Махането на ПСА няма да промени историческата истина
Георги Караславов
Съществува настоящ Междудържавен контракт сред България и Руската федерация за другарски връзки и съдействие, подписан на 04.08.1992 година от президентите Желю Желев и Борис Елцин. В член 14 от този контракт България и Русия поемат експлицитния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и монументи на просвета, с които взаимно се представяме в двете страни. Също по този начин има и подписан документ сред Георги Първанов и Владимир Путин за насърчаване на двустранните връзки.
Отделно от тези двустранни контракти, следва да се спомене за съответните резолюции на Организация на обединените нации за отбрана на паметниците във връзка Втората международна война, както и тази от скоро, с която се осъжда възхваляването и героизацията на нацизма в Европа.
Германия, Австрия, Словакия, Чехия, Унгария, Армения, Естония не бутат паметниците от годините на Втората международна война. Защо? Има Европейска културна спогодба от 1954 година, призната в Париж. Съществува Европейска харта от 1975 година за архитектурното завещание в това число и Препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1979 година за предпазване на европейското културно завещание, в това число и Конвенция за опазване на архитектурното завещание на Европа от 1985 година, в която в член 1 изброява типовете монументи, като в член 3-5 страните категорично се задължават да опазват тези монументи.
Общината може да взема решение да маха Паметника на руската войска, само че следва да се реши какви последици ще донесе такова деяние. Или България ще се подреди солидарно в нервността, обхванала Полша, Прибалтийските страни и Украйна където всичко обвързвано и минимално с Царска Русия, Съюз на съветските социалистически републики, Русия следва да бъде унищожено. Но това няма да промени историческата истина.
Бутането на Мавзолея на Георги Димитров промени ли с нещо живота ни? Станахме ли по-свободни? По-богати? По-мъдри? По-уважавани в Европа?
Спомнете си нервността в Съединени американски щати от 2020 година, когато тълпи от варвари унищожиха всички монументи, както на откриватели, учени, писатели, политици, генерали и така нататък изхвърляйки цялата си история в морето или боклука като ненужна. Истерията се трансферира и в Европа - Англия, Белгия, Полша, Прибалтийските републики, Украйна... Това е началото на упадъка на едно общество, което няма потребност нито от памет, нито от история, нито има съвест. Едно общество, стъпило крепко върху обикновените първосигнални рефлекси на варварите.
Следващата стъпка каква ще бъде? Демонтиране на паметника на " Цар Освободител " и реабилитиране на нацизма и фашизма у нас? Ще го възхваляваме и героизираме гордо с влизането ни в някакъв съвременен европейски русофобски " Тристранен пакт "?
Когато Османската империя поробва българските земи, унищожава и заличава всичките значими здания и дворци, събаря стени, обръща в джамии църкви и изгаря книжината с една цел - да нямаме книги, знаци, памет, съзнание.
Сега сами ще се самозаличим, само че... историята има навика да повтаря уроците. А те постоянно са безмилостни и горчиви.
Пак ще повторя, това, което обичам да споделям за културата и нацията: Не може една нация да претендира за великолепие, в случай че не е получила грамота за величието си от КУЛТУРАТА. А културата не се гради с разрушение и опозоряване на монументи.
Дали някой от всички вас биха останали равнодушни, в случай че разберете, че паметникът, където са заровени ваши умряли близки, е строшен? Как бихте се почувствали? Същото възприятие е и за тези, които са оставили близки по бойните полета както на наша, по този начин и на непозната земя.>
фейсбук
Съществува настоящ Междудържавен контракт сред България и Руската федерация за другарски връзки и съдействие, подписан на 04.08.1992 година от президентите Желю Желев и Борис Елцин. В член 14 от този контракт България и Русия поемат експлицитния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и монументи на просвета, с които взаимно се представяме в двете страни. Също по този начин има и подписан документ сред Георги Първанов и Владимир Путин за насърчаване на двустранните връзки.
Отделно от тези двустранни контракти, следва да се спомене за съответните резолюции на Организация на обединените нации за отбрана на паметниците във връзка Втората международна война, както и тази от скоро, с която се осъжда възхваляването и героизацията на нацизма в Европа.
Германия, Австрия, Словакия, Чехия, Унгария, Армения, Естония не бутат паметниците от годините на Втората международна война. Защо? Има Европейска културна спогодба от 1954 година, призната в Париж. Съществува Европейска харта от 1975 година за архитектурното завещание в това число и Препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1979 година за предпазване на европейското културно завещание, в това число и Конвенция за опазване на архитектурното завещание на Европа от 1985 година, в която в член 1 изброява типовете монументи, като в член 3-5 страните категорично се задължават да опазват тези монументи.
Общината може да взема решение да маха Паметника на руската войска, само че следва да се реши какви последици ще донесе такова деяние. Или България ще се подреди солидарно в нервността, обхванала Полша, Прибалтийските страни и Украйна където всичко обвързвано и минимално с Царска Русия, Съюз на съветските социалистически републики, Русия следва да бъде унищожено. Но това няма да промени историческата истина.
Бутането на Мавзолея на Георги Димитров промени ли с нещо живота ни? Станахме ли по-свободни? По-богати? По-мъдри? По-уважавани в Европа?
Спомнете си нервността в Съединени американски щати от 2020 година, когато тълпи от варвари унищожиха всички монументи, както на откриватели, учени, писатели, политици, генерали и така нататък изхвърляйки цялата си история в морето или боклука като ненужна. Истерията се трансферира и в Европа - Англия, Белгия, Полша, Прибалтийските републики, Украйна... Това е началото на упадъка на едно общество, което няма потребност нито от памет, нито от история, нито има съвест. Едно общество, стъпило крепко върху обикновените първосигнални рефлекси на варварите.
Следващата стъпка каква ще бъде? Демонтиране на паметника на " Цар Освободител " и реабилитиране на нацизма и фашизма у нас? Ще го възхваляваме и героизираме гордо с влизането ни в някакъв съвременен европейски русофобски " Тристранен пакт "?
Когато Османската империя поробва българските земи, унищожава и заличава всичките значими здания и дворци, събаря стени, обръща в джамии църкви и изгаря книжината с една цел - да нямаме книги, знаци, памет, съзнание.
Сега сами ще се самозаличим, само че... историята има навика да повтаря уроците. А те постоянно са безмилостни и горчиви.
Пак ще повторя, това, което обичам да споделям за културата и нацията: Не може една нация да претендира за великолепие, в случай че не е получила грамота за величието си от КУЛТУРАТА. А културата не се гради с разрушение и опозоряване на монументи.
Дали някой от всички вас биха останали равнодушни, в случай че разберете, че паметникът, където са заровени ваши умряли близки, е строшен? Как бихте се почувствали? Същото възприятие е и за тези, които са оставили близки по бойните полета както на наша, по този начин и на непозната земя.>
фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ