Какво се води в Украйна – война или специална военна операция?
Ганчо Каменарски*
Украйна окачестви военния спор с Русия като пълномащабна война. Русия го квалифицира единствено като Специална военна интервенция. Къде е истината?
Уместно е уточнението, че няма безусловно никакво значение дали една война се афишира преди започването й. Ето образец от утрото на 22 юни 1941 година, когато немският Вермахт нахлува в Съветска Русия. Германският дипломат в Москва граф Вернер фон дер Шуленбург афишира пред външния министър Молотов, че „ немската армия, принудена да пази страната си от руската опасност, е подхванала отбранителна акция и минала руската граница”. Думата „ война” въобще не е спомената”.
По същото време в Берлин външният министър на Райха Рибентроп декларира на съветския дипломат Владимир Деканозов, че тези дейности на Германия не се явяват експанзия, а единствено отбранителни мероприятия. И отново не е произнесена думата война, а в действителност същата заран към този момент е почнала най-кървавата война в човешката история.
Специалната военна интервенция се разграничава от войната по увереност на задачите, по мащабите на плануваните и водените бойни дейности, от степента на въвлечените в тях войски, от употребяваните пределни благоприятни условия на страната да води война. При пълномащабна война държавното управление използва всички налични запаси - военни, стопански и политически.
За Украйна нещата са пределно ясни: съветската войска нахлу със сили, съизмерими по бройка с украинските въоръжени сили. Декларацията на Путин, че не се планува окупация на страната, не успокои никого – нито украинците, нито нейните съдружници.
Руската войска има една от най-хубавите артилерии в света плюс доста добра бойна авиация, даващи опция още от началото Москва да вземе самодейността.
Затова не беше изненада, че скоро след началото на съветската инвазия, Киев изчерпа силите си и разгласи, че се нуждае от голяма помощ – на първо място бойна техника и муниции. Пристигнаха и хиляди доброволци от доста страни.
Това дава съображение Киев да преглежда спора като пълномащабна война, която би трябвало да бъде водена до надвит край.
Оценката за размаха и сериозността на спора може да се одобри с доза конвенционалност. Например задгранични водачи посетиха Зеленски и пътуваха до Киев с трен, а Русия не направи нищо, с цел да ги спре. Киев одобри подарени далекобойни оръжия с ангажимента да не ги употребява по обекти на съветска територия. Не липсваха и срещи на държавно ниво на непознати територии.
При Русия обаче обстановката е радикално друга. Тя стартира точно като Специална военна интервенция, освен това „ операция” в точния смисъл на думата.
Русия не нахлу в Украйна без предизвестие, преди този момент тя опита да реши казуса с дипломатически средства. В края на 2021 година Кремъл изпрати лист с претенции за своята сигурност, като преди всичко фигурираше участието на Украйна в НАТО в близко бъдеще. Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха настоятелното искане без претекстове и коментар, а в действителност нямаше проекти за предложение на участие на Украйна в НАТО в обозримо бъдеще. Дали в действителност се разчиташе, че Путин ще понесе това безогледно предизвикателство?
Ситуацията предумишлено се тласкаше към развръзка посредством боен спор. Президентът Джо Байдън предизвести сътрудника си Володимир Зеленски за подготвяното съветско навлизане, само че той не повярва. Украинското военно разузнаване също беше събрало задоволително достоверна информация за концентрацията на съветски войски около границата. Но по това време Русия в действителност нямаше задоволително войски за огромно нахлуване – в нашествието след това участваха единствено половината от армейските елементи на 190-хилядния Западен боен окръг. Това е една от аргументите, заради които държавното управление на Зеленски основателно беше скептично във връзка с съветската интервенция, до момента в който тя в действителност към момента беше на стадий обмисляне.
Москва дефинитивно формулира крайните цели на интервенцията прекомерно късно и трябваше да побърза, с цел да изпревари пролетната „ распутица” (дълбоко разкалване на чернозема).
НАТО очакваше общоприети действия при положение на пълномащабен спор, само че Москва по този начин и не ги извърши. В страната не бяха подхванати ограничения в сходство с военно състояние. Икономика не беше приведена на „ военни релси”. Русия към момента не е направила никакви мобилизации: наборните военнослужещи, изпратени в Украйна при започване на интервенцията, се оказват изключение – към 600 души.
В началото на спора съветската войска се опита да настъпи от територията на Беларус в направление към Киев. Ако опитът беше сполучлив, евентуално „ специфичната операция” щеше да прерасне за Русия в местна (ограничена) война. Москва обаче си даваше сметка, че на практика е непостижимо да окупира Украйна с нейното закърмено с шовинизъм население, а не можеше да реализира равносилен резултат с политически средства.
Въпреки многочислените закани от Москва, съветските войски към момента не са атакували хранилища, летища, гари и автомагистрали отвън Украйна, през които прилежащите страни доставят военна помощ на Киев. Засега няма огромни хакерски атаки и саботажи, които се считат за неразделна част от съветската военна процедура.
Руската войска работи с явна въздържаност, оставяйки значими държавни здания, електроцентрали, телевизионни кули и президентската резиденция в Киев незасегнати. Малко прочут факт е, че във всяка бойна заповед се плануват специфични ограничения за запазване на гражданското население.
Отначало може би Путин се е надявал рано или късно да стартират съществени договаряния и военните дейности да бъдат прекъснати. Сега обаче той наподобява е решен да продължи лимитираната военна интервенция допустимо най-дълго, с цел да поддържа релативно естествена обстановка в страната.
Може ли спорът в Украйна да ескалира? Безспорно, в случай че се преминат някои „ червени линии”. Например, както беше потънал крайцерът „ Москва”, също по този начин украински екстремисти да нападат и Керченския мост. Всяка стъпка на държава-членка на НАТО против Крим ще бъде равносилна на оповестяване на война на Русия и може да докара до " Трета международна война ", предизвести някогашният съветски президент и министър председател Дмитрий Медведев. Почти същият резултат би имало и блокирането на достъпа до анклава Калининград.
И въпреки всичко какво се води в този момент в Украйна?
За украинците и техните съдружници несъмнено става дума за война отвън лимита на силите и опциите на страната. За мащабите и капацитета на Русия, както и за половината свят, обаче това е „ специфична военна операция”. Най-неутралният термин е нечовечен братоубийствен спор, за който никой няма да поеме отговорност.
*Авторът е боен наблюдаващ, някогашен офицер от Военновъздушни сили.
Украйна окачестви военния спор с Русия като пълномащабна война. Русия го квалифицира единствено като Специална военна интервенция. Къде е истината?
Уместно е уточнението, че няма безусловно никакво значение дали една война се афишира преди започването й. Ето образец от утрото на 22 юни 1941 година, когато немският Вермахт нахлува в Съветска Русия. Германският дипломат в Москва граф Вернер фон дер Шуленбург афишира пред външния министър Молотов, че „ немската армия, принудена да пази страната си от руската опасност, е подхванала отбранителна акция и минала руската граница”. Думата „ война” въобще не е спомената”.
По същото време в Берлин външният министър на Райха Рибентроп декларира на съветския дипломат Владимир Деканозов, че тези дейности на Германия не се явяват експанзия, а единствено отбранителни мероприятия. И отново не е произнесена думата война, а в действителност същата заран към този момент е почнала най-кървавата война в човешката история.
Специалната военна интервенция се разграничава от войната по увереност на задачите, по мащабите на плануваните и водените бойни дейности, от степента на въвлечените в тях войски, от употребяваните пределни благоприятни условия на страната да води война. При пълномащабна война държавното управление използва всички налични запаси - военни, стопански и политически.
За Украйна нещата са пределно ясни: съветската войска нахлу със сили, съизмерими по бройка с украинските въоръжени сили. Декларацията на Путин, че не се планува окупация на страната, не успокои никого – нито украинците, нито нейните съдружници.
Руската войска има една от най-хубавите артилерии в света плюс доста добра бойна авиация, даващи опция още от началото Москва да вземе самодейността.
Затова не беше изненада, че скоро след началото на съветската инвазия, Киев изчерпа силите си и разгласи, че се нуждае от голяма помощ – на първо място бойна техника и муниции. Пристигнаха и хиляди доброволци от доста страни.
Това дава съображение Киев да преглежда спора като пълномащабна война, която би трябвало да бъде водена до надвит край.
Оценката за размаха и сериозността на спора може да се одобри с доза конвенционалност. Например задгранични водачи посетиха Зеленски и пътуваха до Киев с трен, а Русия не направи нищо, с цел да ги спре. Киев одобри подарени далекобойни оръжия с ангажимента да не ги употребява по обекти на съветска територия. Не липсваха и срещи на държавно ниво на непознати територии.
При Русия обаче обстановката е радикално друга. Тя стартира точно като Специална военна интервенция, освен това „ операция” в точния смисъл на думата.
Русия не нахлу в Украйна без предизвестие, преди този момент тя опита да реши казуса с дипломатически средства. В края на 2021 година Кремъл изпрати лист с претенции за своята сигурност, като преди всичко фигурираше участието на Украйна в НАТО в близко бъдеще. Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха настоятелното искане без претекстове и коментар, а в действителност нямаше проекти за предложение на участие на Украйна в НАТО в обозримо бъдеще. Дали в действителност се разчиташе, че Путин ще понесе това безогледно предизвикателство?
Ситуацията предумишлено се тласкаше към развръзка посредством боен спор. Президентът Джо Байдън предизвести сътрудника си Володимир Зеленски за подготвяното съветско навлизане, само че той не повярва. Украинското военно разузнаване също беше събрало задоволително достоверна информация за концентрацията на съветски войски около границата. Но по това време Русия в действителност нямаше задоволително войски за огромно нахлуване – в нашествието след това участваха единствено половината от армейските елементи на 190-хилядния Западен боен окръг. Това е една от аргументите, заради които държавното управление на Зеленски основателно беше скептично във връзка с съветската интервенция, до момента в който тя в действителност към момента беше на стадий обмисляне.
Москва дефинитивно формулира крайните цели на интервенцията прекомерно късно и трябваше да побърза, с цел да изпревари пролетната „ распутица” (дълбоко разкалване на чернозема).
НАТО очакваше общоприети действия при положение на пълномащабен спор, само че Москва по този начин и не ги извърши. В страната не бяха подхванати ограничения в сходство с военно състояние. Икономика не беше приведена на „ военни релси”. Русия към момента не е направила никакви мобилизации: наборните военнослужещи, изпратени в Украйна при започване на интервенцията, се оказват изключение – към 600 души.
В началото на спора съветската войска се опита да настъпи от територията на Беларус в направление към Киев. Ако опитът беше сполучлив, евентуално „ специфичната операция” щеше да прерасне за Русия в местна (ограничена) война. Москва обаче си даваше сметка, че на практика е непостижимо да окупира Украйна с нейното закърмено с шовинизъм население, а не можеше да реализира равносилен резултат с политически средства.
Въпреки многочислените закани от Москва, съветските войски към момента не са атакували хранилища, летища, гари и автомагистрали отвън Украйна, през които прилежащите страни доставят военна помощ на Киев. Засега няма огромни хакерски атаки и саботажи, които се считат за неразделна част от съветската военна процедура.
Руската войска работи с явна въздържаност, оставяйки значими държавни здания, електроцентрали, телевизионни кули и президентската резиденция в Киев незасегнати. Малко прочут факт е, че във всяка бойна заповед се плануват специфични ограничения за запазване на гражданското население.
Отначало може би Путин се е надявал рано или късно да стартират съществени договаряния и военните дейности да бъдат прекъснати. Сега обаче той наподобява е решен да продължи лимитираната военна интервенция допустимо най-дълго, с цел да поддържа релативно естествена обстановка в страната.
Може ли спорът в Украйна да ескалира? Безспорно, в случай че се преминат някои „ червени линии”. Например, както беше потънал крайцерът „ Москва”, също по този начин украински екстремисти да нападат и Керченския мост. Всяка стъпка на държава-членка на НАТО против Крим ще бъде равносилна на оповестяване на война на Русия и може да докара до " Трета международна война ", предизвести някогашният съветски президент и министър председател Дмитрий Медведев. Почти същият резултат би имало и блокирането на достъпа до анклава Калининград.
И въпреки всичко какво се води в този момент в Украйна?
За украинците и техните съдружници несъмнено става дума за война отвън лимита на силите и опциите на страната. За мащабите и капацитета на Русия, както и за половината свят, обаче това е „ специфична военна операция”. Най-неутралният термин е нечовечен братоубийствен спор, за който никой няма да поеме отговорност.
*Авторът е боен наблюдаващ, някогашен офицер от Военновъздушни сили.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ