Аз не завиждам на небето...
Георги Драмбозов
Големият български публицист и стихотворец, пътеписец и патриот Христо Черняев прекарва своето детство във Варна, където е роден на 3 февруари 1930 година. Веднага се сещам, че след 46 години от рождението му, когато към този момент е одобрен стихотворец и журналист, той е награден с Голямата литературна премия " Варна ", откакто към този момент е притежател на голям брой други награди. Юношеството и ученическите му години минават в градовете Горна Оряховица, Бяла, Борово и Русе, а това непрестанно сменяне на местожителството в ранната му младост се дължи на обстоятелството, че татко му е железничар. Именно на този железничар и огромен българин, който му е дал живот и му показал пътя през този живот, Христо посвещава след години стихотворението си " Далечни гари ":...Далечни гари - стъпки извървяни,/ в този момент назад ще ви извървя,/ тъй като вие сте ми изтървани/ сълзи от любов в буйнали нивя.../ Сърцето ми единствено ще ви намери/ по линията крива на годините./ Ще спра до черните ви кантонери / със ярко възприятие под небето синьо...
В навечерието на поетовия 90-годишен празник издателство " Мултипринт " София, под редакторството на Асен Асенов, пусна от щемпел сборника " Перо, потопено във времето " от Христо Черняев. Изданието завоюва конкурс на Министерството на културата и съставлява самобитна амалгама от есета и мемоари, литературни публикации и мнения, епиграми, изявленията, преводи, писма до видни български създатели, стихотворение, което звучи прощално, само че и оптимистично, стихове, които други поети са посвещавали на създателя и къса книгопис. В тази, на пръв взор скромна, книгопис личат заглавията на 38 книги с лирика, повести и пътеписи, които биха правили чест на всяка персонална библиотека. Те приказват, макар скромността на своя създател, за неговата пословична продуктивност, както и за огромния креативен подарък, който Господ му е дал. Независимо от дългия детско-юношески път по жп линиите на родината, поетът намира своя кей в столицата и тук, в сърцето на България, израства освен като създател, а като преподавател и подстрекател на по-млади литературни дарования. Правя откровеното самопризнание, че и аз благодаря на Бога за това, дето го срещнах преди повече от 35 години в моя роден Свищов. Този Човек и Творец умееше да събира и да окрилява по-младите създатели от цяла България, от него се излъчваше освен безпрекословния лирически гений, само че и голямата човешка топлота. Благодарение на неговата придирчивост и угриженост за младите съвсем половината от тогавашните членове на Националния клуб на служащите - литературни създатели станахме по-късно членове на Съюза на българските писатели, уповавам се да носим в сърцата си същинска дълбока благодарност към него. Христо Черняев беше редактор в отдел " Литература и изкуство " на в. " Народна войска ", завеждащ отдел " Поезия " във в. " Пулс " и в сп. " Пламък ", виновен редактор на редакция " Българска литература " в БНР, ръководител на Националния клуб на служащите - литературни създатели и така нататък Член е на Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти, заслужил е признанието за неговото творчество да пишат такива мастити писатели и критици като Ефрем Каранфилов, Станислав Сивриев, Александър Муратов, Евтим Евтимов, проф. Иван Цветков, Матей Шопкин, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Ивайло Христов и други Поезия от Христо Черняев е превеждана на съветски, британски, френски, украински, испански, арабски, финди, фински и други езици.
Читателю, прочети книгата " Перо, потопено във времето "!.. Такива книги, въпреки издавани по юбилейни мотиви, (а може би тъкмо затова), след време неизбежно се трансформират в библиографска необичайност. И поради поетическия гений на своя създател, и за приноса си към епистоларното ни литературно завещание, и поради своя вклад в литературната рецензия на съвремието... И поради това, което поетът ни доверява съвсем в края на своята книга: АЗ НЕ ЗАВИЖДАМ НА НЕБЕТО,/ че и след мене ще остане,/ тъй като като горда птица/ в безкрая му се е зареял /възторгът ми от синевата/ и той с лъчите ще векува/ и със звездите ще докосва/ безсмъртието на духа ми.
Големият български публицист и стихотворец, пътеписец и патриот Христо Черняев прекарва своето детство във Варна, където е роден на 3 февруари 1930 година. Веднага се сещам, че след 46 години от рождението му, когато към този момент е одобрен стихотворец и журналист, той е награден с Голямата литературна премия " Варна ", откакто към този момент е притежател на голям брой други награди. Юношеството и ученическите му години минават в градовете Горна Оряховица, Бяла, Борово и Русе, а това непрестанно сменяне на местожителството в ранната му младост се дължи на обстоятелството, че татко му е железничар. Именно на този железничар и огромен българин, който му е дал живот и му показал пътя през този живот, Христо посвещава след години стихотворението си " Далечни гари ":...Далечни гари - стъпки извървяни,/ в този момент назад ще ви извървя,/ тъй като вие сте ми изтървани/ сълзи от любов в буйнали нивя.../ Сърцето ми единствено ще ви намери/ по линията крива на годините./ Ще спра до черните ви кантонери / със ярко възприятие под небето синьо...
В навечерието на поетовия 90-годишен празник издателство " Мултипринт " София, под редакторството на Асен Асенов, пусна от щемпел сборника " Перо, потопено във времето " от Христо Черняев. Изданието завоюва конкурс на Министерството на културата и съставлява самобитна амалгама от есета и мемоари, литературни публикации и мнения, епиграми, изявленията, преводи, писма до видни български създатели, стихотворение, което звучи прощално, само че и оптимистично, стихове, които други поети са посвещавали на създателя и къса книгопис. В тази, на пръв взор скромна, книгопис личат заглавията на 38 книги с лирика, повести и пътеписи, които биха правили чест на всяка персонална библиотека. Те приказват, макар скромността на своя създател, за неговата пословична продуктивност, както и за огромния креативен подарък, който Господ му е дал. Независимо от дългия детско-юношески път по жп линиите на родината, поетът намира своя кей в столицата и тук, в сърцето на България, израства освен като създател, а като преподавател и подстрекател на по-млади литературни дарования. Правя откровеното самопризнание, че и аз благодаря на Бога за това, дето го срещнах преди повече от 35 години в моя роден Свищов. Този Човек и Творец умееше да събира и да окрилява по-младите създатели от цяла България, от него се излъчваше освен безпрекословния лирически гений, само че и голямата човешка топлота. Благодарение на неговата придирчивост и угриженост за младите съвсем половината от тогавашните членове на Националния клуб на служащите - литературни създатели станахме по-късно членове на Съюза на българските писатели, уповавам се да носим в сърцата си същинска дълбока благодарност към него. Христо Черняев беше редактор в отдел " Литература и изкуство " на в. " Народна войска ", завеждащ отдел " Поезия " във в. " Пулс " и в сп. " Пламък ", виновен редактор на редакция " Българска литература " в БНР, ръководител на Националния клуб на служащите - литературни създатели и така нататък Член е на Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти, заслужил е признанието за неговото творчество да пишат такива мастити писатели и критици като Ефрем Каранфилов, Станислав Сивриев, Александър Муратов, Евтим Евтимов, проф. Иван Цветков, Матей Шопкин, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Ивайло Христов и други Поезия от Христо Черняев е превеждана на съветски, британски, френски, украински, испански, арабски, финди, фински и други езици.
Читателю, прочети книгата " Перо, потопено във времето "!.. Такива книги, въпреки издавани по юбилейни мотиви, (а може би тъкмо затова), след време неизбежно се трансформират в библиографска необичайност. И поради поетическия гений на своя създател, и за приноса си към епистоларното ни литературно завещание, и поради своя вклад в литературната рецензия на съвремието... И поради това, което поетът ни доверява съвсем в края на своята книга: АЗ НЕ ЗАВИЖДАМ НА НЕБЕТО,/ че и след мене ще остане,/ тъй като като горда птица/ в безкрая му се е зареял /възторгът ми от синевата/ и той с лъчите ще векува/ и със звездите ще докосва/ безсмъртието на духа ми.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ