България трябва да е гъвкава и като малка държава може

България би трябвало да е гъвкава и като дребна страна може да притегля пациенти с рутинни диагнози с лекост. Можем да се превърнем в привлекателен център, като предлагаме новаторска здравна услуга и влагаме превантивно в опазване на здравето. Това сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров по време на форума „ Медицинският туризъм – вероятни решения в България “, който се състоя през днешния ден.

По думите му такава опция е била построяването на Протонен център у нас, защото подобен липсва на Балканите, само че за жалост тази опция към този момент е пропусната.

„ Трябва да се влага в новите технологии като роботизираната хирургия, като тази инвестиция да е с поддръжка от страната, а освен по избор на болнични притежатели, които желаят да развиват лечебните си заведения. Трябва да можем да дадем на пациентите комфорта и положителното обслужване и лечебните заведения да имат опция да го демонстрират и да желаят възнаграждение за това. Това също изисква смяна в законодателството, защото сега подобен вид доплащане се санкционира “, сподели още доктор Маджаров.

Председателят на БЛС разяснява, че в медиите се оповестяват единствено отрицателни информации за лечебните заведения, само че липсват такива за позитивните резултати и вложенията в тях. „ Държавата е огромен дебитор законодателно и за това какво вършим с нерегламентираните лекарски практики. Съсловните организации нямат власт да ги глобяват, а полицията и прокуратурата не вършат нищо. В другите страни правата за налагане на наказания са в ръцете на съсловните организации “, сподели още той.

Председателят на БЗС доктор Николай Шарков на собствен ред сподели, че 80% от българските дентални клиники са на международно равнище и притеглят пациенти от целия свят. В същото време обаче доста българи избират да употребяват стоматологични услуги в страни като Турция да вземем за пример.

„ Рисковете от денталния туризъм са от качеството на услугите в другите страни, неналичието на общи регулации усилва риска от затруднение. В България доста се натъртва на стандартите, а в Европа от дълго време са декларирали, че те не правят работа, а са значими протоколите. Проблем са още езиковата преграда и следоперативните грижи. Има и скрити разноски при този тип туризъм “, сподели още доктор Шарков.

„ От ББА се опитваме да работим в посока на политиките в региона на медицинския туризъм, само че към този момент този въпрос не е предпочитан за страната. Най-важното е, че разполагаме с лекари на международно равнище и това значи, че можем да предоставим съответните медицински услуги. Редно е обаче да има някакво мнение най-малко от страна на Министерство на здравеопазването, Министерския съвет и Народното събрание, с цел да могат лечебните заведения да има на какво да стъпят. ББА работи в посока образуване на политики, тъй като без правната марка няма сигурност както за медиците, по този начин и за пациентите “, сподели ръководителят на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова. 

Тя добави, че в случай че опцията за медицински туризъм се направи по верния метод, страната ни може да се трансформира в оазис. 

Председателят на Юридическо сдружение по здравно право и опазване на здравето доктор Светла Качарова съобщи, че освен българските пациенти не са добре осведомени за възобновяване на разноските за трансгранично здравно обслужване. По думите ѝ едвам 40% са осведомени с правата си на здравноосигурени лица и единствено 10% знаят правата си при лекуване в чужбина.