Пътуват облаци като кервани...
Георги Н. Николов
Творческата лаборатория на всеки създател е храм, в който екзистенциалната мъдрост слага личността на друг фундамент. При едни тя е приземена, реалистична, даже натуралистично откроена върху фона на отредената й битност. При други е обожествена, безплътна, зареяна в пространство и време. Орисана на величие, без ясна цел за съществуването си, с изключение на да се откъсне от тегобите на делника в друго измерение. Но при трети тя е по едно и също време от плът и кръв, като надгражда съществуването си посредством силата на духа. Видимо изразена посредством допир с материалното, превръщано от нея в знаци. Вплетени сред минало и бъдеще, които са в действителност едно и също нещо върху плоскостта на вечността с корен в сегашното, от което черпи живителни сокове. И дружно с това: символичен отговор за какво се раждаме и градим обществото всеки в предначертаната му канава, до момента в който пристигна неизбежният край. Защото е ясно, че човек не се ражда единствено с цел да почине, а е притежател на самостоятелна участ, с която се откроява измежду близките и въпреки всичко се слива с тях по силата на нравствените закони...
Тези и още доста тематики са заложени в новата стихосбирка на Боян Ангелов " Почти на взор ", изд. " Богианна ", 2019 година Поетът от дълго време е потвърдил посредством лирическото си дарование, че е измежду водещите наши създатели на съвремието. Че трайно и с философско неизменност търси смисъла на явлението " живот " в цялата му многоцветна безконечност. Че перото му може да съчетае видимо дребното, мъничкото, сякаш незабележимото зрънце материя с полета на духа и по този начин да открои божествения лик на Създателя, комуто всички принадлежим. Кой е той? Неизвестен галактически разсъдък, разжарил на планетата пламъка на еволюцията? Или личната ни мисъл, посредством силата на която непрекъснато се преоткриваме и загърбвайки постигнатото до момента, нетърпеливо надничаме в идните епохи? Неизвестно, само че не това е най-важното. А хармонията сред индивидите. Любовта. Избраният път на личностното " аз " към хрумвания с опция да се трансфорат в красива действителност. Бунтовното примирение пред орисаната ни тленност. Полетът към небето, с цел да отключим тайнствените двери на галактическата безкрайност. И по едно и също време - да смирим гордостта си под целувките на природата, на която сме в действителност непокорни рожби. И чиято мъдрост търсим постоянно щом усетим, че сме единствено нейни краткотрайни посетители. От чието лоно все в миналото ще изчезнем, с цел да дадем път на нови генерации. А когато настъпи този миг, тогава какво?
Смъртта не би била жестока,
в случай че укрия се от нея,
само че в случай че тичам без посока
и без възвишена концепция,
към този момент е гибел на половина.
Щастлив не съм, не съм спокоен.
И се насълзявам без причина.
В унилия, обезгероен,
оплешивяващ, отегчителен делник.( " Селфи " )
Поезията на Боян е блестящо метафорична, житейски вярна, запаметяваща се. Тя е същинска премия за актуалния четец. За всички неспокойни хора от разнообразни генерации, за които действителността не всеки път е константна големина. И които посредством стиховете на Боян Ангелов усещат протеста на многопосочната мисъл. Търсеща отговори за терзанията на личността, с които тя се бори, усъвършенствайки личната си еднаквост в единството на тленното и безсмъртната мисъл...
И в този си алманах Боян споделя и привързаността си към родния край. Към историята и нейни значими люде. Доказан факт за всеки талантлив създател е пъпната връзка сред него като персона и мястото на предците. На детството, първите осмислени усещания от битието и първите мемоари, оставащи за цялостен живот. Остава и импресията от тези първи години, превръщащи се в фундамент за създаване и самоутвърждаване на личността такава, каквато ще бъде по-нататък в отреденото й време. Разбира се - и място, където залутаното във всемира схващане ще се завръща отново и отново с най-чистото на света носталгично възприятие:
Тополите, напрегнати от слух,
ще схванат за какво е осияна
вселената на пролетния пух,
потопен в шепота на Луда Яна.
Градът, разлистил своя светлопис,
потвърди правото си да уточни,
че е равнозначен пролетният лист
с нетленността на паметните плочи.( " Панагюрище " )
Още доста може да се приказва за достолепията на стихосбирката. За дълбокия метафизичен заряд, пулсиращ във включените по редовете произведения. За аналитичното предусещане в душата на съвременника и неговото отношение към действителността такава, каквато е и каквато я усеща полетът на креативния дух в плоскостта на метафоричния паноптикум. Тук Боян Ангелов е разкрил докрай и своята същина на стихотворец с изпреварващо времето си светоусещане, надграждащо делника с надълбоко предусещане за нещата. Превръщайки материалното в красива многоцветна палитра, освободена от дребнотемие и тегоби. Облитаща планетата с красиви образни послания и несекващ извор от усеща в цялата гама сред минорното и възторга. Между подозрението на откривателя и насладата на първооткривател, докосващ символиката на понятието Човек в безкрайното негово разнообразие. Тук са и моралните скрижали на столетието, открояващи положителното от злото. Стойностното от мимолетното и значимото, заради което си заслужава да живеем, да усъвършенстваме самите себе си в хармонично единение с личността до нас. С множеството, удостоено с правото да мисли, т.е. да кове единствено бъдещето си по този начин, както е повелил неговият Създател. Да, за сборника може да се приказва доста, само че постоянно съм казвал, че стиховете би трябвало да бъдат прочетени, а не преразказвани. Че прочитът ще донесе морално задоволство измежду людете от разнообразни възрасти, аз не се колебая. С " Почти на взор " Боян Ангелов надраства самичък себе си и се устремява към нови поетични пространства. А полетът на духа е най-значимата заложба, с която надареният създател се отличава от делничното голям брой, нали?..
Творческата лаборатория на всеки създател е храм, в който екзистенциалната мъдрост слага личността на друг фундамент. При едни тя е приземена, реалистична, даже натуралистично откроена върху фона на отредената й битност. При други е обожествена, безплътна, зареяна в пространство и време. Орисана на величие, без ясна цел за съществуването си, с изключение на да се откъсне от тегобите на делника в друго измерение. Но при трети тя е по едно и също време от плът и кръв, като надгражда съществуването си посредством силата на духа. Видимо изразена посредством допир с материалното, превръщано от нея в знаци. Вплетени сред минало и бъдеще, които са в действителност едно и също нещо върху плоскостта на вечността с корен в сегашното, от което черпи живителни сокове. И дружно с това: символичен отговор за какво се раждаме и градим обществото всеки в предначертаната му канава, до момента в който пристигна неизбежният край. Защото е ясно, че човек не се ражда единствено с цел да почине, а е притежател на самостоятелна участ, с която се откроява измежду близките и въпреки всичко се слива с тях по силата на нравствените закони...
Тези и още доста тематики са заложени в новата стихосбирка на Боян Ангелов " Почти на взор ", изд. " Богианна ", 2019 година Поетът от дълго време е потвърдил посредством лирическото си дарование, че е измежду водещите наши създатели на съвремието. Че трайно и с философско неизменност търси смисъла на явлението " живот " в цялата му многоцветна безконечност. Че перото му може да съчетае видимо дребното, мъничкото, сякаш незабележимото зрънце материя с полета на духа и по този начин да открои божествения лик на Създателя, комуто всички принадлежим. Кой е той? Неизвестен галактически разсъдък, разжарил на планетата пламъка на еволюцията? Или личната ни мисъл, посредством силата на която непрекъснато се преоткриваме и загърбвайки постигнатото до момента, нетърпеливо надничаме в идните епохи? Неизвестно, само че не това е най-важното. А хармонията сред индивидите. Любовта. Избраният път на личностното " аз " към хрумвания с опция да се трансфорат в красива действителност. Бунтовното примирение пред орисаната ни тленност. Полетът към небето, с цел да отключим тайнствените двери на галактическата безкрайност. И по едно и също време - да смирим гордостта си под целувките на природата, на която сме в действителност непокорни рожби. И чиято мъдрост търсим постоянно щом усетим, че сме единствено нейни краткотрайни посетители. От чието лоно все в миналото ще изчезнем, с цел да дадем път на нови генерации. А когато настъпи този миг, тогава какво?
Смъртта не би била жестока,
в случай че укрия се от нея,
само че в случай че тичам без посока
и без възвишена концепция,
към този момент е гибел на половина.
Щастлив не съм, не съм спокоен.
И се насълзявам без причина.
В унилия, обезгероен,
оплешивяващ, отегчителен делник.( " Селфи " )
Поезията на Боян е блестящо метафорична, житейски вярна, запаметяваща се. Тя е същинска премия за актуалния четец. За всички неспокойни хора от разнообразни генерации, за които действителността не всеки път е константна големина. И които посредством стиховете на Боян Ангелов усещат протеста на многопосочната мисъл. Търсеща отговори за терзанията на личността, с които тя се бори, усъвършенствайки личната си еднаквост в единството на тленното и безсмъртната мисъл...
И в този си алманах Боян споделя и привързаността си към родния край. Към историята и нейни значими люде. Доказан факт за всеки талантлив създател е пъпната връзка сред него като персона и мястото на предците. На детството, първите осмислени усещания от битието и първите мемоари, оставащи за цялостен живот. Остава и импресията от тези първи години, превръщащи се в фундамент за създаване и самоутвърждаване на личността такава, каквато ще бъде по-нататък в отреденото й време. Разбира се - и място, където залутаното във всемира схващане ще се завръща отново и отново с най-чистото на света носталгично възприятие:
Тополите, напрегнати от слух,
ще схванат за какво е осияна
вселената на пролетния пух,
потопен в шепота на Луда Яна.
Градът, разлистил своя светлопис,
потвърди правото си да уточни,
че е равнозначен пролетният лист
с нетленността на паметните плочи.( " Панагюрище " )
Още доста може да се приказва за достолепията на стихосбирката. За дълбокия метафизичен заряд, пулсиращ във включените по редовете произведения. За аналитичното предусещане в душата на съвременника и неговото отношение към действителността такава, каквато е и каквато я усеща полетът на креативния дух в плоскостта на метафоричния паноптикум. Тук Боян Ангелов е разкрил докрай и своята същина на стихотворец с изпреварващо времето си светоусещане, надграждащо делника с надълбоко предусещане за нещата. Превръщайки материалното в красива многоцветна палитра, освободена от дребнотемие и тегоби. Облитаща планетата с красиви образни послания и несекващ извор от усеща в цялата гама сред минорното и възторга. Между подозрението на откривателя и насладата на първооткривател, докосващ символиката на понятието Човек в безкрайното негово разнообразие. Тук са и моралните скрижали на столетието, открояващи положителното от злото. Стойностното от мимолетното и значимото, заради което си заслужава да живеем, да усъвършенстваме самите себе си в хармонично единение с личността до нас. С множеството, удостоено с правото да мисли, т.е. да кове единствено бъдещето си по този начин, както е повелил неговият Създател. Да, за сборника може да се приказва доста, само че постоянно съм казвал, че стиховете би трябвало да бъдат прочетени, а не преразказвани. Че прочитът ще донесе морално задоволство измежду людете от разнообразни възрасти, аз не се колебая. С " Почти на взор " Боян Ангелов надраства самичък себе си и се устремява към нови поетични пространства. А полетът на духа е най-значимата заложба, с която надареният създател се отличава от делничното голям брой, нали?..
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ