Галопиращата тенденция на днешните антидемократични европейски елити към ускорена и

Галопиращата наклонност на днешните антидемократични европейски елити към ускорена и тотална неофашизация надали учудва тези, които добре познават историята, а и теорията за мечтаната еволюция на Стария континент. Ето за какво тя следва да се чете, мисли и прави оценка през оптиката на античната максима, че всяко ново е забравено остаряло.

И това не е ексцентричен стилистичен маньовър, а доста горчива, или сурова истина, която от ден на ден хора в Европа и света ще проумяват. Разбира се, с цената на големи жертви и безсмислени цени поради своите елити. Впрочем, археофутиризмът не е нещо, напълно исторически непознато в идео-логическите и политическите визионерства. Особено мощно развъртян е той измежду раз-нородни и мноколики почитатели на остарели и нови коренно дясни концепции.1 Именно те през днешния ден са флагмани на евроатлантическите тактики, или тактики за гос-подството над света и наказването на съвършенно „ безумно непослушната “ Русия. А бъдещите „ герои “ или безпощадни повелители на света и историята би трябвало фа-натично да имат вяра и непрекъснато да следват метафизичните си варианти за приказния свят на Луцифера, в който пъкълът на христианството се трансформира ненадейно, а и смайващо в удивителен парадайс и благополучие на безкрайно вярващите в него.2 В този свят пороците стават добродетели и даже висши мостри, а - назад, - добро-детелите, исторически продължително признавани, или следвани - в излишно и рисково задължение, в омразни, само че и грубо преследвани недостатъци и стигматизирани пороци. По всичко наподобява, че днешните евроатлантически елити са тотално захласнати от мракобесните фантазми и химери за чудния свят на Луцифера, които се пробват с всички старания и средства да въплътят в актуалните действителности, нрави и порядки. Обаче, този политически сатанизъм и идеологически мистицизъм към този момент са познати, а и грубо претърпяни от света и човечеството с цената на две международни войни. Ето за какво не бе изненадваща или съвършенно непредвидена сериозната намеса на римския папа, изразена в остарялата метамофа за джавкам на кучетата пред дверите на Рая, визирайки разбеснелите се НАТО-вски песове пред дверите на днешна Русия. Не е загадка, че за фанатичните адепти на такива визии, днешният свят е жертван, а Европа от ден на ден безнадежно потъва в гибелната бездна на своя крах, поради което се постановат незабавни ограничения за нейното избавление посредством радикалното й преобръ-щане и ангажиране с тях, респ. с подчинението й на такива пророци на бъдещето, за които е време с цената на всичко да продължат господството си над целия свят. За тях светът може/трябва да се трансформира в чудна йеротопия, само че единствено при едно-единствено изискване - те да са архитекти и ръководители на тези огромни промени. А и в която досегашните светлини се трансформират в сенки или мрак, а потънали в историческа давност и (уж) безконечен мрак сенки изплуват и стават пътеводни звезди.3 Единствено сходни „ любимци “ на Съдбата и радикални „ демиурзи “ на Историята могат да сторят такива величави геройства и чутовни подвизи, тъй като са почтени наследници, а и решителни, непоколебими воини за историческото възкресение на античните предания за херметическия кръг, или златната верига на бялата раса.4 А тези хрумвания са родени и обществено наяве рекламирани преди доста десетилетия. За огромната берекет и изгодата от войните, безскрупулните експанзии и сатанизации-те на действителните, или въображаемите съперници са изписани пирамиди от творения, в които заклинанията и пророчествата за великата освободителна задача и божест-веното предназначение и предопределение на правилните на правата религия нямат край.

Колкото и необичайно да наподобява или необикновено да звучи, само че забележителна част от актуалните проекти за интеграция на Европа на русофобска основа и с извънредно недемократични и антихуманни цели не е ненадейно провиденциално скимване на актуалните антидемократични рекрутирани брюкселски служители или депутати. Тя е рожба на семпла и пошла реплика, на перверзно и ужасяващо плагиатство на конструктурите на обединена Европа от буйните идейни визионерства на две фи-гури, които днешните брюкселски еврократи напълно целеустремено и предумишлено премълчават и скриват от вниманието, любознанието, размишленията и оценките на европейската общност. Защото прекомерно огромна част от архитектурните проекти на мечтаната интегрирана Европа са чисто и просто непочтенна пладнешка кражба от идейни проекти за бъдещето на Стария континент на две забележителни имена на емблематични аристократи, които през първите четири десетилетия на ХХ век не слизат от вестникарските страници и геополитическите дискретни разбори. А става дума за граф Рихард Куденхофе-Калерги (1894-1972) - основател и предсе-дател на политическото придвижване Паневропейски съюз, и за барон Юлиус Евола (1898-1974) - популярен престиж в областта на интегралния традиционализъм, езо-теризма и окултизма, една от най-ярките звезди на философския, естетическия и културния живот в първата половина на ХХ век, изтъкнат теоретик на корпоративизма и буйно мечтан, а и надълбоко почитан гост-професор за образованието на военния хайлайф на SS в нацистка Германия, а пък, дружно с това, и основател на една от най-оригиналните и авторитетни рецензии на фашизма от дясно; правилен другар на изо-билно покрития с черна историческа популярност водач на румънската фашистка органи-зация „ Желязна армия “ Корнелио Зелия Кодреано, в който виждал олицетворе-ние на буйните си мечти за новия популярен началник на фашизирана Европа, а и неоспорим пример на арийско-римския архетип, който трябвало да доминира над бъдещата история и света, абсолютно олицетворение на обществен лидер, който с мистичната си харизма е кадърен да магнетизира, ентусиазира, а и повлече след себе си големи маси от до гибел преданните му, или правилни адепти. И в тези осо-би Евола трескаво съзира великите фигури, които следва да бъдат същински маяци в бурни исторически времена преди, по време, само че и след Втората международна война.

Интересен и даже показателен факт е, че след тоталното безмълвие по отношение на творенията и визионерствата на рубрика и барона в първите две-три десетилетия след края на Втората международна война, когато антифашизмът и левите идеологии, а и партии имат голяма социална известност и доста солидни властови предста-вителства, от началото на 80-90 години стартира тихомълком, дискретно, само че мощно изваждане на обществена сцена, само че много отчетливо, целеустремено и инструментално ескалиране на обществения интерес към техните творби в областта на някои публични науки, идеологията и политиката в Западна (а и не само) Европа. А в нашето смутно време поразителните сходства, или прилики сред стратегическите проекти и тактическите интервенции на НАТО и висшите европейски институции, от една страна, и злокобните визионерства на Куденхофе-Калерги или Евола, от друга, стават освен от ден на ден, само че даже прекомерно изумителни по своя огледален темперамент.

За барон Кухедхофе-Калерги ще пиша след време, а в този момент ще обърна внима-ние на идейното и историческото визионерство на Евола, кошмарните признаци на което през днешния ден все по-отчетливо се виждат в безразсъдните фикции на брюксел-ския и НАТО-вския елити, в които, както към този момент обърнах внимание, са се скрили нас-ледници на знакови семейства от нацисткия Трети райх и негови колаборационисти.

По този мотив пътем ще отбележа прекомерно странният факт, че когато през днешния ден политици, идеолози, анализатори и специалисти по всичкология се надпреварват да славославят великото дело на архитектите на Европа Жан Моне и Робер Шуман, по всякакъв начин заобикалят да загатват, първо, за техните крепки връзки и зависимости с финансово-банкерските олигархични групировки, солидно подкрепяли идването на власт на нацисткия режим на Адолф Гитлер, и, второ, на тотално премълчаваните и по всякакъв начин прикриваните им задължения с тайните служби във Англия, Съединени американски щати и Франция. А тази симбиоза на олигархичните капитали с перфидното конст-руиране и неистовото осъществяване на експанзии, само че пък и санкции за непослушните страни и народи през днешния ден е още веднъж в цялостен ход по отношение на Русия, стигматизирана от Запада.

Да не пропусна да загатна и различен, също премълчаван факт за кормчията на днешната Европейската комисия - Урсула фон дер Лайен, - един от дядовците на която е бил огромен търговец и бизнесмен в царска Русия, където е натрупал ог-ромни благосъстояния и не можал да елементарни в никакъв случай на голямата страна, че го лишила от по-дълго облагодетелстване, естествено, за сметка и в ущърб на съветския народ. Не е чудна злобата и яростта на внучката му, с която тя се бори против днешна Русия. Ето за какво не е изненадваща лекотата и позора, с които тя престъпва Хипократовата клетва като гинеколог и, вместо да се грижи за живота и здравето на децата, с не-описуема сила спомага за, само че и прокламира убийството на съветски и украински деца, както и на младежи, или за дезинфекция на съветските военопленници, с цел да нямат опция да се възпроизвеждат съветските недочовеци, или изроди вбъдеще. Тя също има тъмни нацистки страници в родовата си (днес пречистена) биография.

Впрочем, както (фактологически!) демонстрират днешните журналистически раз-следвания и трудове, значително от военните, вътрешните или външните министри от евроатлантическия пакт имат дълго прикривано и премълчавано фашистко родословие. Това с голяма мощ се отнася за компрадорските елити и властници в някогашните страни на Съюз на съветските социалистически републики като Литва, Латвия и Естония, само че и измежду другите постсъветски дър-жави, или членките на Източния блок, в които квази-демократичните цивилен революции най-целенасочено и инструментално направиха сходно вербуване. И България, за жал, не е изключение от това златно предписание на нашето време!

Нека обаче се върнем към завладяващата биография на барон Юлиус Евола. Страстен трубадур на антидемократизма, антипарламентаризма, отявлен зложелател на либерализма, левите хрумвания, придвижвания и практики, прогресизма и хуманизма, неумо-рен агитатор на съдбовната историческа нужда от кастова йерархи-зация на обществото, тотална готовност, а и милитаризация на страната, не-преклонна честност към античните обичаи, буен труженик на ксенофобията, ра-сизма и социалдарвинизма във всичките им одиозни измерения и въплъщения, той неслучайно е считан за един от най-оригиналните създатели и апологети на съдбовните и непреодолими исторически разлики сред расите и свръх-расите, като послед-ните могат и би трябвало да осъзнаят, а и действително оползотворят божествения си генезис и великото си историческо предопределение да бъдат кормчии на бъдещата история. По хипотеза се схваща, че на върха на публичните пирамиди и властовите йерархии следва да бъдат най-много представители на висшите касти в социума.5 А би трябвало да се знае, че Евола не е обикновен или транспарантен апологет на примитивния расизъм. Дори назад, в творчеството си той развива редица сериозни хрумвания против баналните и атавистични дарвинистки разлики и противодействия на обособените раси, изводими само въз основата на техните биологически разлики. Според него, значими са не толкоз чисто биологическите отлики, колкото исторически до-казаните с доста триумфи историческо предопределение и владичество на статусно, или властово утвърдилите се представители на обособени раси в съответен вид общества. А тези отлики се потвърждават образно и абсолютно най-много посредством властовия статут, благосъстоянията и триумфите във военните инициативи за окупация и обир на враговете. Войните са единствените исторически подиуми и обществени арени, на които свръх-чо-веците и героите могат/трябва да потвърдят своите преимущества, мними добродетели. А днешните евроатлантически военнолюбци правилно следват свещените му завещания.

Що се отнася до антисемитските му хрумвания, а и предразсъдъци, Евола катего-рично отхвърля, че е знаел за закононарушенията на нацистите в Германия по отношение на евреи-те и злокобния Холокост в цяла Европа, твърдейки, че в случай че е бил осведомен с тях, не-съмнено е щял обществено да ги жигосах. Но макар тази му ловки маньоври, той е оставил много следи в творчеството си, че несъмнено счита евреите за несъмнени представители на екстремизма и декадентството във всички сфери на обществото. Публична загадка е и неговото съпричастие и присъединяване в публикуването и разпростра-нението на популярните „ Протоколи на сионските мъдреци “, на които даже посветил възторжено есе за тяхната безспорна достоверност и колосална значителност, въпреки в по-късно време да отхвърля своята роля в рекламирането им, като даже показва и избрани подозрения, или съмнения в тяхната инструментална имитация. А през днешния ден - както виждаме, чуваме, четем и разясняваме от годините след краха на со-циалистическия лагер, - ескалацията на антисемитизма е явна, неоспорима, даже обществено зрелищно „ бракосъчетана “ с възкресението на фашистки хрумвания, с раз-пространението и огромната популяризация на десно-радикални, очевидни неофаши-стки мракобесни визионерства, а и на политически антидемократични организации. Успоредно с това, Евола и знак и олицетворение на непресъхваща, а и безгранична недоверчивост, гневна злоба и непреодолима ненавист към варварските свето-ве, вманиачен поклоник и следовник на Ницшеанските хрумвания за Волята за власт и Свръх-човека, както и на мистериозните пророчества на Рене Генон; безгранично презиращ, а и безогледно стъпкващ външната пацифистичност на христианската вяра, за сметка на която превъзнася „ откровенията “ на будизма или паганизма.

За жал или наслада - това само Дяволът може да каже, - Историята в никакъв случай не следва покорно, а и абсолютно визионерствата на своите „ любимци “, измежду чиито първи редици се подреждат фигурата и визионерствата на барон Евола. Това с контрастна разлика и голяма мощ проличава в фрапантното оттегляне и скан-далното изменничество по отношение на заветите му, че наследниците на арийската класа (имай пред тип раса) би трябвало да се борят до гибел с двата безчовечен съперника - болшевишка Русия, с нейната покварена пристрастеност към метафизиката на земния парадайс, само че и с потъналите в греховния свят Съединени американски щати с безпределното си консуматорство и без-срамното експлоататорство, са основните смъртни врагове за евроцивилизацията. За Евола Съединени американски щати са даже по-опасен и подъл зложелател от Русия, тъй като са Троянският кон на гибелно обречената на историческа гибел западна европейска цивилизация. Но такова е и друго, в този момент по всякакъв начин премълчавано, визионерство на емблематичния идеолог на новите десни Гийом Фай, чийто международни бестселъри клеймят варвариз-ма на Съединени американски щати, само че оферират да се откри перспективен съюз с Русия. Той виждаше потъващата (в мъката си) европейска цивилизация като допустима за избавление само в як евроазийски съюз, който да противостои на варварските Съединени американски щати. Затова през днешния ден никой не написа и приказва за творбата му „ Световният поврат. Эсе за новия американски империализъм “, която преди няколко десетилетия беше „ на гребена на вълната “ по известност, или за по-късно (през 2001 година ) оповестения му популярен Манифест „ За какво се сражаваме “6, дълго време считан за еквивалент на „ Ко-мунистическия манифест “ на Маркс и Енгелс, единствено с тази знаменателна разлика, че бе блестящо визионерство на дясно-радикалната алтернатива. Ето и нещо от него, което като че ли е писано за днешното време и актуалните проблеми на гърчещата се под гнета на Съединени американски щати Европа: „ Нашите нации през днешния ден се сблъскват с най-сериозните закани в ця-лата си история - демографски провал, колонизация в следствие от напора на инород-ци и мюсюлмани, цялостно разложение на европейските структури, послушание на аме-риканската надмощие, невиждана давност на културните обичаи и корени, и така нататък “ Едва ли са нужни коментарии за буйните му думи и кошмарни пророчества! Не е чудно, че днешните ескалиращи наказания против Русия имат в лицето на Фай образно (персонално и биографично) мини-издание - той също е измамен под съд за тези му хрумвания си, запорирани са му банковите сметки, подложен е на невъобразим и невиждан медиен тормоз, обществена дискредитация, а и инструментална сатанизация. С други думи, както споделят мъдреците от Древността - нищо ново под Слънцето!

Евола неистово копнее за скорошно историческо създание на обединена Европа, в която наложително и безкомпромисно би трябвало да господстват остарели, само че и заслужили аристократични семейства, които ще дефинират бъдещето на света. Тези семейства са били погрешно наказани, изпратени без съображение в каторгите на историческото безпаметство и политическата давност, само че в този момент долита Кайросът на тяхното възкресение и, несъмнено, обогатяване за сметка на Русия и народа й. Евола не крие или премълчава, а обществено, на висок глас и с отявлен прочувствен мелодраматизъм и печална носталгия копнее за сетни възкресения и исторически триумфални шествия по света на нови кръстоносни походи, тъй като само в тях съзира отчетливите признаци и несъмнените достолепия на уни-версален, неограничен, разпростиращ се оттатък времето и пространството, органи-чески съдбовно нужен и избавителен за Европа идеал-код на Новата империя. Този идеал-код следва абсолютно да оповести и тотално исторически да наложи новият имперски порядък, в който тевтонските и римските наследници да бъдат на власт, да разполагат с благосъстоянията на света, само че и с робската орис на човечеството. А, както през днешния ден виждаме, четем, слушаме и разбираме, като че ли изцяло забравените, потъналите (уж!) вечно в праха на историческата давност, аристократични - бан-керски, аристократични, милитаристични и прочие - семейства се надигат като злокобни таласъми от гробовете на историческото безмълвие и политическия мрак, с които са били съзнателно, а и солидно прикривани дълго време - от края на Втората международна война до наши дни, - когато още веднъж излизат на сцената, или арената на Историята. Впрочем, Фай беше оприличил това кошмарно завръщане с възкресението от света на мъртвите, а и с нашествието на ненаситните вампири на американизирания свят. Пътят, средството и формата на реализация на заветните фикции и фантазии на Евола наложително следва да минават през загадка, а и систематична подготовка, безупречна организация и дисциплинираност, навреме експлоадиране и победоносно - историческо, а и политическо - шествие на новаконсервативна контра-революция, която би трябвало дефинитивно да дискредитира, дезауира, стигматизира и вечно в профил всичко прогресивно, хуманистично и демократично в Европа, в манталитетите на нейните жители, т.е. жители на Новата империя, и във властови обноски на неоелитите. И по тази причина не е инцидентен, а изцяло законосъобразен и логически фактът, че Евола фанатич-но вярваше в и държеше на историческо възкресение и допълнение на неоаристо-кратите с могъщи секрети ордени, които да са архитекти, само че и съдници на Историята. Ето за какво в нашата смутна, преломна историческа актуалност са обществена загадка съществуването и мощно въздействие на сходни секрети общества, рекрутирани от неоелита. Донякъде има съображение да се твърди, че Еврокомисията и Европарламента са се трансформирали в секрети общества, обслужващи и гарантиращи статута и благосъстоянията на неоаристократични семейства, копнеещи да ограбят и подчинят на властта си света, както и на техните презокенски ментори-реални господари в този сюблимен миг. А през днешния ден към този момент даже и за най-аполитичните хора е пределно ясно и понятно, че след трагичния и цялостен неуспех на неолиберализма, неоконсерватизмът е на ход да конструира, моделира, управлява Историята, да манипулира големи човешки маси. Предпоставките за които Евола приказва и написа - тоталната делегитимация на пар-ламентаризма, импотентността на демократичната народна власт, съзнателно прикрива-ната мъка на европеизма, гръмкият неуспех на западната народна власт и цивили-зация, ескалиращото всеобщо омерзение и дезертиране от осъществяване на граж-данския дълг и цивилизационното предопределение на европейците, наркотичното опияне-ния в консумеризъм и съзерцателна бездейност, и така нататък, са към този момент банална и явна историческа и всекидневна действителност за голяма част от актуалните европейци.

Някога с наяве пророческо ентусиазъм Евола беше писал за съдбовната нужда и полза от символното развенчаване и практическото екзекути-ране на ценностно-нормативните катехизиси на Модерността и съдбовната потреб-ност, само че и полза за неоелитите от превръщането на Неоимперията им в знак и олицетворение, последна инстанция на „ Истината “ и краен съд на „ Справедливостта “.

Днес всички виждаме, а и от ден на ден хора схващат, че Вашингтон, Ню Йорк, Брюксел и Страсбург се трансформират в и би трябвало да се възприемат, правят оценка в качест-вото им най-много на висши инстанции за всичко и всички, за свободата, справед-ливостта и заедността в, а и в интерес на Неоимперията, т.е. неоаристократите й. И към този момент няма други примери, или регламенти с изключение на тези, които еврократите и евроат-лантиците декретират и натрапват безогледно на Европа и целия свят, естест-вено, като преди този момент са ги съветвали с менторите, или господарите си от Съединени американски щати.

Като обществено ослепителен и неотстъпен трибун на елитаризма и антимодернизма, неотстъпчив критик и зложелател до гибел на егалитаризма, свещените полезности на Френ-ската гражданска война от 1789 година - независимост, приятелство, тъждество, Евола е основателно възприеман и оценен за паметна фигура на концепцията за мнима аполитичност, само че и за мрачното визионерство за упадъка на Европа, която към момента има последни шансове да бъде избавена - естествено, в случай че одобри, само че и следва идейните му варианти. Затова не е чудна актуалната разновидност на неговите правилни почитатели, които без всевъзможни скрупули на моралната съвест и политически угризения вадят на показ съвършенно нови аксеологии и безапелационни императиви, в които смисълът на исто-рически познатите и вековно, или най-малко десетилетно практикувани полезности, правила, обичаи и идеали бива коренно, фрапантно и антиподно изменен даже до не-разпознаваема, или потресаващо скандална прекаленост, само че и в цялостно несъгласие с познатото до момента в историята на човечеството и еволюцията на цивилизациите му.

Не е странна, нито логичен необяснима и опцията на Евола за съдбовното залагане ва банк на митовете за историческото великолепие, нужда и полез-ност от новите елити в бъдещата световна Неоимперия. Защото, както все по-ясно се вижда и схваща, френетичните еуфории и паганистичния възторг от 90-те години, т.е. при рухването на Източния блок и края на Студената война, са органич-но преплетени с конвейерното произвеждане, огромната дистрибуция и принуди-телната, или сякаш доброзорната консумация на неомитовете за Новия международен ред.

Интересно и много знаменателно е съвпадението на някои хрумвания на Евола със актуалния идеологически, политически и милитаристичен мейнстрийм. Според барона избавителното бъдеще за Европа минава наложително през занемаряване на старите илюзии за интернационални дружби и единодействия, а е обезпечена единствено на наднационално нива, под формата на етнически, пък и расови предпоставки. И, както виждаме, чуваме, а по-разумните, или проницателните все по-ясно усещат, днешните евроатлантически визионерства и наказателни интервенции се градят и аргу-ментират посредством цялостна стигматизация на съветската цивилизация, просвета и нация, която потвърждава излишността и вредността на всичко съветско в днешния и бъдния свят. Затова не са по никакъв начин инцидентни бурните прения и скандалните проблеми на безогледно отричане или цялостна възбрана за проява на съветски културни произведения на Запад. Безспорни, международни приети хуманисти като Пушкин, Толстой и Достоевски нямат, а и не трябва вбъдеще да имат място и роля в духовния и културен живот на Запада! Такава е волята на изплашените до гибел господари на света, виждащи гибелни рискове в приобщението на от ден на ден страни и нации към остракираната Русия.

Препоръчваният от Евола избавителен антидот е фанатична религия в старите обичаи, преданна и самоотвержена работа в интерес на в този момент възкресените остарели аристократични семейства, призвани да поемат кормилото на международните процеси. А копнежите му по новите героични времена, генерации, водачи, само че и сражения са тясно произлизащи от и компактно свързани с грандиозни исторически експанзии и без-пощадни заличавания за нарочените като безчовечен страни, нации и цивилизации. Апологията на безумието и безчовечността на Войната, на безсмислените и пред-намерени убийства, грабежи и заличавания на цели страни, общества, народи, или нации се блестящо забележими „ портретни линии “ от образа на днешния взривен свят. Тя е безспорен образец за фанатичната религия и непоколебимите убеждения на Евола, че актуалния свят има потребност от колосално въстание против неговите действителности и порядки, които към този момент не устройват явните и спотаените Господари на света, а след-ва да бъдат реконструирани, обществено рекламирани и на практика изпълнени посредством огромен бунт7 против всички наследства на Модерността, правила, полезности, а и достижения на Ренесанса, Просвещението, Демокрацията, Хуманизма и Прогреса. Ето че нашата актуалност и евроатлантическият свят оферират всички екстри и услуги за осъществяване на тези завещания, естествено, благодарение на постмодернистката рефлексия, на висок глас оповестила Разума, Прогреса, Демокрацията и Хуманиз-ма за мракобесни мислени и гибелно зловредни творения на Модерната ера. А този протест следва да се построи безусловно и само върху крепките, само че и завещани от предишното славни фундаменти и обичаи на една напълно нова ме-тафизика на войната8, тъй като само посредством последната „ героичността “ на ин-дивидите и поколенията може освен да бъде на практика удостоверена, само че и да се трансформира в пример и дълг за идващите след тях времена, общества и поколения. Тази нова метафизика не се преценява с и подчинява на морала, тъй като е рожба на новите времена и действителности, в които аполитичната квази-демокрация на Запада е длъжна да остракира всичко от предишното, пречещо на налудничавите й проекти. Тя не прокламира независимост на избора, а само тотална лоялност на елитите, честност до гроб, само че и покорно осъществяване на всичко, обвързвано с техните прищявки. За нея въобще не съществуват никакви морално-етични мостри, а и регламенти за диалектиката на задачите и средства, защото всичко е разрешено, в случай че носи изгоди. Този одиозен дневен ред към този момент е в цялостен ход за изцяло шашардисаните европейци. Не инцидентно през днешния ден виждаме само папагалски манталитети и обноски, като че ли ксерокопирани, конвейерно тиражирани, незабавно клонирани и наложителни за тези, които цивилизованият и цивилизаторският Запад е сложил на своя вярна работа. Каквото наредят от Брюксел, т.е. от Вашингтон и Ню Йорк, то следва да се изпъл-нява безотказно, абсолютно, прецизно, дисциплирирано, а и без всякакво мъдруване. А нали тъкмо за сходна честност и дисциплина копнееше в миналото и Ю. Евола. Впрочем, той непосредствено изисква от адептите си да пазят като зеници и следват за-ветите му за съдбовната нужда от обществено впечатляващо дискредитиране и историческо заравяне на всички национализми, патриотизми и родолюбиви тра-диции, които да бъдат незабавно сменени от имперския възторг и режим на новия хайлайф. Ето че през днешния ден към този момент сме очевидци, само че и жертви на сходни кощунствени поругания и светотатства над патриотизма, рационалния съвременен шовинизъм и родолюбието, които незабавно би трябвало да се изхвърлят във вехтошарските кошове на историческата давност и гнусните сметища на историческата безполезност, вредност, излишност за сметка на фиктивните и никому неразбираеми евроатлантически полезности, а и визии. Затова не бяха или не са инцидентни, а изцяло закономерни, разумни и неизбежни безбройните наставления от Брюксел или Страсбург, изискващи цялостно вземане предвид, т.е. абсолютно послушание на националните с неоевропейските законодателства. Както в миналото Евола не виждаше смисъл и изгода от националните страни, а още повече от обществените им „ аватари “, по този начин през днешния ден евроатлантическите кръстоносци не съзират нищо рационално и потребно, а само съдбовни закани или сигурни вреди в националния, културния, държавния и гражданско-обществения суверенитет на подчинените на свръх-волята им (т.е. на анонимните свръх-човеци от Брюксел и Ва-шингтон) европейски страни и нации, които би трябвало покорно и правилно на служат на неоимперския хайлайф на евроатлантическите ястреби-кръстоносци в безумията им. Неслучайно гръмко рекламираните в миналото от Евола фрапантни редукции на или пъл-ни лишавания от суверенитет на подвластните и включените в Империята страни се оказаха органична част и категоричен безапелационен императив в евроинтеграцията, а обществената страна беше съзнателно и невъзмутимо убита от неоимпериалистите, какъвто скръбен край се отрежда (все по-очевидно) и за националната страна.

Неистовият и призрачен ригоризъм на Евола, че преданността и всеодайност-та към възкресените от мрака на историята нови-стари господари на света би трябвало да се реализират по всевъзможен начин, без значение от цените измежду колкото може повече страни и нации, които да се подчинят на волунтаризмите и фикциите на Власте-лините на Новия международен порядък. Ето за какво истеричните викове и налудничавите визионерства на евроатлантическите кръстоносци не оферират нищо ново, още по-малко пикантно, екстравагантно, или занимателно спрямо визията на Евола.

Евола в никакъв случай не е крил, нито отричал безграничните си упования и крепки на-дежди за европейско обединяване под флаговете на старите, извадени и отупани от нафталина на историческата давност или заслужена ненавист семейства, които би трябвало да вкарат благороден порядък и безукорна дисциплинираност в новата си империя. А на всички е ясно, че където има аристократи, наложително следва да има плебеи или крепостни, заради което през днешния ден подчинените и подвластните от Запада страни и нации могат и би трябвало действително да се мислят и преценят единствено в тази оптика, въпре-ки че евроатлантиците не престават да спекулират и манипулират обществеността с булимичните силуети на, останалите дребни останки от привидната Демокрация. Затова не трябва да се изненадваме от ескалиращото наличие и хегемонната роля на концепциите и дискурсите за Новото средновековие, или даже за Новата древност.

Не е необичайно, нито пък ненадейно, че в качеството на суперценност в днешна Европа на най-голям фундамент се издига, а и изисква безукорната честност, тотал-ната лоялност, раболепната преданост, т.е. угодливост към новите Господари - все неща, които обратно във времето барон Евола прокламираше ясно и най-категорично. В края на краищата, без непосредствено Евола да го споделя, само че действително то се подразбира, неоимперията не е друго с изключение на нов вид историко-цивилизационна казарма, в която има авансово избрани генерали и адмирали, висши и нисши офицери, дисциплинирани сержанти, самоотвержени ефрейтори и правилни до гибел редови войници. Той беше патетично въодушевен и непоколебимо убеден, че на бъдещата евро-неоимперия не са съдбовно нужни, а и потребни демократи и хуманисти, а само преданните до гибел бойци, които извършват абсолютно и до дъно отдадените им от неолитите разпоредби.9 И през днешния ден виждаме прекомерно ясно, контрастно, пък и безспорно, че волята му е като че ли към този момент напълно духовно и на практика осъществена. За разлика от него, Гийом Фай имаше доблестта, а и храбростта да извади на показ тоталитарната природа и вълчия манталитет на агонизиращата западна цивилизация.

Освен всичко това, идейното творчество и свещените завещания на Евола опре-делено се считат за безспорни музи, пък и настолни „ безконечни книги “ за доста екстремистки, или терористични организации, настоящи в Европа, а и в целия свят. Не инцидентно през 1951 година той е задържан и против него стартира правосъден развой за присъединяване му в активността на две десни терористични организации, който приключва с оправдаването му и с неговата защита, че в творчеството си в никакъв случай не е защи-тавал фашизма и нацизма, а постоянно неистово е пропагандирал традиционализма.

Днес скудоумните, неспособни на нищо автентично или неповторимо, водачи на Запада възкресяват и перверзно експлоатират фикциите за цивилизационния избор и неоспоримите преимущества и неизбежното му владичество над света и човечеството. Същите тези фикции, които обратно във времето Евола беше разобличил, а и съкрушил.

Днес надали има рационален и морално честен човек, който да се съмнява в ци-ничния и пагубен за Запада промискуитет на неговите квази-лидери с всевъзможни екстремистки и терористични организации, чиито профилирани и обгорени в ня-колко експанзии, войни на Запада в разнообразни страни се оказват мечтани участници в наемническите формирования към украинските въоръжени сили. Подобно на своя, съзнателно премълчаван наставник - Евола, - днешните евроаталтически военолюбци разчитат на повече от 70 хиляди наемника от целия свят, подготвени и способни за пари на всевъзможни закононарушения над цивилното население и против противниковите сили. И това е най-срамната, даже позорна война, която в миналото в историята е водил За-падът, защото никой от пленените (от руснаците) наемници не се признава за ис-тински боец и отговорен за мародерства, изтезания, изстъпления и закононарушения над цивилното население, а само за непретенциозен и незнаещ нищо готвач, или радист.

До сетния си мирис Евола не крие, че непоколебимо има вяра, че провалянето на страните от Тристранния пакт не е, а и не би трябвало да бъде считано за финален разгром над традиционализма, който, апропо, е и една от главните съставки на идеологията и практиката на нацизма и фашизма в първата половина на ХХ век. Ето за какво не са изненадващи неистовите опити на евроатлантическите кръстоносци през днешния ден да реанимират и оправдаят по всякакъв начин фашизма и нацизма, да пренапишат на чисто, само че и в своя полза историята освен на Втората международна война, а и тази на Европа, на света, на човечеството, а и в която не трябва да има място и роля за Русия.

Днес все по-ясно се вижда и понятно схваща, че свещеният завет на Евола, съгласно който е настъпило времето на гибелния крах на остаряла Европа, тънеща в руини и дезориентация, който следва да бъде незабавно, а и уверено сменен от новата империя в света и Стария континент, действително е задвижен на цялостни обороти. Че другият му завет - неотложно отричане от отбранителна и прекосяването на релсите на офанзивна бойна тактика и тактичност - също се осъществя тотално. А всички сходни възкресени таласъми или вампири на предходната единствено преди няколко десетилетия кошмарна история, безогледно нахлули и безнаказано вилнеещи в нашата актуалност, би трябвало да срещнат решителна опозиция и деен отпор от същински демократичните, прогресивни и хуманистично настроени мозъци, сърца и души, тъй като другояче нуклеарният апокалипсис освен към този момент чука на историческите ни врати, само че и предсказва окончателния и призрачен край на човечеството и живота. Затова няма време за губене, нито за мъдруване - нужни е единствено крепка религия в Доброто, Хуманизма, Човещината и Разума, която да разобличи, само че и пречупи техните врагове! И тъй като през днешния ден не се взема решение само ориста на Украйна или Русия, а тази на света и човечеството, които могат да бъдат безсмисленно, а и почтено принесени в жертва на ненаситните ламтежите и кроежи на евроатлантическите кръстоносци. Сега или в никакъв случай не е празен и неблагоразумен, а само правилен, избавителен лозунг!

1 Сравни: Фай, Г. Археофутуризм. Мир след това катастрофы: европейский взгляд. Тамбов, Ex Nord Lux, 2011

2 Виж подр.: Ран , О. Двор Люцефера. Путешествие к добрым духам Европы. Тамбов, Ex Nord Lux, 2008.

3 Виж подр.: Генон , Р., Ю. Эвола , Ф. Шуон , А. Кумарасвами Свет и Тени. Тамбов, Ex Nord Lux, 2012.

4 Виж подр.: Серанно , М. Герметический круг. Тамбов, Ex Nord Lux, 2009, Золотая цепь. Тамбов, Общество Белые Традиции, 2007, и: Адольф Гитлер - последный Аватара. Das neue Zeitalter, 1984

5 Виж подр.: Эвола , Ю., Ф. Шуон , Р. Генон Касты и расы. Тамбов, Ex Nord Lux, 2010.

6 Виж подр.: Фай , Г. Всемирный поворот. Эссе о новом американском империализме. М., Слава, 2005, а също от него и: За что мы сражаемся. Идеологический словарь. М., Слава, Форт-Профи, 2007.

7 Виж подр.: Эвола , Ю. Восстание срещу современного мира. М., Прометей, 2016.

8 Виж подр.: Эвола , Ю. Метафизика войны. Тамбов, Ex Nord Lux, 2008.

9 Виж подр.: Эвола , Ю. Традиция и Европа. Тамбов, Ex Nord Lux, 2009.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират