Аркади Шарков: Дори да няма ЦОП, лечението на пациентите не трябва да спира
Г-н Шарков, проблем ли е разликата в пределните цени на медикаментите в болничната помощ, заплащани от НЗОК и по какъв начин може да бъде решен той?
Казусът с пределните цени на медикаментите за болничната помощ първо не е проблем и второ бе решен още през 2020 година, когато в член 45, алинея 29 от Закона за здравното обезпечаване беше прибавен текст, гласящ „ За всеки от лекарствените артикули, прилагани в болничната здравна помощ, които се заплащат от НЗОК отвън цената на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща най-ниската стойност от всички контрактувани стойности в рамковите съглашения, подписани от министъра на опазването на здравето в качеството му на Централен орган за покупки в бранш " Здравеопазване ", и цената, на която лекарственият артикул е доставен на изпълнителите на болнична здравна помощ, без значение дали те са възложители по Закона за публичните поръчки. “ Накратко казано – НЗОК заплаща медикаментите на най-ниската стойност, достигната в централизирания търг.
Тук идва и втората страна на въпроса – централизираната социална поръчка (ЦОП) се организира на всеки две години – от една страна това затваря процеса за новоодобрени лечения, каквито са огромна част от противоречивите 25 продукта, които влязоха за реимбурсация след средата на предходната година, а от друга предходната година търгът беше обжалван, което и спря осъществяването на действието му. Най-важното обаче е, че лекуването на пациентите не е прекратено, дълготрайно минусът може да бъде за фиска, макар че работи механизма предвидимост и резистентност. Има разнообразни решения, да вземем за пример, с цел да не бъде база за обжалване от страна на търговците на едро – търгът би трябвало да се организира с задоволително ясни и широкообхватни правила, тъй че да разреши на повече пазарни играчи да дават продуктите си.
Има един проблем, който касае навлизането на генерични и биоподобни лечения, а точно това, че в случай че не влязат в точния момент, би трябвало да чакат 2 години, с цел да се разгласи нова процедура, което основава предпоставки за загуби на фирмите и евакуиране от пазара. Важно е също да се каже, че всяка конкуренция на равнище молекула смъква цената, това е спомагателен тласък към виновните институции да създадат търга еластичен и с опция да бъде отварян, когато конкурентен артикул навлезе на пазара, тъй че цената да бъде ниска както за публичния фонд, по този начин и за изпълнителите на здравна помощ и не на последно място – с цел да има българския пациент други възможности.
Проблем с ЦОП обаче има. Болниците би трябвало сами да закупуват медикаментите си, което естествено се отразява и на цената им.
Късното оповестяване на ЦОП предходната година, обжалването, а също и политическите промени във ведомството доведоха до това да се намираме в обстановка на цугцванг. Има потребност от решение и то е в посока възстановяване на изискванията за осъществяване на ЦОП, както и еластичност във връзка с потребностите на лечебните заведения, с цел да може всички по редицата да бъдат спокойни, а пациентът да стартира лечението си допустимо най-скоро.
Докато върви обжалването на ЦОП, стопира неговото осъществяване. В момента, в който се възобнови, тези 25 продукта, които сега се заплащат на пределни цени, автоматизирано ще намалят цената си до тази, достигната в търга.
Соченето с пръст, претоплянето на остарели манджи и изкуственото завихряне на кавги не е в изгода нито на лечебните заведения, нито на притежателите на позволение за приложимост, а минимум в интерес на пациента. Реално отговорността за проблема би трябвало да падне върху ръководството на Министерство на здравеопазването по време на служебното държавно управление – когато той бе заченат. С оглед по-бързото решение на проблема би следвало и ЦОП да бъде възобновен в най-кратки периоди, с цел да се реши и казусът с разликата в цените. Предстоят ни тежки месеци, а може би и години на инфлация – лекуването, стабилността на болничната система и лекарствоснабдяването на популацията би трябвало да бъдат приоритет, а не проблем.
Пределната цена обаче е проблем за фирмите, много от които изтеглят свои лекарствени продукти…
Така е. Заради ценовата ерозия, до която водят рестриктивните регулаторни механизми на институциите, доста от фирмите са принудени да изтеглят своите артикули от пазара. В България цените на лекарствените артикули са най-ниските в Европейския съюз.
Казусът с пределните цени на медикаментите за болничната помощ първо не е проблем и второ бе решен още през 2020 година, когато в член 45, алинея 29 от Закона за здравното обезпечаване беше прибавен текст, гласящ „ За всеки от лекарствените артикули, прилагани в болничната здравна помощ, които се заплащат от НЗОК отвън цената на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща най-ниската стойност от всички контрактувани стойности в рамковите съглашения, подписани от министъра на опазването на здравето в качеството му на Централен орган за покупки в бранш " Здравеопазване ", и цената, на която лекарственият артикул е доставен на изпълнителите на болнична здравна помощ, без значение дали те са възложители по Закона за публичните поръчки. “ Накратко казано – НЗОК заплаща медикаментите на най-ниската стойност, достигната в централизирания търг.
Тук идва и втората страна на въпроса – централизираната социална поръчка (ЦОП) се организира на всеки две години – от една страна това затваря процеса за новоодобрени лечения, каквито са огромна част от противоречивите 25 продукта, които влязоха за реимбурсация след средата на предходната година, а от друга предходната година търгът беше обжалван, което и спря осъществяването на действието му. Най-важното обаче е, че лекуването на пациентите не е прекратено, дълготрайно минусът може да бъде за фиска, макар че работи механизма предвидимост и резистентност. Има разнообразни решения, да вземем за пример, с цел да не бъде база за обжалване от страна на търговците на едро – търгът би трябвало да се организира с задоволително ясни и широкообхватни правила, тъй че да разреши на повече пазарни играчи да дават продуктите си.
Има един проблем, който касае навлизането на генерични и биоподобни лечения, а точно това, че в случай че не влязат в точния момент, би трябвало да чакат 2 години, с цел да се разгласи нова процедура, което основава предпоставки за загуби на фирмите и евакуиране от пазара. Важно е също да се каже, че всяка конкуренция на равнище молекула смъква цената, това е спомагателен тласък към виновните институции да създадат търга еластичен и с опция да бъде отварян, когато конкурентен артикул навлезе на пазара, тъй че цената да бъде ниска както за публичния фонд, по този начин и за изпълнителите на здравна помощ и не на последно място – с цел да има българския пациент други възможности.
Проблем с ЦОП обаче има. Болниците би трябвало сами да закупуват медикаментите си, което естествено се отразява и на цената им.
Късното оповестяване на ЦОП предходната година, обжалването, а също и политическите промени във ведомството доведоха до това да се намираме в обстановка на цугцванг. Има потребност от решение и то е в посока възстановяване на изискванията за осъществяване на ЦОП, както и еластичност във връзка с потребностите на лечебните заведения, с цел да може всички по редицата да бъдат спокойни, а пациентът да стартира лечението си допустимо най-скоро.
Докато върви обжалването на ЦОП, стопира неговото осъществяване. В момента, в който се възобнови, тези 25 продукта, които сега се заплащат на пределни цени, автоматизирано ще намалят цената си до тази, достигната в търга.
Соченето с пръст, претоплянето на остарели манджи и изкуственото завихряне на кавги не е в изгода нито на лечебните заведения, нито на притежателите на позволение за приложимост, а минимум в интерес на пациента. Реално отговорността за проблема би трябвало да падне върху ръководството на Министерство на здравеопазването по време на служебното държавно управление – когато той бе заченат. С оглед по-бързото решение на проблема би следвало и ЦОП да бъде възобновен в най-кратки периоди, с цел да се реши и казусът с разликата в цените. Предстоят ни тежки месеци, а може би и години на инфлация – лекуването, стабилността на болничната система и лекарствоснабдяването на популацията би трябвало да бъдат приоритет, а не проблем.
Пределната цена обаче е проблем за фирмите, много от които изтеглят свои лекарствени продукти…
Така е. Заради ценовата ерозия, до която водят рестриктивните регулаторни механизми на институциите, доста от фирмите са принудени да изтеглят своите артикули от пазара. В България цените на лекарствените артикули са най-ниските в Европейския съюз.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ