ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в

ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, шеф на Професионалната гимназия по строителство, заместник-кмет в родния си град и читалищен активист. Автор е на над 20 стихосбирки. Негови стихове са превеждани на съветски, украински и маджарски. Член е на Съюза на българските писатели.   
Неотдавна бе премиерата на новата му книга с интимна поезия " Тина ", отдадена на непрежалимата му брачна половинка и муза Тина Драмбозова, която близо 34 години бе секретар на Народно читалище " Пенчо Славейков 1921 " в столицата.


Дарбата да обичаш

Измежду всичките гении или способности,      
с които Господ сякаш ме осенил,
в този момент, на края на голготата си, би трябвало
да известя - с едничка дарбица съм бил.

Като стихотворец, що стихове изписах, доста -
вживях се дори в роля Журналист,
бях Инженер, бях Педагог и гледах строго...
Изобщо бях по всичко май експерт.

Но Господ на земята ми избрал девственица,
дарил ме с женска пристрастеност и светлина...
(Тя в действителност към този момент на небето е звездица,
над мен блещука вечер моята жена).

Аз по традиция Любов си я назовавам -
звездицата на моя дух и плът...
Най-свята заложба Господ дал ми - да обичам 
звездицата - жена в живота ми... до гибел!

--------------------

Събери ни, Боже!

Любима, твоят правилен шут останах -
с лирика и с любов те подарих,
пред всяка твоя милувка се прекланях,
а Господ ми нашепва стих след стих.

Любима, доста трапове прескочих,
само че, популярност Богу, отново съм незасегнат -
с усмивка тъжна, с вакли църни очи,
оттатък подкрепяш своя мъж обичан.

Какво че, еднокрил, хвърча към тебе -
очаквай ме, накрай ще долетя,
нужен съм ти, ти си ми потребна,
ти ще простиш... И аз ще ти простя.

Ще си извиним мнителност всяка,
ще стана отново стихотворец двукрил...
Мой Боже, просто събери ни някак,
с цел да Те славим - правоверен и благ!

-----------------

Готов за гибел

Как нищо, Боже мой, не ми спести?...
Отне по-съкровената ми половина -
белким чак толкоз си я харесал Ти,
че взе я в Рая, благата ми Тина?

И докога мен тук ще ме държиш?...
И горе мога аз да я възпявам с лира,
тук песни ще й посветя и току-виж,
доближат чак до Рая по ефира.

И дано чуе песните ми тя,
и Бог да ги хареса, че да ме одобри...
О, Боже мой, непоносима е скръбта! -
изпращай своя ангел да ме вземе.

Изпращай го! - елементарни, че съм прибързан -
" подготвен за гибел съм "... Като Павел Матев.         
Безумно изтрезнял съм, не съм пийнал -
Ти знаеш самичък, по кое време да го изпратиш!

----------------

Тъгувам те!

Тъгувам те... И се изтезах към този момент! -
лежа цялостен век в " Света Екатерина ".
Мърмори докторчето: Пушиш като печка,
на йота не си вдигнал отново хемоглобина!

По дяволите тез ендопротези! -
режете ме онлайн, не жалете,
тя, черна тъга, в мен се е загнездила -
горест, горест, горест прелива в теб, Поете.

Преливат кръв!... Кръвчица от синчето
и като че ли ти преливат кръв от Тина -
не пердах се, докторче, аз подмладих се, ето,
не пердах се, братче, подвигам и хемоглобина...

Сега режи!... И отрежи тъгата,
дай мощ на стиха ми, на перцето!
Какво да сторя? - мимолетна е снагата,
нека да устоят душата и сърцето.

Тъгувам те, обич непрежалима -
ти беше с мен до кръста на голгота,
а Господ на следващия ден ще реши това, обичана -
по кое време да сляза самичък от кръста на живота.