Киното е покварено: Куентин Тарантино
Г-н Тарантино, съдейки по Вашите филми, би трябвало да попитам: захласнат ли сте от женските крайници?
Не се срамя от това. Ако мислите за режисьорите, които бяха упрекнати, че са луди, това щеше да е Алфред Хичкок, щеше да е Бунюел, Самюел Фулър – това е много добра група. И това допуска, че са били много положителни режисьори, тъй като са знаели къде да слагат камерата си. Но мисля, че краката и дупето получават съвсем еднообразно време в моите филми.
Както и насилието.
Просто описвам историите си и правя работата си. Харесва ми да се занимавам с жанрове и да встъпвам в поджанрове. Жанровете, с които се занимавам, съдържат сензационни, изпълнени с принуждение материали – било то престъпни филми, филми за кунг-фу, филми за самураи, филми за убийства, филми за гонене с коли – тъй че те естествено се поддават на това. Когато става въпрос за вълнуващо кино, тези жанрове се поддават на спиращо сърцето кино с принуждение. Харесва ми. Но в тази ситуация с Джаки Браун не е принуждение, всичко е въпрос на темперамент.
Каква е Вашата рецепта за писане на толкоз ярки герои?
Това по никакъв метод не е закачлив отговор на това, само че: аз съм публицист. Това върша. Работата на писателя е освен да написа за себе си, само че и да огледа останалата част от човечеството и да го изследва – метода на говорене на другите хора, фразите, които употребяват. И главата ми е гъба. Слушам какво споделят всички, виждам малко изключително държание, хората ми описват анекдот и аз го запаметявам. Хората ми описват забавна история от живота си и аз я запаметявам.
И в случай че не ги запомните тези неща?
Тогава евентуално не си е коствало да ги запаметявам. Работата е там, че без значение дали са шест месеца или петнадесет години по-късно, когато отида да напиша новите си герои, писалката ми е като антена, получава тази информация и внезапно тези герои излизат повече или по-малко изцяло завършени. Аз не пиша техните разговори, аз ги карам да приказват между тях.
Връщайки се към насилието, Вие персонално от какво се страхувате?
Моят боязън номер едно – това е може би единственият супер-страх, който имам, едно от тези ирационални неща – опасявам се от плъхове.
Наистина ли?
Това е единственото нещо, което бих нарекъл изтощително. Ако имаше плъх в този момент на тази маса, щях да съм в скута на някое момиче. Сигурно щях да заставам на раменете й и да викам като кучка.
Сънувате ли кошмари?
Не съм сънувал кошмари от доста, доста време. Когато си малко дете и сънуваш призрачен сън, отиваш и се качваш в леглото на родителите си, само че майка ми беше строга с мен. След като навърших избрана възраст, ме върнаха назад в личното ми легло и осъзнах, че към този момент нямам лукса да сънувам кошмари, тъй като не можех да изтичам при мама. Така че стопирах да ги имам по-късно в по-голямата си част.
Искате ли един ден да имате лични деца или те единствено ще лишават от силата Ви за правене на филми?
Ще забележим какво ще стане, само че нямам желание да върша филми вечно. Искам да спра на към 60 година
Сигурен ли сте в това?
Не, само че това е нещо като проект. Не желая да бъда остарял режисьор, който прави остарели филми, който не знае по кое време да напусне " купона ". И не желая да прецакам филмографията си с купища остарели неща. Може да трансформира решението си. Ако желая да направя филм и мога на 62, ще го направя. Но аз желая да напусна кръга триумфално. Искам този човек, който стои пред Вас сега, желая той да бъде индивидът, който прави филмите. По това време избрах просто да пиша и да бъда публицист. Да пиша книги за киното, да пиша романи, да имам деца.
Колко кино лентата смятате, че сте гледали през живота си?
Нямам визия, не мога да се осмеля да предсказвам. Но от 17 до 22 правех лист на всеки филм, който съм гледал през дадена година в кината, в това число и във възраждащите се кина. И избрах обичаните си филми и раздавах дребните си награди. Тогава постоянно беше една и съща сума, беше 197 или 202. И тогава бях опустошен и самичък плащах за тези филми. По време на най-ненаситното ми гледане на кино 200 беше междинната стойност.
Мисля, че е безвредно да се каже, че цифрата е високо. Кои са Вашите 3 обичани?
Ако ме попитате през днешния ден, в тази съответна обстановка ще Ви кажа три. Питате ме на следващия ден или след шест часа и ще е друго.
И по този начин, кои са те сега?
Бих споделил, че Абът и Костело срещат Франкенщайн (1948), тъй като го гледах, когато бях малко момче и това беше обичаният ми филм по това време. Част от повода беше комбинацията от жанрове – нещата с Абът и Костело са много занимателни и когато чудовището на Франкенщайн се появи, е много ужасно. Не знаех, че върша жанрови разграничения, когато бях на пет, само че го правех. Но това е, което върша през цялата си кариера, смесвайки жанрове. Бих поставил и Шофьор на такси (1976) като един от тези филми. Защо е малко по-трудно да се каже. Не можете напълно да сведете силата на кино лентата до едно или две фрази. Ще кажа, че това е може би най-новелистичното, комплицирано проучване на героите за моите пари в историята на киното. Само в романите можете да намерите воин, третиран по този начин. Но в това време това е доста занимателен филм. През целия филм има смях. И последният филм, както постоянно споделям, е Добрият, неприятният и злият (1966).
Има ли жанрове, които не харесвате?
Не всичко ми харесва. Харесвам исторически филми, само че не съм почитател на костюмираната драма. Друг род, който не почитам, е биографичният филм. Те са просто огромни извинения за актьорите да печелят Оскари. Това е покварено кино.
Защо?
Дори и най-интересният човек – в случай че разкажеш живота му от началото до края, ще е пъклен отегчителен филм. Ако извършите това, би трябвало да извършите комиксова версия на целия им живот. Например, когато вършиме филм за Елвис Пресли, Вие не вършиме филм за целия му живот. Направете филм за един ден. Направете филм за деня, в който Елвис Пресли влезе в Sun Records. Направете филм за целия ден преди той да влезе в Sun Records и филмът свършва, когато героят минава през тази врата на компанията. Това е филм.
Ако създадат филм за живота Ви и той ли ще бъде отегчителен?
Може би ще съм поласкан, само че не бих го гледал.
Източник: TheTalks
създател: СЛАВА
...
Не се срамя от това. Ако мислите за режисьорите, които бяха упрекнати, че са луди, това щеше да е Алфред Хичкок, щеше да е Бунюел, Самюел Фулър – това е много добра група. И това допуска, че са били много положителни режисьори, тъй като са знаели къде да слагат камерата си. Но мисля, че краката и дупето получават съвсем еднообразно време в моите филми.
Както и насилието.
Просто описвам историите си и правя работата си. Харесва ми да се занимавам с жанрове и да встъпвам в поджанрове. Жанровете, с които се занимавам, съдържат сензационни, изпълнени с принуждение материали – било то престъпни филми, филми за кунг-фу, филми за самураи, филми за убийства, филми за гонене с коли – тъй че те естествено се поддават на това. Когато става въпрос за вълнуващо кино, тези жанрове се поддават на спиращо сърцето кино с принуждение. Харесва ми. Но в тази ситуация с Джаки Браун не е принуждение, всичко е въпрос на темперамент.
Каква е Вашата рецепта за писане на толкоз ярки герои?
Това по никакъв метод не е закачлив отговор на това, само че: аз съм публицист. Това върша. Работата на писателя е освен да написа за себе си, само че и да огледа останалата част от човечеството и да го изследва – метода на говорене на другите хора, фразите, които употребяват. И главата ми е гъба. Слушам какво споделят всички, виждам малко изключително държание, хората ми описват анекдот и аз го запаметявам. Хората ми описват забавна история от живота си и аз я запаметявам.
И в случай че не ги запомните тези неща?
Тогава евентуално не си е коствало да ги запаметявам. Работата е там, че без значение дали са шест месеца или петнадесет години по-късно, когато отида да напиша новите си герои, писалката ми е като антена, получава тази информация и внезапно тези герои излизат повече или по-малко изцяло завършени. Аз не пиша техните разговори, аз ги карам да приказват между тях.
Връщайки се към насилието, Вие персонално от какво се страхувате?
Моят боязън номер едно – това е може би единственият супер-страх, който имам, едно от тези ирационални неща – опасявам се от плъхове.
Наистина ли?
Това е единственото нещо, което бих нарекъл изтощително. Ако имаше плъх в този момент на тази маса, щях да съм в скута на някое момиче. Сигурно щях да заставам на раменете й и да викам като кучка.
Сънувате ли кошмари?
Не съм сънувал кошмари от доста, доста време. Когато си малко дете и сънуваш призрачен сън, отиваш и се качваш в леглото на родителите си, само че майка ми беше строга с мен. След като навърших избрана възраст, ме върнаха назад в личното ми легло и осъзнах, че към този момент нямам лукса да сънувам кошмари, тъй като не можех да изтичам при мама. Така че стопирах да ги имам по-късно в по-голямата си част.
Искате ли един ден да имате лични деца или те единствено ще лишават от силата Ви за правене на филми?
Ще забележим какво ще стане, само че нямам желание да върша филми вечно. Искам да спра на към 60 година
Сигурен ли сте в това?
Не, само че това е нещо като проект. Не желая да бъда остарял режисьор, който прави остарели филми, който не знае по кое време да напусне " купона ". И не желая да прецакам филмографията си с купища остарели неща. Може да трансформира решението си. Ако желая да направя филм и мога на 62, ще го направя. Но аз желая да напусна кръга триумфално. Искам този човек, който стои пред Вас сега, желая той да бъде индивидът, който прави филмите. По това време избрах просто да пиша и да бъда публицист. Да пиша книги за киното, да пиша романи, да имам деца.
Колко кино лентата смятате, че сте гледали през живота си?
Нямам визия, не мога да се осмеля да предсказвам. Но от 17 до 22 правех лист на всеки филм, който съм гледал през дадена година в кината, в това число и във възраждащите се кина. И избрах обичаните си филми и раздавах дребните си награди. Тогава постоянно беше една и съща сума, беше 197 или 202. И тогава бях опустошен и самичък плащах за тези филми. По време на най-ненаситното ми гледане на кино 200 беше междинната стойност.
Мисля, че е безвредно да се каже, че цифрата е високо. Кои са Вашите 3 обичани?
Ако ме попитате през днешния ден, в тази съответна обстановка ще Ви кажа три. Питате ме на следващия ден или след шест часа и ще е друго.
И по този начин, кои са те сега?
Бих споделил, че Абът и Костело срещат Франкенщайн (1948), тъй като го гледах, когато бях малко момче и това беше обичаният ми филм по това време. Част от повода беше комбинацията от жанрове – нещата с Абът и Костело са много занимателни и когато чудовището на Франкенщайн се появи, е много ужасно. Не знаех, че върша жанрови разграничения, когато бях на пет, само че го правех. Но това е, което върша през цялата си кариера, смесвайки жанрове. Бих поставил и Шофьор на такси (1976) като един от тези филми. Защо е малко по-трудно да се каже. Не можете напълно да сведете силата на кино лентата до едно или две фрази. Ще кажа, че това е може би най-новелистичното, комплицирано проучване на героите за моите пари в историята на киното. Само в романите можете да намерите воин, третиран по този начин. Но в това време това е доста занимателен филм. През целия филм има смях. И последният филм, както постоянно споделям, е Добрият, неприятният и злият (1966).
Има ли жанрове, които не харесвате?
Не всичко ми харесва. Харесвам исторически филми, само че не съм почитател на костюмираната драма. Друг род, който не почитам, е биографичният филм. Те са просто огромни извинения за актьорите да печелят Оскари. Това е покварено кино.
Защо?
Дори и най-интересният човек – в случай че разкажеш живота му от началото до края, ще е пъклен отегчителен филм. Ако извършите това, би трябвало да извършите комиксова версия на целия им живот. Например, когато вършиме филм за Елвис Пресли, Вие не вършиме филм за целия му живот. Направете филм за един ден. Направете филм за деня, в който Елвис Пресли влезе в Sun Records. Направете филм за целия ден преди той да влезе в Sun Records и филмът свършва, когато героят минава през тази врата на компанията. Това е филм.
Ако създадат филм за живота Ви и той ли ще бъде отегчителен?
Може би ще съм поласкан, само че не бих го гледал.
Източник: TheTalks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ