Седем истории на Георги Глушков
Георги Глушков е освен единственият българин, който е играл в Националната баскетболна асоциация (НБА) на Съединени американски щати и Канада, само че и първият източноевропеец в това състезание.
Роден е на 10 януари 1960 година в Трявна. След седми клас учи в спортното учебно заведение в Ямбол. На 17 години към този момент е в националния тим за мъже. След като става първенец на България с " Академик " (Варна), през 1985 година е избран от драфта на НБА от " Финикс Сънс ". Играе 49 мача, като записва приблизително 4.9 точки и 3.3 битки на среща. След един сезон в Съединени американски щати продължава да играе в чужбина - в Италия и Испания. За националния отбор на България играе от 1977 до 1991 година, като взе участие на четири европейски шампионати. Президент е на федерацията ни по баскетбол от 2011 година насам. Неговите истории са разказани пред bTV и предаването " Код " Спорт ".
1. Как се пробват да откажат Глушков от баскетбола
" В Трявна, моя роден град, учебното заведение беше прелестно. Дворът беше огромен. Имаше няколко стадиони, на които се играеше баскетбол, хандбал. Аз играех футбол и хандбал. Но в този интервал бяха най-слаб на баскетбол. На 14 години бях 1.77-1.78 метра. Нямаше изгледи, че ще порасна. Хандбал играех по-често. Във футболния тим имам един мач с два гола като вратар ", споделя Глушков.
Първият треньор на именития ни баскетболист се споделя Петър Милчев. Той осъзнава, че разполага с огромен гений, за който би трябвало по-висок трамплин от Трявна. Двамата попълнят ваучър от вестник " Народен спорт " за присъединяване в конкурс " Висок баскетболист ". Не е поканен за пресявките в София, защото счели, че не е задоволително висок - на 15 години той бил 1.85 м. Не е утвърден на подобен конкурс и в Плевен. Пробва да се запише в спортното учебно заведение в Русе, само че там вземат решение, че е дюстабанлия. Удря на камък и в спортното учебно заведение във Варна.
Качествата на Глушков обаче са видени от прохождащия по това време в треньорския поминък Симеон Варчев (вече покойник), който тогава (1975 г.) води ямболския " Лъсков ". Той кани в тима високото момче от Трявна, което улавя крепко шанса си. " Отивайки в Ямбол, получих една вдъхновяваща конюнктура. Между състезателите съществуваше освен търпимост, а откровена доброжелателност. Те бяха играчи. Не стрелци, не подавачи, не техничари, а играчи. Иван Главов, Георги Ковачев, Красимир Овчаров... От тях се учих, помагаха ми непрестанно. Задължен съм им за това, което сетне реализирах. Неслучайно страдах, когато се разделихме ", споделя по-късно Глушков.
2. Отпор от татко му
" Майка ми, когато ме заведе в Ямбол през 1975 година, татко ми не ѝ говореше една година. Той имаше други хрумвания за мен. На него му се искаше да стана доктор. Една година са имали тежък интервал. После нещата леко се трансформираха. На живо са ме гледали единствено по веднъж. Майка ми ме гледа един път в Русе, а татко ми ме гледа в Ямбол. След това ме видя какъв брой съм отпаднал и по какъв начин не мога да заспя до два часа през нощта. Той сподели: " Това ли е спортът? ", и си потегли ", спомня си Глушков.
3. Здравата връзка със Симеон Варчев
Глушков постоянно е заявявал изрично, че Симеон Варчев освен го е разкрил за спорта, само че и на него дължи значително триумфите в кариерата си.
" Симеон Варчев ме направи баскетболист. Мене - дюстабанлията, ненадеждния, сърдечно повредения! Той бе упорит. Успяваше да те въодушеви да сънуваш по какъв начин ставаш огромен състезател. Не да ти стои всеки ден на главата да ти крещи с дебелата сопа, а те кара да сънуваш - приказва ти, изяснява ти. И тренирайки, сънуваш по какъв начин ставаш състезател. Нещата стартират да се получават от единствено себе си. Казва ти нещо и го слушаш. Това е симбиозата сред треньор, който въодушевява, и състезател. Имали сме спорове. Когато съм криввал от правия път, той ми е казвал в прав текст: " Ти си завършил курса ". Като въглен те изгаря! Приключил съм курса?! Не е допустимо! Без да те санкционира, да вземем за пример да не си взимаш заплатата... Имаше принадлежности, с които да те накара да дадеш максимума. Това бяха положителните треньори в България, съумели да вземат най-хубавото от състезателите си ", споделя именитият баскетболист.
4. Раздялата с Ямбол
През 1979 година " Лъсков " става трети в шампионата, което си е героизъм за ямболския баскетбол тогава. В състава изпъква младият център Георги Глушков. Резонно от него стартират да се интересуват и други тимове. Влизането му в казармата се употребява като метод да бъде притеглен в ЦСКА макар желанието му да остане в Ямбол.
Тогава локален партиен функционер отхвърля да се застъпи Глушков да остане в " Лъсков " и геният играе за " армейците " до 1982 година по време на службата си. Обиден от неналичието на воля играчът да бъде арестуван, Симеон Варчев също напуща " Лъсков ".
5. Вродени проблеми
" Заради дюстабана ме боляха краката като млад играч. Тренирахме на пясъка 15-20 дни и считам, че това много ми оказа помощ, тъй като в последните ми години на игрището нещата се бяха пооправили. Не съм страдал и сводовете бяха почти естествени. Със сърцето постоянно съм имал проблеми. Бях спрян в ЦСКА да не играя за повече от шест месеца, вършиха ми проучвания. Хем имаха учредения да ме спрат, хем нямаха да не ме пуснат да играя, тъй като техниката ми беше такава, че без подозрение доказваше, че нямам никакви проблеми и всичко ще бъде обикновено. С такова ентусиазъм и предпочитание съм желал да бъда на паркета, че въобще не ми е минавало през главата, че може да не играя ".
6. Трансферът в НБА
" Един месец някой мисли дали да ме пусне, или не в НБА. Аз бях в България. Явно е било на високо равнище. Американците заплатиха 225 000 $ незабавно след подписа. На страната. На мен не ми плащаха. Всички пари отиваха в държавната организация, която контролираше връзките на българските спортисти. Аз обаче нямам неприятни мисли. По-вълнуващо бе, че се срещнах от близко с американските експерти. Не знаех британски. Научих го бързо. Ходих на уроци първите 3 месеца и се оправих.
После смъкнах 15 кг. Аз нямах така наречен сътрудници, които дават препоръки, както финансови и спортно-технически. Беше ми тежко. Отидох и питах треньора в прав текст - има ли опция да играя идната година повече? А индивидът сподели: " Откъде да знам? Не мога да ти отговоря на този въпрос. По-скоро няма да имаш тази опция! ". Това ми беше задоволително. Една година ми се случи в НБА и най-после се отхвърлих.
7. Баскетболът на назад във времето
" Живях много години в Италия - 22. Жена ми е италианка, децата ми са родени в Италия. Бих определил интервала, в който станах татко, като най-важния в живота ми. Тогава баскетболът мина на втора линия. Успях да се веселя на семейство и деца в интервал, в който професионалният живот мина зад тила ми. Беше прекрасен интервал - започнах да се отхвърлям и се радвах повече на фамилията и децата. Сега си мисля, че в случай че бях траял да играя до късно и бях пропуснал тези моменти, щях да съм изгубил доста. "
Роден е на 10 януари 1960 година в Трявна. След седми клас учи в спортното учебно заведение в Ямбол. На 17 години към този момент е в националния тим за мъже. След като става първенец на България с " Академик " (Варна), през 1985 година е избран от драфта на НБА от " Финикс Сънс ". Играе 49 мача, като записва приблизително 4.9 точки и 3.3 битки на среща. След един сезон в Съединени американски щати продължава да играе в чужбина - в Италия и Испания. За националния отбор на България играе от 1977 до 1991 година, като взе участие на четири европейски шампионати. Президент е на федерацията ни по баскетбол от 2011 година насам. Неговите истории са разказани пред bTV и предаването " Код " Спорт ".
1. Как се пробват да откажат Глушков от баскетбола
" В Трявна, моя роден град, учебното заведение беше прелестно. Дворът беше огромен. Имаше няколко стадиони, на които се играеше баскетбол, хандбал. Аз играех футбол и хандбал. Но в този интервал бяха най-слаб на баскетбол. На 14 години бях 1.77-1.78 метра. Нямаше изгледи, че ще порасна. Хандбал играех по-често. Във футболния тим имам един мач с два гола като вратар ", споделя Глушков.
Първият треньор на именития ни баскетболист се споделя Петър Милчев. Той осъзнава, че разполага с огромен гений, за който би трябвало по-висок трамплин от Трявна. Двамата попълнят ваучър от вестник " Народен спорт " за присъединяване в конкурс " Висок баскетболист ". Не е поканен за пресявките в София, защото счели, че не е задоволително висок - на 15 години той бил 1.85 м. Не е утвърден на подобен конкурс и в Плевен. Пробва да се запише в спортното учебно заведение в Русе, само че там вземат решение, че е дюстабанлия. Удря на камък и в спортното учебно заведение във Варна.
Качествата на Глушков обаче са видени от прохождащия по това време в треньорския поминък Симеон Варчев (вече покойник), който тогава (1975 г.) води ямболския " Лъсков ". Той кани в тима високото момче от Трявна, което улавя крепко шанса си. " Отивайки в Ямбол, получих една вдъхновяваща конюнктура. Между състезателите съществуваше освен търпимост, а откровена доброжелателност. Те бяха играчи. Не стрелци, не подавачи, не техничари, а играчи. Иван Главов, Георги Ковачев, Красимир Овчаров... От тях се учих, помагаха ми непрестанно. Задължен съм им за това, което сетне реализирах. Неслучайно страдах, когато се разделихме ", споделя по-късно Глушков.
2. Отпор от татко му
" Майка ми, когато ме заведе в Ямбол през 1975 година, татко ми не ѝ говореше една година. Той имаше други хрумвания за мен. На него му се искаше да стана доктор. Една година са имали тежък интервал. После нещата леко се трансформираха. На живо са ме гледали единствено по веднъж. Майка ми ме гледа един път в Русе, а татко ми ме гледа в Ямбол. След това ме видя какъв брой съм отпаднал и по какъв начин не мога да заспя до два часа през нощта. Той сподели: " Това ли е спортът? ", и си потегли ", спомня си Глушков.
3. Здравата връзка със Симеон Варчев
Глушков постоянно е заявявал изрично, че Симеон Варчев освен го е разкрил за спорта, само че и на него дължи значително триумфите в кариерата си.
" Симеон Варчев ме направи баскетболист. Мене - дюстабанлията, ненадеждния, сърдечно повредения! Той бе упорит. Успяваше да те въодушеви да сънуваш по какъв начин ставаш огромен състезател. Не да ти стои всеки ден на главата да ти крещи с дебелата сопа, а те кара да сънуваш - приказва ти, изяснява ти. И тренирайки, сънуваш по какъв начин ставаш състезател. Нещата стартират да се получават от единствено себе си. Казва ти нещо и го слушаш. Това е симбиозата сред треньор, който въодушевява, и състезател. Имали сме спорове. Когато съм криввал от правия път, той ми е казвал в прав текст: " Ти си завършил курса ". Като въглен те изгаря! Приключил съм курса?! Не е допустимо! Без да те санкционира, да вземем за пример да не си взимаш заплатата... Имаше принадлежности, с които да те накара да дадеш максимума. Това бяха положителните треньори в България, съумели да вземат най-хубавото от състезателите си ", споделя именитият баскетболист.
4. Раздялата с Ямбол
През 1979 година " Лъсков " става трети в шампионата, което си е героизъм за ямболския баскетбол тогава. В състава изпъква младият център Георги Глушков. Резонно от него стартират да се интересуват и други тимове. Влизането му в казармата се употребява като метод да бъде притеглен в ЦСКА макар желанието му да остане в Ямбол.
Тогава локален партиен функционер отхвърля да се застъпи Глушков да остане в " Лъсков " и геният играе за " армейците " до 1982 година по време на службата си. Обиден от неналичието на воля играчът да бъде арестуван, Симеон Варчев също напуща " Лъсков ".
5. Вродени проблеми
" Заради дюстабана ме боляха краката като млад играч. Тренирахме на пясъка 15-20 дни и считам, че това много ми оказа помощ, тъй като в последните ми години на игрището нещата се бяха пооправили. Не съм страдал и сводовете бяха почти естествени. Със сърцето постоянно съм имал проблеми. Бях спрян в ЦСКА да не играя за повече от шест месеца, вършиха ми проучвания. Хем имаха учредения да ме спрат, хем нямаха да не ме пуснат да играя, тъй като техниката ми беше такава, че без подозрение доказваше, че нямам никакви проблеми и всичко ще бъде обикновено. С такова ентусиазъм и предпочитание съм желал да бъда на паркета, че въобще не ми е минавало през главата, че може да не играя ".
6. Трансферът в НБА
" Един месец някой мисли дали да ме пусне, или не в НБА. Аз бях в България. Явно е било на високо равнище. Американците заплатиха 225 000 $ незабавно след подписа. На страната. На мен не ми плащаха. Всички пари отиваха в държавната организация, която контролираше връзките на българските спортисти. Аз обаче нямам неприятни мисли. По-вълнуващо бе, че се срещнах от близко с американските експерти. Не знаех британски. Научих го бързо. Ходих на уроци първите 3 месеца и се оправих.
После смъкнах 15 кг. Аз нямах така наречен сътрудници, които дават препоръки, както финансови и спортно-технически. Беше ми тежко. Отидох и питах треньора в прав текст - има ли опция да играя идната година повече? А индивидът сподели: " Откъде да знам? Не мога да ти отговоря на този въпрос. По-скоро няма да имаш тази опция! ". Това ми беше задоволително. Една година ми се случи в НБА и най-после се отхвърлих.
7. Баскетболът на назад във времето
" Живях много години в Италия - 22. Жена ми е италианка, децата ми са родени в Италия. Бих определил интервала, в който станах татко, като най-важния в живота ми. Тогава баскетболът мина на втора линия. Успях да се веселя на семейство и деца в интервал, в който професионалният живот мина зад тила ми. Беше прекрасен интервал - започнах да се отхвърлям и се радвах повече на фамилията и децата. Сега си мисля, че в случай че бях траял да играя до късно и бях пропуснал тези моменти, щях да съм изгубил доста. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ