Ти ли си, мале, тъй жално пела?
Георги Н. Николов
България съобщи щафетата на европредседателството на Австрия и част от висшите ни управленци се отдадоха на нездравословна наслада. Стана видно, че в никакъв случай до момента, в никоя друга страна-домакин, гостите не са се радвали на такова откровено гостолюбие. Под носа на жителите се размахват доклади какъв брой бла-бла-бла срещи са били проведени и какъв брой бла-бла-бла проблеми са били сполучливо решени. Как Старият континент с отворени прегръдки (но със затръшнати под носа ни врати) ще ни предложения в чакалнята за еврочленство и по какъв начин със свещ да търсиш, няма да намериш такива политици като нашите. Което си е безусловно правилно, само че в черния отрицателен смисъл. Колкото до опитите да обединим Западните Балкани посредством българския образец, това си е шизофренна хрумка, тъй като самото наше родно място е извънредно безредно, вътрешната политика е на парче и безусловно неефективна, а що се отнася до общественото лице на страната, то такова липсва. И до момента в който мишките в празните към този момент тържествени зали дояждат кухите приказки на настоятелен президиуми, задгранични "приятели " и буйните поцелуи към тоя и оня посетител от нашенски баламурници, статистиката става все по-страшна.
Прочее, да забележим тя какво споделя със, или без всевъзможни ръководи.
Фактите са красноречиви:
на всеки кръговиден час България напущат нови четирима емигранти
и отново на всеки час умират по осем български страдалци. 40% от умрелите заболели са могли да бъдат избавени, в случай че им е било приложено съответно лекуване тук или е било обезпечено в клиники в чужбина. 1,22 млн. жилища в цялата страна са необитаеми - за какво ли? От учебно заведение пък до момента са отпаднали 206 400 подрастващи, като единствено за предходната година броят им е 16 400. Токът и парното се снабдиха с следващото нарастване, а пенсиите се подвигнаха с троха и половина. Протестират майките на хора с увреждания;, индивидите, удавени от следващите наводнения, пътните превозвачи, синоптиците, пчеларите, дребните търговци на горива и кой ли още не. Чуваемост, несъмнено, няма никаква, а във всяка сфера на публичния живот нещата са повече от плачевни. Става ясно, че сред приказките на едро с какви влажни очи ни гледа светът и същинския му взор - презрително-насмешлив, разминаването е грозно. Накъде върви България?
Тя не върви, а галопира към още по-жестоко обезлюдяване на територии заради липса на работа и прехранване. Демографската рецесия блажено е гушнала страната и не я пуска от стоманените си прегръдки. Откриваните
на места нови предприятия не са нашенски
а плод на непознати капитали и вложители. Държавата се трансформира в неканена гостенка върху личната си географска карта, а фантазията на управниците й е да съкратят още повече намесата й в ставащото у нас. А то се показва най-много в сива стопанска система, корупция, неработещо законодателство, изборно, съгласно кесията на клиента, съдопроизводство, контрабанда и вцепеняващ кръвта проведен бандитизъм. Заплатите тъпчат на едно място и броят на тези 2 милиона намерено мизерстващи нашенци непрекъснато се усилва. Що за страна сме? Докъде ще стигнем по този начин?
Властимащите не си задават сходни въпроси. Те искрено и не от през днешния ден са загърбили потребностите на популацията и тегобите му не ги интересуват. Още повече, че живеят във виртуален свят на страна, където всичко е наред. Не ги стряскат увеличената смъртност за сметка на фрапантно намаляващата раждаемост, нито оперетната войска и слабосилното Министерство на вътрешните работи, нито човекоядското опазване на здравето и изчанченото обучение, нито... За тях са значими единствено властта по върховете, персоналният PR и, несъмнено, паричните потоци. Другото е дребнотемие и бърборене на дрипави недоволници, които си разрешават да не имат вяра на формалната измама, дето от години мирише на вкиснато. Който може, отпътува през граница с децата, а някои - и с възрастните си родители. Който не може, има два пътя - или да търпи, или да умира без време. И двата пътя не са излаз от грозната беднотия и очевидната невъзможност, но народът избира да не се сплотява и да стачкува "на парче ". Не се е родил обединител на всички българи, тъй като тук дебне прословутата ни българска несговорчивост. С обособени изключения и партиите се разпадат, щом главатарите им седнат на празна раздумка в Народното събрание...
На този декор
има ли ярко бъдеще България?
Плачещите за лекуване оптимисти тръбят, че от единствено себе си всичко ще се промени към по-добро, тъй като и лошавината имала край. Песимистите - че страната е обречена, а народът й към 2030 година ще е към този момент малцинство. Ние пък мислим, че ориста й е в ръцете на тия 7 милиона нашенци, все чакащи някой различен да им усъвършенства фурия. Така не става. В един анекдот някакъв мераклия горещо молил Бог да му помогне да завоюва от тотото. Накрая на всевишния му омръзнали тия молби и споделил: "Първо си пусни фиша... ". Ние не пледираме за тотопечалби, а за национално обединяване, имащо за цел да опустоши политическата клика, за възобновяване на стопанската система и на селското стопанство и за преобразяване на родината в умерено, несъмнено място за живот. Да напомним констатацията на Стефан Стамболов, изречена в мерена тирада преди повече от век: "Ей, народ пленен, що си така задремал? " Така де - елементарно е да чакаш помощ от оня, що клати гората. Трудно е самичък да си решиш проблемите, но би трябвало. Дали обаче към този момент не е доста, доста късно, е различен въпрос, на който отговорът става все по-неясен.
България съобщи щафетата на европредседателството на Австрия и част от висшите ни управленци се отдадоха на нездравословна наслада. Стана видно, че в никакъв случай до момента, в никоя друга страна-домакин, гостите не са се радвали на такова откровено гостолюбие. Под носа на жителите се размахват доклади какъв брой бла-бла-бла срещи са били проведени и какъв брой бла-бла-бла проблеми са били сполучливо решени. Как Старият континент с отворени прегръдки (но със затръшнати под носа ни врати) ще ни предложения в чакалнята за еврочленство и по какъв начин със свещ да търсиш, няма да намериш такива политици като нашите. Което си е безусловно правилно, само че в черния отрицателен смисъл. Колкото до опитите да обединим Западните Балкани посредством българския образец, това си е шизофренна хрумка, тъй като самото наше родно място е извънредно безредно, вътрешната политика е на парче и безусловно неефективна, а що се отнася до общественото лице на страната, то такова липсва. И до момента в който мишките в празните към този момент тържествени зали дояждат кухите приказки на настоятелен президиуми, задгранични "приятели " и буйните поцелуи към тоя и оня посетител от нашенски баламурници, статистиката става все по-страшна.
Прочее, да забележим тя какво споделя със, или без всевъзможни ръководи.
Фактите са красноречиви:
на всеки кръговиден час България напущат нови четирима емигранти
и отново на всеки час умират по осем български страдалци. 40% от умрелите заболели са могли да бъдат избавени, в случай че им е било приложено съответно лекуване тук или е било обезпечено в клиники в чужбина. 1,22 млн. жилища в цялата страна са необитаеми - за какво ли? От учебно заведение пък до момента са отпаднали 206 400 подрастващи, като единствено за предходната година броят им е 16 400. Токът и парното се снабдиха с следващото нарастване, а пенсиите се подвигнаха с троха и половина. Протестират майките на хора с увреждания;, индивидите, удавени от следващите наводнения, пътните превозвачи, синоптиците, пчеларите, дребните търговци на горива и кой ли още не. Чуваемост, несъмнено, няма никаква, а във всяка сфера на публичния живот нещата са повече от плачевни. Става ясно, че сред приказките на едро с какви влажни очи ни гледа светът и същинския му взор - презрително-насмешлив, разминаването е грозно. Накъде върви България?
Тя не върви, а галопира към още по-жестоко обезлюдяване на територии заради липса на работа и прехранване. Демографската рецесия блажено е гушнала страната и не я пуска от стоманените си прегръдки. Откриваните
на места нови предприятия не са нашенски
а плод на непознати капитали и вложители. Държавата се трансформира в неканена гостенка върху личната си географска карта, а фантазията на управниците й е да съкратят още повече намесата й в ставащото у нас. А то се показва най-много в сива стопанска система, корупция, неработещо законодателство, изборно, съгласно кесията на клиента, съдопроизводство, контрабанда и вцепеняващ кръвта проведен бандитизъм. Заплатите тъпчат на едно място и броят на тези 2 милиона намерено мизерстващи нашенци непрекъснато се усилва. Що за страна сме? Докъде ще стигнем по този начин?
Властимащите не си задават сходни въпроси. Те искрено и не от през днешния ден са загърбили потребностите на популацията и тегобите му не ги интересуват. Още повече, че живеят във виртуален свят на страна, където всичко е наред. Не ги стряскат увеличената смъртност за сметка на фрапантно намаляващата раждаемост, нито оперетната войска и слабосилното Министерство на вътрешните работи, нито човекоядското опазване на здравето и изчанченото обучение, нито... За тях са значими единствено властта по върховете, персоналният PR и, несъмнено, паричните потоци. Другото е дребнотемие и бърборене на дрипави недоволници, които си разрешават да не имат вяра на формалната измама, дето от години мирише на вкиснато. Който може, отпътува през граница с децата, а някои - и с възрастните си родители. Който не може, има два пътя - или да търпи, или да умира без време. И двата пътя не са излаз от грозната беднотия и очевидната невъзможност, но народът избира да не се сплотява и да стачкува "на парче ". Не се е родил обединител на всички българи, тъй като тук дебне прословутата ни българска несговорчивост. С обособени изключения и партиите се разпадат, щом главатарите им седнат на празна раздумка в Народното събрание...
На този декор
има ли ярко бъдеще България?
Плачещите за лекуване оптимисти тръбят, че от единствено себе си всичко ще се промени към по-добро, тъй като и лошавината имала край. Песимистите - че страната е обречена, а народът й към 2030 година ще е към този момент малцинство. Ние пък мислим, че ориста й е в ръцете на тия 7 милиона нашенци, все чакащи някой различен да им усъвършенства фурия. Така не става. В един анекдот някакъв мераклия горещо молил Бог да му помогне да завоюва от тотото. Накрая на всевишния му омръзнали тия молби и споделил: "Първо си пусни фиша... ". Ние не пледираме за тотопечалби, а за национално обединяване, имащо за цел да опустоши политическата клика, за възобновяване на стопанската система и на селското стопанство и за преобразяване на родината в умерено, несъмнено място за живот. Да напомним констатацията на Стефан Стамболов, изречена в мерена тирада преди повече от век: "Ей, народ пленен, що си така задремал? " Така де - елементарно е да чакаш помощ от оня, що клати гората. Трудно е самичък да си решиш проблемите, но би трябвало. Дали обаче към този момент не е доста, доста късно, е различен въпрос, на който отговорът става все по-неясен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ