Георги Иванов: Всеки държавник трябва да лети поне веднъж...
Ген.-лейтенант Георги Иванов, 79, е първият български космонавт. Завършва Военното учебно заведение в Долна Митрополия, инженер-летец, водач първи клас. Бил е пълководец на звено и пълководец на ескадрила. На 10 април 1979 година, в 20 часа и 34 минути московско време, е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд „ Союз-33 “ с интернационален екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “. С авариен мотор галактическият транспортен съд е партерен от екипажа след прекарани в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута.
След измененията през 1989 година Георги Иванов се занимава с бизнес. Съосновател на самолетната компания „ Ер София “ през 1991-ва. Народен представител в три Народното събрание. Автор на книгите „ Полети “ и „ Време за полети “. Хобитата му са ски, пчеларство, голф.
Генерал Георги Иванов, първият български космонавт
Интервю на Хенриета Георгиева
40 години след историческия първи български полет в Космоса живи ли са спомените Ви?
Помня всичко, в най-малки елементи. Ала би трябвало да отбележим и приноса на хората, които сътвориха нашата стратегия за полета, неповторими системи и принадлежности за 27 опита. Трябва да споменем и техните почитатели, които работят и през днешния ден в Института за галактически проучвания и технологии.
Българин в Космоса - това е популярен миг за страната ни. Как избраха тъкмо Вас да полетите?
Започнахме подготовката за полета през март 1978 година с моя сътрудник Александър Александров в „ Звездното градче ” край Москва, което е висша академия за космонавти. Учебното ни звено се състоеше от 10 души от пет страни - Русия, България, Монголия, Куба, Румъния.
В началото бяхме 600-650 претенденти. След първата селекция останахме 20 души, след това избраха четирима, изпратиха ни в Москва. След месец прегледи и проучвания останахме двамата с Александър Александров.
Подготовката беше извънредно сериозна и натоварена - изучавахме динамичността на полета, устройството на галактическия транспортен съд, галактическата станция. Часове прекарвахме на тренажорите.
Как се справихте след отхвърли на единия мотор?
При старта нямахме никакви проблеми. На втория ден, когато бяхме на разстояние към 3-3.5 километра от станцията " Салют 6 ", включихме мотора за маневриране. Той не доближи теглителната си мощ и на третата секунда се изключи от автоматиката. Докладвахме на Центъра за ръководство на полетите, оттова ни позволиха още веднъж да включим мотора още четири-пет пъти. Но той действаше по същия метод - очевидно беше развален. Разпоредиха ни отмора от 12 часа. На идващия ден от Центъра за ръководство ни подредиха да включим аварийния мотор, който да отработи нужния подтик за понижаване на скоростта, с цел да се върнем на Земята.
Това беше най-критичният миг - връщането към Земята. Нямахме различен авариен мотор и при отвод през днешния ден нямаше да мога да беседвам с вас. Нито за миг обаче не ми мина мисълта, че няма да се върнем. В Космоса, както и в аероплан, водачът извършва инструкцията и програмата, за която се е подготвял дълго време. А ние с командира Николай Рукавишников цяла година се готвихме за нашия полет.
Двамата запазихме хладнокръвие. Действахме синхронно, което ни оказа помощ да се върнем на Земята.
Мит ли са изказванията, че инж. Рукавишников е изгубил схващане, което е наложило Вие да поемете контрола на полета?
Не е мит, а го измислиха вашите сътрудници публицисти от конференцията, която дадохме преди полета. Там питаха Николай Рукавишников по какъв начин са се провеждали тренировките на тренажорите. Той сподели, че инструкторът методист вкарва всички изключителни нещастни обстановки, които могат да се случат в Космоса, като едно от тях е бордният инженер губи схващане, а командирът самичък работи и на двете операторски места, както и противоположното.
Тренирали сме сходни обстановки на Земята десетки, да не кажа стотици пъти.
Наистина ли натоварването, което е трябвало да понесете, е било 8 - 9G, т.е. тежестта Ви се е нараснало осем-девет пъти?
Нарича се претоварване в авиацията. При пилотиране на аероплан има претоварване сред 3 и 6 пъти, т.е. водачът би трябвало да понесе неколкократно увеличение на тежестта си. При нас обаче претоварването доближи 8-10 единици за към 2 минути и половина. Бяхме се готвили на Земята в специфична центрофуга, която натоварва последователно. На 8G имахме престой към 30 секунди.
Как наподобява Земята от разстояние 350 километра?
За близо две денонощия в Космоса направихме 31 обиколки на Земята. Всяка от обиколките имаше по един изгрев и залез, видяхме 31 изгрева и 31 залеза. Както Юрий Гагарин сподели след полета, Земята е синкава. Виждат се тъмнозелени морета, бели облачни системи, циклони. Това не може да се опише, би трябвало да се види, да се почувства.
Виждахме всичко по Земята, огромните градове са потънали в нечистотия и смог. Видяхме и България - ясно се виждаха светлините на София.
Как Ви промени Космосът?
Гордост е да си 92-рият човек, полетял в Космоса, и първият българин. След сходно неповторимо прекарване човек стартира да гледа по-широко, по-глобално на света. Ако всички ръководещи, ръководители на държавни управления полетят в Космоса, сигурно ще имат друго държание, ще бъдат по-разумни, по-човечни в решенията си.
Често ме питат каква планета ще оставим на децата си, на бъдещите генерации. Това ме тревожи доста, и освен мен. Много значимо обаче е и да оставим родната неповторима планета Земя на образовани хора, възпитани в полезности и отговорност.
Бяхте народен представител в Народното събрание три мандата. Защо се отказахте?
Политиката не е моето място. Не съм учил за политик, а за авиатор. Но като публично зает човек ме боли за грешките, които позволяват политиците.
Тежи ли Ви славата?
Не съм се чувствал звезда, даже след връщането ми от Космоса. Бях по-популярен и прочут, нищо повече от това. Известността, това, че ме разпознават по улиците, не ме промени въобще. Живея, както живеят съвипускниците ми от Военното учебно заведение „ Георги Бенковски ” и съучениците ми от гимназията в Ловеч.
Екзотика ли е галактическият туризъм?
Не е екзотика, само че доста безценен. Първият галактически екскурзиант Денис Тито заплати за полет от шест денонощия 22-23 милиона $. Досега като туристи са летели седем души, всички си заплатиха билета с милиони.
При бурното развиване на науката изцяло действителни са нови полети към Луната, към Марс след 10-20 години.
Преди години бяхме сериозен участник в галактически стратегии, а къде сме в този момент?
Трябва да се знае, че сме 18-а галактическа страна през далечната 1971 година След полета ни с Николай Рукавишников ставаме 6-ата страна с космонавт в света и трета, която основава храна за космонавти, след Съединени американски щати и Русия. След това са основани два огромни спътника - „ България 1300 ”, напълно с българска инсталация. Тези спътници работиха доста дълго и техните резултати към момента се изследват и разчитат от учените.
На интернационалната станция „ Мир ” хвърча първата българска оранжерия, основана от проф. Таня Иванова. От тази оранжерия съветски космонавти и американски астронавт събираха годишна продукция - репички, салатки, жито от зърно до зърно.
В момента на Международната галактическа станция летят български принадлежности, които мерят радиацията в разнообразни точки на станцията.
Кога ще полети български космонавт номер 3?
За да стане, е нужна държавна политика и доста средства. Българска академия на науките и другите институции би трябвало да основат сериозна стратегия, която да бъде призната от Русия, Съединени американски щати, от Европейската галактическа организация. Тогава ще може да се пристъпи към подготовка на съответен човек за Космоса. Има българи с подобаващи качества.
Идвате ли да видите скафандъра си в авиационния музей край Пловдив?
Да, скафандърът ми от полета на " Союз 33 ", който беше моят амулет при полета, е в пловдивския музей, както и спускаемият уред, който ни приземи край Джезказган, Казахска ССР. Често пристигам да ги видя. Директорът на музея Рада Банялиева е превъзходен уредник и агитатор на авиацията и космонавтиката.
Остана ли Ви фантазия, която не успяхте да осъществите?
О, доста са. Не хвърча насън, само че бих полетял повторно в Космоса. А може и дребният ми внук, който е на две и половина години, да се прояви в тази сфера. Вечер се пробва да ми покаже Луната, желае да я пипне. Вероятно ще стигне до нея, уповавам се!
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “. С авариен мотор галактическият транспортен съд е партерен от екипажа след прекарани в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута.
След измененията през 1989 година Георги Иванов се занимава с бизнес. Съосновател на самолетната компания „ Ер София “ през 1991-ва. Народен представител в три Народното събрание. Автор на книгите „ Полети “ и „ Време за полети “. Хобитата му са ски, пчеларство, голф.
Генерал Георги Иванов, първият български космонавт
Интервю на Хенриета Георгиева
40 години след историческия първи български полет в Космоса живи ли са спомените Ви?
Помня всичко, в най-малки елементи. Ала би трябвало да отбележим и приноса на хората, които сътвориха нашата стратегия за полета, неповторими системи и принадлежности за 27 опита. Трябва да споменем и техните почитатели, които работят и през днешния ден в Института за галактически проучвания и технологии.
Българин в Космоса - това е популярен миг за страната ни. Как избраха тъкмо Вас да полетите?
Започнахме подготовката за полета през март 1978 година с моя сътрудник Александър Александров в „ Звездното градче ” край Москва, което е висша академия за космонавти. Учебното ни звено се състоеше от 10 души от пет страни - Русия, България, Монголия, Куба, Румъния.
В началото бяхме 600-650 претенденти. След първата селекция останахме 20 души, след това избраха четирима, изпратиха ни в Москва. След месец прегледи и проучвания останахме двамата с Александър Александров.
Подготовката беше извънредно сериозна и натоварена - изучавахме динамичността на полета, устройството на галактическия транспортен съд, галактическата станция. Часове прекарвахме на тренажорите.
Как се справихте след отхвърли на единия мотор?
При старта нямахме никакви проблеми. На втория ден, когато бяхме на разстояние към 3-3.5 километра от станцията " Салют 6 ", включихме мотора за маневриране. Той не доближи теглителната си мощ и на третата секунда се изключи от автоматиката. Докладвахме на Центъра за ръководство на полетите, оттова ни позволиха още веднъж да включим мотора още четири-пет пъти. Но той действаше по същия метод - очевидно беше развален. Разпоредиха ни отмора от 12 часа. На идващия ден от Центъра за ръководство ни подредиха да включим аварийния мотор, който да отработи нужния подтик за понижаване на скоростта, с цел да се върнем на Земята.
Това беше най-критичният миг - връщането към Земята. Нямахме различен авариен мотор и при отвод през днешния ден нямаше да мога да беседвам с вас. Нито за миг обаче не ми мина мисълта, че няма да се върнем. В Космоса, както и в аероплан, водачът извършва инструкцията и програмата, за която се е подготвял дълго време. А ние с командира Николай Рукавишников цяла година се готвихме за нашия полет.
Двамата запазихме хладнокръвие. Действахме синхронно, което ни оказа помощ да се върнем на Земята.
Мит ли са изказванията, че инж. Рукавишников е изгубил схващане, което е наложило Вие да поемете контрола на полета?
Не е мит, а го измислиха вашите сътрудници публицисти от конференцията, която дадохме преди полета. Там питаха Николай Рукавишников по какъв начин са се провеждали тренировките на тренажорите. Той сподели, че инструкторът методист вкарва всички изключителни нещастни обстановки, които могат да се случат в Космоса, като едно от тях е бордният инженер губи схващане, а командирът самичък работи и на двете операторски места, както и противоположното.
Тренирали сме сходни обстановки на Земята десетки, да не кажа стотици пъти.
Наистина ли натоварването, което е трябвало да понесете, е било 8 - 9G, т.е. тежестта Ви се е нараснало осем-девет пъти?
Нарича се претоварване в авиацията. При пилотиране на аероплан има претоварване сред 3 и 6 пъти, т.е. водачът би трябвало да понесе неколкократно увеличение на тежестта си. При нас обаче претоварването доближи 8-10 единици за към 2 минути и половина. Бяхме се готвили на Земята в специфична центрофуга, която натоварва последователно. На 8G имахме престой към 30 секунди.
Как наподобява Земята от разстояние 350 километра?
За близо две денонощия в Космоса направихме 31 обиколки на Земята. Всяка от обиколките имаше по един изгрев и залез, видяхме 31 изгрева и 31 залеза. Както Юрий Гагарин сподели след полета, Земята е синкава. Виждат се тъмнозелени морета, бели облачни системи, циклони. Това не може да се опише, би трябвало да се види, да се почувства.
Виждахме всичко по Земята, огромните градове са потънали в нечистотия и смог. Видяхме и България - ясно се виждаха светлините на София.
Как Ви промени Космосът?
Гордост е да си 92-рият човек, полетял в Космоса, и първият българин. След сходно неповторимо прекарване човек стартира да гледа по-широко, по-глобално на света. Ако всички ръководещи, ръководители на държавни управления полетят в Космоса, сигурно ще имат друго държание, ще бъдат по-разумни, по-човечни в решенията си.
Често ме питат каква планета ще оставим на децата си, на бъдещите генерации. Това ме тревожи доста, и освен мен. Много значимо обаче е и да оставим родната неповторима планета Земя на образовани хора, възпитани в полезности и отговорност.
Бяхте народен представител в Народното събрание три мандата. Защо се отказахте?
Политиката не е моето място. Не съм учил за политик, а за авиатор. Но като публично зает човек ме боли за грешките, които позволяват политиците.
Тежи ли Ви славата?
Не съм се чувствал звезда, даже след връщането ми от Космоса. Бях по-популярен и прочут, нищо повече от това. Известността, това, че ме разпознават по улиците, не ме промени въобще. Живея, както живеят съвипускниците ми от Военното учебно заведение „ Георги Бенковски ” и съучениците ми от гимназията в Ловеч.
Екзотика ли е галактическият туризъм?
Не е екзотика, само че доста безценен. Първият галактически екскурзиант Денис Тито заплати за полет от шест денонощия 22-23 милиона $. Досега като туристи са летели седем души, всички си заплатиха билета с милиони.
При бурното развиване на науката изцяло действителни са нови полети към Луната, към Марс след 10-20 години.
Преди години бяхме сериозен участник в галактически стратегии, а къде сме в този момент?
Трябва да се знае, че сме 18-а галактическа страна през далечната 1971 година След полета ни с Николай Рукавишников ставаме 6-ата страна с космонавт в света и трета, която основава храна за космонавти, след Съединени американски щати и Русия. След това са основани два огромни спътника - „ България 1300 ”, напълно с българска инсталация. Тези спътници работиха доста дълго и техните резултати към момента се изследват и разчитат от учените.
На интернационалната станция „ Мир ” хвърча първата българска оранжерия, основана от проф. Таня Иванова. От тази оранжерия съветски космонавти и американски астронавт събираха годишна продукция - репички, салатки, жито от зърно до зърно.
В момента на Международната галактическа станция летят български принадлежности, които мерят радиацията в разнообразни точки на станцията.
Кога ще полети български космонавт номер 3?
За да стане, е нужна държавна политика и доста средства. Българска академия на науките и другите институции би трябвало да основат сериозна стратегия, която да бъде призната от Русия, Съединени американски щати, от Европейската галактическа организация. Тогава ще може да се пристъпи към подготовка на съответен човек за Космоса. Има българи с подобаващи качества.
Идвате ли да видите скафандъра си в авиационния музей край Пловдив?
Да, скафандърът ми от полета на " Союз 33 ", който беше моят амулет при полета, е в пловдивския музей, както и спускаемият уред, който ни приземи край Джезказган, Казахска ССР. Често пристигам да ги видя. Директорът на музея Рада Банялиева е превъзходен уредник и агитатор на авиацията и космонавтиката.
Остана ли Ви фантазия, която не успяхте да осъществите?
О, доста са. Не хвърча насън, само че бих полетял повторно в Космоса. А може и дребният ми внук, който е на две и половина години, да се прояви в тази сфера. Вечер се пробва да ми покаже Луната, желае да я пипне. Вероятно ще стигне до нея, уповавам се!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ