущество, в случай че имаме подозрения или съмнения към метода на действие на локалния банков контрол, само че има и много дефекти и опасности.
Първо, разбирането, че надзорът на нашата банка ще отпадне, е неправилно, тъй като в случай че влезем в този механизъм, надзорът ще бъде стихотворец единствено върху трите най-големите банки.
Проблемът е, че има една нереципрочност – те ще взимат решения във връзка с тези три банки, без по никакъв метод Българска народна банка да може да се намесва в това решение. Ние няма да имаме право на глас. А от нас ще се чака ние да ги спасяваме. Това е казусът на присъединението в този момент – механизъмът не ни дава достъп до ликвидността, не можем да употребяваме избавителния фонд ЕСМ, в случай че се наложи да се извършат някакви капитализации по изключение, както да вземем за пример в Гърция. В този смисъл даваме част от суверенитета, без да имаме надзор върху тези процеси.
Ще бъде ли основан фонд за ликвидна поддръжка на банките, както предложиха МВФ и Световната банка?
Съвместно с централната банка сме пред завършване на механизъм, който да дава опция за бърза ликвидна поддръжка, в случай че това в миналото някъде се прояви като потребност. Ще има написани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране, само че към момента проучваме дали е нужна смяна в законодателството. Няма да се заделят запаси на банките, бюджета или държавното управление за нов фонд.
Интервюто взе Теодора Василева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ