Изумрудената лирика на Джина Дундова-Панчева
Георги Н. НИКОЛОВ
Някой би запитал: " Защо изумрудена? " Ще отговоря незабавно - с втъканите в стиховете й мъдрост и блян за благополучие, за обич и прочувствена реципрочност изумрудът с магичните си качества като че ли най-точно отразява творчеството на Джина. С което, коства ми се, в процеса на днешното книгоиздаване и спорна нематериалност е благословено, настрана от мимолетния проливен дъжд на имена и заглавия. И въплъщава създателката си като интелектуален лъч на днешното време - ловко съчетаващ тематичните, моралните и прочувствените си послания в папирусите на класическия стих. На римуваната словесна ария, по този начин мечтана от изгубения в сивотата на делника четец...
Тези мисли са подбудени от следващата книга на Джина " От сенки слънце си направих ", С., БП, 2023 година, построена от взаимно допълващите се елементи " Паралелен свят ", " Пролетно разчистване на душата ", " Рапсодия в бяло ", " Любовта на морето ", " Животът продължава ", " Цветен дъжд ". В тях пулсира същността на актуалния човек, вграден в цивилизационния модел на своето столетие. Носител и изразител на общите психични очертания в тленния хорски поток и измежду вълните му - на личностното " аз ", търсещо своята отличима характерност. И дано допълня - на огряната жена, чиято лира постоянно носи своя гальовен отпечатък върху грапавите очертания на живота.
Стиховете на авторката се подреждат в ярка, цветна изложба на галактическата извисеност и бързия реален щрих; кристално звънят библейските завещания за добрина и взаимност; мимолетното отчаяние отстъпва място на възторжената наслада, а природата постоянно господства по редовете освен като декор. Тук, в тази книга с определени стихове, участват още волността пред тъгата за отиващия си следващ ден; фамилията, ликовете на свидни люде, децата. И, несъмнено - любовта, постоянно надмогваща дебнещата я разлъка. Защото е безсмъртна, а обичаният човек, въпреки и от време на време надалеч, е неотменно до теб. Или пък не е, само че тя, любовта, си остава безконечна. Оптимистична, въпреки през стенание.
Редящите се пред погледа ни покоряващи картини на изповедност, на душевна и духовна хубост успешно се подреждат в гледка на оня примитивен блян, кодиран в нас от Създателя. На смисъла да съществуваме и вдъхваме живот на идващите генерации с вярата да не бъдем забравяни. Да им бъдем все по този начин близки и нужни през пръстта, в чиято пазва в миналото ще се скрием. И да кънтят в гаснещото ни схващане познатите стъпки по пътища, дарени им от нас, с цел да доближат мамещия небосвод.
Специално желая да откроя обичта на Джина Дундова-Панчева към морето, " уловено " като импресионистичен момент, или пластично осмислено във философските измерения на нещо постоянно. Неподвластно на граници и столетия и съпровождащо планетата Земя във вселенското й величие. Джина е парченце от неспокойната му същина и негов изповедник. Негова русалка-жрица, отнасяща соления му шепот до очарованите слушатели на плажа, прикрит в повеите на ласкавия бриз.
Завладяващата маринистика на Джина Дундова-Панчева е сериозен дял от духовното й наличие в актуалната българска литература. А във всичко написано е ненужно да търсим каквито и да било модернистични веяния, зад които прикриват креативната си отпадналост всякакви мъчители на словото у нас. Несъмнената поетична заложба на тази авторка е поднесена в стихове с овладяна рима и впечатляваща изразност. Монологична, но предопределена за необятна мислеща публика, отличаваща се с доста човещина и интимна изповедност. С правилен нюх за следените от натура естествени картини и с надълбоко прозрение в логиката на психиката на съвременника, на който е дарена. Споделеното по редовете е обагрено с полифоничност от усеща и настроения, каквито може да изповядва единствено доста откровен и обичащ хората занаятчия на перото.
Някой би запитал: " Защо изумрудена? " Ще отговоря незабавно - с втъканите в стиховете й мъдрост и блян за благополучие, за обич и прочувствена реципрочност изумрудът с магичните си качества като че ли най-точно отразява творчеството на Джина. С което, коства ми се, в процеса на днешното книгоиздаване и спорна нематериалност е благословено, настрана от мимолетния проливен дъжд на имена и заглавия. И въплъщава създателката си като интелектуален лъч на днешното време - ловко съчетаващ тематичните, моралните и прочувствените си послания в папирусите на класическия стих. На римуваната словесна ария, по този начин мечтана от изгубения в сивотата на делника четец...
Тези мисли са подбудени от следващата книга на Джина " От сенки слънце си направих ", С., БП, 2023 година, построена от взаимно допълващите се елементи " Паралелен свят ", " Пролетно разчистване на душата ", " Рапсодия в бяло ", " Любовта на морето ", " Животът продължава ", " Цветен дъжд ". В тях пулсира същността на актуалния човек, вграден в цивилизационния модел на своето столетие. Носител и изразител на общите психични очертания в тленния хорски поток и измежду вълните му - на личностното " аз ", търсещо своята отличима характерност. И дано допълня - на огряната жена, чиято лира постоянно носи своя гальовен отпечатък върху грапавите очертания на живота.
Стиховете на авторката се подреждат в ярка, цветна изложба на галактическата извисеност и бързия реален щрих; кристално звънят библейските завещания за добрина и взаимност; мимолетното отчаяние отстъпва място на възторжената наслада, а природата постоянно господства по редовете освен като декор. Тук, в тази книга с определени стихове, участват още волността пред тъгата за отиващия си следващ ден; фамилията, ликовете на свидни люде, децата. И, несъмнено - любовта, постоянно надмогваща дебнещата я разлъка. Защото е безсмъртна, а обичаният човек, въпреки и от време на време надалеч, е неотменно до теб. Или пък не е, само че тя, любовта, си остава безконечна. Оптимистична, въпреки през стенание.
Редящите се пред погледа ни покоряващи картини на изповедност, на душевна и духовна хубост успешно се подреждат в гледка на оня примитивен блян, кодиран в нас от Създателя. На смисъла да съществуваме и вдъхваме живот на идващите генерации с вярата да не бъдем забравяни. Да им бъдем все по този начин близки и нужни през пръстта, в чиято пазва в миналото ще се скрием. И да кънтят в гаснещото ни схващане познатите стъпки по пътища, дарени им от нас, с цел да доближат мамещия небосвод.
Специално желая да откроя обичта на Джина Дундова-Панчева към морето, " уловено " като импресионистичен момент, или пластично осмислено във философските измерения на нещо постоянно. Неподвластно на граници и столетия и съпровождащо планетата Земя във вселенското й величие. Джина е парченце от неспокойната му същина и негов изповедник. Негова русалка-жрица, отнасяща соления му шепот до очарованите слушатели на плажа, прикрит в повеите на ласкавия бриз.
Завладяващата маринистика на Джина Дундова-Панчева е сериозен дял от духовното й наличие в актуалната българска литература. А във всичко написано е ненужно да търсим каквито и да било модернистични веяния, зад които прикриват креативната си отпадналост всякакви мъчители на словото у нас. Несъмнената поетична заложба на тази авторка е поднесена в стихове с овладяна рима и впечатляваща изразност. Монологична, но предопределена за необятна мислеща публика, отличаваща се с доста човещина и интимна изповедност. С правилен нюх за следените от натура естествени картини и с надълбоко прозрение в логиката на психиката на съвременника, на който е дарена. Споделеното по редовете е обагрено с полифоничност от усеща и настроения, каквито може да изповядва единствено доста откровен и обичащ хората занаятчия на перото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ