Проф. Хинков: Психиатричната система не е реформирана, защото повечето колеги не желаят това
Първото разрешение е сътрудниците да узреят за това, че би трябвало да има смяна в системата. В това беше безапелационен психиатърът и някогашен здравен министър проф. Христо Хинков. Пред NOVA NEWS той разяснява системата за психиатрична грижа у нас в подтекста на случая, при който психичноболна жена намушка с нож няколко души на улицата.
„ Темата за реформирането на психиатричната система е доста остаряла и най-глобалният отговор за какво до момента тя не е реформирана от моя страна е – тъй като по-голямата част от сътрудниците, работещи в системата, не желаят това “, съобщи проф. Хинков. Той призна, че парите в системата са малко, само че съобщи, че главният проблем е точно промяната й.
Като съществена част от нея експертът уточни въвеждането на клинични пътеки, които обаче се оказват нежелани от част от гилдията. „ Психиатричните лечебни заведения се финансират от държавния бюджет. Има благоприятни условия те да се финансират и от публичния фонд НЗОК. Няма спънка това да се случи, би трябвало да се изградят клинични пътеки, тъй като другояче няма по какъв начин Касата да ги финансира. Само че клиничната пътека съставлява една форма на надзор. И аз съм чувал от сътрудници, които споделят в всекидневен диалог – ние не желаеме надзор. Клиничната пътека в действителност е логаритъм, който ги кара да съблюдават избрани правила вътре в болничното заведение. В момента няма никакъв надзор. В една психиатрична болница всичко е оставено на съвестта на ръководещия болничното заведение “, съобщи проф. Хинков.
Като проблем той уточни и неналичието на следващо следене на пациента след изписването му от болничното заведение, когато острата фаза на болестта му е овладяна.
„ Има стандарт по психиатрия, има написани доста неща на книга, които не се извършват. Няма ясна връзка сред обществените и психиатричните служби. Например, когато един пациент излезе от психиатрична болница, той би трябвало да отиде някъде, където да бъде зает с някаква активност. Това са така наречен дневни центрове, които са под шапката на МТСП. Те освен са незадоволителни, само че нямат законово регламентирана връзка сред психиатричната работа и тяхната работа. И се получават проблеми, за които с сътрудници приказваме от 15 години “, означи психиатърът.
По думите му също по този начин няма периодически обикновен надзор на работещите в лечебните заведения. „ Едно време имаше акредитационна процедура, тя представляваше метод да се търси опция за повишение качеството на работа “, сподели за следващ път проф. Хинков, като напомни, че акредитацията на лечебните заведения бе анулирана през 2019 година
Липсва и надзор на изразходването на средства в психиатричните лечебни заведения, акцентира той и добави, че по тази причина клиничните пътеки, които основават някакъв ред в болничната помощ, съгласно него са добър вид. „ Клиничната пътека е един от методите – и парите ще се усилят, и хората в лечебните заведения ще бъдат лекувани по-добре “, счита проф. Христо Хинков.
„ Темата за реформирането на психиатричната система е доста остаряла и най-глобалният отговор за какво до момента тя не е реформирана от моя страна е – тъй като по-голямата част от сътрудниците, работещи в системата, не желаят това “, съобщи проф. Хинков. Той призна, че парите в системата са малко, само че съобщи, че главният проблем е точно промяната й.
Като съществена част от нея експертът уточни въвеждането на клинични пътеки, които обаче се оказват нежелани от част от гилдията. „ Психиатричните лечебни заведения се финансират от държавния бюджет. Има благоприятни условия те да се финансират и от публичния фонд НЗОК. Няма спънка това да се случи, би трябвало да се изградят клинични пътеки, тъй като другояче няма по какъв начин Касата да ги финансира. Само че клиничната пътека съставлява една форма на надзор. И аз съм чувал от сътрудници, които споделят в всекидневен диалог – ние не желаеме надзор. Клиничната пътека в действителност е логаритъм, който ги кара да съблюдават избрани правила вътре в болничното заведение. В момента няма никакъв надзор. В една психиатрична болница всичко е оставено на съвестта на ръководещия болничното заведение “, съобщи проф. Хинков.
Като проблем той уточни и неналичието на следващо следене на пациента след изписването му от болничното заведение, когато острата фаза на болестта му е овладяна.
„ Има стандарт по психиатрия, има написани доста неща на книга, които не се извършват. Няма ясна връзка сред обществените и психиатричните служби. Например, когато един пациент излезе от психиатрична болница, той би трябвало да отиде някъде, където да бъде зает с някаква активност. Това са така наречен дневни центрове, които са под шапката на МТСП. Те освен са незадоволителни, само че нямат законово регламентирана връзка сред психиатричната работа и тяхната работа. И се получават проблеми, за които с сътрудници приказваме от 15 години “, означи психиатърът.
По думите му също по този начин няма периодически обикновен надзор на работещите в лечебните заведения. „ Едно време имаше акредитационна процедура, тя представляваше метод да се търси опция за повишение качеството на работа “, сподели за следващ път проф. Хинков, като напомни, че акредитацията на лечебните заведения бе анулирана през 2019 година
Липсва и надзор на изразходването на средства в психиатричните лечебни заведения, акцентира той и добави, че по тази причина клиничните пътеки, които основават някакъв ред в болничната помощ, съгласно него са добър вид. „ Клиничната пътека е един от методите – и парите ще се усилят, и хората в лечебните заведения ще бъдат лекувани по-добре “, счита проф. Христо Хинков.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ