В интервю за Нова: Еврокомисар Джентилони обясни убедително защо не трябва да влизаме в еврозоната
Нищо не компрометира европейската концепция повече от самодоволните висши служители, склонни по този начин да извъртат истината, че и от най-притеснителните сигнали да изкарат позитивно обръщение. Точно това направи европейският комисар по търговията Паоло Джентилони в изявлението си за предаването „ РеВизия “ на Нова телевизия. Двойни стандарти, игнориране на тревожни сигнали, удовлетворение от съществуването на честен риск и блаженство пред лицето на разрухата показва еврокомисарят. Той призна отрицателните констатации, съдържащи се във всеки един от въпросите с подробна дефиниция на водещия, като самичък фалшифицира аргументацията си, представяйки проблемите като позитивни страни на бизнес климата в еврозоната.
За какво тъкмо стана дума
След като еврокомисарят самичък посочи условието за бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, водещият го попита по какъв начин по този начин има страни с хронични дефицити в еврозоната и то над прага от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Отговорът беше, че критерият важи за страните, които желаят да влязат в еврозоната, а откакто влязат, към този момент има механизъм за надзор и корекции, който се осъществя през наказателните процедури за несъразмерни дефицити. Преди да развие тезата си за несъразмерните дефицити еврокомисарят остави задоволително време хората да си помислят, че има двоен стандарт в третирането на страните във и отвън еврозоната. Дори самото споменаване на наказателната процедура не убеждава никого, като се има поради какви дефицити вършат водещи стопански системи и тяхната свръхзадлъжнялост. Собствената му страна Италия, на която Джентилони беше министър председател, няма една-едничка година без дефицити, откогато изобщо еврото съществува. През предходната година бюджетът ѝ беше на алено със 7.2% от Брутният вътрешен продукт, а година по-рано с 8.6%.
Франция също няма година без недостиг от основаването на еврото. За предходната година той е бил 5.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Когато си огромен, разпоредбите явно не важат и тъй като това стана прекомерно явно преди две години, италианският министър председател Марио Драги, дружно с френския президент Емануел Макрон, подеха обща самодейност за разхлабване на фискалните правила. Вместо ангажимент за преодоляване на недостига до съответни стойности, към този момент е задоволително страните да посочат наклонност към свиване и то не в тригодишен, а в четиригодишен проект и усилват правата на Европейската комисия да дефинира по кое време един проект е безапелационен и допустим, и по кое време без ясни критерии. Неслучайно Гърция си е научила урока и в последните четири години свива недостига си, като в последните две той е под трипроцентовия предел. Те най-малко знаят по какъв начин дребните страни се санкционират за разпищолването, до момента в който историята не помни образец огромна страна като Италия да вземем за пример, или Франция да бъде изложена на същите строги санкции.
Джентилони посочи като позитивен факт неналичието на огромна разлика (спред) сред лихвите, по които се финансират задлъжнелите и дисциплинираните страни. По създание тъкмо този честен риск се осъществя преди и по време на Световната финансова рецесия, когато цената на ресурса за вложение беше еднообразно ниска и в постоянните стопански системи, и в нестабилните, които са свръхзадлъжнели. На процедура това беше обръщение да се влага умерено в свръхзадлъжнелите страни, като че ли никакъв урок не беше теоретичен след международната финансова рецесия. И той не е теоретичен, еврозоната задлъжня двойно повече по отношение на интервала преди пика на рецесията през 2008 година И в случай че Германия, или Холандия в някакъв миг решат да подхващат свои вътрешни ограничения, както през 2009 година подсигуряваха депозитите, незабавно ще последва приключване на капитали от рисковите стопански системи, само че може да се окаже, че огромна част няма по какъв начин да се осребрят.
Когато водещият го попита за обстоятелството, че делът на еврозоната в международната стопанска система се е свил с повече от една трета, еврокомисарят уточни, че към момента сме най-богатият стопански блок в света. Да, посочи, че би трябвало да се вършат промени и да се търси решение на изоставането по отношение на Съединени американски щати и Китай, само че тонът му сподели блаженство. Човек се чуди кое е по-добре - да има водач, който е паникьосан, само че показва блаженство единствено пред камерата, или в действителност да си има вяра.
Още по-малко безапелационен беше той, когато изясни, че еврозоната е постоянна. Сигурно има други хора, които бих звучали безапелационно, само че при изкривеното пояснение на действителността по тематиките като дълг, недостиг и лихви, изказването му ми подсети за тези посредствени търговци в магазините за публично облекло, когато си купувах костюм за абитуриентския бал. Според тях всичко в магазина им ми стоеше отлично. Имам възприятието, че и рокля с голи плещи и цепка на бедрото да бях поставил, те щяха да приветстват. И това 20 години преди (пак) от Запад да стартират да ни втълпяват новите критерии за хармония.
Миналата година, почти по това време, Джоузеф Стиглиц изнесе лекция пред Бизнес учебното заведение „ Саид “ в Оксфорд, наблягайки нуждата медиите да бъдат мнителни точно към сходни послания. Нобеловият лауреат по стопанска система даде образец по какъв начин седмици преди колапса на американските Signature Bank и Silicon Valley Bank виновните институции обясняваха, че няма ужасно. Общото е, че когато се пращат такива послания, хората би трябвало да получат някакъв мотив за състоятелността им. Не става дума за самоцелно съмнение. Когато с думите си един от най-високопоставените еврокомисари не отхвърля проблемите, а ги неглижира, или показва като благоприятни условия, сигурно би трябвало да се тормозим.
Може би единственото хубаво в изявлението му беше посланието, че до момента в който не осъществим критерия за ниска инфлация няма да по какъв начин да с надяваме на изключения. Неоснователни (меко казано) очаквания за това внушаваха Кирил Петков в изтеклия предишния май абсурден запис от партийното съвещание, а в последвалите месеци тези бодряшки очаквания излъчваха Асен Василев и заместника му Клисурски. Не, нама по какъв начин. А в случай че тази година приключим със свръхдефицит, ще имаме две пояснения „ за какво не “.
Следейки сред редовете, изявлението на еврокомисар Джентилони би трябвало да сме признателни, тъй като това беше най-хубавата обосновка, за какво не ни би трябвало еврозоната. Лошото е, че когато този вид непочтеност се показва от върха на Европейската комисия, хиляди мързеливи служители и наивни душици, надарени с идеализъм в остатък за сметка на здравия им разсъдък мултиплицират посланията. Получава се безумство, в което обикновено мислещите би трябвало да се тормозят, че ще бъдат изкарани сътрудници на Путин единствено тъй като имат сериозно мислене и виждат, че царят е гол.
