Аркади Шарков: Нуждата от увеличение на бюджета на НЗОК е крещяща
Със здравния икономист Аркади Шарков беседваме за някои от проблемите в здравния бранш и вероятните решения.
Г-н Шарков, кои са най-спешните промени в здравната система и по какъв начин би трябвало да наподобяват те?
Трудно мога да дам еднопосочен отговор. Въпреки че все още в Народното събрание има цялостно болшинство в ръцете на една партия, промяната в бранша няма да бъде лесна задача, заради обстоятелството, че има прекалено много заинтригувани страни с разнопосочни хрумвания и потребности.
Въвеждане на знаци за качеството на лекуване и грижа би било нещо рационално, а и към този момент НЗИС разполага с нужната софтуерна архитектура, с цел да поеме сходен вид информация и данни – както от лечебните заведения, по този начин и от пациента. Второто, което редом би трябвало върви ръка за ръка с това, е решение на проблема с недостига на експерти по здравни грижи. Дали ще има политики за понижаване годините на образование или пък за възстановяване изискванията на труд е въпрос на преценка и разбор.
Заложените стратегии за скрининг също са основни и следва да бъдат стартирани, в случай че има единодушие от всички заинтригувани страни. И не на последно място – построяването на Националната детска болница следва да бъде народен стратегически приоритет.
За всяко едно от тези неща са нужни пари, а дефицитът е 7,4%. Нуждата от нарастване на бюджета на НЗОК е крещяща. Необходимо е да се покрият остарели отговорности, възходящите здравни потребности на популацията и да се обезпечи навременния достъп до нововъведения. Проблемът е, че на хоризонта към момента няма политики за възстановяване на вложенията в опазването на здравето, а популацията застарява и продължава да е все по този начин болно.
Какво би станало, в случай че няма нарастване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни заплащания при увеличена събираемост от здравните вноски?
По непотвърдена информация се чака минимално или никакво нарастване на бюджета на НЗОК за 2026 година, предвид на възходящия държавен дълг и потребността от стабилизация на фиска. Въпреки че имаме нарастване на минималната работна заплата от началото на годината, както и предстоящо нарастване на оптималния застрахователен приход от 1 август, има риск тези пари да бъдат заделени, с цел да покрият други потребности отвън здравните.
Подобен вид казус е имало единствено един път – през 2014 година, когато 1,5 милиарда лева от запаса на НЗОК бяха трансферирани в Национален осигурителен институт, с цел да покриват недостига във фонд „ Пенсии “. Интересно би било да забележим, в случай че сходно нещо се случи, дали това ще бъдат парите от здравноосигурителните вноски на лицата, работещи в частния бранш или, по-невидимо, ще се случи през прехвърлянията, които страната прави за деветте групи жители, които обезпечава по смисъла на член 40 алинея 4а от ЗЗО.
Как би трябвало да се промени лекарствената политика, с цел да са удовлетворени всички участници в системата?
По отношение на лекарствената политика главната тематика за промишлеността в лицето на новаторската и генеричната асоциации е по какъв начин ще бъде прекроен механизмът за предвидимост и резистентност на бюджета, на чиято база се пресмятат връщанията на фирмите (clawback) към НЗОК при надвишение на заложената бюджетна рамка.
Основният проблем е, че тежестта на тази форма на квазиданък стартира да става непостижима и води до две неща – или медикаменти да напущат българския пазар, или да не навлизат въобще. В трети, само че относително редки случаи води до това добре открити лечения да влизат „ през задния вход “ – без регулация на цената.
В по-глобален аспект политиката на Тръмп сега цели да притегли вложения и производства на американска територия, само че също и да понижи цените на продуктите за американския пациент, защото там регулация на цената няма, за разлика от Европейски Съюз. Ако това се случи, фармацевтичните компании ще би трябвало да трансферират евентуалните си загуби към европейските консуматори, което значи, че ще се премисли моделът на ценово рефериране в посока покачване. Това ще има директно отношение и за българския пазар.
Г-н Шарков, кои са най-спешните промени в здравната система и по какъв начин би трябвало да наподобяват те?
Трудно мога да дам еднопосочен отговор. Въпреки че все още в Народното събрание има цялостно болшинство в ръцете на една партия, промяната в бранша няма да бъде лесна задача, заради обстоятелството, че има прекалено много заинтригувани страни с разнопосочни хрумвания и потребности.
Въвеждане на знаци за качеството на лекуване и грижа би било нещо рационално, а и към този момент НЗИС разполага с нужната софтуерна архитектура, с цел да поеме сходен вид информация и данни – както от лечебните заведения, по този начин и от пациента. Второто, което редом би трябвало върви ръка за ръка с това, е решение на проблема с недостига на експерти по здравни грижи. Дали ще има политики за понижаване годините на образование или пък за възстановяване изискванията на труд е въпрос на преценка и разбор.
Заложените стратегии за скрининг също са основни и следва да бъдат стартирани, в случай че има единодушие от всички заинтригувани страни. И не на последно място – построяването на Националната детска болница следва да бъде народен стратегически приоритет.
За всяко едно от тези неща са нужни пари, а дефицитът е 7,4%. Нуждата от нарастване на бюджета на НЗОК е крещяща. Необходимо е да се покрият остарели отговорности, възходящите здравни потребности на популацията и да се обезпечи навременния достъп до нововъведения. Проблемът е, че на хоризонта към момента няма политики за възстановяване на вложенията в опазването на здравето, а популацията застарява и продължава да е все по този начин болно.
Какво би станало, в случай че няма нарастване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни заплащания при увеличена събираемост от здравните вноски?
По непотвърдена информация се чака минимално или никакво нарастване на бюджета на НЗОК за 2026 година, предвид на възходящия държавен дълг и потребността от стабилизация на фиска. Въпреки че имаме нарастване на минималната работна заплата от началото на годината, както и предстоящо нарастване на оптималния застрахователен приход от 1 август, има риск тези пари да бъдат заделени, с цел да покрият други потребности отвън здравните.
Подобен вид казус е имало единствено един път – през 2014 година, когато 1,5 милиарда лева от запаса на НЗОК бяха трансферирани в Национален осигурителен институт, с цел да покриват недостига във фонд „ Пенсии “. Интересно би било да забележим, в случай че сходно нещо се случи, дали това ще бъдат парите от здравноосигурителните вноски на лицата, работещи в частния бранш или, по-невидимо, ще се случи през прехвърлянията, които страната прави за деветте групи жители, които обезпечава по смисъла на член 40 алинея 4а от ЗЗО.
Как би трябвало да се промени лекарствената политика, с цел да са удовлетворени всички участници в системата?
По отношение на лекарствената политика главната тематика за промишлеността в лицето на новаторската и генеричната асоциации е по какъв начин ще бъде прекроен механизмът за предвидимост и резистентност на бюджета, на чиято база се пресмятат връщанията на фирмите (clawback) към НЗОК при надвишение на заложената бюджетна рамка.
Основният проблем е, че тежестта на тази форма на квазиданък стартира да става непостижима и води до две неща – или медикаменти да напущат българския пазар, или да не навлизат въобще. В трети, само че относително редки случаи води до това добре открити лечения да влизат „ през задния вход “ – без регулация на цената.
В по-глобален аспект политиката на Тръмп сега цели да притегли вложения и производства на американска територия, само че също и да понижи цените на продуктите за американския пациент, защото там регулация на цената няма, за разлика от Европейски Съюз. Ако това се случи, фармацевтичните компании ще би трябвало да трансферират евентуалните си загуби към европейските консуматори, което значи, че ще се премисли моделът на ценово рефериране в посока покачване. Това ще има директно отношение и за българския пазар.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ