Геният Микеланджело според съвременниците му е бил тежък за общуване

Геният Микеланджело съгласно съвременниците му е бил тежък за другарство човек, с доста недостатъци, а Кончаловски във кино лентата си не му икономисва и разкритията за изключителната свидливост, даже лакомия на великия ваятел. Филмът, преведен у нас като " Грехът на Микеланджело ", ще бъде показан през декември на фестивала " Киномания ", само че международната му премиера мина в Италия, към този момент се демонстрира и в Русия. Критиците към този момент означиха една от особеностите, допринасящи за мощното подстрекателство - режисьорът е предпочел главно непрофесионални артисти италианци. 
Продукцията е руско-италианска и се фиксира върху най-продуктивния интервал на великия италиански художник. Става дума за интервала, когато Микеланджело работи по стенописите на Сикстинската шапка, и в това време основава един от шедьоврите си - статуята на Давид. Находка е ролята на Микеланджело - тя се извършва от артиста Алберто Тестоне, който е експерт напълно неотдавна и който просто хипнотизира с лика си, а и с приликата си с Микеланджело. 
Бюджетът на кино лентата не е дребен - самият Андрей Кончаловски разгласи, че за кино лентата са изхарчени към 15 милиона евро. 
Поразителен обаче е обликът на гения - виждаме един Микеланджело, който твори и се мъчи, само че в това време е пленник на битката сред фамилиите Медичи и Дела Ровере, който хитрува, лукавства, пиянства, лакоми се за пари и търси нещо като леговище в творчеството - единствено то същински го притегля, става известно. Кончаловски не просто живописва Микеланджело; той оглежда личната си орис през призмата на ренесансовия талант - подозират не един и двама критици. Денис Рузаев да вземем за пример написа: " Ала какво точно интересува Кончаловски, който от дълго време към този момент не се разпознава единствено като режисьор, само че и като мъдрец, който в изявленията си с лекост оперира с цивилизационни и културни реалии, размишлява за ориста на народите - във фигурата на Микеланджело? " Според него е точно спорът сред " божествеността " на стремежите на Микеланджело (за лайтмотив на които служи " Божествената комедия " на Данте, по която скулпторът непрестанно се равнява) и всички изкушения в близост. Геният на Възраждането през очите на Кончаловски е забелязан като " човек маниакален, непостоянен, вероломен и непоследователен. " Грехове, които обаче режисьорът в последна сметка явно прости на героя си, когато приключва кино лентата си с определени снимки от шедьоврите на Микеланджело. Един тип - историята ще резервира таман това, а не измените и алчността на Буонароти. 
Централен облик във кино лентата е голяма мраморна канара. Предстои й да стане основа на следващото произведение и това ще коства доста на всички в близост. То ще е с цената на големи старания и жертви. Колосалните размери на скалата и обвързваните с това механически компликации са предиздвикали служащите да кръстят мраморния пай " Чудовището ". Впрочем по този начин Кончаловски, съгласно самия него, желал да назове кино лентата си в началото. Микеланджело самичък себе си вижда като страшилище, до момента в който страда от несъвършенствата на личната си човешка природа и без да може да се помири с нея. Остро усещаният контрастност сред осъзнаването на безсмъртието на личните творби и личната несъвършена природа прави героя повече от мъчителен. 
Маестрото, съгласно рецензията, непрекъснато е плен на безплодни рефлексии и безсмислени разговори мислено с кумира му Данте, без да може да откри опрощение и амнистия в себе си. Това му коства огромни премеждия, а с тях поражда и зрителското съчувствие, надлежно - благосклонност. 
" Снимачният развой беше непосилен. Всеки кадър следваше да бъде построен като парченце от общ пъзел ", споделя режисьорът в изявленията.
Безусловен триумф на лентата критиците виждат в масовките, в реалистичния облик на средновековното съществуване с цялата му нечистотия, неучтивост, бляскавост и емоционалност. Сцените са цялостни както с блестящи картини от Ренесансовите достижения в изкуството и архитектурата, по този начин и с цялата прахуляк, тиня и циничност на епохата. " Грехът на Микеланджело " в историческия си натурализъм е трудно съответен и дословен. Докато основният воин произнася " Мен ме тегли към Бога ", камерата демонстрира струпеите по нозете на Лъв Х в огромен проект. Или се задържа по разсипаните по пода на работилницата флорини или върху голия гъз на един от чираците на маестрото, сношаващ се с щерката на каменоделец. 
Като цяло филмът е величествен, надали може да не се хареса, тъй като киноразказът увлича и не оставя място нито за досада, нито за разпръскване. А на въпросите дали буди противоположни тълкувания - евентуално да, и актуалните биографи на Микеланджело несъмнено ще има над какво да се замислят - в този момент и в бъдеще. Характерът на художника не е бил от приятните, само че нас ни интересува и характерът на Кончаловски. Защо въпреки всичко световноизвестният режисьор по този начин упорито опълчва високото изкуство на жалката действителност, креативния блян на земното проваляне? Всъщност ние във кино лентата съвсем не виждаме фрагменти на съзидание, на творчество - доминират тези на договаряния с клиенти, на разправии с чираци и каменоделци, на далавери с властимащи. Голяма е съблазънта да предположим, че срутвайки кумира и след това възвеличавайки го, Кончаловски в действителност търси и опрощение на самия себе си. Като че ли желае да подчертае, че философско-теологическите издигнатия и чисто кинематографическите упоритости би трябвало да замъглят свяна от нахално конформистката житейска процедура. 
Но Кончаловски надалеч не е първият конформист в историята на изкуството, търсещ оправдание и опрощение във висшето, в шедьовъра, в естетическото съвършенство. Пък и това, почтено казано, не е и кой знае какъв грях - конформизмът. А когато има гений, когато става дума за талантливост, доста се прости.   " Грехът на Микеланджело " от тази позиция заслужава не просто амнистия, а и сериозен % възхита. Процентът ще зависи евентуално и от възрастта на фена, и от културната му готовност, и от кинематографичната му рафинираност.