Габрово поддържа едно от най-високите нива на икономическа активност на

Габрово поддържа едно от най-високите равнища на икономическа интензивност на пазара на труд в страната - 72.2% през 2016 година

634 млн. лева биха получили общините през 2018 година, в случай че страната им преотстъпи част от постъпленията от налог върху прихода. Още по тематиката
Регионите в България: Пропаст, която не стопира да пораства

Оживлението през последната година е съсредоточено в стопански мощните области, до момента в който по-слабо развитите региони стагнират
27 ное 2017
Регионален бизнес Плевен

Какъв е бизнес климатът в района и по какъв начин се развива бизнесът
23 ное 2017
Малките водачи в бизнеса

Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
Българските райони: еврофондовете към този момент не оказват помощ

София се изравнява със междинното европейско равнище, 9 области са излезли от рецесията, само че в останалата част на страната има застой, демонстрира проучване на ИПИ
29 ное 2016
С ускорението на икономическия напредък в България нараства и разделянето сред областите. Разликата сред благосъстоянието на най-богатата (столицата) и най-бедната област (Сливен) е към 4.5 пъти. Това, което отличава стопански мощните райони от по-слабите, е най-вече притокът на вложения, които подхранват заетостта и растежа на приходите, а оттова водят и до по-висок стандарт на живот. Това са част от изводите на тазгодишното издание " Регионални профили: Показатели за развиване " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Цялостният разбор на института демонстрира, че отпред на класацията по икономическо развиване застават София и Габрово, а доста близо след тях се подреждат Стара Загора, Варна и Русе. Предвидимо на дъното се подреждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали. Рецептата за икономическо закъснение включва невисок приток на вложения, което предопределя проблематичен пазар на труд, ниски приходи и висок дял на беднотия, отбелязва Десислава Николова от ИПИ. Ръка за ръка с ниското равнище приходи постоянно вървят и неприятната инфраструктура, ниски оценки за администрацията.

Разделение и на пазара на труда

Икономическото раздвижване е най-видимо на пазара на труда. През третото тримесечие заетостта в страната доближи рекордното равнище от 68.5%, което надмина даже предкризисния % (65%). Но разпределението не е отмерено - области като Видин, Ловеч и Враца са надалеч от най-високите си равнища за последното десетилетие. " Голяма част от новите работни места от началото на годината са в Южна България, като 70% от тях са съсредоточени в столицата, София-област, Пловдив и Стара Загора ", отбелязва Явор Алексиев. " Само в Пловдив новосъздадените работни места за последните 12 месеца са повече от цялата северна част на страната ", добавя още той.

Успоредно с разкриването на нови работни места върви и спадът на безработицата. Делът на хората без работа понижава до 5.8% през третото тримесечие. Това обаче значи, че наличните фрагменти с подготвеност да стартират работа понижават, което е проблем за компаниите, които търсят личен състав. " По-нататъшно покачване на броя на заетите ще зависи от профила на стопански неактивните лица ", разяснява Алексиев. Тук става въпрос за хората, които не работят, само че и не си търсят работа. " Има свободен, неактивен човешки запас, който заради липса на подготовка или други аргументи не се включва към момента на пазара на труда ", добавя още Алексиев.

Добрите трендове на пазара на труд като цяло за страната водят и до покачване на междинните хонорари - с над 11% през последното тримесечие. Експертите на ИПИ акцентират обаче, че само работещите в София са със заплати над междинните. Само в Плевен и Пловдив се следи трайно застигане на междинните за България равнища. Отдалечаване пък има в области като Видин, Силистра и Кюстендил макар ниските заплати там.

Образование

Анализът на ИПИ демонстрира, че през последните две години делът на отпадналите от учебно заведение възпитаници нараства, като главната причина за това е фамилната среда. Делът на популацията с ниско обучение в дадена област е по-голям фактор даже от етноса, отбелязва Зорница Славова.

Друг проблем е междинният триумф от матурата по български език и литература, който понижава леко. " Това по-скоро приказва за надзор на качеството и липса на усъвършенстване, в сравнение с за утежняване ", разяснява Славова. В области като Кърджали и Ямбол делът на слаби оценки е голям - над 20%, до момента в който в столицата цифрата е едвам 2%. Тази десетократна разлика демонстрира, че разликите сред областите не се почистват с подхванатите през последните години политики, смятат специалистите на ИПИ.

Един от положителните образци за очевидно възстановяване на учебното обучение е област Смолян. До 2011 и 2012 година междинният триумф от матурите в района се движи под и към междинния за страната. Но районният инспекторат подхваща една по-различна крачка - хората основават общественост от родители, шефове, всички в настоятелствата и самия инспекторат. Тази общественост стартира да организира постоянни работни срещи и да проучва представянето на учениците, след което дава насоки на всяко учебно заведение. През 2017 година Смолян измества София от челното място като региона с най-хубаво показване на зрелостните изпити. Славова отбелязва, че има директна връзка сред образованието и притока на вложения към даден район.

Финансите на общините

Случаите на повишаване на локални налози и такси не престават да нарастват и през 2017 година, като нарастване се следи най-вече във връзка с имуществените налози. " Причината за това е неналичието на съответен личен запас ", показва Петър Ганев. " Очакванията за вложения и усъвършенствания не могат да бъдат посрещнати от общинските управляващи, тъй като нямат нужните средства ", добавя още той. Дори столицата мъчно намира пари за личната си капиталова стратегия.

Към момента седем общини са получили безлихвен заем от Министерството на финансите по процедурата по финансово излекуване. Парите обаче се употребяват за покриване на насрещни отговорности, а не за дълготрайно възстановяване на локалните финанси, разяснява Ганев. Това, което ИПИ от дълго време предлага, е финансова децентрализация - страната да преотстъпи на общините една пета от постъпленията от налога върху приходите.

Така общините ще получат запас от 634 млн. лева през 2018 година, което е двойно над личните им данъчни приходи. Подобна промяна би подобрила положението на общинските финанси, основава благоприятни условия както за покриване на отговорности, по този начин и за нови финансови разноски, смятат специалистите.Икономическо развиване:
- доста положително - София (столица), Габрово, Стара Загора, Варна;
- положително - Русе, Добрич, Ямбол, Пловдив, София;
- приблизително - Благоевград, Търговище, Кюстендил, Перник, Ловеч, Шумен, Велико Търново, Враца, Хасково, Монтана;
- незадоволително - Плевен, Разград, Смолян, Пазарджик, Видин, Сливен;
- едва - Силистра, Кърджали.

Социално развиване:
- доста положително - София (столица), Варна, Смолян, Габрово;
- положително - Велико Търново, Шумен, Пловдив, Русе, Търговище;
- приблизително - Сливен, Стара Загора, Кърджали, Благоевград, Бургас, Добрич, Враца, Перник, Ямбол;
- незадоволително - Разград, Плевен, Пазарджик, Ловеч, Хасково, Видин;
- едва - Силистра, Кюстендил, София, Монтана.