Ето защо някои от ранните галактики престават да образуват звезди преди 12 млрд. години
Галактиките, които се образуват в границите на първите няколко милиарда години след Големия гърмеж, водят дълъг и прекрасен живот. В края на краищата, те се раждат в среда, богата на водороден газ – горивото, належащо за образуването на звезди. Нови наблюдения обаче демонстрират, че съществуват „ угаснали “ галактики, които са прекратили този развой и учените нямат визия за какво.
Международен екип от астрономи взема решение да насочи взора си към група от шест ранни галактики, като за тази цел употребява ALMA и „ Хъбъл “. Те са определени, защото в тях не се случва съвсем никаква звездна групировка.
По-рано експертите смятаха, че нещо се е намесило, с цел да попречи на процесите на формиране на нови звезди в тези кардинално богати на „ хранителни “ детайли галактики.
„ Най-масивната вселена във Вселената е живяла бързо и гневно, създавайки своите звезди за впечатляващо къс интервал от време. Газът, горивото на звездната групировка, би трябвало да се среща в значителни количества в тези ранни времена на Вселената - споделя проф. Кейт Уитакър, водещ създател на изследването от Универсиетата на Масачузетс, Амхърст. – Първоначално смятахме, че тези угаснали галактики са прекратили този развой едвам няколко години след Големия гърмеж. В новото ни проучване ние доближаваме до заключението, че ранните галактики не са сторили това – те в действителност са изчерпили горивото си. “
Обикновено този вид галактики са толкоз далечни, че е невероятно да научим кой знае какъв брой неща за тях. Екипът, направил новото проучване обаче, наречено REQUIEM (REsolving QUIEscent Magnified galaxies), употребява гравитационните лещи към околните галактики, с цел да усили изображенията на своите цели.
„ Ако една вселена не създава доста нови звезди, тя избледнява извънредно бързо, а това затруднява наблюденията ѝ или даже ги прави невъзможни с който и да е самостоятелен телескоп. REQUIEM позволява този проблем, като учи галактики, изложени на резултата гравитационна леща – т.е. тяхната светлина се разтяга и усилва, до момента в който се изкривява и извива към други галактики, намиращи се много по-близо до Млечния път. – споделя Джъстин Спайкър, съавтор на новото изследване и постдокторант в Тексаския университет в Остин. – По този метод гравитационната леща, в композиция със силата и чувствителността на „ Хъбъл “ и ALMA, работят като натурален телескоп и карат тези умиращи галактики да наподобяват по-големи и по-ярки, в сравнение с са в реалност, а това ни разрешава да виждаме какво се случва и какво – не. “
Екипът открива, обратно на упованията, че галактиките не са изгубили ненадейно умеенето си да преобразуват леден газ в звезди. Те просто са изчерпили целия си леден газ.
На този стадий нямаме визия за какво това се случва. Съществуват обаче две евентуални пояснения съгласно Кристина Уилямс, астроном от Университета на Аризона и съавтор на изследването. „ Или доставката на примитивен газ към звездите е била прекратена, или свръхмасивна дупка вкарва сила, която нагорещява газа в галактиката. На процедура това значи, че звездите не могат да изпълнят резервоарите си с гориво и надлежно – да рестартират мотора на звездна продукция “.
Какво тъкмо отстранява студения газ от галактиките? Астрономите нямат визия. Те ще продължат своите наблюдения, с цел да се опитат да разрешат тази звездна тайнственост.
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: Science Alert
