Германия, мръсна приказка
Германия има особена символика в схващанията на българина. Made in Germany обичайно се схваща като знак на качество и цивилизованост. " Немската дисциплинираност ", " немските коли ", " немският футбол " - а ето, даже и в този момент " немската ваксина " е желана в публичното схващане по отношение на английската. Български студенти, експати, имигранти през XXI век има на всички места, в изискванията на Европейски Съюз граници се минават елементарно (като няма ковид), само че Германия към момента не е изгубила изцяло този собствен химеричен ореол. Затова и героят на " Уроци по немски " - мъж на средна възраст, който е объркал съвсем всичко в живота си, копнее да замине точно за Германия.
Филмът е пълнометражен дебют за Павел Веснаков - един от най-талантливите и награждавани млади режисьори на къси филми (само " Чест " има към 30 интернационалните награди за късометражно кино). Когато през 2015 година сценарият му печели най-голям общ брой точки на сесията за субсидиране на дебюти в НФЦ, той се споделя иначе - " Спасителят в прахта ". Сесията е анулирана, планът буксува, постанова се да се яви и да заслужи финансиране повторно - този пък паралелно с опитните режисьори. Не е единственият, потърпевш от родните механизми за подкрепяне на седмото изкуство. Някои от тези пострадали се отхвърлят, други упорстват - като Веснаков, който шест години по-късно въпреки всичко приключи и показа кино лентата на 25-ия " София филм фест ", където той бе отличен с две награди.
" Уроци по немски ", несъмнено, търпи негативи от това забавяне. Макар че сюжетът и други елементи на филмовия роман са били променяни и обновени, той ми се коства малко стар - както тематично, по този начин и естетически. Веснаков компенсира това с отлична работа с актьорите - изключително впечатляващо е превъплъщението на Юлиан Вергов (награда за мъжка роля от Кайро 2020), прочут в напълно друг ключ на всеобщата аудитория, и с задоволително прочувствен и почтен роман. Но тези трудно дълги фрагменти - шест-седем минути, в които камерата на Орлин Руевски безмълвно следва героя из градската джунгла, евентуално щяха да впечатляват повече, в случай че не ги към този момент бяхме гледали в " Посоки " или " Подслон ", в случай че не се бяха появили в това време толкоз доста български филми в канавата на новия обществен натурализъм (някои - и с интернационалните успехи). Това чувство за житейски капан, за невъзможност, за безпределно повтаряне се укрепва от аудиоучителя на немски, който главният герой Никола непрекъснато слуша в колата си. Той повтаря с еднообразен глас едни и същия думи - монтаг, динстаг, митвох...
В първия кадър на " Уроци по немски " Вергов и Герасим Георгиев-Геро седят на някаква мърлява товарна гара (май). Геро споделя трагична история, само че я споделя като анекдот, по тази причина финалът й е неочакван и удря по-силно. В остатъка от " Уроци по немски " анекдот няма, всичко е гробовно съществено и много предсказуемо. Вергов, съблякъл нормалното телевизионно лустро, е разведен мъж с условна присъда (за побой), който работи неквалифициран труд и чака да му изтече пробацията. Има деца при някогашната си жена (Стефка Янорова), които са отчуждени от него, родители, които го считат за несретник, и нова другарка (Елена Телбис), с която кроят проекти за емиграция в Германия и нов житейски късмет. Тъкмо тази опция за старт на чисто обаче се изплъзва на Никола, до момента в който в последните два дни преди отпътуването се пробва да се сдобри с целия си " тукашен " свят. Както и в предходните - късометражни - филми на Веснаков, един от главните фокуси е разривът сред поколенията; на връзките сред Никола и татко му (Васил Банов) е отделена централна част от филмовия роман и спор. Помирението е финален излаз, щастието е постоянно някъде другаде. Германия остава единствено утопичен топос.
" Уроци по немски " е сериозен и откровен авторски филм, с премислена хармония, но още веднъж без шансове за среща и съгласие с публиката. Може би Веснаков не е и целил това - той има доста сполучлива комерсиална кариера като режисьор на сериалите " Откраднат живот ", " Дървото на живота " и други
Като част от конкурсната стратегия на 25-ия " София филм фест " " Уроци по немски " е в онлайн изданието на фестивала и може да се гледа до 11 април. В някой прекрасен ден евентуално ще го завъртят и по кината.
Филмът е пълнометражен дебют за Павел Веснаков - един от най-талантливите и награждавани млади режисьори на къси филми (само " Чест " има към 30 интернационалните награди за късометражно кино). Когато през 2015 година сценарият му печели най-голям общ брой точки на сесията за субсидиране на дебюти в НФЦ, той се споделя иначе - " Спасителят в прахта ". Сесията е анулирана, планът буксува, постанова се да се яви и да заслужи финансиране повторно - този пък паралелно с опитните режисьори. Не е единственият, потърпевш от родните механизми за подкрепяне на седмото изкуство. Някои от тези пострадали се отхвърлят, други упорстват - като Веснаков, който шест години по-късно въпреки всичко приключи и показа кино лентата на 25-ия " София филм фест ", където той бе отличен с две награди.
" Уроци по немски ", несъмнено, търпи негативи от това забавяне. Макар че сюжетът и други елементи на филмовия роман са били променяни и обновени, той ми се коства малко стар - както тематично, по този начин и естетически. Веснаков компенсира това с отлична работа с актьорите - изключително впечатляващо е превъплъщението на Юлиан Вергов (награда за мъжка роля от Кайро 2020), прочут в напълно друг ключ на всеобщата аудитория, и с задоволително прочувствен и почтен роман. Но тези трудно дълги фрагменти - шест-седем минути, в които камерата на Орлин Руевски безмълвно следва героя из градската джунгла, евентуално щяха да впечатляват повече, в случай че не ги към този момент бяхме гледали в " Посоки " или " Подслон ", в случай че не се бяха появили в това време толкоз доста български филми в канавата на новия обществен натурализъм (някои - и с интернационалните успехи). Това чувство за житейски капан, за невъзможност, за безпределно повтаряне се укрепва от аудиоучителя на немски, който главният герой Никола непрекъснато слуша в колата си. Той повтаря с еднообразен глас едни и същия думи - монтаг, динстаг, митвох...
В първия кадър на " Уроци по немски " Вергов и Герасим Георгиев-Геро седят на някаква мърлява товарна гара (май). Геро споделя трагична история, само че я споделя като анекдот, по тази причина финалът й е неочакван и удря по-силно. В остатъка от " Уроци по немски " анекдот няма, всичко е гробовно съществено и много предсказуемо. Вергов, съблякъл нормалното телевизионно лустро, е разведен мъж с условна присъда (за побой), който работи неквалифициран труд и чака да му изтече пробацията. Има деца при някогашната си жена (Стефка Янорова), които са отчуждени от него, родители, които го считат за несретник, и нова другарка (Елена Телбис), с която кроят проекти за емиграция в Германия и нов житейски късмет. Тъкмо тази опция за старт на чисто обаче се изплъзва на Никола, до момента в който в последните два дни преди отпътуването се пробва да се сдобри с целия си " тукашен " свят. Както и в предходните - късометражни - филми на Веснаков, един от главните фокуси е разривът сред поколенията; на връзките сред Никола и татко му (Васил Банов) е отделена централна част от филмовия роман и спор. Помирението е финален излаз, щастието е постоянно някъде другаде. Германия остава единствено утопичен топос.
" Уроци по немски " е сериозен и откровен авторски филм, с премислена хармония, но още веднъж без шансове за среща и съгласие с публиката. Може би Веснаков не е и целил това - той има доста сполучлива комерсиална кариера като режисьор на сериалите " Откраднат живот ", " Дървото на живота " и други
Като част от конкурсната стратегия на 25-ия " София филм фест " " Уроци по немски " е в онлайн изданието на фестивала и може да се гледа до 11 април. В някой прекрасен ден евентуално ще го завъртят и по кината.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ