Гай Юлий Цезар (12 юли 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е.

Гай Юлий Цезар (12 юли 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. - 15 март 44 пр.н.е.) е римски военачалник, политически водач и публицист, и една от най-влиятелните персони в международната история. Цезар изиграва значима роля в трансформацията на Римската република в принципат.
Политик, правилен на популарската традиция, Цезар дружно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей образува неофициалния Първи триумвират, който господства римската политика за няколко години. Негова съпротива са оптиматите отпред с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е отпред на римската агресия в Галия, която уголемява римския свят до Северно море, а също и на първото римско настъпление в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в връзките с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар стартира революция, от която излиза като безспорен стопанин на римския свят.
След като поема ръководството, Цезар стартира интензивни промени в римското общество и страна. Провъзгласен е за доживотен деспот (Dictator perpetuo) и завладява цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е.
Убийците се надяват да възстановят естественото ръководство на Републиката, само че провокират нова революция, която води до определяне на непрекъсната автокрация от страна на осиновения Цезаров правоприемник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.
Източник: Уикипедия