Трябва ли данъкоплатците още по-щедро да финансират БНТ
Генералният шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков води пламенна акция да убеди данъкоплатците, че държавната дотация за издържаната от тях телевизия би трябвало да се усили, тъй като Българска национална телевизия се задъхва от недофинансиране, натрупа отговорности, в неравностойно състояние е по отношение на частните си съперници, заплатите на чиновниците на " Сан Стефано " 29 са в пъти по-ниски и е време това да се промени. Кошлуков непрестанно повтаря пред феновете и пред ръководещите, че в случай че финансите на Българска национална телевизия се усилят, те ще отидат за нови културни и просветителни излъчвания, за удостояване на бележити персони, събития и дати и така нататък
На публично разискване, проведено от Българска национална телевизия в петък, на което участваха депутати, шефът разгласи, че поради финансовите проблеми е подготвен на решителни дейности: да смъкна БНТ2 и БНТ3 от мултиплекса, който популяризира ефирно стратегиите на публичната телевизия. Вследствие на това тези два канала ще станат кабелни, а налична с елементарна антена ще е само БНТ1. Кошлуков заяви, че към този момент е уведомил медийната и бюджетната комисия в Народното събрание и Съвет за електронни медии за идните ограничения. Според него трансформирането на БНТ2 и БНТ3 в кабелни стратегии ще спести на Българска национална телевизия близо 6 млн. лева на година при общо към 10 млн. разноски за разпространяване, а смяната не би следвало да натовари популацията, защото единствено 4% от хората у нас нямат кабелна телевизия.
" Парите, които отделяме за основаването на програмата на БНТ2, са 10 пъти по-малко от разходите за нейното лъчение ", сподели Кошлуков пред депутатите. „ Предпочитам тези пари да дойдат в производството на излъчвания ", продължи той на идващия ден в " Денят стартира с Георги Любенов ". Там той още веднъж повтори, че желае полемика каква да е публичната телевизия в България. " Парите би трябвало да дойдат от финансовото министерство и бюджета, само че повода те да дойдат би трябвало да е обществото. Всички българи би трябвало да разберем, че
в случай че желаеме мощна и самостоятелна социална телевизия,
тя би трябвало да е обезпечена. Ако всякога разчиташ на финансовия министър дали ще ти даде, ти се сгъваш, щеш - не щеш се съобразяваш. Може да е % от бюджета: когато страната върви нагоре, ще получаваме повече, когато закъса - и за нас ще има по-малко ", разяснява шефът.
Въпросът за финансирането на Българска национална телевизия и БНР има разнообразни аспекти и е нееднозначен. Дискусията за Българска национална телевизия се води на старта на дебатите за приемането на държавния бюджет за следващата година. Финансовото министерство към този момент разгласи, че дотацията на Българска национална телевизия ще бъде вдигната в границите на парите, планувани за 10% нарастване на заплатите в държавния бранш. Така от 67.7 млн. лева, колкото на „ Сан Стефано “ 29 получиха т.г., издръжката се покачва до 70.9 млн. Ръководството на Българска национална телевизия обаче смята това за малко с мотив, че до края на т.г. отговорностите й ще доближат 44 млн. Затова упорства сред първото и второто четене финансовата инжекция да се усили доста.
Тук обаче идва въпросът дали е редно да се прави това и да се попита какво направи Кошлуков като началник на Българска национална телевизия да понижи тези отговорности през 7-те месеца, в които към този момент ръководи. Вече може да бъде подложен и въпросът дали сумите, които той изнася, са изчислени правилно. За дълга от 44 млн. се заприказва за пръв път напролет, когато като и.д. шеф Кошлуков показа картината на отговорностите, насъбрани при предходните управления. В първия и единствен към този момент формален доклад за финансовото положение на Българска национална телевизия бе записано, че „ предстоящият размер на недостига към края на 2019 година е в размер на 44 млн. лева “.
Впоследствие Кошлуков се яви на състезанието за титуляр и го завоюва през юли точно с обещания да предоговори неизгодните съглашения, да се бори за всяка стотинка на Българска национална телевизия и по допустимо най-бързия метод да понижи отговорностите. След като той пое ръководството, малкия екран публично заяви, че са спрени или предоговорени скъпи външни продукции като „ Стани богат “, „ Спортисимо “, „ Бързо, елементарно, вкусно “. Самият Кошлуков добави, че е прекратил контракти за закупуването на филми и така нататък
Съгласно доклада от май разноските за външни и вътрешни излъчвания образуват 13% от отговорностите на Българска национална телевизия, правата на филми и стратегии – 15%, спортните права и трасета - 19%, т.е. съвсем половината от тези 44 млн. задължения. Затова е необяснимо, че в петък Кошлуков отново уточни същата сума като неминуем недостиг в края на 2019 година, в случай че той към този момент трябваше да се е справил с част от него. В този смисъл е необичайно и че от „ Сан Стефано “ 29 не престават да не афишират резултатите от инспекцията на Агенцията за държавна финансова ревизия за положението на Българска национална телевизия. Още през септември Кошлуков разгласи в Народното събрание, че той е подготвен и че ще го качи на уеб страницата на малкия екран, като преди този момент изпрати образец от него в прокуратурата.
Още по-странна е друга сума,
която преди дни генералният шеф хвърли в общественото пространство - че дефицитът на Българска национална телевизия за идната година ще доближи 71 млн. лева Дори да спрем да вършим вести и излъчвания и единствено да плащаме задължения, дотацията отново няма да ни стигне, сподели той, без да изясни по какъв начин вижда своята роля против разрастването на бъдещите отговорности. От думите му излезе, че през 2020 година Българска национална телевизия ще разчита напълно на дотацията си от страната и не счита да усили приходите си от реклама, каквато Законът за радио и малките екрани й разрешава да продава - по 15 минути дневно. Именно рекламата и спонсорството бяха перата за самофинансиране, които през юли Кошлуков даде обещание съществено да раздвижи, откакто се качи на шефския десети етаж на Българска национална телевизия.
Доста противоречива е и тезата, че със свалянето на БНТ2 и Българска национална телевизия 3 от мултиплексите Българска национална телевизия ще спести 6 млн. лева Причината е елементарна: нито един неин началник до момента не е платил дълга си към НУРТС – частната компания, която популяризира сигнала, с пари от държавната си дотация. От 2013 година, когато електронните медии у нас започнаха да се популяризират през мултиплексите, до момента Българска национална телевизия постоянно е правила това с в допълнение целево финансиране в порядъка на 10 милиона лв., което държавното управление й отпуска в края на годината. За такова не бе обявено само в края на 2018 година, когато началник на " Сан Стефано " 29 бе Константин Каменаров. Това бе и една от аргументите да се появи тематиката за растящите отговорности на Българска национална телевизия, която се трансформира в централна за цялото общество през отиващата си година.
Признанията на Кошлуков, че с наличния запас не може да ръководи Българска национална телевизия, и апелите му страната да даде още и още, вършат още веднъж настоящ и въпроса за какво Съвет за електронни медии избра тъкмо него за шеф. Както " Сега " писа, по време на състезанието за началник на „ Сан Стефано “ 29 други претенденти подчертаваха категорично, че няма да разчитат единствено на страната и че в Българска национална телевизия има доста капацитет за увеличението на личните доходи. Сашо Диков да вземем за пример сподели, че единствено за 2-3 месеца и без спомагателни средства ще трансформира БНТ2 в осведомителна телевизия, която ще следва най-хубавите международни практики. Каза още, че ще насърчи подчинените си да задават по-остри и неуместни въпроси на ръководещите, с цел да припознае обществото Българска национална телевизия в действителност като социална телевизия, а не като рупор на ръководещите. Дългогодишният кореспондент в Българска национална телевизия Явор Симов пък изброи серия от ограничения за реализиране на финансова автономия – отдаване на техника чартърен, приходите от което сега са нула, увеличение на рекламата в районните центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград, за които не важат рекламните ограничавания, годни за БНТ1 и така нататък Въпреки това най-после напълно предстоящо Съвет за електронни медии избра Кошлуков, който от самото начало говореше за повече отчетност пред депутатите, пред финансовото министерство и така нататък
Встрани от тези елементи, желанието публичните медии да тежат още повече на данъкоплатците е неприемливо и поради особеностите на медийната реалност у нас и явното вмешателство на подмолни фактори в работата им. Последният скандал в БНР очевидно сподели, че властта държи да използва публичните радио и телевизия за свои цели, а не за публични.
На публично разискване, проведено от Българска национална телевизия в петък, на което участваха депутати, шефът разгласи, че поради финансовите проблеми е подготвен на решителни дейности: да смъкна БНТ2 и БНТ3 от мултиплекса, който популяризира ефирно стратегиите на публичната телевизия. Вследствие на това тези два канала ще станат кабелни, а налична с елементарна антена ще е само БНТ1. Кошлуков заяви, че към този момент е уведомил медийната и бюджетната комисия в Народното събрание и Съвет за електронни медии за идните ограничения. Според него трансформирането на БНТ2 и БНТ3 в кабелни стратегии ще спести на Българска национална телевизия близо 6 млн. лева на година при общо към 10 млн. разноски за разпространяване, а смяната не би следвало да натовари популацията, защото единствено 4% от хората у нас нямат кабелна телевизия.
" Парите, които отделяме за основаването на програмата на БНТ2, са 10 пъти по-малко от разходите за нейното лъчение ", сподели Кошлуков пред депутатите. „ Предпочитам тези пари да дойдат в производството на излъчвания ", продължи той на идващия ден в " Денят стартира с Георги Любенов ". Там той още веднъж повтори, че желае полемика каква да е публичната телевизия в България. " Парите би трябвало да дойдат от финансовото министерство и бюджета, само че повода те да дойдат би трябвало да е обществото. Всички българи би трябвало да разберем, че
в случай че желаеме мощна и самостоятелна социална телевизия,
тя би трябвало да е обезпечена. Ако всякога разчиташ на финансовия министър дали ще ти даде, ти се сгъваш, щеш - не щеш се съобразяваш. Може да е % от бюджета: когато страната върви нагоре, ще получаваме повече, когато закъса - и за нас ще има по-малко ", разяснява шефът.
Въпросът за финансирането на Българска национална телевизия и БНР има разнообразни аспекти и е нееднозначен. Дискусията за Българска национална телевизия се води на старта на дебатите за приемането на държавния бюджет за следващата година. Финансовото министерство към този момент разгласи, че дотацията на Българска национална телевизия ще бъде вдигната в границите на парите, планувани за 10% нарастване на заплатите в държавния бранш. Така от 67.7 млн. лева, колкото на „ Сан Стефано “ 29 получиха т.г., издръжката се покачва до 70.9 млн. Ръководството на Българска национална телевизия обаче смята това за малко с мотив, че до края на т.г. отговорностите й ще доближат 44 млн. Затова упорства сред първото и второто четене финансовата инжекция да се усили доста.
Тук обаче идва въпросът дали е редно да се прави това и да се попита какво направи Кошлуков като началник на Българска национална телевизия да понижи тези отговорности през 7-те месеца, в които към този момент ръководи. Вече може да бъде подложен и въпросът дали сумите, които той изнася, са изчислени правилно. За дълга от 44 млн. се заприказва за пръв път напролет, когато като и.д. шеф Кошлуков показа картината на отговорностите, насъбрани при предходните управления. В първия и единствен към този момент формален доклад за финансовото положение на Българска национална телевизия бе записано, че „ предстоящият размер на недостига към края на 2019 година е в размер на 44 млн. лева “.
Впоследствие Кошлуков се яви на състезанието за титуляр и го завоюва през юли точно с обещания да предоговори неизгодните съглашения, да се бори за всяка стотинка на Българска национална телевизия и по допустимо най-бързия метод да понижи отговорностите. След като той пое ръководството, малкия екран публично заяви, че са спрени или предоговорени скъпи външни продукции като „ Стани богат “, „ Спортисимо “, „ Бързо, елементарно, вкусно “. Самият Кошлуков добави, че е прекратил контракти за закупуването на филми и така нататък
Съгласно доклада от май разноските за външни и вътрешни излъчвания образуват 13% от отговорностите на Българска национална телевизия, правата на филми и стратегии – 15%, спортните права и трасета - 19%, т.е. съвсем половината от тези 44 млн. задължения. Затова е необяснимо, че в петък Кошлуков отново уточни същата сума като неминуем недостиг в края на 2019 година, в случай че той към този момент трябваше да се е справил с част от него. В този смисъл е необичайно и че от „ Сан Стефано “ 29 не престават да не афишират резултатите от инспекцията на Агенцията за държавна финансова ревизия за положението на Българска национална телевизия. Още през септември Кошлуков разгласи в Народното събрание, че той е подготвен и че ще го качи на уеб страницата на малкия екран, като преди този момент изпрати образец от него в прокуратурата.
Още по-странна е друга сума,
която преди дни генералният шеф хвърли в общественото пространство - че дефицитът на Българска национална телевизия за идната година ще доближи 71 млн. лева Дори да спрем да вършим вести и излъчвания и единствено да плащаме задължения, дотацията отново няма да ни стигне, сподели той, без да изясни по какъв начин вижда своята роля против разрастването на бъдещите отговорности. От думите му излезе, че през 2020 година Българска национална телевизия ще разчита напълно на дотацията си от страната и не счита да усили приходите си от реклама, каквато Законът за радио и малките екрани й разрешава да продава - по 15 минути дневно. Именно рекламата и спонсорството бяха перата за самофинансиране, които през юли Кошлуков даде обещание съществено да раздвижи, откакто се качи на шефския десети етаж на Българска национална телевизия.
Доста противоречива е и тезата, че със свалянето на БНТ2 и Българска национална телевизия 3 от мултиплексите Българска национална телевизия ще спести 6 млн. лева Причината е елементарна: нито един неин началник до момента не е платил дълга си към НУРТС – частната компания, която популяризира сигнала, с пари от държавната си дотация. От 2013 година, когато електронните медии у нас започнаха да се популяризират през мултиплексите, до момента Българска национална телевизия постоянно е правила това с в допълнение целево финансиране в порядъка на 10 милиона лв., което държавното управление й отпуска в края на годината. За такова не бе обявено само в края на 2018 година, когато началник на " Сан Стефано " 29 бе Константин Каменаров. Това бе и една от аргументите да се появи тематиката за растящите отговорности на Българска национална телевизия, която се трансформира в централна за цялото общество през отиващата си година.
Признанията на Кошлуков, че с наличния запас не може да ръководи Българска национална телевизия, и апелите му страната да даде още и още, вършат още веднъж настоящ и въпроса за какво Съвет за електронни медии избра тъкмо него за шеф. Както " Сега " писа, по време на състезанието за началник на „ Сан Стефано “ 29 други претенденти подчертаваха категорично, че няма да разчитат единствено на страната и че в Българска национална телевизия има доста капацитет за увеличението на личните доходи. Сашо Диков да вземем за пример сподели, че единствено за 2-3 месеца и без спомагателни средства ще трансформира БНТ2 в осведомителна телевизия, която ще следва най-хубавите международни практики. Каза още, че ще насърчи подчинените си да задават по-остри и неуместни въпроси на ръководещите, с цел да припознае обществото Българска национална телевизия в действителност като социална телевизия, а не като рупор на ръководещите. Дългогодишният кореспондент в Българска национална телевизия Явор Симов пък изброи серия от ограничения за реализиране на финансова автономия – отдаване на техника чартърен, приходите от което сега са нула, увеличение на рекламата в районните центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград, за които не важат рекламните ограничавания, годни за БНТ1 и така нататък Въпреки това най-после напълно предстоящо Съвет за електронни медии избра Кошлуков, който от самото начало говореше за повече отчетност пред депутатите, пред финансовото министерство и така нататък
Встрани от тези елементи, желанието публичните медии да тежат още повече на данъкоплатците е неприемливо и поради особеностите на медийната реалност у нас и явното вмешателство на подмолни фактори в работата им. Последният скандал в БНР очевидно сподели, че властта държи да използва публичните радио и телевизия за свои цели, а не за публични.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ