- Г-н Тодоров, като че ли антагонизмът между представителите на

- Г-н Тодоров, сякаш антагонизмът сред представителите на другите управляващи се задълбочава в последно време, изключително сред президента и премиера. Накъде са тръгнали нещата?

- Вярно е, че в последно време обстановката се нагорещи и разликите се задълбочават. Този конфронтация съществува още от самото избиране на Румен Радев за президент. Тогава ГЕРБ направиха неточност с метода, по който предложиха претендента си и направиха акцията. И след това не завоюваха изборите. А се очакваше поредна победа.

Веднага по-късно провокираха предварителни избори и ги завоюваха. При това със забележителна преднина, което се повтаря през последните  10 години. С изключение на президентските избори ГЕРБ са преди всичко по брой на извоювани гласове. На последните локални избори, макар че изгубиха няколко регионални града и няколко региона в София, в действителност усилиха броя на общинските кметове. Всичко е част от цялата картина. Тази надмощие се затвърждава. Няма кой знае какви учредения да считаме, че тази надмощие се е раздрусала мощно. Леко се разклати на последните избори, само че не доста.

Причините са най-различни. Самият темперамент на тази партия, която е проведена по много централизиран метод и съставлява разностранни ползи, свързани само с упражняването на властта. Няма идеология, няма и план. Не предлага някакво ярко бъдеще или огромна смяна. Няма и огромни промени от последните години. Това е ръководство ден за ден, само че задоволително ловко, с цел да може да продължи към този момент 10 години.

Що се отнася до президента, той няколко пъти  влезе много остро. Особено когато излезе нескрито, че са го подслушвали. Съмнението остана да тежи. Но реакцията на Радев беше разумна. Напрежението ненапълно ще затрудни работата на тези институции - като назначение на посланици и участия в интернационалните срещи. Правителството ще се опита да изолира президента и той да стои по-далече. Да го подлага на критика.

Властта обаче усеща известна опасност и неустановеност, и освен поради президента. Има и външни закани. Съществуват много компликации - да вземем за пример бежанската рецесия сега. Борисов в типичния за него жанр желае да бъде харесан и в интернационален проект. Държи се другарски, потупва по рамото, раздава мартеници и прочие Хубаво. Само че нещата са доста по-сериозни. Какво излиза от цялата тази галимация към несъстоялата се и препоръчана от Борисов тристранна среща в София? Много избърза с нея. Не си даде сметка за компликациите и не на последно място – сложи и Турция, и Гърция в особена обстановка.

- Каква?

- В Турция отиде самият той. Срещна се с Ердоган и на конференцията съобщи, че Ердоган не желае да се види с Мицотакис. След което се видя с европейските водачи, евентуално и беседва с Мицотакис, с цел да каже най-после – „ Ердоган си е подобен, неприятен “. Тази игра няма по какъв начин да е печеливша. Няма по какъв начин България да бъде призната като добър медиатор. Засега стопира мигрантския поток.

България в действителност е извънредно неподготвена за подобен поток. Оградите няма да го спрат. Но и като общество, и като администрация сме неподготвени. Капацитетът на центровете за бежанци е дребен. Капацитетът е дребен и на администрацията да приказва съответните езици, т.е. да поддържа връзка, здравните органи не могат да се оправят с възможна рецесия. Да не приказваме за обществото: елементарните хора мислят -  „ но тези хора може да са терористи “, няма даже капка състрадание.

- Но като приказваме да нестихващото напрежение във властта и перманентната рецесия, единствено на Борисов ли се крепи цялата тази власт? И всичкото, което се случва, подготовка ли е за идните следващата година парламентарни и президентски избори?

- Догодина ще бъде комплицирано, тъй като в една година ще има два значими национални избора. Борисов постоянно репетира и това е част от триумфа му. Той съумява да се пригоди към обстановката. Но тази надмощие на ГЕРБ не се дължи само и единствено на неговите качества или на това, което прави. Нито на характерността на ГЕРБ като партия. Дължи се и на опозицията. Защото хората не припознават най-голямата опозиционна партията – Българска социалистическа партия, като способна незабавно да измести ГЕРБ от ръководството. Това е огромната драма.

Опозицията се пробва неведнъж да показва интензивност, да оказва напън, да провокира рецесия в ръководството, с цел да може да се стигне до предварителни избори. И толкоз дълго не съумява.

- Защо не й се получава?

- Има проблем в умеенето да убеди публиката, че е по-добра. Когато чуваме опозицията да подлага на критика държавното управление и ГЕРБ в разнообразни направления – корупционни практики, управление на вота и какво ли още не, мнозина биха споделили: „ Чакайте, вие не правехте ли същите неща, когато бяхте на власт?! “ И най-важното: „ Не бихте ли го правили?! “

Тази уязвимост на опозицията много дълго продължи, което закрепва ГЕРБ. От друга страна опозицията е прекомерно разнородна. Имаме Движение за права и свободи, което също се декларира като съпротива.

- Но Движение за права и свободи действителна съпротива ли е?

- Никога не е било считано за такава. Винаги са подозирали партията, че под една или друга форма договаря присъединяване си във властта, че има мрежи на въздействие, които я вършат непостижима за изместване. Невъзможно е да бъде изместена от местата, където се е закрепила крепко. Действа много клиентелистки. Няма никакъв същински съперник на този терен.

Освен това има история и съдействие сред Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които отровиха връзките им. Не мога да си показва обстановка, с изключение на някоя последна и единична, на взаимоотношение. ГЕРБ, несъмнено, се възползва от това. Да не приказваме за другите партии от така наречен десница.

- Толкова ли е задушаваща тази прегръдка на ГЕРБ по отношение на някои „ парчета “ от Съюз на демократичните сили да вземем за пример?

- От една страна, е задушаваща, тъй като този съюз с „ отломката “ Съюз на демократичните сили, тъй като това не е оня Съюз на демократичните сили, който беше при започване на 90-те години, е тотално задушена. Хората са я не запомнили. Тези, които останаха в актуалното Съюз на демократичните сили, са придатък на ГЕРБ. Нищо повече. Няма да могат да излязат от него.

Имам поради обаче други десни партии, част от които са произлезли от Съюз на демократичните сили, а част - не. Сред тях има и доста млади – като „ Да, България “. При тях съществува проблем с идеологическия профил. Водиха и една безкрайна война каква е достоверната десница и не престават да се самоопределят като същинската десница, за разлика от ГЕРБ. Но тази десница е изместена точно от ГЕРБ, тъй като те държат бизнесмените.

- Има ли такива въобще?

- Тези, които са останали, зависят извънредно доста от страната и от държавните поръчки. Малцината, които не зависят чак толкоз, постоянно са подгонвани за едно или друго, както се вижда в последно време от активността на прокуратурата.

Това в действителност е проблем на съществуването вкоренена в обществото десница. В смисъл – да упорства върху частната самодейност, частната благосъстоятелност, свободата на пазара. Там участниците към този момент са толкоз доста, че публиката не припознава нито един от тях фактически да показва техните ползи.

Проблемът на нашия посткомунистически бизнес е, че е мощно подвластен от държавните поръчки. Може да съществува, единствено и единствено в случай че се допира до държавни поръчки и има топли връзки с ръководството. Което корумпира обстановката. Не че и другаде по света не се случва. Но у нас по този начин е структурно.

Другият проблем е приватизацията и реституцията, която се случи в годините. Стана по този начин, че тази приватизация бе обвързвана с огромни социалистически предприятия и те отидоха в ръцете на огромни играчи, които не разрешиха да се развие дребната самодейност. Социологически това е и огромният проблем на нашия бизнес. Там оцеляват огромните играчи, които дават облаги на тези, от които зависят да взимат поръчки, да вземем за пример. Но дребният и междинният бизнес постоянно са под извънреден напън. И би трябвало да си доста ловък и сръчен, с цел да оцелееш в сходна обстановка.

И по този начин видяно – сме общество, разграничено на две огромни съсловия. На едрите стопански играчи, които постоянно назоваваме олигарси, само че тази дума доста се изтърка. И другата – голямо болшинство от наемни служащи на трудов контракт, дребни самонаети, които с труд оцеляват, и пенсионери. Те дружно оцеляват.

- Казвате, две съществени съсловия, само че очевидно пропастта сред нас става все по-голяма. А можем ли да се доближим – разграничени сме даже на годишнината от гибелта на Левски и на националния ни празник, да вземем за пример?

- Има нещо, което ни пречи да отделим тези значими неща, които са общи за всички, от тези, които ни разделят. Вижте единствено тези две дати, за които казахте, че са проблематични. Първо – историците споделят, че датата на гибелта на Левски не е 19 февруари, а 18-и. Грешка, която не е толкоз от голяма важност. Спорим къде е умрял той и не е минало чак толкоз време, а ние сме не запомнили къде е заровен.

Трети март – какъв брой хора спорят за тази дата. Какво е направила толкоз Русия, за какво да честваме въобще и така нататък Ние даже и по този огромен въпрос нямаме единодушие.

Слушам и речите на държавниците. Думата самостоятелност като че ли се опълчва на свободата, за която приказва Левски. Самият той споделя – всички ще живеят като равни, не желаеме да сменяем един султан с един цар и прочие Забравили сме същинските послания – желае различен политически режим, различен метод на организация на живот. Всички би трябвало да седнем и да премислим, тъй че да вършим в действителност национални празници.

В обществото се загуби като цяло чувството, че взаимно можем да създадем нещо значително. Идват избори – те са самостоятелен акт, само че резултатът е групов. Трябва групово деяние, с цел да се трансформират нещата. Някак актуалното ръководство ни импонира. Мнозина си мислят, без обществено да го споделят: „ Общество сме на дребни тарикати “. Дано не сме по този начин. Има и доста честни и смислени хора, само че когато сред тях няма взаимност и съдействие, малко се получава. Всеки стреля от своята позиция без резултат.