Българи, на колене! Разстреляха Заимов!
Генерал Владимир Заимов (1888 - 1942) е мистерия и през днешния ден. Не толкоз поради активността си, а поради претекстовете, които довеждат един от героите от войните, притежател на два ордена " За смелост ", до " Осанна " и " Разпни го ". Осъден е за шпионаж в интерес на Съветския съюз по време на Втората международна война, задържан на 23 март 1942 година преди заминаването на Борис ІІІ при Хитлер - с това царят потвърждава честност пред фюрера, който би трябвало да убеди българи да не водят война на фронта против Русия. Това го написа тогава френският боен аташе Шебание в отчет до своето държавно управление.
Днес, в Деня на успеха над фашизма - 9 май, ще се опитаме да разсеем на първо място мъглата към индивида Владимир Заимов. Не, " Азорски " не е болшевик, той в действителност е безпартиен родолюбец, който вижда като малко на брой други, че обвързването на България с Германия ще докара отечеството до нова злополука, че изходът е само в " Съюз със Съюз на съветските социалистически републики ", в славянската взаимност. Предвижданията му се сбъдват 100%, а злополуката не се случва единствено тъй като на Парижката мирна конференция през 1946 година " братушките " не го разрешават.
Документите, които ви предлагаме през днешния ден, демонстрират в изумителна светлина Заимов, който, както ред други наши национални герои, след Отечеството обича най-вече своето семейство. Неговите позиции са настоящи и в този момент, тъй като до болежка е ясно, че спорите на фашизма са като тези на злокачествения американски гнилец по пчелите - могат да оцелеят над 50 години и устоят на всичко, като се изключи безмилостното изгаряне.
Генерал Заимов, българският Рихард Зорге, също изпраща известия до Центъра в Москва, които, както ще прочетете, съдържат скъпа информация за руското военно командване. Включително за деня 22 юни 1941 година, в който Германия ще нападне Съветския съюз. В спомените си неговият резидент Яков Савченко споделя по какъв начин " Азорски " незабавно е изискал среща с него, с цел да му го заяви персонално.
Правителството на Съветския съюз награждава посмъртно Владимир Заимов с най-високите си оценки: медал " Червено знаме (1966), медал " Ленин " (1972), звание " Герой на Съветския съюз " (30 май 1972).
А у нас днешните неофашисти се пробваха да изтрият и загатна за него, отстраниха името му отвред, където им щукна, единствено на едно място то остана непокътнато - в националната памет.
Из книгата на проф. Недю Недев, " Генерал Владимир Заимов, персона, дело, ера ", Държавно военно издателство, 1973.
... Тази страна от активността на Заимов до момента е едва проучена. Поради това съставлява огромен интерес публикуването на сведенията, които се съдържат в достоверните документи.
" През юли 1938 година - четем в тези документи - с военачалник Заимов се среща военният аташе на Съветския съюз в България полк. А. И. Бенедиктов.
През ноември 1938 на една от срещите с Бенедиктов Заимов съобщил, че той и редица негови приятели, основно от средата на офицерите от запаса, са съгласни да причислят своите сили за битка срещу немското политическо и икономическо навлизане в България. В беседите си той разкрил своите благосклонности към Съветския съюз... Предвид благосклонностите на Заимов към Съветския съюз, неговата злоба към фашизма, към нацистите и към съществуващия в България политически строй, той през януари 1939 година бе притеглен на работа в руското военно разузнаване и му бе даден псевдонимът " Азорски ".
Капитан I сан М. Кореневски, полковник А. Сгибнев, " Жизнь в борьбе ", " Красная звезда ", 1.VI.1972.
Из полицейски отчет, юли, 1941 година:
" По донесение от с.с. тази група отпред с о.з. ген. Вл. Заимов (наречен " Червения военачалник " ) и хората към него - о.з. полк. Борис Захариев, о.з. полк. Абаджиев, о.з. полк. Тодор Вълчев и о.з. полк. Димитър Спасов, известни с огромните си благосклонности, които хранят към Съюз на съветските социалистически републики, напоследък са изпаднали в една необикновена за тях среща по отношение на войната, която се води на Изток, и не пропущат случай да пазят тезата на Съюз на съветските социалистически републики и да упрекват Германия като нападател. В рецензията си по тази война намесват и подлагат на критика възприетото мнение на нашата страна, респективно държавното управление, по отношение на Съюз на съветските социалистически републики. О.з. ген. Вл. Заимов посредством лицето Генчо П. Цветков е в непрекъснат контакт с ръководещи лица от комунистическата партия, а посредством жена си - с лица от руската легация.
ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а.е. 857, 117
... От дълго време службата разполага със сведения, че о.з. година Вл. Заимов е по отношение на военните аташета на руската легация в София и се подозираше, че е в услуга на руското военно разузнаване. Нареди се наблюдаване и следене, вследствие на което бяха открити многочислени срещи на Заимов с военното аташе полк. Дергачов, помощника му майор Середа и Савченко - секретар на военното аташе ген. Иконников.
Арх. Министерство на вътрешните работи, С-10416, л. 206
Из известията на Заимов до Центъра в Москва
3 юни 1940 година
От септември 1939 година от Германия за България дойдоха... хиляди немци. Военните са повече от 1000 души. Немците живеят в София, Бояна, Овча купел, Княжево и други обитаеми пунктове... В щаба на българската войска работят скрито двама немци.
4 и 5 януари 1941 година
От 25 ноември 1940 година до 1 януари 1941 година в Северна България дойдоха 6000 немски военни. Щабовете на Противовъздушна отбрана с немската защитна артилерия са открити в Плевен, Ловеч, Враца, Балчик.
По сведения, получени от държавните кръгове, е известно, че Филов е отпътувал за Виена за среща с Рибентроп. На срещата ще бъдат обсъждани принципиални въпроси от вътрешната и външната политика на България по отношение на:
а) откритото присъединение към Оста;
б) интензивно съдействие със страните от Оста;
в) допускане на немските войски през територията на България.
Българските ръководещи кръгове са решили да бъдат пуснати немските войски.
От Унгария дойде човек, който заяви, че през декември 1940 година са минали 260 немски ешелона за Румъния, единствено на 28 и 29 декември през Будапеща са минали 12-15 хиляди немски войски.
11 януари 1941 година
На 5 януари във военното учебно заведение се е състояло заседание на висшия команден съвет на българската войска. На съвещанието е приказвал цар Борис, който е обърнал внимание на тежкото състояние в България и призовал да бъдем подготвени за война.
Военният министър разяснил на участниците в съвещанието, че при започване на март частите би трябвало да са в цялостна мобилизационна подготвеност.
2 март 1941 година
На 28 март от 17 часа в всеобщ порядък стартира прехвърлянето на немските войски през гр. Русе. Досега са трансферирани 50 000 души.
Арх. Министерство на вътрешните работи, Сведения полученные от генерала Заимова В. С. (Азорскога) в течение 1939-1942 година
Из спомените на полковник Яков Семьонович Савченко:
Някъде през втората половина на април 1941 година аз се готвех да отида на среща с индивида, който ме чакаше на уреченото място. Неочаквано ми оповестиха, че се е явило момчето разносвач от магазина и ми е донесъл кошница с вино и закуски. Аз дадох бакшиш на момчето и неотложно отидох в кабинета си, с цел да " прочета наличието на пратката. "
Работата е в това, че с сходни " дарове " ние " кореспондирахме " с Генерал Заимов. В кошницата се оказаха бутилки вино и три кутии рибни консерви, което означаваше " диря ви срочно ", а три кутии миноги подсказваха, че аз съм задължен бързо да отида в тайна квартира щ 3, ситуирана край село Княжево.
Генералът ме чакаше на входа на незначителен дом. Той ме пропусна да мина напред, в уютна стая. Видът на Владимир Стоянович беше извънредно умислен. Като не свалях очи от лицето му, аз запитах:
- Защо по този начин екстрено ме повикахте, какво се е случило?
- Засега още нищо ужасно не се е случило, само че може да се случи в най-близко време. Разполагам със сведения, че се готви навлизане на немските войски в Русия, без да се афишира война. Това би трябвало да стартира призори на 22 юни.
- Вярвайте ли Вие, Владимир Стоянович, в достоверността на тези данни?
- Не мога да нямам доверие, сведенията изхождат от благонадежден източник и заслужават съществено внимание. Върховното командване на Хитлер се интересува от Изток и единствено от Изток. Натам се придвижват ешелони с жива мощ и военна техника на немците. Русия за Хитлер е бодил в очите. Моля ви да ревизирате сведенията ми по други канали.
В. " Ленинска смена ", Казахстан, " Красный военачалник ", Воспоминания Я. С. Савченко, 6.VI. 1972 година
Из радиограмите на ген. Заимов до руското разузнаване:
Преминаването на немските войски през България ще стартира след ледохода на Дунав. Предполага се, че понтонните мостове ще бъдат по посока на ж.п. линиите.
В Русе два специфични немски кораба вършат подготовка за миниране на Дунав. Работи се единствено нощем.
Към края на май немците би трябвало да изтеглят войските си от Балканите. Ще останат единствено три мотодивизии: 37 и 38 в Гърция, 40 - в Югославия.
По Дунава минаха 30 немски подводници...
В региона на Драгоман, Червен бряг, Стара Загора се прекатурват немски ешелони с техника и снабдяване. В Гърция и Югославия се разпростира партизанското придвижване. Западна Сърбия и Босна са в ръцете на партизаните.
Из очерка на А. Стибнев и М. Корневски " Подвигът на военачалник Заимов " в сборника " Хора на безмълвния героизъм ", Партиздат, 1984.
Генерал Заимов пред съда:
Обвиняват ме, че съм изменил на България. Обвиняват ме, че съм взел участие в организирането на съпротивителни центрове в славянските страни. Но с какво тия центрове, в случай че в действителност са съществували, са увредили на страната ни - на България, съгласно нашите закони? Като българин и славянин, аз правех единствено едно - изпълнявах свещения си дълг към България и славянството...
Истината е единствено една - аз обичам своя народ, служих му правилно и правдиво през целия си умишлен живот. Никога не съм правил нещо, което да повреди на България. Ако някой е увредил на страната ни, то това са фашистите и техните прислужници, които желаят славянството да бъде тор на хитлеристите... Те се опияняват от мисълта, че Германия ще победи и ще завоюва Съветския съюз. Забравят, че всяка завоевателна война е обречена на прелиминарен неуспех; че с никакви механически средства не може да се потъпкват естествените исторически закони на развиването на човешкото общество. Обвиняват ме, че съм бил руски разузнавач, че съм продал страната ни. Аз не съм разузнавач. Шпионите служат за пари, а аз никому за нищо не съм се продавал. Като офицер и жител аз считах и смятам, че бях и съм длъжен да извърша дълга си. Да предпазя войската ни да не тръгне, а офицерството да не я поведе като наемник против нашите братя. Защо би трябвало да ставам нарушител към себе си? Аз участвах във войни, които бяха лъжливо наречени освободителни и обединителни. Последиците на тия минали войни ние носим до момента и несъмнено още дълго ще се усещат от народа ни. Участието ни обаче в тая безумна война на страната на фашистите ще бъде гибелно...
Из предсмъртното писмо на ген. Заимов до фамилията му:
Мили и скъпи мои Анечка, Стьопа и ти малко Клавдинче, което би трябвало малко да се лишиш от помощта на твоя баща, всичката ми мисъл и тъга в тия тежки дни са единствено за вас. Ще можете ли вие най-малко да ме разберете и да ми простите тъгите, които за повторно, и то толкоз тежко ви донасям.
За мен никаква вяра в живота отсега нататък не грее. Всичко би трябвало да очаквате и да се грижите единствено без мен и моята помощ да го носите, по тази причина ще почна с делова работа, а след това ще се помъча да ви обясня държанието и работите си, с цел да ме разберете и простите това, което очаквам от закона и законната власт. Прехраната ще ви е тежка. За неприятен ваш шанс имахте приятел и татко, който зле се грижи за фамилията си, а все за нещо друго. Оставям ви без средства с една къща цяла в задължения и без метод за прехранване. Ще би трябвало да се лишите от доста работи и доста работи да измененията. Стьопа, ти би трябвало да ме отмениш и в обич към майка си и сестричката и в поддръжка най-малко догдето порасте бъди й гальовен, не недодялан бранител.
Най-големият ми смут беше когато се научих, че и Стьопа и ти сте били задържани. Дали в действителност стана това или споделиха единствено за честен удар?
Сега да пиша за моята работа, че са ми дадени единствено пет листчета.
Ти помниш какъв брой се сърди, когато аз вървях у съветското аташе и когато жена му идва у нас. Оттогава се срещнах и станах приветлив на хората от легацията, та през 1941 година се увлякох, та им давах някои общи сведения. За тази работа ще ме обвинят в шпионаж, изменничество и какво ли още. Тамам храна за моите врагове. Сигурен съм, че моите пояснения за какво съм направил това няма да бъдат признати, само че вие си ги знаете и да ме вините по-малко за злото, което ви оставям. Ти, Анечка, знаеш какъв краен славянофил не от през вчерашния ден съм бил. Аз ще изгоря в това разбиране и в това проклето предпочитание все да съм потребен на това родно място, за което все несгода групирам.
Но настъпи, уви! Войната... Русия стана публично наш съперник, а аз продължих да срещам руски хора. Защо съм траял - ето въпроса, който всички ще желаят да зададат. За пари - ще викнат мнозина, които не ме познават, само че вие всички виждате какъв брой ги имахме, че непрекъснато бяхме в дефицит. Знайте вие - не е за пари, а за една концепция, която малко на брой ще схванат...
Много, доста ви обичам и всичко бих дал единствено още един път да ви прегърна и цeлуна. Гледайте да утешите и нашите скръбни майки и околните. Много ви обичам.
Влади
[12 април 1942 г.]
Н[ачалници] не корете служителите на реда. Те ме добре пазеха, само че който е решил да свърши, никой не може да го спре.
Протокол за разстрела на военачалник Владимир Заимов:
Днес, 1 юни 1942 година, 21 часа, в столицата София, според протоколно определение на Софийския военнополеви съд, взето в съвещанието му същия ден, с което се постановява прокурорът на същия съд да приведе в неотложно осъществяване според член 681 (нов) от Военносъдебния закон присъдата на същия съд щ 418 от 1.VI. т. година, с която е наказан по член 112 от Наказателния закон на гибел посредством разстрелване о.з. военачалник Вл. Заимов, родом от Кюстендил, живущ в гр. София.
Същата присъда след прочитането й от прокурора на Софийския военно-полеви съд подполк. Илия Николов в наличието на подполк. Вл. Григоров и капитан Димитър Радев и след изповядането му от духовник Петър Киров бе приведена в осъществяване, като наказания о.з. военачалник Владимир Заимов биде разстрелян от команда бойци. След констатирането на гибелта от лекаря доктор офицерски претендент Любомир Славчев трупът на наказания бе предаден на капитан Радев от Столичното военно комендантство за погребение.
За уверение на горното се сформира сегашния протокол.
Архив Министерство на вътрешните работи, С-101416, т. т, л. 119
Енциклопедия " Всемирная история "
На 1 юни 1942 година в деня на оповестяването на присъдата Заимов е разстрелян. Действията на " аления " военачалник са били приети за безкористни, тъй като в противоположен случай законът допуска екзекуция посредством обесване. Радио " Москва " в същия ден оповестява: " Българи, на колене! Днес е разстрелян военачалник Владимир Заимов ", а на Източния фронт в памет за него за 1 минута са били прекъснати артилерийските изстрели.
През май 1945 година присъдата е била преразгледана и анулирана, а Заимов е оправдан. Останките му са пренесени от София в Плевен, където са тържествено заровени.
https://w.histrf.ru/articles/article/show/zai_mov_vladimir_stoianov
https://www.youtube.com/watch?v=zHc6b6lIBT4От уеб страницата на ДУМА може да гледате емблематичния игрален филм " Цар и военачалник " с Петър Слабаков и Наум Шопов (1966):
https://www.youtube.com/watch?v=zHc6b6lIBT4
Днес, в Деня на успеха над фашизма - 9 май, ще се опитаме да разсеем на първо място мъглата към индивида Владимир Заимов. Не, " Азорски " не е болшевик, той в действителност е безпартиен родолюбец, който вижда като малко на брой други, че обвързването на България с Германия ще докара отечеството до нова злополука, че изходът е само в " Съюз със Съюз на съветските социалистически републики ", в славянската взаимност. Предвижданията му се сбъдват 100%, а злополуката не се случва единствено тъй като на Парижката мирна конференция през 1946 година " братушките " не го разрешават.
Документите, които ви предлагаме през днешния ден, демонстрират в изумителна светлина Заимов, който, както ред други наши национални герои, след Отечеството обича най-вече своето семейство. Неговите позиции са настоящи и в този момент, тъй като до болежка е ясно, че спорите на фашизма са като тези на злокачествения американски гнилец по пчелите - могат да оцелеят над 50 години и устоят на всичко, като се изключи безмилостното изгаряне.
Генерал Заимов, българският Рихард Зорге, също изпраща известия до Центъра в Москва, които, както ще прочетете, съдържат скъпа информация за руското военно командване. Включително за деня 22 юни 1941 година, в който Германия ще нападне Съветския съюз. В спомените си неговият резидент Яков Савченко споделя по какъв начин " Азорски " незабавно е изискал среща с него, с цел да му го заяви персонално.
Правителството на Съветския съюз награждава посмъртно Владимир Заимов с най-високите си оценки: медал " Червено знаме (1966), медал " Ленин " (1972), звание " Герой на Съветския съюз " (30 май 1972).
А у нас днешните неофашисти се пробваха да изтрият и загатна за него, отстраниха името му отвред, където им щукна, единствено на едно място то остана непокътнато - в националната памет.
Из книгата на проф. Недю Недев, " Генерал Владимир Заимов, персона, дело, ера ", Държавно военно издателство, 1973.
... Тази страна от активността на Заимов до момента е едва проучена. Поради това съставлява огромен интерес публикуването на сведенията, които се съдържат в достоверните документи.
" През юли 1938 година - четем в тези документи - с военачалник Заимов се среща военният аташе на Съветския съюз в България полк. А. И. Бенедиктов.
През ноември 1938 на една от срещите с Бенедиктов Заимов съобщил, че той и редица негови приятели, основно от средата на офицерите от запаса, са съгласни да причислят своите сили за битка срещу немското политическо и икономическо навлизане в България. В беседите си той разкрил своите благосклонности към Съветския съюз... Предвид благосклонностите на Заимов към Съветския съюз, неговата злоба към фашизма, към нацистите и към съществуващия в България политически строй, той през януари 1939 година бе притеглен на работа в руското военно разузнаване и му бе даден псевдонимът " Азорски ".
Капитан I сан М. Кореневски, полковник А. Сгибнев, " Жизнь в борьбе ", " Красная звезда ", 1.VI.1972.
Из полицейски отчет, юли, 1941 година:
" По донесение от с.с. тази група отпред с о.з. ген. Вл. Заимов (наречен " Червения военачалник " ) и хората към него - о.з. полк. Борис Захариев, о.з. полк. Абаджиев, о.з. полк. Тодор Вълчев и о.з. полк. Димитър Спасов, известни с огромните си благосклонности, които хранят към Съюз на съветските социалистически републики, напоследък са изпаднали в една необикновена за тях среща по отношение на войната, която се води на Изток, и не пропущат случай да пазят тезата на Съюз на съветските социалистически републики и да упрекват Германия като нападател. В рецензията си по тази война намесват и подлагат на критика възприетото мнение на нашата страна, респективно държавното управление, по отношение на Съюз на съветските социалистически републики. О.з. ген. Вл. Заимов посредством лицето Генчо П. Цветков е в непрекъснат контакт с ръководещи лица от комунистическата партия, а посредством жена си - с лица от руската легация.
ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а.е. 857, 117
... От дълго време службата разполага със сведения, че о.з. година Вл. Заимов е по отношение на военните аташета на руската легация в София и се подозираше, че е в услуга на руското военно разузнаване. Нареди се наблюдаване и следене, вследствие на което бяха открити многочислени срещи на Заимов с военното аташе полк. Дергачов, помощника му майор Середа и Савченко - секретар на военното аташе ген. Иконников.
Арх. Министерство на вътрешните работи, С-10416, л. 206
Из известията на Заимов до Центъра в Москва
3 юни 1940 година
От септември 1939 година от Германия за България дойдоха... хиляди немци. Военните са повече от 1000 души. Немците живеят в София, Бояна, Овча купел, Княжево и други обитаеми пунктове... В щаба на българската войска работят скрито двама немци.
4 и 5 януари 1941 година
От 25 ноември 1940 година до 1 януари 1941 година в Северна България дойдоха 6000 немски военни. Щабовете на Противовъздушна отбрана с немската защитна артилерия са открити в Плевен, Ловеч, Враца, Балчик.
По сведения, получени от държавните кръгове, е известно, че Филов е отпътувал за Виена за среща с Рибентроп. На срещата ще бъдат обсъждани принципиални въпроси от вътрешната и външната политика на България по отношение на:
а) откритото присъединение към Оста;
б) интензивно съдействие със страните от Оста;
в) допускане на немските войски през територията на България.
Българските ръководещи кръгове са решили да бъдат пуснати немските войски.
От Унгария дойде човек, който заяви, че през декември 1940 година са минали 260 немски ешелона за Румъния, единствено на 28 и 29 декември през Будапеща са минали 12-15 хиляди немски войски.
11 януари 1941 година
На 5 януари във военното учебно заведение се е състояло заседание на висшия команден съвет на българската войска. На съвещанието е приказвал цар Борис, който е обърнал внимание на тежкото състояние в България и призовал да бъдем подготвени за война.
Военният министър разяснил на участниците в съвещанието, че при започване на март частите би трябвало да са в цялостна мобилизационна подготвеност.
2 март 1941 година
На 28 март от 17 часа в всеобщ порядък стартира прехвърлянето на немските войски през гр. Русе. Досега са трансферирани 50 000 души.
Арх. Министерство на вътрешните работи, Сведения полученные от генерала Заимова В. С. (Азорскога) в течение 1939-1942 година
Из спомените на полковник Яков Семьонович Савченко:
Някъде през втората половина на април 1941 година аз се готвех да отида на среща с индивида, който ме чакаше на уреченото място. Неочаквано ми оповестиха, че се е явило момчето разносвач от магазина и ми е донесъл кошница с вино и закуски. Аз дадох бакшиш на момчето и неотложно отидох в кабинета си, с цел да " прочета наличието на пратката. "
Работата е в това, че с сходни " дарове " ние " кореспондирахме " с Генерал Заимов. В кошницата се оказаха бутилки вино и три кутии рибни консерви, което означаваше " диря ви срочно ", а три кутии миноги подсказваха, че аз съм задължен бързо да отида в тайна квартира щ 3, ситуирана край село Княжево.
Генералът ме чакаше на входа на незначителен дом. Той ме пропусна да мина напред, в уютна стая. Видът на Владимир Стоянович беше извънредно умислен. Като не свалях очи от лицето му, аз запитах:
- Защо по този начин екстрено ме повикахте, какво се е случило?
- Засега още нищо ужасно не се е случило, само че може да се случи в най-близко време. Разполагам със сведения, че се готви навлизане на немските войски в Русия, без да се афишира война. Това би трябвало да стартира призори на 22 юни.
- Вярвайте ли Вие, Владимир Стоянович, в достоверността на тези данни?
- Не мога да нямам доверие, сведенията изхождат от благонадежден източник и заслужават съществено внимание. Върховното командване на Хитлер се интересува от Изток и единствено от Изток. Натам се придвижват ешелони с жива мощ и военна техника на немците. Русия за Хитлер е бодил в очите. Моля ви да ревизирате сведенията ми по други канали.
В. " Ленинска смена ", Казахстан, " Красный военачалник ", Воспоминания Я. С. Савченко, 6.VI. 1972 година
Из радиограмите на ген. Заимов до руското разузнаване:
Преминаването на немските войски през България ще стартира след ледохода на Дунав. Предполага се, че понтонните мостове ще бъдат по посока на ж.п. линиите.
В Русе два специфични немски кораба вършат подготовка за миниране на Дунав. Работи се единствено нощем.
Към края на май немците би трябвало да изтеглят войските си от Балканите. Ще останат единствено три мотодивизии: 37 и 38 в Гърция, 40 - в Югославия.
По Дунава минаха 30 немски подводници...
В региона на Драгоман, Червен бряг, Стара Загора се прекатурват немски ешелони с техника и снабдяване. В Гърция и Югославия се разпростира партизанското придвижване. Западна Сърбия и Босна са в ръцете на партизаните.
Из очерка на А. Стибнев и М. Корневски " Подвигът на военачалник Заимов " в сборника " Хора на безмълвния героизъм ", Партиздат, 1984.
Генерал Заимов пред съда:
Обвиняват ме, че съм изменил на България. Обвиняват ме, че съм взел участие в организирането на съпротивителни центрове в славянските страни. Но с какво тия центрове, в случай че в действителност са съществували, са увредили на страната ни - на България, съгласно нашите закони? Като българин и славянин, аз правех единствено едно - изпълнявах свещения си дълг към България и славянството...
Истината е единствено една - аз обичам своя народ, служих му правилно и правдиво през целия си умишлен живот. Никога не съм правил нещо, което да повреди на България. Ако някой е увредил на страната ни, то това са фашистите и техните прислужници, които желаят славянството да бъде тор на хитлеристите... Те се опияняват от мисълта, че Германия ще победи и ще завоюва Съветския съюз. Забравят, че всяка завоевателна война е обречена на прелиминарен неуспех; че с никакви механически средства не може да се потъпкват естествените исторически закони на развиването на човешкото общество. Обвиняват ме, че съм бил руски разузнавач, че съм продал страната ни. Аз не съм разузнавач. Шпионите служат за пари, а аз никому за нищо не съм се продавал. Като офицер и жител аз считах и смятам, че бях и съм длъжен да извърша дълга си. Да предпазя войската ни да не тръгне, а офицерството да не я поведе като наемник против нашите братя. Защо би трябвало да ставам нарушител към себе си? Аз участвах във войни, които бяха лъжливо наречени освободителни и обединителни. Последиците на тия минали войни ние носим до момента и несъмнено още дълго ще се усещат от народа ни. Участието ни обаче в тая безумна война на страната на фашистите ще бъде гибелно...
Из предсмъртното писмо на ген. Заимов до фамилията му:
Мили и скъпи мои Анечка, Стьопа и ти малко Клавдинче, което би трябвало малко да се лишиш от помощта на твоя баща, всичката ми мисъл и тъга в тия тежки дни са единствено за вас. Ще можете ли вие най-малко да ме разберете и да ми простите тъгите, които за повторно, и то толкоз тежко ви донасям.
За мен никаква вяра в живота отсега нататък не грее. Всичко би трябвало да очаквате и да се грижите единствено без мен и моята помощ да го носите, по тази причина ще почна с делова работа, а след това ще се помъча да ви обясня държанието и работите си, с цел да ме разберете и простите това, което очаквам от закона и законната власт. Прехраната ще ви е тежка. За неприятен ваш шанс имахте приятел и татко, който зле се грижи за фамилията си, а все за нещо друго. Оставям ви без средства с една къща цяла в задължения и без метод за прехранване. Ще би трябвало да се лишите от доста работи и доста работи да измененията. Стьопа, ти би трябвало да ме отмениш и в обич към майка си и сестричката и в поддръжка най-малко догдето порасте бъди й гальовен, не недодялан бранител.
Най-големият ми смут беше когато се научих, че и Стьопа и ти сте били задържани. Дали в действителност стана това или споделиха единствено за честен удар?
Сега да пиша за моята работа, че са ми дадени единствено пет листчета.
Ти помниш какъв брой се сърди, когато аз вървях у съветското аташе и когато жена му идва у нас. Оттогава се срещнах и станах приветлив на хората от легацията, та през 1941 година се увлякох, та им давах някои общи сведения. За тази работа ще ме обвинят в шпионаж, изменничество и какво ли още. Тамам храна за моите врагове. Сигурен съм, че моите пояснения за какво съм направил това няма да бъдат признати, само че вие си ги знаете и да ме вините по-малко за злото, което ви оставям. Ти, Анечка, знаеш какъв краен славянофил не от през вчерашния ден съм бил. Аз ще изгоря в това разбиране и в това проклето предпочитание все да съм потребен на това родно място, за което все несгода групирам.
Но настъпи, уви! Войната... Русия стана публично наш съперник, а аз продължих да срещам руски хора. Защо съм траял - ето въпроса, който всички ще желаят да зададат. За пари - ще викнат мнозина, които не ме познават, само че вие всички виждате какъв брой ги имахме, че непрекъснато бяхме в дефицит. Знайте вие - не е за пари, а за една концепция, която малко на брой ще схванат...
Много, доста ви обичам и всичко бих дал единствено още един път да ви прегърна и цeлуна. Гледайте да утешите и нашите скръбни майки и околните. Много ви обичам.
Влади
[12 април 1942 г.]
Н[ачалници] не корете служителите на реда. Те ме добре пазеха, само че който е решил да свърши, никой не може да го спре.
Протокол за разстрела на военачалник Владимир Заимов:
Днес, 1 юни 1942 година, 21 часа, в столицата София, според протоколно определение на Софийския военнополеви съд, взето в съвещанието му същия ден, с което се постановява прокурорът на същия съд да приведе в неотложно осъществяване според член 681 (нов) от Военносъдебния закон присъдата на същия съд щ 418 от 1.VI. т. година, с която е наказан по член 112 от Наказателния закон на гибел посредством разстрелване о.з. военачалник Вл. Заимов, родом от Кюстендил, живущ в гр. София.
Същата присъда след прочитането й от прокурора на Софийския военно-полеви съд подполк. Илия Николов в наличието на подполк. Вл. Григоров и капитан Димитър Радев и след изповядането му от духовник Петър Киров бе приведена в осъществяване, като наказания о.з. военачалник Владимир Заимов биде разстрелян от команда бойци. След констатирането на гибелта от лекаря доктор офицерски претендент Любомир Славчев трупът на наказания бе предаден на капитан Радев от Столичното военно комендантство за погребение.
За уверение на горното се сформира сегашния протокол.
Архив Министерство на вътрешните работи, С-101416, т. т, л. 119
Енциклопедия " Всемирная история "
На 1 юни 1942 година в деня на оповестяването на присъдата Заимов е разстрелян. Действията на " аления " военачалник са били приети за безкористни, тъй като в противоположен случай законът допуска екзекуция посредством обесване. Радио " Москва " в същия ден оповестява: " Българи, на колене! Днес е разстрелян военачалник Владимир Заимов ", а на Източния фронт в памет за него за 1 минута са били прекъснати артилерийските изстрели.
През май 1945 година присъдата е била преразгледана и анулирана, а Заимов е оправдан. Останките му са пренесени от София в Плевен, където са тържествено заровени.
https://w.histrf.ru/articles/article/show/zai_mov_vladimir_stoianov
https://www.youtube.com/watch?v=zHc6b6lIBT4От уеб страницата на ДУМА може да гледате емблематичния игрален филм " Цар и военачалник " с Петър Слабаков и Наум Шопов (1966):
https://www.youtube.com/watch?v=zHc6b6lIBT4
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ