Гамбит с образованието е най-големия риск при ново управление с

Гамбит с образованието е най-големия риск при ново ръководство с присъединяване на ПП-ДБ

Месец след парламентарните избори суетнята на водещите политически сили демонстрира, че за спечелилите от ГЕРБ най-добия вид е да ръководят дружно с Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ), или да се отиде на предварителни избори.

Логиката за тях е да не отдалечават ПП-ДБ от ръководството и да не им дават индулгенция за тежкото положение, в което се намира страната, каквато би било едно държавно управление без присъединяване на по този начин наречените партии на смяната. Когато последното постоянно държавно управление е било на Политическа партия и те са прокарали последния бюджет, единствения метод да се освободят от отговорност е, в случай че на власт пристигна нов определен кабинет със свои политики, който да сочат като провинен.

В същото време вероятно ръководство в тази тежка икономическа и фискална обстановка ще коства загуба на известност за всеки, който се нагърби със задачата и спечелилите не желаят да се изложат на това сами, наливайки гориво в машината на най-големия си съперник.
За ПП-ДБ, което от ден на ден замязват на лаладжии номинацията за министър председател на учен Николай Денков е най-хубавото. Надежда Йорданова не можа да приготви каквито и да било първи проблясъци на правосъдна промяна, като правосъден министър предходната година. Асен Василев, въпреки да отхвърля, е отговорен за нерадостното положение на бюджета, а Кирил Петков към този момент знае, че държавното ръководство не е игра, за която разполага с потенциал. Христо Иванов просто не е вманиачен да се хване на хорото в подобен миг.

За разлика от всички тях Николай Денков е относително нов като политическа фигура и оцеляването минава през дейности, а не през извъртане. Миналата година той опита на няколко пъти да прокара сходство на промяна във висшето обучение, които публиката на ПП-ДБ оцени позитивно, въпреки и несправедливо. Първият път Николай Денков непосредствено предложи уедряване на университети на географски принцип. Поднесе концепцията като опция за– синергични резултат, усъвършенстване на дублиращи се функционалности, основаване на по-голям капацитет за научна активност, паралелно с преподаването. Краен резултат – по-малко пари, повече качество.

Идеята естествено не мина, поради хилядите подводни камъни, които крие едно всеобщо прекрояване на картата на висшето обучение, без да се регистрират достолепията, достиженията и неповторимите характерности на обособените висши учебни заведения. Настроил против себе си академичната общественост, която не преизбра за ръководител на съвета на ректорите професор Герджиков от СУ (смятан за един от поддръжника на идеята), Денков я отдръпна единствено с цел да я преформатира. Той предложи нормативно повдигане на заплатите за младшия преподавателски състав – преподаватели и асистенти, без пари за това да са заложени в бюджета на висшите учебни заведения и изправи редица университети пред банкрут, нормативно вдигайки разноските им, без да ги подсигури със съответния запас.

В същото време Денков предложи 20 милиона в допълнение финансиране само че под изискване, че висшите учебни заведения тръгнат към обединение, приемайки единна методика за одобряване в университетски степени. Това автоматизирано щеше да лиши университетите от сред 30 и 50 % от професорския и доцентския им състав и те отново щяха да се принудят да тръгнат към обединение. Не от безпаричие, а тъй като „ нема хора “.
Напъните на учения са следващия образец по какъв начин едно безумство може да мине като мъжество в очите на най-гласовитата политическа каста – тази, която непрекъснато търси присъединяване във властта, макар непропорционално дребната си тежест по отношение на всички политически сили.

Феновете на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", както и всеки, който в миналото се е почувствал подценен в изпитването си от някой професор, одобриха и запомниха напъните на Денков като единствен новаторски подтик на държавното управление на Кирил Петков. И тъкмо по тази причина през днешния ден Николай Денков наподобява в очите им толкоз подобаващ за министър председател. Човек, познаващ администрацията. Човек, търсещ смяна. Човек, работещ за нея.

Оставяме настрани, че тази смяна щеше да лиши младежите на България от достъп до най-иновативните специалности и стратегии, формирани в партньорство с бизнеса, тъй като тъкмо по този начин дребните висши учебни заведения с професионална устременост се приспособяват в конкуренцията с университетите мастодонти. Оставяме настрани, че сходен ход, щеше да заличи качествени просветителни артикули, лаборатории и претовареност, за които се избиват задгранични студенти и водещи до високи приходи на завършващите. Въпреки всичко, Денков към този момент е модернизатор с биография, а не с голи планове в очите на своя електорат.

Ако не беше страха от репресивни ограничения (по сходство на арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова) ГЕРБ, а и останалите политически сили щяха да се стремят да овластят ПП-ДБ, позволявайки им да разпрострат некомпетентността си за повторно отпред на изпълнителната власт.

Така, когато се провалят, наследявайки личния си бюджет, без да има с кого да се оправдават, към този момент даже най-претенциозната част от електората им ще знае, че държавното ръководство не изисква единствено искания за корупционна непорочност, само че и качества, които Политическа партия не имат.

Големият риск на такова политическо държание е държавнически. Ако ПП-ДБ се доберат до власт, а Николай Денков стане министър председател, той може да осъществя в някаква степен недомислените си планове за промяна във висшето обучение.

Специалистите знаят, че окрупняването на висшите учебни заведения е концепция, в началото дефинирана от последния учебен министър на ГЕРБ Красимир Вълчев, само че в напълно различен тип. Неговият метод е за осъзнато и непринудено обединяване в академични консорциуми и опазване на академичната  административна автономия на обособените висши учебни заведения. Всяко по-задълбочено обединение от своя страна би трябвало да е съзнателен и поискан акт сред самите университети, гласуван от техните общи събрания, а не под дулото на револвер под формата на бюджетна насила. Точно като заместител на Вълчев Денков припознава самодейността като късмет да му донесе реформаторска популярност и взема решение да я реализира по най-радикалния и неверен метод.

И в този момент, в случай че стане министър председател, а за какво не и в възможен кабинет след нови предварителни избори, най-големият риск е управническата непросветеност на “Продължаваме смяната ” да мине и през нанасянето на непоправими вреди в областта на висшето обучение.

Когато Симеон Дянков реши да закрие Агенцията за стопански разбори и прогнози, той лиши страната от единственото звено, което може да поправя изпълнителната власт, било то и единствено с вътрешноведомствени отчети, които не се виждат от необятната аудитория. Останалите без работа икономисти незабавно си откриха прехранване в банковия бранш и задгранични компании, само че страната към този момент 13 години не може да възвърне сходно изследователско звено.

Същото ще се случи и с висшето обучение, в случай че Николай Денков получи картбланш за реформаторскити си пориви – ще сгреши, ще го разберем всички, само че със забавяне. Няма да пострадат качествените асистенти, доценти и професори, които работа постоянно ще си намерят. Ще пострадат младите, които ще изгубят достъп до налично и качествено обучение. Да, висшето обучение в някои сфери, към момента е от дребното експортноориентирани и конкурентоспособни артикули на България.
Големият проблем е, че в сметките си политическите сили може да не възразят пред такава форма на жетвоприношение, стига “Продължаваме смяната ” в никакъв случай повече да не станат сериозен политически фактор. Подобно на гамбита в шаха, когато състезател жертва мощна фигура с цел да се снабди със позиция, от която по-ефективно да разгърне офанзивата си, висшето обучение може да се окаже онази система, която партиите да пожертват.

Ще е потребно тактически и политически, само че ще е пагубно в държавнически и исторически смисъл.

----

Бел. ред.: Авторът на коментара Стефан Антонов държи да се означи, че работи във ВУЗ, което може да се пояснява като спор на ползи, само че държи на журналистическото си разбиране по този проблем.