От Гърция - и добри, и лоши новини
Гърция претърпя най-тежката икономическа криза в актуалния свят. Между 2007 година и 2014 година Гърция загуби четвърт от стопанската система си, стотици хиляди хора избягаха в чужбина, безработицата стигна 28 % и засегна всеки трети грък в работоспособна възраст. Екстремистки партии от крайнолевия и крайнодесния набор пристигнаха на власт, обединени против странни външни врагове, разпространяваха мрачни теории на конспирацията и даваха неизпълними обещания.
Под тяхно управление рецесията напълно се утежни. През лятото на 2015 година гръцкото държавно управление, водено от някогашния млад болшевик Алексис Ципрас, едвам не излезе от еврозоната. Ципрас свика обезверен референдум, който отхвърли изискванията, препоръчани за избавителна стратегия от Европейска комисия, ЕЦБ и МВФ и бюджетните ограничавания. Плъзнаха клюки за военни преврати и финансова суматоха. Внезапно, единствено седмица след референдума, Ципрас хвърли кърпата и одобри изискванията за избавителната стратегия.
А по-късно внезапно... нещата се получиха.
Гръцката стопанска система преодоля пропастта.
Миналото лято страната съумя да изпълзи от избавителния пояс след 8 година Растежът постепенно стартира да се връща. Безработицата също постепенно, само че стартира да се топи. Най-важното е, че демокрацията, въпреки да бе подложена на съществени тествания, не се сгромоляса - това означаваше, че стана допустимо скорост да наберат различни възгледи за бъдещето на страната. Гърците започнаха да си задават въпроса дали няма по-добри способи за ръководство на страната, започнаха да се чуват думи като " демократизъм ", даже " неолиберализъм ". Сега може да им се наложи да тестват част от тях.
Миналата неделя гърците избраха за нов министър председател Кириякос Мицотакис, който пасва идеално на негативния, неизбираем клиширан облик отпреди няколко години. Образован в Харвард, облечен постоянно в риза с вратовръзка, някогашен банкер, дясноцентрист, стопански либерал, Мицотакис също така е правоприемник на политическа фамилия. Той даде обещание центризъм и в новото му държавно управление има центристи и лявоцентристи, както и куп специалисти и отвън политиката, и негови съпартийци. Езикът, който Мицотакис употребява в страна, доминирана интелектуално от марксизма години наред, е в ослепителен контрастност с наложения в гръцката политика от десетилетия - той приказва за бистрота, деятелност и оценка съгласно качествата, а не за клиентелизъм и шуробаджанащина.
Сега неговият език е популярен и, наподобява, най-малко за момента не става дума за неизпълними обещания. Разбира се, Мицотакис може и да не успее, само че повода няма да е за това, че е заречен невъзможни неща.
Има и положителни, и неприятни вести в сегашния гръцки сюжет. Ето ги положителните - даже и крайните форми на популизма могат да бъдат победени, в случай че не съумеят да подкопаят демокрацията. След като позволиха много неточности, европейските институции въпреки всичко съумяха да стабилизират Гърция. Международната система се разклати, само че не рухна. Самият Ципрас се асимилира в Европа, стана повече общественик и взе участие в намирането на компромис за преустановяване на глупавата свада сред Гърция и страната, която през днешния ден е известна като Северна Македония.
Лошите новини обаче са много неприятни. Преди гърците да изгубят доверие към крайнолявото държавно управление, което им даваше неизпълними обещания, страната трябваше да преживее контузия, белязала цяло потомство. Стотиците хиляди емигранти, множеството от тях високообразовани, може в никакъв случай да не се върнат в родината си; младежите, които не съумяха да си намерят работа, може в никакъв случай да не наваксат пропуснатото време. Ако хората би трябвало да минават през всичко това, преди да прозрат за празните обещания на популистите, тогава за доста демокрации се задават неприятни времена.
Под тяхно управление рецесията напълно се утежни. През лятото на 2015 година гръцкото държавно управление, водено от някогашния млад болшевик Алексис Ципрас, едвам не излезе от еврозоната. Ципрас свика обезверен референдум, който отхвърли изискванията, препоръчани за избавителна стратегия от Европейска комисия, ЕЦБ и МВФ и бюджетните ограничавания. Плъзнаха клюки за военни преврати и финансова суматоха. Внезапно, единствено седмица след референдума, Ципрас хвърли кърпата и одобри изискванията за избавителната стратегия.
А по-късно внезапно... нещата се получиха.
Гръцката стопанска система преодоля пропастта.
Миналото лято страната съумя да изпълзи от избавителния пояс след 8 година Растежът постепенно стартира да се връща. Безработицата също постепенно, само че стартира да се топи. Най-важното е, че демокрацията, въпреки да бе подложена на съществени тествания, не се сгромоляса - това означаваше, че стана допустимо скорост да наберат различни възгледи за бъдещето на страната. Гърците започнаха да си задават въпроса дали няма по-добри способи за ръководство на страната, започнаха да се чуват думи като " демократизъм ", даже " неолиберализъм ". Сега може да им се наложи да тестват част от тях.
Миналата неделя гърците избраха за нов министър председател Кириякос Мицотакис, който пасва идеално на негативния, неизбираем клиширан облик отпреди няколко години. Образован в Харвард, облечен постоянно в риза с вратовръзка, някогашен банкер, дясноцентрист, стопански либерал, Мицотакис също така е правоприемник на политическа фамилия. Той даде обещание центризъм и в новото му държавно управление има центристи и лявоцентристи, както и куп специалисти и отвън политиката, и негови съпартийци. Езикът, който Мицотакис употребява в страна, доминирана интелектуално от марксизма години наред, е в ослепителен контрастност с наложения в гръцката политика от десетилетия - той приказва за бистрота, деятелност и оценка съгласно качествата, а не за клиентелизъм и шуробаджанащина.
Сега неговият език е популярен и, наподобява, най-малко за момента не става дума за неизпълними обещания. Разбира се, Мицотакис може и да не успее, само че повода няма да е за това, че е заречен невъзможни неща.
Има и положителни, и неприятни вести в сегашния гръцки сюжет. Ето ги положителните - даже и крайните форми на популизма могат да бъдат победени, в случай че не съумеят да подкопаят демокрацията. След като позволиха много неточности, европейските институции въпреки всичко съумяха да стабилизират Гърция. Международната система се разклати, само че не рухна. Самият Ципрас се асимилира в Европа, стана повече общественик и взе участие в намирането на компромис за преустановяване на глупавата свада сред Гърция и страната, която през днешния ден е известна като Северна Македония.
Лошите новини обаче са много неприятни. Преди гърците да изгубят доверие към крайнолявото държавно управление, което им даваше неизпълними обещания, страната трябваше да преживее контузия, белязала цяло потомство. Стотиците хиляди емигранти, множеството от тях високообразовани, може в никакъв случай да не се върнат в родината си; младежите, които не съумяха да си намерят работа, може в никакъв случай да не наваксат пропуснатото време. Ако хората би трябвало да минават през всичко това, преди да прозрат за празните обещания на популистите, тогава за доста демокрации се задават неприятни времена.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ