Вакуумът на Гена
Гената се е вкарал във Вакуум. Това можем да кажем за пост-пандемичния албум на основния и решителен софийски хип-хоп продуцент на нашето време. Мрачно въодушевление, галактически синтезатори, гибел и самотност, само че и лиричност, рап експанзия и поп звучене.
" Вакуум " е идната стъпка на индивида с музиката в боровското So Called Crew. Верен на непрекъснатия опит, албумът на Гена е най-вече тегав, футуристичен филм с много нюанси - от Жлъч и Григовор, през ТДК, до Руши Видинлиев и Мила Роберт.
За " Изотопия " Евгени мина през цялата история на " Вакуум " - от настроенията, през художественото оформление, реализирането на някои от частите и цялостните му разбирания за музиката. Нататък думите са на майстора.
Пандемични страсти и тон
Аз започнах да върша албума март месец предходната година, когато удари пандемията, а го мислех от година и половина преди този момент. Исках да направя солов албум и ми се въртяха някакви хрумвания за тематиката. И като удари тая пандемия супер доста се депресирах. Защото никой не го очакваше и нашия отрасъл беше един от най-потърпевшите - просто нямаш работа. В композиция с някои персонални проблеми стана доста депресиран интервал в моя живот и по тази причина няма доста положителни песни в албума.
Като музика, желаех аранжиментите да са огромни, а не " куплет-припев-куплет-припев-чао ". Исках да е по-експериментално... Да е това, което ми се прави, а не да мисля дали ще се слуша. Като звучене си го представях да е доста synth-based, трипи, " 2001 - Космическа авантюра ". Такъв да е фонът, а не вътре да приказваме за звезди и Андромеда.
Вакуумен артуърк
Това за " Вакуум " ми пристигна след това. Знаех, че би трябвало е една дума, само че не знаех по какъв начин ще се споделя. Името ми пристигна може би януари или февруари тази година. Преди това измислих каква ще е обложката - гледах доста фотоси на НАСА с телескопа " Хъбъл ", който снима далечни супернови, експлодирали звезди преди незнамсиколко хиляди години. Това беше отправната точка. Бях гледал и кино лентата на Ароновски, " Фонтанът ", и бях чел изявление с един от FX-супервайзърите. Оказа се, че резултатите в този филм са правени не със CGI, a посредством разбъркване на някакви бои, които след това са светнати и снимани по избран метод.
Говорих си с Мила Робърт. Нейният другар Иван Христов е фотограф, с него направихме и клипа на " Аз от бъдещето ". И той вика: " Добре, можем да пробваме някакви неща, ще насочим светлина... " и така нататък В деня, в който ще снимаме, отидохме до ателието на Мила, която също рисува. Бях й посочил фотосите на НАСА и на един черен лист тя стартира с боички да имитира галактическите картини, а Иван ги снимаше. В един миг вкарахме обектива на апарата в гърлото на едно шише и по този начин се получи този овал. Така направихме целия артуърк и аз бях извънредно удовлетворен, тъй като се получи каквото желаех и то не може да бъде обяснено. Единственото ми предпочитание беше да е синьо - това ми излизаше в главата, до момента в който чувам албума.
Гост-артисти и гост-стилове
Като взех решение да върша албума, седнах и си направих един лист с хора, които ме кефят. Идеята ми беше за всеки от тях да седна и да направя музиката особено за тоя човек, мислейки си за тоя човек. Това се случи на 90 %. И по някакъв метод сме се свързали, предал съм страсти и те са разбрали какво имам поради.
Leena или Цвети, я познавам от дребна. С брат й учихме дружно в гимназията. Аз не знаех до преди година и половина-две, че тя се занимава с музика и прави такива страхотни неща. Впоследствие чух EP-то й с Камен и бях подобен " Какво става, за какво не знаех ".
Сега оказвам помощ и продуцирам албума й, дружно с Камен. Правих го дружно с моя и този с Имера. Като цяло изкарах пандемията в студиото, за което се веселя.
Янчето я познавам от промото на " Прилив ", когато ни взе изявление. Знаех, че пее и че е доста надарена, само че бях слушал единствено кавъри. Тя пристигна да създадем една ария за албума на Leena. Както споделят младите, супер доста си " вайбнахме ". Имах един подготвен инструментал, един от дребното, които са направени без да се има съответен човек поради. Тя доста се изкефи и написа припева и кантото. И аз се изкефих и го доразвихме.
Първо семплирах една тяхна ария, която се споделя " Младост " и мисля, че е една от най-хубавите 10 български песни за последните 10 години. Семплирах я за песента " Вятър за вечеря ", соловата на Жлъч (в албума). След месец-два се замислих - за какво да не ги офертирам да създадем ария, а освен да им семплирам китарите? От тях познавах единствено Ники, вокалистът им. Писах му и те бяха - " Много ясно, аре ". Разбрахме се да отида до Пловдив.
Беше най-студената зимна вечер, валеше сняг. Отидохме до там и се запознахме с пичовете в репетационната им в Партийния дом. Отне ми общо 4 ходения до там, с цел да изговорим какво ни харесва, какво да създадем, те по какъв начин подхождат към музиката, аз по какъв начин подобавам. Това ми хареса при тях, че са доста положителни музиканти, само че не боравят с музикални термини. По-скоро си говорихме кое по какъв начин се усеща като звучене, въодушевление и усеща, а не " Изсвири ми една 16-ка едикаквоси ". Сетнахме тематиката на песента, която беше " боязън " и оттова започнахме да градим. Записахме китари и барабани и вкарах плана в моята стратегия, само че компютъра не можа да се оправи и трябваше да ъпгрейднем RAM-та, с цел да мога да довърша песента. Имаше 50-60-70 канала, всеки с по два-три plug-in-a, и единствено с 16 (гб) RAM не се получи.
Това беше най-дълго правената ария в албума.
Най-кратката и лесната беше тази с Мила Роберт. Тя ми писа една вечер - " Много ми е забавно това с плочите по какъв начин го правиш, по какъв начин семплираш, по какъв начин става целия развой. Може ли да дойда да пием по бира някоя вечер и да ми покажеш? ". И идва една вечер, отваряме си по една бира, хареса 4-5 плочи, пуснахме ги на грамофона, харесахме си едно пианце първоначално. Чопнах го, сложих брейка изпод, и си крещя - " Т`ва е доста крепко, бе ". Тя си извади тетрадката и след половин час имаше припев. И ми го изпя и стана доста крепко. Още един час понаписа неща и имахме първи куплет към припева. После ме срещна с тоя пичага Хюго. Той пристигна, беше си написал куплета, поговорихме си и направихме 2-3 take-a.
И това е песента - не сме презаписвали и добавяли нищо. Опитах се след това да досвирвам някакви неща, клавири, само че всичко отпадна и остана както си беше на първия ден.
Преди две години се запознахме с него. Той ни се кефеше на нещата и искахме да създадем ария. Направих един инструментал, само че нещо не ни се получи. Впоследствие този бийт стана песента " Хамалогия " в албума " Армада " (б.р. - на Гена и Имера). Преди година и половина той ми писа, когато правеше неговото EP, само че тъкмо тогава нямах опция да направя инструментал.
Като започнах да върша този албум, името на Руши беше едно от първите, които си написах в ноутпадчето (с хрумвания за реализатори в албума). Изсвирих синтезаторите и съм седнал още един път най-много да разбърквам и за работа по аранжимента. Пратих му го. " Не сме се чували последните 7-8 месеца, само че имам инструментал за тебе ". И помня, че той ми отговори - " Леле. Т`ва е доста трагично. Кефи ме. "
Рапът във " Вакуум "
Може би е много прочувствен.
Песента с Имера и M4STAAMIND е по-тегав рап-трак, който те блъска в лицето с юмруци. " Аз от бъдещето " също е бенгърче.
За разлика от останалите рап-песни (във ВАКУУМ). Особено последната, която е за гибелта. Отне ни 9-10 месеца да създадем тази ария.
" Вятър за вечеря ", както можеш да си представиш, не е ария за положителните времена. Темата е самотата.
Друга ария, за която имах подготвена тематика, беше " За обмен " с Григовор. Темата не беше толкоз нереална, а беше " апаш ". Казах му - " Искам да си представиш, че си апаш. Независимо какъв апаш, преносен или действителен, който на село краде буркани от баба. " И, естествено, Григи не разочарова и направи пост-апокалиптичен трилър, в който е откраднал всичко от хората, живее върху купчина от неща и е царя на света.
Що за Вакуум оставя у слушателя
Може би страстта, която ще остави, няма да е най-позитивната. Със сигурност в този момент не се усещам по този начин. Преди 2 месеца още записвахме песни за него, които бяха стартирани от дълго време. И на мен към този момент не ми се правеше това. Исках да го завърша, както сме си го говорили, само че към този момент не се усещах по този начин. Със сигурност това е едно от най-тегавите неща, които сме правили. Илия (Григовор) го беше описал добре в един пост - това ми е " Синият албум ". От продукционна позиция, аранжименти и правене на музика, е най-хубавото, което съм правил до момента. Добрата вест е, че имам още неща, които не съм направил и идващите ще са по-добри от него. Като го чувам, слушам неща, които бих трансформирал. Което е добре.
За музиката и любознанието
Няма по-голяма мощ за мен от това да си кажа " Абе, какво ще стане в случай че това го направя? ". Като малко дете.
В последните 15 години съм слушал доста разнообразни неща и са ми били забавни - неометъл, прогресив рок, стоунър рок, дръм-енд-бейс, поп музика. Искам да мога да направя всичко и да видя до каква степен мога да стигна като качества.
Вече не ми се случва да върша инструментали просто ей по този начин. Винаги ще е за албум или за някой (определен артист). Харесва ми да сядам с точна концепция. Сега върша инструментали за " Прилив 2 ". Имам точна концепция по какъв начин желая да звучи. Имам повече предпочитание за атмосферни звуци, дистортнати китари, криви барабани - нещо, което ми е забавно и не съм правил до момента. Естествено, върша го оптимално дълго време, с цел да стане допустимо най-яко и им го пущам (на Григовор и Жлъч). Следващата стъпка е да измислим тематиката и след това стартира да се написа.
Не сядам да върша музика по препоръка. Водещото нещо е страстта. Не би трябвало да се прави нищо на конвеир. По-голямата част от музиката, която сега ме нервира, е направена по този начин, звучи еднообразно. Става доста микровълново цялото нещо. Не правете по този начин.
" Вакуум " е идната стъпка на индивида с музиката в боровското So Called Crew. Верен на непрекъснатия опит, албумът на Гена е най-вече тегав, футуристичен филм с много нюанси - от Жлъч и Григовор, през ТДК, до Руши Видинлиев и Мила Роберт.
За " Изотопия " Евгени мина през цялата история на " Вакуум " - от настроенията, през художественото оформление, реализирането на някои от частите и цялостните му разбирания за музиката. Нататък думите са на майстора.
Пандемични страсти и тон
Аз започнах да върша албума март месец предходната година, когато удари пандемията, а го мислех от година и половина преди този момент. Исках да направя солов албум и ми се въртяха някакви хрумвания за тематиката. И като удари тая пандемия супер доста се депресирах. Защото никой не го очакваше и нашия отрасъл беше един от най-потърпевшите - просто нямаш работа. В композиция с някои персонални проблеми стана доста депресиран интервал в моя живот и по тази причина няма доста положителни песни в албума.
Като музика, желаех аранжиментите да са огромни, а не " куплет-припев-куплет-припев-чао ". Исках да е по-експериментално... Да е това, което ми се прави, а не да мисля дали ще се слуша. Като звучене си го представях да е доста synth-based, трипи, " 2001 - Космическа авантюра ". Такъв да е фонът, а не вътре да приказваме за звезди и Андромеда.
Вакуумен артуърк
Това за " Вакуум " ми пристигна след това. Знаех, че би трябвало е една дума, само че не знаех по какъв начин ще се споделя. Името ми пристигна може би януари или февруари тази година. Преди това измислих каква ще е обложката - гледах доста фотоси на НАСА с телескопа " Хъбъл ", който снима далечни супернови, експлодирали звезди преди незнамсиколко хиляди години. Това беше отправната точка. Бях гледал и кино лентата на Ароновски, " Фонтанът ", и бях чел изявление с един от FX-супервайзърите. Оказа се, че резултатите в този филм са правени не със CGI, a посредством разбъркване на някакви бои, които след това са светнати и снимани по избран метод.
Говорих си с Мила Робърт. Нейният другар Иван Христов е фотограф, с него направихме и клипа на " Аз от бъдещето ". И той вика: " Добре, можем да пробваме някакви неща, ще насочим светлина... " и така нататък В деня, в който ще снимаме, отидохме до ателието на Мила, която също рисува. Бях й посочил фотосите на НАСА и на един черен лист тя стартира с боички да имитира галактическите картини, а Иван ги снимаше. В един миг вкарахме обектива на апарата в гърлото на едно шише и по този начин се получи този овал. Така направихме целия артуърк и аз бях извънредно удовлетворен, тъй като се получи каквото желаех и то не може да бъде обяснено. Единственото ми предпочитание беше да е синьо - това ми излизаше в главата, до момента в който чувам албума.
Гост-артисти и гост-стилове
Като взех решение да върша албума, седнах и си направих един лист с хора, които ме кефят. Идеята ми беше за всеки от тях да седна и да направя музиката особено за тоя човек, мислейки си за тоя човек. Това се случи на 90 %. И по някакъв метод сме се свързали, предал съм страсти и те са разбрали какво имам поради.
Leena или Цвети, я познавам от дребна. С брат й учихме дружно в гимназията. Аз не знаех до преди година и половина-две, че тя се занимава с музика и прави такива страхотни неща. Впоследствие чух EP-то й с Камен и бях подобен " Какво става, за какво не знаех ".
Сега оказвам помощ и продуцирам албума й, дружно с Камен. Правих го дружно с моя и този с Имера. Като цяло изкарах пандемията в студиото, за което се веселя.
Янчето я познавам от промото на " Прилив ", когато ни взе изявление. Знаех, че пее и че е доста надарена, само че бях слушал единствено кавъри. Тя пристигна да създадем една ария за албума на Leena. Както споделят младите, супер доста си " вайбнахме ". Имах един подготвен инструментал, един от дребното, които са направени без да се има съответен човек поради. Тя доста се изкефи и написа припева и кантото. И аз се изкефих и го доразвихме.
Първо семплирах една тяхна ария, която се споделя " Младост " и мисля, че е една от най-хубавите 10 български песни за последните 10 години. Семплирах я за песента " Вятър за вечеря ", соловата на Жлъч (в албума). След месец-два се замислих - за какво да не ги офертирам да създадем ария, а освен да им семплирам китарите? От тях познавах единствено Ники, вокалистът им. Писах му и те бяха - " Много ясно, аре ". Разбрахме се да отида до Пловдив.
Беше най-студената зимна вечер, валеше сняг. Отидохме до там и се запознахме с пичовете в репетационната им в Партийния дом. Отне ми общо 4 ходения до там, с цел да изговорим какво ни харесва, какво да създадем, те по какъв начин подхождат към музиката, аз по какъв начин подобавам. Това ми хареса при тях, че са доста положителни музиканти, само че не боравят с музикални термини. По-скоро си говорихме кое по какъв начин се усеща като звучене, въодушевление и усеща, а не " Изсвири ми една 16-ка едикаквоси ". Сетнахме тематиката на песента, която беше " боязън " и оттова започнахме да градим. Записахме китари и барабани и вкарах плана в моята стратегия, само че компютъра не можа да се оправи и трябваше да ъпгрейднем RAM-та, с цел да мога да довърша песента. Имаше 50-60-70 канала, всеки с по два-три plug-in-a, и единствено с 16 (гб) RAM не се получи.
Това беше най-дълго правената ария в албума.
Най-кратката и лесната беше тази с Мила Роберт. Тя ми писа една вечер - " Много ми е забавно това с плочите по какъв начин го правиш, по какъв начин семплираш, по какъв начин става целия развой. Може ли да дойда да пием по бира някоя вечер и да ми покажеш? ". И идва една вечер, отваряме си по една бира, хареса 4-5 плочи, пуснахме ги на грамофона, харесахме си едно пианце първоначално. Чопнах го, сложих брейка изпод, и си крещя - " Т`ва е доста крепко, бе ". Тя си извади тетрадката и след половин час имаше припев. И ми го изпя и стана доста крепко. Още един час понаписа неща и имахме първи куплет към припева. После ме срещна с тоя пичага Хюго. Той пристигна, беше си написал куплета, поговорихме си и направихме 2-3 take-a.
И това е песента - не сме презаписвали и добавяли нищо. Опитах се след това да досвирвам някакви неща, клавири, само че всичко отпадна и остана както си беше на първия ден.
Преди две години се запознахме с него. Той ни се кефеше на нещата и искахме да създадем ария. Направих един инструментал, само че нещо не ни се получи. Впоследствие този бийт стана песента " Хамалогия " в албума " Армада " (б.р. - на Гена и Имера). Преди година и половина той ми писа, когато правеше неговото EP, само че тъкмо тогава нямах опция да направя инструментал.
Като започнах да върша този албум, името на Руши беше едно от първите, които си написах в ноутпадчето (с хрумвания за реализатори в албума). Изсвирих синтезаторите и съм седнал още един път най-много да разбърквам и за работа по аранжимента. Пратих му го. " Не сме се чували последните 7-8 месеца, само че имам инструментал за тебе ". И помня, че той ми отговори - " Леле. Т`ва е доста трагично. Кефи ме. "
Рапът във " Вакуум "
Може би е много прочувствен.
Песента с Имера и M4STAAMIND е по-тегав рап-трак, който те блъска в лицето с юмруци. " Аз от бъдещето " също е бенгърче.
За разлика от останалите рап-песни (във ВАКУУМ). Особено последната, която е за гибелта. Отне ни 9-10 месеца да създадем тази ария.
" Вятър за вечеря ", както можеш да си представиш, не е ария за положителните времена. Темата е самотата.
Друга ария, за която имах подготвена тематика, беше " За обмен " с Григовор. Темата не беше толкоз нереална, а беше " апаш ". Казах му - " Искам да си представиш, че си апаш. Независимо какъв апаш, преносен или действителен, който на село краде буркани от баба. " И, естествено, Григи не разочарова и направи пост-апокалиптичен трилър, в който е откраднал всичко от хората, живее върху купчина от неща и е царя на света.
Що за Вакуум оставя у слушателя
Може би страстта, която ще остави, няма да е най-позитивната. Със сигурност в този момент не се усещам по този начин. Преди 2 месеца още записвахме песни за него, които бяха стартирани от дълго време. И на мен към този момент не ми се правеше това. Исках да го завърша, както сме си го говорили, само че към този момент не се усещах по този начин. Със сигурност това е едно от най-тегавите неща, които сме правили. Илия (Григовор) го беше описал добре в един пост - това ми е " Синият албум ". От продукционна позиция, аранжименти и правене на музика, е най-хубавото, което съм правил до момента. Добрата вест е, че имам още неща, които не съм направил и идващите ще са по-добри от него. Като го чувам, слушам неща, които бих трансформирал. Което е добре.
За музиката и любознанието
Няма по-голяма мощ за мен от това да си кажа " Абе, какво ще стане в случай че това го направя? ". Като малко дете.
В последните 15 години съм слушал доста разнообразни неща и са ми били забавни - неометъл, прогресив рок, стоунър рок, дръм-енд-бейс, поп музика. Искам да мога да направя всичко и да видя до каква степен мога да стигна като качества.
Вече не ми се случва да върша инструментали просто ей по този начин. Винаги ще е за албум или за някой (определен артист). Харесва ми да сядам с точна концепция. Сега върша инструментали за " Прилив 2 ". Имам точна концепция по какъв начин желая да звучи. Имам повече предпочитание за атмосферни звуци, дистортнати китари, криви барабани - нещо, което ми е забавно и не съм правил до момента. Естествено, върша го оптимално дълго време, с цел да стане допустимо най-яко и им го пущам (на Григовор и Жлъч). Следващата стъпка е да измислим тематиката и след това стартира да се написа.
Не сядам да върша музика по препоръка. Водещото нещо е страстта. Не би трябвало да се прави нищо на конвеир. По-голямата част от музиката, която сега ме нервира, е направена по този начин, звучи еднообразно. Става доста микровълново цялото нещо. Не правете по този начин.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ