Ето как щеше да изглежда нашето небе, ако виждахме гигантското хало на Андромеда
Галактиките са великански – в тях откриваме милиарди до трилиони звезди към супермасивна черна дупка. Но въздействието им не се изчерпва с това. Гигантско сферично хало от газ обгръща галактиката и доближава до доста по-големи дистанции от главната популация от звезди. Наречете го галактическа атмосфера и няма да сгрешите.
Наблюдения, направени с „ Хъбъл “ на Андромеда - нашия непосредствен космически комшия – демонстрират какъв брой огромни могат да бъдат тези халота. Според нов разбор газообразните халота на Андромеда и Млечния път към този момент се допират в дистанцията от 2.5 млн. светлинни години сред тези два звездни диска.
Ако можехме да забележим халото на Андромеда на нашия хоризонт, то щеше да има 100 пъти по-голям явен диаметър от цялостната Луна и щеше да наподобява като на илюстративното изображение нагоре.
Разбира се, не можем да го забележим. Не и със личните си очи. „ Хъбъл “ обаче не е толкоз стеснен и неговото ново проучване на халото на Андромеда ни оказва помощ да научим повече за предишното на галактиката, което пък от своя страна ще ни разреши да разберем и по какъв начин са еволюирали галактиките.
„ Изключително значимо е да разберем големите халота от газ, обкръжаващи галактиките – разяснява Саманта Берек, астрофизик от Йейлския университет. – Този контейнер от газ съдържа гориво за бъдещите обединения на звезди в галактиката, както и самобитен теч от събития като свръхнови. Той е цялостен с подсказки за предходната и бъдещата еволюция на вселена и най-сетне можем да го изучим в детайли в нашия непосредствен комшия. “
Андромеда наподобява много на Млечния път. И двете са спирални галактики. Имат подобен размер и маса. И двете са с релативно ниска степен на групировка на звезди (макар че тази на Млечния път е малко по-висока).
Не можем да интерпретираме елементарно халото на Млечния път, защото ние сме в него. Затова научавайки повече за това на Андромеда, можем да разберем детайлности и за халото, обгръщащо нашата лична вселена.
Много е мъчно да се види една сходна дифузна сфера от газ и плазма. Ето за какво екип от откриватели, управителен от астрофизика Николас Ленер от университета на „ Нотър Дам “, насочват взора си към далечните квазари.
Това са великански ядра, които са извънредно дейни и изхвърлят голямо количество радиация в космоса, до момента в който техните супермасивни черни дупки гълтам голямо количество материя. Това са и едни от най-ярките обекти във Вселената.
Източник: NASA, ESA, and E. Wheatley/STScI
Определено количество от ултравиолетовата светлина на квазарите, намиращи се наоколо до Андромеда на нощното небе, минава през халото на галактиката, а част от нея се всмуква от газовете във вътрешността. С помощта на спектроскопични наблюдения на тази ултравиолетова светлина, направени посредством инструмента Cosmic Origins Spectrograph на “Хъбъл “, учените могат да търсят характерни характерности на попиване, разкриващи съществуването на избрани детайли.
По-рано Леман и екипът му използваха този способ при шест квазара, с цел да научат, че халото на Андромеда е доста по-голямо, в сравнение с предполагахме. Сега те направиха наблюдението благодарение на 43 квазара и откриха в пространството към Андромеда съществуването на йонизирани газове О2, силиций и въглерод. Проучвайки разпределението на тези газове, те могат да картографират освен метода, по който се разгръщат, само че и да придобият по-ясна визия за самата конструкция на халото.
Изследването открива, че халото се разгръща на разстояние от 1.3 до 1.85 млн. светлинни години от галактиката. В него те откриват наличието на огромни количества по-тежки детайли, които са се образували по време на детонации на свръхнови, а по-късно са били изхвърлени в галактическото пространство. Освен това откриват и две ясно откроими обвивки в границите на халото, намиращи се една в друга.
„ Открихме, че вътрешната обвивка се разгръща на към половин милион светлинни години и е доста по-сложна и динамична – споделя Ленер. – Външната е по-гладка и по-гореща. Тази разлика най-вероятно се дължи на обстоятелството, че интензивността на свръхновата в галактическия диск е засегнала по-директно вътрешното хало. “
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal .
