Ако упражняваме редовно натиск, тогава и властта ще се превъзпитава
- Г-н Стоев, към края сме на една невиждана година, подбудена от ковид. От Втората международна война не е имало сходно комплициране на живота ни във всяко едно отношение. Какво се промени и накъде върви светът и България в частност?
- Не можем сигурно да кажем какво тъкмо се е трансформирало, тъй като продължаваме да претърпяваме една голяма контузия. Интересното е, че тази рецесия ни визира всеки един поотделно, само че и всички дружно като тип. Колкото и парадоксално да звучи, в тази пагубна обстановка можем да открием и нещо положително, а точно осъзнаването на обстоятелството до каква степен сме свързани и до каква степен съществуването ни е обусловено от едно доста нежно равновесие, което може да се преобърне от един незабележим с просто око вирус. Ето за какво солидарността е належащо изискване за оцеляването ни.
В този смисъл настоящата обстановка е и поле на потенциалности, на благоприятни условия. Въпросът е дали груповото схващане на човечеството ще избере да заложи на разделянето и на борбата, или ще избра една нова разсъдливост, на преосмисляне на основополагащите полезности, и дали ще провиди вероятности и нови трендове в протичащото се.
- Вие по какъв начин усещате тези трендове?
- Струва ми се, че претърпяваме нещо, което в българската литература е дефинирано в заглавието на един разказ, който няма нищо общо със обстановката, " Време разделно ". Преживяваме голямо разделяне на човеци, на общности, които се ориентират и условно казано, избират да се вкопчат в остарялата парадигма и в това, което познават, или пък да поемат риска да погледнат по нов, друг метод към битуванетов този свят и на тази планета.
Ако приказваме за политика, факт е, че доста от откритите модели стартират да дават късо съединяване и да се срутват. Полушеговито бих цитирал марксисткото определениеза революционна обстановка, което помня от учебно заведение – обстановка, в която нито ръководещите могат да ръководят както преди, нито ръководените желаят да бъдат ръководени както преди. Кризата с COVID-19 ни принуди да преразгледаме неща, които до момента приемахме като даденост. Това провокира голям боязън.
От друга страна, в случай че леко преместим взор и " нападаме " казуса от различен ъгъл, ще забележим, че и полето на благоприятни условия се отваря доста повече. Защото в миг на рецесия се случва едно ускоряване както на отрицателните, по този начин и на позитивните процеси при обществата като цяло и при индивидите в частност. Отговорността какво ще избереш и към коя наклонност ще се приобщиш още веднъж се връща при нас.
- Споменахте политиката, в България обаче коронакризата бе съчетана и с митинги против властта. Лятото публикувахте много остро намерено писмо до премиера Бойко Борисов, в което заявихте, че политическият му план е елементарна " Коза Ностра ". Промени ли се нещо оттогава до в този момент? И за какво силата и пламъкът на митинга понижиха?
- Разбира се, че се промени. Управляващите схванаха, че не владеят инструментите за манипулиране на ръководените, което значи, че не ги познават напълно.От едно десетилетие ръководещите доста комфортно са сенастанили във властта, смятайки, че моделират и режисират действителността без изненади за себе си.
В резултат на митингите властта се дестабилизира извънредно доста. В момента тя е наплашена и истерична, без посока и без дълготрайна мисъл. В синкопите на своите дейности тя претърпява доста мощна тахикардия. Надявам се обществото да откри съответно решение в задаващите се избори.
Относно митинга – той беше импровизиран изблик и като всеки изблик си има крива на развиване. Нереално е да чакаме от хората да захвърлят всичко и да се пренесат на улицата. Но пък е изцяло действително да чакаме съответен отговор от властта. Видяхме, че тя е неспособна да го даде. Единственото, което властта предлага, е една нелепа еквилибристика, с цел да може да се задържи. В последна сметка дейностите на ръководещите са извънредно банални и предвидими. Наплашената власт стартира да вади всички карти и фокуси, с които разполага. Поигра си на конституция и на рестарт, след което не помни за това като пациент с тежка амнезия.
В момента се залага на националистическата карта, което единствено по себе си е рисково, печално и изцяло лишено от достолепие. Това, което държавната политика прави със Северна Македония, е пагубно. Зад дейностите им няма никаква грижа за националния интерес, а единствено разпалване на разгулен пристрастености, с цел да не помни гласоподавателят същинските проблеми в спалнята на властта. Управляващите показват извънредно политическо късогледство и липса на каквато и да било градивна тактика в връзките ни с Македония. Истината е, че би трябвало от дълго време да сме почнали да влагаме в българо-македонски планове, както стопански, по този начин и културни, само че това в последните 10 години по този начин и не се случи.
Сега се противопоставяме един на различен, демонстрираме си мускулите като комплексирани провинциалисти.
- Някак не се вижда алтернативата, особено в подтекста на идните избори…
- Изборите са единствено стадий в един по-дълъг развой на порастване - порастване на гражданското общество в България. Берлинската стена падна преди три десетилетия, само че това не ни направи автоматизирано свободни хора. Манифестирахме дълго, извоювахме избрани неща, провалихме се с други. Оказа се, че свободата е нещо, за което всяко потомство би трябвало да се пребори единствено. Ето за какво е значимо обществото непрестанно да отглежда капацитета си за независимост. Това се случва посредством културата, образованието, посредством цялостна тактика, която да обезпечава появяването на нови генерации, които да знаят цената на това, за което са подготвени да се борят. Тук става дума за идеали.
- Къде е интелигенцията ни в цялата тази картина? Имам поради, че не се съобщи ясно и по време на митингите.
- Не съм склонен, че интелигенцията не се нарежда. Факт е, че излезе писмо, подписано от над 1000 представители на науката, културата и образованието. А с цел да разгледаме тематиката с мълчанието на интелектуалците, аз бих върнал лентата малко по-назад. Трябва да признаем, че най-малко от десетилетие насам интелектуалното говорене, еманацията на хрумвания, не е нещо, което се възприема като полезност. Управляващите нормално задават звук, а тези, с които разполагаме сега, по никакъв метод не могат да зададат звук, който най-малко малко да се съотнесе към интелигенцията. Напротив, те са неин противовес. Властта легитимира простака. Да си тъпанар преди беше срамно. Сега простакът е горделив, че е тъпанар. Това е развой на разграждане на интелектуалната тъкан на обществото.
Ако имаш цяла една каста, която години наред е отричана, потъпквана, унижавана освен морално, само че и материално и е доведена до ръба на физическото оцеляване, мъчно е от тази каста да поискаш да се изправи и да поведе масите.
- Докога ще продължи?
- Както се споделя в българския фолклор – " до момента в който ни пристигна акълът в главата “. Може да отнеме десетилетие, може и повече, можеи по-малко. Мисля, че коронавирусът е катализатор. Всички малко или доста осъзнаваме, че няма да се върнем в света отпреди. Защото той към този момент не съществува.
- Не можем сигурно да кажем какво тъкмо се е трансформирало, тъй като продължаваме да претърпяваме една голяма контузия. Интересното е, че тази рецесия ни визира всеки един поотделно, само че и всички дружно като тип. Колкото и парадоксално да звучи, в тази пагубна обстановка можем да открием и нещо положително, а точно осъзнаването на обстоятелството до каква степен сме свързани и до каква степен съществуването ни е обусловено от едно доста нежно равновесие, което може да се преобърне от един незабележим с просто око вирус. Ето за какво солидарността е належащо изискване за оцеляването ни.
В този смисъл настоящата обстановка е и поле на потенциалности, на благоприятни условия. Въпросът е дали груповото схващане на човечеството ще избере да заложи на разделянето и на борбата, или ще избра една нова разсъдливост, на преосмисляне на основополагащите полезности, и дали ще провиди вероятности и нови трендове в протичащото се.
- Вие по какъв начин усещате тези трендове?
- Струва ми се, че претърпяваме нещо, което в българската литература е дефинирано в заглавието на един разказ, който няма нищо общо със обстановката, " Време разделно ". Преживяваме голямо разделяне на човеци, на общности, които се ориентират и условно казано, избират да се вкопчат в остарялата парадигма и в това, което познават, или пък да поемат риска да погледнат по нов, друг метод към битуванетов този свят и на тази планета.
Ако приказваме за политика, факт е, че доста от откритите модели стартират да дават късо съединяване и да се срутват. Полушеговито бих цитирал марксисткото определениеза революционна обстановка, което помня от учебно заведение – обстановка, в която нито ръководещите могат да ръководят както преди, нито ръководените желаят да бъдат ръководени както преди. Кризата с COVID-19 ни принуди да преразгледаме неща, които до момента приемахме като даденост. Това провокира голям боязън.
От друга страна, в случай че леко преместим взор и " нападаме " казуса от различен ъгъл, ще забележим, че и полето на благоприятни условия се отваря доста повече. Защото в миг на рецесия се случва едно ускоряване както на отрицателните, по този начин и на позитивните процеси при обществата като цяло и при индивидите в частност. Отговорността какво ще избереш и към коя наклонност ще се приобщиш още веднъж се връща при нас.
- Споменахте политиката, в България обаче коронакризата бе съчетана и с митинги против властта. Лятото публикувахте много остро намерено писмо до премиера Бойко Борисов, в което заявихте, че политическият му план е елементарна " Коза Ностра ". Промени ли се нещо оттогава до в този момент? И за какво силата и пламъкът на митинга понижиха?
- Разбира се, че се промени. Управляващите схванаха, че не владеят инструментите за манипулиране на ръководените, което значи, че не ги познават напълно.От едно десетилетие ръководещите доста комфортно са сенастанили във властта, смятайки, че моделират и режисират действителността без изненади за себе си.
В резултат на митингите властта се дестабилизира извънредно доста. В момента тя е наплашена и истерична, без посока и без дълготрайна мисъл. В синкопите на своите дейности тя претърпява доста мощна тахикардия. Надявам се обществото да откри съответно решение в задаващите се избори.
Относно митинга – той беше импровизиран изблик и като всеки изблик си има крива на развиване. Нереално е да чакаме от хората да захвърлят всичко и да се пренесат на улицата. Но пък е изцяло действително да чакаме съответен отговор от властта. Видяхме, че тя е неспособна да го даде. Единственото, което властта предлага, е една нелепа еквилибристика, с цел да може да се задържи. В последна сметка дейностите на ръководещите са извънредно банални и предвидими. Наплашената власт стартира да вади всички карти и фокуси, с които разполага. Поигра си на конституция и на рестарт, след което не помни за това като пациент с тежка амнезия.
В момента се залага на националистическата карта, което единствено по себе си е рисково, печално и изцяло лишено от достолепие. Това, което държавната политика прави със Северна Македония, е пагубно. Зад дейностите им няма никаква грижа за националния интерес, а единствено разпалване на разгулен пристрастености, с цел да не помни гласоподавателят същинските проблеми в спалнята на властта. Управляващите показват извънредно политическо късогледство и липса на каквато и да било градивна тактика в връзките ни с Македония. Истината е, че би трябвало от дълго време да сме почнали да влагаме в българо-македонски планове, както стопански, по този начин и културни, само че това в последните 10 години по този начин и не се случи.
Сега се противопоставяме един на различен, демонстрираме си мускулите като комплексирани провинциалисти.
- Някак не се вижда алтернативата, особено в подтекста на идните избори…
- Изборите са единствено стадий в един по-дълъг развой на порастване - порастване на гражданското общество в България. Берлинската стена падна преди три десетилетия, само че това не ни направи автоматизирано свободни хора. Манифестирахме дълго, извоювахме избрани неща, провалихме се с други. Оказа се, че свободата е нещо, за което всяко потомство би трябвало да се пребори единствено. Ето за какво е значимо обществото непрестанно да отглежда капацитета си за независимост. Това се случва посредством културата, образованието, посредством цялостна тактика, която да обезпечава появяването на нови генерации, които да знаят цената на това, за което са подготвени да се борят. Тук става дума за идеали.
- Къде е интелигенцията ни в цялата тази картина? Имам поради, че не се съобщи ясно и по време на митингите.
- Не съм склонен, че интелигенцията не се нарежда. Факт е, че излезе писмо, подписано от над 1000 представители на науката, културата и образованието. А с цел да разгледаме тематиката с мълчанието на интелектуалците, аз бих върнал лентата малко по-назад. Трябва да признаем, че най-малко от десетилетие насам интелектуалното говорене, еманацията на хрумвания, не е нещо, което се възприема като полезност. Управляващите нормално задават звук, а тези, с които разполагаме сега, по никакъв метод не могат да зададат звук, който най-малко малко да се съотнесе към интелигенцията. Напротив, те са неин противовес. Властта легитимира простака. Да си тъпанар преди беше срамно. Сега простакът е горделив, че е тъпанар. Това е развой на разграждане на интелектуалната тъкан на обществото.
Ако имаш цяла една каста, която години наред е отричана, потъпквана, унижавана освен морално, само че и материално и е доведена до ръба на физическото оцеляване, мъчно е от тази каста да поискаш да се изправи и да поведе масите.
- Докога ще продължи?
- Както се споделя в българския фолклор – " до момента в който ни пристигна акълът в главата “. Може да отнеме десетилетие, може и повече, можеи по-малко. Мисля, че коронавирусът е катализатор. Всички малко или доста осъзнаваме, че няма да се върнем в света отпреди. Защото той към този момент не съществува.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ