2020 година свърши чак сега
- Г-н Симеонов, какво най-важно се случи през 2022 година във вътрешнополитически проект?
- Първо, чак в този момент свърши 2020 година Войната в Украйна наложи нови разделения, към този момент не " статукво - смяна " е водещото. Много хора желаят смяна, само че доста хора желаят и стабилизация. Това бе благоразумна реакция на рецесиите. Второ, трусовете бяха решето, което оголи два бранша - закостенял, по-източен, в лицето на ГЕРБ, Движение за права и свободи и към този момент БСП; западно прогресистки, демократичен, в лицето на Политическа партия, Демократична България. Това, в действителност, е естественото разделяне за България. Оголи се арматурата на българската политика. Тя постоянно е била такава: изток против запад, консервативно против прогресивно, наречете го " напред - обратно ", " отворено - затворено ". Дължи се на обстоятелството, че сме застаряващо догонващо общество, попиващо цивилизационни модели от запад, само че с доста мощна прочувствена връзка с изтока. На повърхността хората разсъждават през комунизъм, антикомунизъм, статукво, смяна, личностни облици... Но фундаментът е това.
- Щом чак в този момент завършва 2020 година, какъв е резултатът от дългия мач?
- Оформи се самобитно тъждество. Много хора одобряват трагично резултата, желаят купата, надяват се на нови и нови продължения. Но резултатът е прекрасен съгласно мен. Оформянето на гореспоменатите блокове е допустимо най-хубав процес за България. Естественото му продължение е да се схванат между тях. Пречат им личностни специфики. Затова живеем в абсурд - партийната ни система е идеално публично представителна, само че обгърната в възприятие за невъзможност.
- А кой от двата блока има повече почитатели?
- Ситуацията демонстрира паритет. Везната може да бъде наклонена от " Възраждане ", само че те пък са напълно друга действителност. И тук би трябвало да отбележим третия много значим миг: за първи път след балотажа Първанов - Сидеров през 2006 година имаме " Алтернатива за България " (шеговит паралел с немския еквивалент). " Възраждане " предлага генерално нов роман за бъдещето. И това е директна последица от всичките рецесии. Радостното е, че българите не сме крайни, при рецесии търсим салдото, заради което радикализацията среща лимитирана почва. Това проличава и посредством различен аспект - при действителното обедняване няма митинги.
- Споменахте, че би било естествено двата блока да се договорят. Но може ли да стане без самобитно ликвидиране от корупцията на източния блок?
- То у нас нормално е персонифицирано. Така огромният въпрос за изолацията на този блок е обвързван с Бойко Борисов. За момента водачът на ГЕРБ не просто не прави отстъпки - той е в режим на политически реванш, въпреки че към този момент го получи. Стреми се да показва мощ и консолидация, евентуално предвид на локалните избори. Така тематиката стои отворена. Другото значимо е, че наслоенията към облика на Движение за права и свободи са толкоз огромни, че присъединяване й в някаква формула най-вероятно е възможно единствено посредством прокси вид.
- Партиите от враждуващите блокове не се понасят, не желаят да взаимодействат за нищо на света. Но това е несъразмерно с процесите изпод, при хората - там няма чак такава нетърпимост, не сме се отказали да живеем дружно...
- Точно по този начин. Проблемите в този момент са от горната страна, не изпод. През 2020 - 2021 г. напрежението идваше изпод. Тогава можеше да изберем всеки, стига да се провикне, че е против Борисов. Сега към този момент хората споделят: " Направете държавно управление! ". А онези горе не вършат. И се получава двойно раздалечаване - на лагерите един по отношение на различен и на всички партии по отношение на народа. Това е хранителната среда за нарастващ популизъм – рецесия на демокрацията, търсене на еднолични или радикални играчи. Не изключвам изцяло да се сформира държавно управление, само че сякаш сега партиите по-скоро се вършат, че го сформират. Реално се надпреварват кой ще излезе минимум отговорен, откакто не се сформира. Така частите от елита се раздалечават още повече, а народът скърца със зъби. Именно това обезпечава хранителна среда за популизма, който споделя: " Едните и другите са маскари ", " Народът е прекрасен, елитът - неприятен, дайте да махнем елита ". Но би трябвало да се знае в действителност, че не народът предизвиква политическата рецесия, вършат го горе партиите.
- Споменахте реплика на правене на държавно управление. Така ли е в действителност?
- Според мен да, само че има и друго. Дори да съумеят някак, поради разминаването сред народ и хайлайф държавното управление няма да е законно, в случай че не спои двата фундамента, за които приказвам. Може да вземем за пример да се образува атлантически кабинет - само че българите напълно не са най-големите атлантици. Може да го сформират и партиите от „ хартиената коалиция “ - само че няма ли още на идващия ден да избухнат митинги? Все отново, говорейки за партиите от тоя блок, дано отчетем, че по предложение на Българска социалистическа партия за ръководител на Народното събрание бе определен човек от ГЕРБ с турско име - във всяка друга обстановка щеше да настане гърмеж, а в този момент настъпи облекчение на правилото " по-добре от нищо ". Въпреки това мисля, че формула отвън двата достоверни фундамента няма да е законна. И ще би трябвало да се мине през още едни избори.
- Но какво ще е особеното след тях?
- Ще са минали още едни избори от нов вид. През 2021 година изборите бяха просто за смяна. През 2022 година - в търсене на решение. Мартенските биха били още веднъж поради решението. Тогава дефинитивно ще стане ясно, че няма други пътища, с изключение на обединяване. А и политиците ще имат нов мотив за крачка обратно.
- Кой печели, или най-малко минимум губи от актуалната обстановка на ступор?
- Споменатото от мен здравомислие на българина при рецесия го кара да се хване за сигурното. Това " сигурното ", макар загубата на рейтинг и провокациите пред него, е президентът. Авторитетът му стои. За партиите ще се разбере сега, в който се отправим към избори. Предварителни данни демонстрират, че разликата сред ГЕРБ и Политическа партия може би се съкратява - случилото се към хартиената бюлетина уголемява поддръжката за Политическа партия и Демократична България, а консервативният бранш само втърдява своите хора. Вероятно и при " Възраждане " ще има растеж. Но това са единствено податки, картината ще е ясна нататък.
- А има ли хрумвания, лични дейности, посредством които двата блока да черпят сила, или могат само да разчитат на грешката на другия?
- Противопоставянето е толкоз огромно, че и да ги има, няма да се виждат. Но пък враждата помпа взаимно блоковете, активизира ги. Например, в случай че ГЕРБ не бяха свалили Политическа партия, Политическа партия щеше да акумулира естествената ерозия от ръководството си. Но пък свалянето им и последвалата борба на черно и бяло направи по този начин, че Политическа партия без структури и кой знае какъв брой изявени лица, не се разпадна. Държи равнище с Демократична България.
- Виждате ли през 2023 година рецесии, които могат да преобърнат политиката ни?
- Като че ли се имунизирахме. Например макар говоренето за апокалипсис, се оказа, че по енергийните въпроси нещата не са чак толкоз зле. Някои стопански браншове порастват бързо. Притеснява ме по-скоро друго. Има няколко милиарда дупка в обезпечаването, което демонстрира, че солидарната ни система не е ефикасна. А малко на брой приказват за това. Също по този начин е забавно, че през 2022 година за пръв път от доста време, с помощта на политическа философия - тази на Петков и Василев - имахме повече харчене, не затягахме коланите. Предстои да забележим може ли да си позволим цената.
- Първо, чак в този момент свърши 2020 година Войната в Украйна наложи нови разделения, към този момент не " статукво - смяна " е водещото. Много хора желаят смяна, само че доста хора желаят и стабилизация. Това бе благоразумна реакция на рецесиите. Второ, трусовете бяха решето, което оголи два бранша - закостенял, по-източен, в лицето на ГЕРБ, Движение за права и свободи и към този момент БСП; западно прогресистки, демократичен, в лицето на Политическа партия, Демократична България. Това, в действителност, е естественото разделяне за България. Оголи се арматурата на българската политика. Тя постоянно е била такава: изток против запад, консервативно против прогресивно, наречете го " напред - обратно ", " отворено - затворено ". Дължи се на обстоятелството, че сме застаряващо догонващо общество, попиващо цивилизационни модели от запад, само че с доста мощна прочувствена връзка с изтока. На повърхността хората разсъждават през комунизъм, антикомунизъм, статукво, смяна, личностни облици... Но фундаментът е това.
- Щом чак в този момент завършва 2020 година, какъв е резултатът от дългия мач?
- Оформи се самобитно тъждество. Много хора одобряват трагично резултата, желаят купата, надяват се на нови и нови продължения. Но резултатът е прекрасен съгласно мен. Оформянето на гореспоменатите блокове е допустимо най-хубав процес за България. Естественото му продължение е да се схванат между тях. Пречат им личностни специфики. Затова живеем в абсурд - партийната ни система е идеално публично представителна, само че обгърната в възприятие за невъзможност.
- А кой от двата блока има повече почитатели?
- Ситуацията демонстрира паритет. Везната може да бъде наклонена от " Възраждане ", само че те пък са напълно друга действителност. И тук би трябвало да отбележим третия много значим миг: за първи път след балотажа Първанов - Сидеров през 2006 година имаме " Алтернатива за България " (шеговит паралел с немския еквивалент). " Възраждане " предлага генерално нов роман за бъдещето. И това е директна последица от всичките рецесии. Радостното е, че българите не сме крайни, при рецесии търсим салдото, заради което радикализацията среща лимитирана почва. Това проличава и посредством различен аспект - при действителното обедняване няма митинги.
- Споменахте, че би било естествено двата блока да се договорят. Но може ли да стане без самобитно ликвидиране от корупцията на източния блок?
- То у нас нормално е персонифицирано. Така огромният въпрос за изолацията на този блок е обвързван с Бойко Борисов. За момента водачът на ГЕРБ не просто не прави отстъпки - той е в режим на политически реванш, въпреки че към този момент го получи. Стреми се да показва мощ и консолидация, евентуално предвид на локалните избори. Така тематиката стои отворена. Другото значимо е, че наслоенията към облика на Движение за права и свободи са толкоз огромни, че присъединяване й в някаква формула най-вероятно е възможно единствено посредством прокси вид.
- Партиите от враждуващите блокове не се понасят, не желаят да взаимодействат за нищо на света. Но това е несъразмерно с процесите изпод, при хората - там няма чак такава нетърпимост, не сме се отказали да живеем дружно...
- Точно по този начин. Проблемите в този момент са от горната страна, не изпод. През 2020 - 2021 г. напрежението идваше изпод. Тогава можеше да изберем всеки, стига да се провикне, че е против Борисов. Сега към този момент хората споделят: " Направете държавно управление! ". А онези горе не вършат. И се получава двойно раздалечаване - на лагерите един по отношение на различен и на всички партии по отношение на народа. Това е хранителната среда за нарастващ популизъм – рецесия на демокрацията, търсене на еднолични или радикални играчи. Не изключвам изцяло да се сформира държавно управление, само че сякаш сега партиите по-скоро се вършат, че го сформират. Реално се надпреварват кой ще излезе минимум отговорен, откакто не се сформира. Така частите от елита се раздалечават още повече, а народът скърца със зъби. Именно това обезпечава хранителна среда за популизма, който споделя: " Едните и другите са маскари ", " Народът е прекрасен, елитът - неприятен, дайте да махнем елита ". Но би трябвало да се знае в действителност, че не народът предизвиква политическата рецесия, вършат го горе партиите.
- Споменахте реплика на правене на държавно управление. Така ли е в действителност?
- Според мен да, само че има и друго. Дори да съумеят някак, поради разминаването сред народ и хайлайф държавното управление няма да е законно, в случай че не спои двата фундамента, за които приказвам. Може да вземем за пример да се образува атлантически кабинет - само че българите напълно не са най-големите атлантици. Може да го сформират и партиите от „ хартиената коалиция “ - само че няма ли още на идващия ден да избухнат митинги? Все отново, говорейки за партиите от тоя блок, дано отчетем, че по предложение на Българска социалистическа партия за ръководител на Народното събрание бе определен човек от ГЕРБ с турско име - във всяка друга обстановка щеше да настане гърмеж, а в този момент настъпи облекчение на правилото " по-добре от нищо ". Въпреки това мисля, че формула отвън двата достоверни фундамента няма да е законна. И ще би трябвало да се мине през още едни избори.
- Но какво ще е особеното след тях?
- Ще са минали още едни избори от нов вид. През 2021 година изборите бяха просто за смяна. През 2022 година - в търсене на решение. Мартенските биха били още веднъж поради решението. Тогава дефинитивно ще стане ясно, че няма други пътища, с изключение на обединяване. А и политиците ще имат нов мотив за крачка обратно.
- Кой печели, или най-малко минимум губи от актуалната обстановка на ступор?
- Споменатото от мен здравомислие на българина при рецесия го кара да се хване за сигурното. Това " сигурното ", макар загубата на рейтинг и провокациите пред него, е президентът. Авторитетът му стои. За партиите ще се разбере сега, в който се отправим към избори. Предварителни данни демонстрират, че разликата сред ГЕРБ и Политическа партия може би се съкратява - случилото се към хартиената бюлетина уголемява поддръжката за Политическа партия и Демократична България, а консервативният бранш само втърдява своите хора. Вероятно и при " Възраждане " ще има растеж. Но това са единствено податки, картината ще е ясна нататък.
- А има ли хрумвания, лични дейности, посредством които двата блока да черпят сила, или могат само да разчитат на грешката на другия?
- Противопоставянето е толкоз огромно, че и да ги има, няма да се виждат. Но пък враждата помпа взаимно блоковете, активизира ги. Например, в случай че ГЕРБ не бяха свалили Политическа партия, Политическа партия щеше да акумулира естествената ерозия от ръководството си. Но пък свалянето им и последвалата борба на черно и бяло направи по този начин, че Политическа партия без структури и кой знае какъв брой изявени лица, не се разпадна. Държи равнище с Демократична България.
- Виждате ли през 2023 година рецесии, които могат да преобърнат политиката ни?
- Като че ли се имунизирахме. Например макар говоренето за апокалипсис, се оказа, че по енергийните въпроси нещата не са чак толкоз зле. Някои стопански браншове порастват бързо. Притеснява ме по-скоро друго. Има няколко милиарда дупка в обезпечаването, което демонстрира, че солидарната ни система не е ефикасна. А малко на брой приказват за това. Също по този начин е забавно, че през 2022 година за пръв път от доста време, с помощта на политическа философия - тази на Петков и Василев - имахме повече харчене, не затягахме коланите. Предстои да забележим може ли да си позволим цената.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ