Винаги трябва да се учим от най-добрите
ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА е родена в София. През 2012 година приключва НМА " Проф. Панчо Владигеров " в класа по оперно пеене на проф. Мила Дюлгерова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. През 2013 година пази магистърска степен. След довеждане докрай на Академията, неин вокален възпитател става Христина Ангелакова. Участва в майсторските класове на Камерзингерин Анна Томова-Синтова, Фиоренца Косото, Бруна Балиони, Камерзингерин Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Стефка Евстатиева и Орлин Анастасов. Носителка е на Първа премия на Четвъртия интернационален конкурс за млади оперни артисти " Гена Димитрова " в Плевен, получава и Специалната премия на Варненската опера за дебют в театър. Печели Първа премия на ХIII интернационален конкурс " Франц Шуберт " в Русе. Лауреат е на интернационалните състезания " New Opera Talent " в Риети (Италия) и на Първия народен конкурс с интернационално присъединяване " Стоян Попов " в Бургас, на който получава специфичната премия на Старозагорската опера - дебют в премиерния театър на " Евгений Онегин ". През септември 2021 година става стипендиантка към Академия " Санта Чечилия " и приключва образованието си в Академията " Борис Христов " в Рим. На 9 ноември 2021 година прави дебют на сцената на Варненската опера в ролята на Леонора от " Трубадур " на Верди. На 15 юни 2023 година в зала 1 на НДК дебютира в ролята на Донна Елвира от " Дон Жуан " на Моцарт в премиерната режисура на МДТ " К. Кисимов " - Велико Търново. /> - Госпожо Георгиева, в края на февруари дебютирахте в ролята на Татяна Ларина от " Евгений Онегин " на Чайковски в Старозагорската опера. Откога датира Вашият интерес към тази героиня?
- С моята героиня Татяна имам дълга история. В главното учебно заведение в София нашата класна ръководителка беше и преподавателка по съветски език. Тя раздаде фрагменти от художествената съветска литература на целия клас и на мен се
падна писмото на Татяна. Грабна ме, тъй като като една госпожица, и аз започвах да се вълнувам от тези връзки. Всъщност, припознах се в героинята и я усетих доста близка. Тогава не прочетох целия разказ, само че на по-късен стадий, когато към този момент бях студентка в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", още веднъж в час по съветски език, прочетох писмото на Татяна и си споделих, че това е партия, която, в случай че мога да извърша, би трябвало наложително да науча. В четвърти курс нашият учител по актьорско майсторство акад. Пламен Карталов ни разпореди задачата да си изберем партии от опери и аз научих Татяна. По-късно, през 2016 година участвах в репетиционен развой за премиерното показване на " Евгений Онегин " с режисьорка Вера Петрова. Като вокален възпитател бе поканена Лариса Гергиева, която доста ни оказа помощ за целия жанр на Чайковски, изключително за текста и неговата мелодичност. И доста се веселя, че тези срещи с Татяна поетапно ме приготвиха за тази партия, да мога всеобхватно да я усещам като своя и да я извърша по допустимо най-хубавия метод. Тази опера и романът на Пушкин по тази причина са станали международна класика и са останали във времето, и ще продължат да вълнуват, тъй като са толкоз велики и човек на всяка възраст намира нови и нови неща.
А представлението в Стара Загора мина като един мирис, адреналинът ме държеше от самото начало, след това не можах да дремя цяла нощ. Беше неописуема страст, луксозна еуфория - нещо, което е напълно обикновено да се случи в този миг.
- Бихте ли желала да пресъздадете и други облици от съветската класика - да вземем за пример Йоланта от едноименната опера или Лиза от " Дама пика ", още веднъж на Чайковски, Ярославна от " Княз Игор " на Бородин...?
- Аз съм огромен обожател на съветската класика и сигурно искам да направя тези облици - Йоланта е превъзходен персонаж тъкмо в този миг, на по-късен стадий може би Лиза и по-късно - Ярославна от " Княз Игор ".
- Как подхождате към построяването на една роля, в случай че героинята е радикално друга от Вас като темперамент?
- Такава е Донна Елвира в " Дон Жуан " на Моцарт. Първо се срещам с всички източници в литературата, с композитора, създателя на текста, с историческите събития и епохата, в която творят композиторът и създателят на текста. Запознавам се и с другите персонажи, с цел да схвана къде се нарежда моята героиня, каква е тя във взаимоотношенията си с останалите герои. Опитвам се да я опозная и провокирам себе си.
- Какво е отношението Ви към така наречен второстепенни функции? В някои случаи по-малките функции са толкоз присъщи или ярки, че публиката ги запомня и обиква.
- Дори от време на време второстепенните функции са основни и решителен фактор в цялостната драматургия. Нашата работа е да пресъздадем най-достоверно облика, в който влизаме, да бъдем правилни към него и по този начин ще предизвикаме страстите на публиката.
- Винаги ли сте желала да станете певица?
- Цял живот съм желала това. Като дребна, още в детската градина, моите родители ме записаха на акордеон и на солфеж, както ги е насочила учителката ми по музика. И от този момент постоянно съм знаела, че желая да се отдам на музиката и на пеенето. Но не постоянно съм желала да съм оперна певица - осъзнах го някъде в интервала на междинното обучение, когато отидох да изучавам във Враца. Когато аплайвах в Музикалното учебно заведение, нямаше паралелка с акордеон, а вокална паралелка имаше от девети клас. СОУ " Отец Паисий " във Враца беше с профил музика, танци и изобразително изкуство. Тогава аплайвах с пеене и акордеон, тъй като доста е значимо за един артист редом с пеенето да учи инструмент. После в Академията ми беше доста елементарно да изучавам пиано, което е наложително.
- Как поддържате форма - на гласа, на физиката, на душeвността?
- Не върша някакви специфични неща, за мен е значимо да пея всеки ден най-малко по час и половина, с цел да подкрепям избран вокален тонус. Съобразявам се да имам задоволително сън, да не се храня тъкмо преди излизане на сцена, да се лимитирам от избрани неща - като шоколад, алкохол... Когато се прибера в къщи, се занимавам с естествените неща, които се случват в персоналния ми живот. Когато съм в операта, съм там на 100 %, няма значение какво е прочувственото ми положение. А когато съм у дома, съм майка и брачна половинка.
- Какви са обичаните ви занимания, когато сте тримата с Вашия наследник?
- Винаги, когато имаме опция, вървим на планина, на разходки измежду природата, както и на вилата ни в провинцията. Опитвам се да подкрепям баланс сред фамилията и кариерата и мисля, че на този стадий ми се получава.
- Явявате се на влиятелни състезания, печелите първи награди - това до каква степен е значимо за младия актьор? Освен премиите, подготовката и самото присъединяване на какво Ви учи?
- На състезанията се натрупа различен опит, който е доста значим, с цел да може човек постоянно да надгражда, да си покачва равнището и да изисква от себе си още и още. Срещите и запознанството с участници и жури в интернационалните състезания основават и доста контакти. Респектирани сме от журито, само че дали ще е жури или аудитория на театър, за мен е еднообразно значимо с осъществяването си да съумея да ги докосна.
- Наградите отварят ли доста порти?
- Конкурсите, на които съм се явявала, за мен отвориха доста порти. След като завоювах първа премия на състезанието " Гена Димитрова " в Плевен, дебютирах във Варненската опера в " Трубадур ", с партията на Леонора. Изключително признателна съм на управлението на Варненската опера, че ми бе даден късмет - те имат разбирането, че би трябвало да се подава ръка на младежите, тъй като те са бъдещето. Искам да благодаря и на управлението на Старозагорската опера - откакто станах лауреат на състезанието " Стоян Попов " в Бургас, ми бе даден късмет да дебютирам в ролята на Татяна. Някои от шефовете на театри в България са и преподаватели в Музикалната академия, което е извънредно потребно. Преподавайки, те виждат младите гении и подавайки им ръка, вършат нещо като инвестиция в тях.
- Посещавала сте майсторски класове у нас и в чужбина. Това, че се докосвате до разнообразни школи посредством огромни актьори, до техния самостоятелен почерк в построяването на облици, на театрално държание и така нататък, какво Ви дава?
- Нашето изкуство е като поминък, общо взето си " крадем ", в случай че може по този начин да се изразя. Майсторският клас е доста скъп, само че е потребен на стадий, когато артистът има солидна основа и е по-завършен като реализатор. В майсторския клас може да се изпипват елементи, които вършат вълшебството да се сбъдне в музиката, тънкости, които изпълнителят е мъчно да научи самичък. Гордея се, че съм била на тези майсторски класове, от всеки от огромните наши и международни реализатори съм взела по нещичко за себе си. Тези персони са ме докоснали по подобен метод, че мога още по-добре да разгадавам оперното изкуство. Щастлива съм, че съм била избирана от тях, защото в техните майсторски класове не може да се включи всеки, който пожелае, преподавателите избират своите възпитаници на авансово прослушване.
- А тези звезди какви са като хора?
- Колкото са огромни като реализатори, толкоз са земни като хора. С всеки от тях ми е било доста прелестно да споделям, да ги опозная, да ме позволен до себе си. С някои не преставам да се съветвам и си остават като мои учители. Винаги би трябвало да се учим от най-хубавите, до чието равнище желаеме да стигнем. Това са извънредно земни, топли хора и се веселя да съм покрай тях.
- Може ли да има същинско другарство сред оперни певици? Или креативната конкуренция поражда напрегнати връзки?
- Има я конкуренцията, само че има и другарства. Конкуренцията е значима и потребна за изпълнителя, тъй като той се окуражи да се показва по-добре. А няма по какъв начин да не се сближим, тъй като от време на време в театрите сме по през целия ден дружно и непрестанно поддържаме връзка. Както се случи и в Стара Загора - в действителност там открих другари, с които продължаваме да се чуваме и да имаме топли връзки.
- Какво Ви следва в близко време като изяви, планове?
- Каня всички ваши читатели на камерен концерт с песните на Тодор Попов със заглавие " Диалогът със самотата " в концертната зала на НМА " Проф. Панчо Владигеров " в петък, 15 март, от 19 ч. Четирима млади реализатори дружно с нашата пианистка Александра Дичева ще представим някои от песните на Тодор Попов за първи път. Много съм признателна на Александра за поканата, тя беше на мой рецитал преди две години и още тогава ме предложения. Тя търси избрани гласове, с които тези песни да бъдат пресъздадени за първи път. Голяма чест, само че и отговорност е да се извърши една ария за първи път, да се преоткрива една музика, когато липсва студиен запис, а композиторът към този момент го няма, с цел да обсъдите творбата с него. Ние сега сме и в звукозаписен развой, който ще продължи два дни след концерта. За тази година имаме няколко плана, само че като наближи времето ще разкажем за тях.
- С моята героиня Татяна имам дълга история. В главното учебно заведение в София нашата класна ръководителка беше и преподавателка по съветски език. Тя раздаде фрагменти от художествената съветска литература на целия клас и на мен се
падна писмото на Татяна. Грабна ме, тъй като като една госпожица, и аз започвах да се вълнувам от тези връзки. Всъщност, припознах се в героинята и я усетих доста близка. Тогава не прочетох целия разказ, само че на по-късен стадий, когато към този момент бях студентка в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", още веднъж в час по съветски език, прочетох писмото на Татяна и си споделих, че това е партия, която, в случай че мога да извърша, би трябвало наложително да науча. В четвърти курс нашият учител по актьорско майсторство акад. Пламен Карталов ни разпореди задачата да си изберем партии от опери и аз научих Татяна. По-късно, през 2016 година участвах в репетиционен развой за премиерното показване на " Евгений Онегин " с режисьорка Вера Петрова. Като вокален възпитател бе поканена Лариса Гергиева, която доста ни оказа помощ за целия жанр на Чайковски, изключително за текста и неговата мелодичност. И доста се веселя, че тези срещи с Татяна поетапно ме приготвиха за тази партия, да мога всеобхватно да я усещам като своя и да я извърша по допустимо най-хубавия метод. Тази опера и романът на Пушкин по тази причина са станали международна класика и са останали във времето, и ще продължат да вълнуват, тъй като са толкоз велики и човек на всяка възраст намира нови и нови неща.
А представлението в Стара Загора мина като един мирис, адреналинът ме държеше от самото начало, след това не можах да дремя цяла нощ. Беше неописуема страст, луксозна еуфория - нещо, което е напълно обикновено да се случи в този миг.
- Бихте ли желала да пресъздадете и други облици от съветската класика - да вземем за пример Йоланта от едноименната опера или Лиза от " Дама пика ", още веднъж на Чайковски, Ярославна от " Княз Игор " на Бородин...?
- Аз съм огромен обожател на съветската класика и сигурно искам да направя тези облици - Йоланта е превъзходен персонаж тъкмо в този миг, на по-късен стадий може би Лиза и по-късно - Ярославна от " Княз Игор ".
- Как подхождате към построяването на една роля, в случай че героинята е радикално друга от Вас като темперамент?
- Такава е Донна Елвира в " Дон Жуан " на Моцарт. Първо се срещам с всички източници в литературата, с композитора, създателя на текста, с историческите събития и епохата, в която творят композиторът и създателят на текста. Запознавам се и с другите персонажи, с цел да схвана къде се нарежда моята героиня, каква е тя във взаимоотношенията си с останалите герои. Опитвам се да я опозная и провокирам себе си.
- Какво е отношението Ви към така наречен второстепенни функции? В някои случаи по-малките функции са толкоз присъщи или ярки, че публиката ги запомня и обиква.
- Дори от време на време второстепенните функции са основни и решителен фактор в цялостната драматургия. Нашата работа е да пресъздадем най-достоверно облика, в който влизаме, да бъдем правилни към него и по този начин ще предизвикаме страстите на публиката.
- Винаги ли сте желала да станете певица?
- Цял живот съм желала това. Като дребна, още в детската градина, моите родители ме записаха на акордеон и на солфеж, както ги е насочила учителката ми по музика. И от този момент постоянно съм знаела, че желая да се отдам на музиката и на пеенето. Но не постоянно съм желала да съм оперна певица - осъзнах го някъде в интервала на междинното обучение, когато отидох да изучавам във Враца. Когато аплайвах в Музикалното учебно заведение, нямаше паралелка с акордеон, а вокална паралелка имаше от девети клас. СОУ " Отец Паисий " във Враца беше с профил музика, танци и изобразително изкуство. Тогава аплайвах с пеене и акордеон, тъй като доста е значимо за един артист редом с пеенето да учи инструмент. После в Академията ми беше доста елементарно да изучавам пиано, което е наложително.
- Как поддържате форма - на гласа, на физиката, на душeвността?
- Не върша някакви специфични неща, за мен е значимо да пея всеки ден най-малко по час и половина, с цел да подкрепям избран вокален тонус. Съобразявам се да имам задоволително сън, да не се храня тъкмо преди излизане на сцена, да се лимитирам от избрани неща - като шоколад, алкохол... Когато се прибера в къщи, се занимавам с естествените неща, които се случват в персоналния ми живот. Когато съм в операта, съм там на 100 %, няма значение какво е прочувственото ми положение. А когато съм у дома, съм майка и брачна половинка.
- Какви са обичаните ви занимания, когато сте тримата с Вашия наследник?
- Винаги, когато имаме опция, вървим на планина, на разходки измежду природата, както и на вилата ни в провинцията. Опитвам се да подкрепям баланс сред фамилията и кариерата и мисля, че на този стадий ми се получава.
- Явявате се на влиятелни състезания, печелите първи награди - това до каква степен е значимо за младия актьор? Освен премиите, подготовката и самото присъединяване на какво Ви учи?
- На състезанията се натрупа различен опит, който е доста значим, с цел да може човек постоянно да надгражда, да си покачва равнището и да изисква от себе си още и още. Срещите и запознанството с участници и жури в интернационалните състезания основават и доста контакти. Респектирани сме от журито, само че дали ще е жури или аудитория на театър, за мен е еднообразно значимо с осъществяването си да съумея да ги докосна.
- Наградите отварят ли доста порти?
- Конкурсите, на които съм се явявала, за мен отвориха доста порти. След като завоювах първа премия на състезанието " Гена Димитрова " в Плевен, дебютирах във Варненската опера в " Трубадур ", с партията на Леонора. Изключително признателна съм на управлението на Варненската опера, че ми бе даден късмет - те имат разбирането, че би трябвало да се подава ръка на младежите, тъй като те са бъдещето. Искам да благодаря и на управлението на Старозагорската опера - откакто станах лауреат на състезанието " Стоян Попов " в Бургас, ми бе даден късмет да дебютирам в ролята на Татяна. Някои от шефовете на театри в България са и преподаватели в Музикалната академия, което е извънредно потребно. Преподавайки, те виждат младите гении и подавайки им ръка, вършат нещо като инвестиция в тях.
- Посещавала сте майсторски класове у нас и в чужбина. Това, че се докосвате до разнообразни школи посредством огромни актьори, до техния самостоятелен почерк в построяването на облици, на театрално държание и така нататък, какво Ви дава?
- Нашето изкуство е като поминък, общо взето си " крадем ", в случай че може по този начин да се изразя. Майсторският клас е доста скъп, само че е потребен на стадий, когато артистът има солидна основа и е по-завършен като реализатор. В майсторския клас може да се изпипват елементи, които вършат вълшебството да се сбъдне в музиката, тънкости, които изпълнителят е мъчно да научи самичък. Гордея се, че съм била на тези майсторски класове, от всеки от огромните наши и международни реализатори съм взела по нещичко за себе си. Тези персони са ме докоснали по подобен метод, че мога още по-добре да разгадавам оперното изкуство. Щастлива съм, че съм била избирана от тях, защото в техните майсторски класове не може да се включи всеки, който пожелае, преподавателите избират своите възпитаници на авансово прослушване.
- А тези звезди какви са като хора?
- Колкото са огромни като реализатори, толкоз са земни като хора. С всеки от тях ми е било доста прелестно да споделям, да ги опозная, да ме позволен до себе си. С някои не преставам да се съветвам и си остават като мои учители. Винаги би трябвало да се учим от най-хубавите, до чието равнище желаеме да стигнем. Това са извънредно земни, топли хора и се веселя да съм покрай тях.
- Може ли да има същинско другарство сред оперни певици? Или креативната конкуренция поражда напрегнати връзки?
- Има я конкуренцията, само че има и другарства. Конкуренцията е значима и потребна за изпълнителя, тъй като той се окуражи да се показва по-добре. А няма по какъв начин да не се сближим, тъй като от време на време в театрите сме по през целия ден дружно и непрестанно поддържаме връзка. Както се случи и в Стара Загора - в действителност там открих другари, с които продължаваме да се чуваме и да имаме топли връзки.
- Какво Ви следва в близко време като изяви, планове?
- Каня всички ваши читатели на камерен концерт с песните на Тодор Попов със заглавие " Диалогът със самотата " в концертната зала на НМА " Проф. Панчо Владигеров " в петък, 15 март, от 19 ч. Четирима млади реализатори дружно с нашата пианистка Александра Дичева ще представим някои от песните на Тодор Попов за първи път. Много съм признателна на Александра за поканата, тя беше на мой рецитал преди две години и още тогава ме предложения. Тя търси избрани гласове, с които тези песни да бъдат пресъздадени за първи път. Голяма чест, само че и отговорност е да се извърши една ария за първи път, да се преоткрива една музика, когато липсва студиен запис, а композиторът към този момент го няма, с цел да обсъдите творбата с него. Ние сега сме и в звукозаписен развой, който ще продължи два дни след концерта. За тази година имаме няколко плана, само че като наближи времето ще разкажем за тях.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ