Частните уроци намаляват вниманието на учениците в училище
- Г-н Рашков, излязоха резултатите от НВО по български и по математика. Как се оправиха вашите възпитаници, покриха ли упованията Ви?
- Ние откровено се радваме на триумфа на учениците ни. Справиха се добре. Средният резултат по български език и литература на нашите седмокласници е 79 точки, при към 64 приблизително за София. А междинният ни резултат по математика е 69 точки, при 48 приблизително за София.
- Обвързвате ли резултатите с отдалеченото образование, което се случи тази година?
- Всички бяхме сложени в непозната обстановка. Все пак нашият екип съумя да употребява отдалеченото образование пълноценно и множеството възпитаници напреднаха доста. И те, и родителите оцениха високо работата ни в този интервал. Той им оказа помощ да осъзнаят в по-голяма степен персоналната си отговорност за своя триумф.
- Просветното министерство възнамерява след 3 година изпитите в 7-и клас да бъдат интегрирани. Добре ли е съгласно Вас в изпита по математика да има и задания от региона на естествените науки? По-затруднени ли ще бъдат учениците?
- Според мен е добре. На това НВО множеството възпитаници се бяха затруднили с текстова задача с дълго изискване, а животът е точно подобен. Това приказва, че те не умеят да отсяват значителното в една действителна обстановка и да го употребяват за разрешаването ѝ, а това е основно умеене, освен по математика. Освен това, чистата математика е нереална и по тази причина е скъпо да се учи посредством действителните ѝ приложения в разнообразни области. Това оказва помощ да я схванеш, да развиеш нюх за количества, форми и пространства, умения за разбор, съпоставяне, логичен взаимовръзки и съждения, решение на проблеми, както и отношение към детайла. Точно по тази причина е значимо да има задания от друго естество в изпитите.
- Какво в действителност мери НВО-то и до каква степен това е индикатор за качеството на образованието? Застъпен ли е и доколко компетентностният метод в изпитите?
- В момента то мери заучаването на информация и в доста по-малка степен на практика умения. По математика най-вече се ревизира познаването на понятия и осъществяването на дейности, които се усвояват посредством повторение на еднотипни задания. Това е незадоволително в XXI век и съгласно мен би трябвало да има доста по-осезаем фокус върху измерването на умения. Например, в изпитите на интернационалните стратегии IB има доста положителни образци по какъв начин да измерваме уменията за креативност, за консолидиране и използване на познания от разнообразни области, за решение на действителни проблеми.
- Защо би трябвало да се върви на частни уроци, с цел да се вземе НВО-то? Това е негласна истина, даже отлични възпитаници имат потребност от уроци, с цел да се оправят с тестванията. Нали сякаш външното оценяване мери нивото на учениците и ревизира дали са покрили задачите, заложени в образователните стратегии?
- Причините са сложни и засягат съвсем всички проблеми в системата. Например, значимо е по какъв начин се употребява оценката от НВО. Все още съществува сериозна разлика в равнището на другите гимназии и учениците имат единствено един късмет да се явят на изпит, който е определящ дали ще получат банкет в добра гимназия. Също има значение насъбраната инерция в настройките на родителите, които са минали през тази просветителната система, а тя не се е подобрила фундаментално. Ходенето на частни уроци постоянно води до понижено внимание на детето в постоянните часове по същите предмети в учебно заведение, защото знае, че по този начин или другояче ще учи същото на частните си уроци. Честно казано, аз считам, че резултатите на децата, които вървят на частни уроци, не са радикално разнообразни от резултатите на децата, които не вървят на частни уроци. Ако се направи задълбочено изследване, най-вероятно ще се открият напълно други закономерности какво води до високи резултати. Тези фактори се подценяват в обществото ни и родителите залагат на това, което им е познато и което им се предлага. Според мен парите, които родителите влагат в развиването на децата си, могат да бъдат доста по-полезни в действия, които допълват, а не изместват, ролята на учебното заведение - като спортове, изкуства, културни мероприятия, училищен лагери.
- Може ли децата да обичат математиката - по какъв начин смятате да извършите това в ЧСУ “Българско школо ” в новата ви паралелка в 5-и клас и в 8-ми клас?
- Децата се раждат с естествено любознание и предпочитание да изследват, да откриват нови неща, да основават, и всеки образователен предмет е средство те да се развиват, да творят, да виждат разнообразни гледни точки към света, който ги заобикаля, да добиват още по-голямо любознание в една или друга сфера, да опознават себе си и личните си ползи и заложби. Математиката е едно такова средство и децата я обичат, когато я употребяват като такова - да отваря очите им за неща, които не са забележими на повърхността, да разгадават мистерии или да вършат научни открития. В " Българско школо " търсим тъкмо такива възпитаници - откриватели, изобретатели, мислители. Ние прилагаме проектно-базирано образование, като ще продължаваме да развиваме редица планове в новите ни паралелки в 5-и и 8-ми клас, които задълбочават разбирането и употребяват математиката в друг подтекст - в на практика задания по световни тематики, в естествените науки, даже във образните изкуства и философията. Математиката е езикът на естествените науки. Умението да се борави с данни, което пък свързва математиката с ИТ, също доста оказва помощ за триумфа във всички науки, тъй като науката се развива главно посредством опити и проучвания, които изискват умеенето да структурираш, интерпретираш и представяш данни, да правиш прогнози, да изчисляваш вероятности.
- От 2021/22 година петокласниците ще имат по половин час повече седмично математика, (часовете се усилват от 30 на 30.5 часа). Същото се отнася и за шестокласниците, които също ще учат половин час повече математика, само че от 2022/23 година Това задоволително ли е? Няма ли потребност от повече часове по математика и в 7-и клас да вземем за пример, или в началния стадий?
- Според мен времето, прекарано в учене, не е толкоз значимо, колкото качеството на това прекарано време. За мен е безсмислено да се търсят универсални формули за всяко дете във всяко учебно заведение в цялата страна. Половин час повече може да докара до по-голяма досада или до по-голям интерес, само че това не може да се планува, нито пък резултатът ще бъде идентичен на всички места. Има една сентенция, че в случай че имаш единствено един ден да разгледаш Рим, ще видиш доста повече, в сравнение с в случай че имаш цяла седмица. Когато човек знае ясно какви са рестриктивните мерки на рамката, в която би трябвало да се впише, само че има и ясна цел и предпочитание да реализира тази цел, той може да я реализира.
- Ние откровено се радваме на триумфа на учениците ни. Справиха се добре. Средният резултат по български език и литература на нашите седмокласници е 79 точки, при към 64 приблизително за София. А междинният ни резултат по математика е 69 точки, при 48 приблизително за София.
- Обвързвате ли резултатите с отдалеченото образование, което се случи тази година?
- Всички бяхме сложени в непозната обстановка. Все пак нашият екип съумя да употребява отдалеченото образование пълноценно и множеството възпитаници напреднаха доста. И те, и родителите оцениха високо работата ни в този интервал. Той им оказа помощ да осъзнаят в по-голяма степен персоналната си отговорност за своя триумф.
- Просветното министерство възнамерява след 3 година изпитите в 7-и клас да бъдат интегрирани. Добре ли е съгласно Вас в изпита по математика да има и задания от региона на естествените науки? По-затруднени ли ще бъдат учениците?
- Според мен е добре. На това НВО множеството възпитаници се бяха затруднили с текстова задача с дълго изискване, а животът е точно подобен. Това приказва, че те не умеят да отсяват значителното в една действителна обстановка и да го употребяват за разрешаването ѝ, а това е основно умеене, освен по математика. Освен това, чистата математика е нереална и по тази причина е скъпо да се учи посредством действителните ѝ приложения в разнообразни области. Това оказва помощ да я схванеш, да развиеш нюх за количества, форми и пространства, умения за разбор, съпоставяне, логичен взаимовръзки и съждения, решение на проблеми, както и отношение към детайла. Точно по тази причина е значимо да има задания от друго естество в изпитите.
- Какво в действителност мери НВО-то и до каква степен това е индикатор за качеството на образованието? Застъпен ли е и доколко компетентностният метод в изпитите?
- В момента то мери заучаването на информация и в доста по-малка степен на практика умения. По математика най-вече се ревизира познаването на понятия и осъществяването на дейности, които се усвояват посредством повторение на еднотипни задания. Това е незадоволително в XXI век и съгласно мен би трябвало да има доста по-осезаем фокус върху измерването на умения. Например, в изпитите на интернационалните стратегии IB има доста положителни образци по какъв начин да измерваме уменията за креативност, за консолидиране и използване на познания от разнообразни области, за решение на действителни проблеми.
- Защо би трябвало да се върви на частни уроци, с цел да се вземе НВО-то? Това е негласна истина, даже отлични възпитаници имат потребност от уроци, с цел да се оправят с тестванията. Нали сякаш външното оценяване мери нивото на учениците и ревизира дали са покрили задачите, заложени в образователните стратегии?
- Причините са сложни и засягат съвсем всички проблеми в системата. Например, значимо е по какъв начин се употребява оценката от НВО. Все още съществува сериозна разлика в равнището на другите гимназии и учениците имат единствено един късмет да се явят на изпит, който е определящ дали ще получат банкет в добра гимназия. Също има значение насъбраната инерция в настройките на родителите, които са минали през тази просветителната система, а тя не се е подобрила фундаментално. Ходенето на частни уроци постоянно води до понижено внимание на детето в постоянните часове по същите предмети в учебно заведение, защото знае, че по този начин или другояче ще учи същото на частните си уроци. Честно казано, аз считам, че резултатите на децата, които вървят на частни уроци, не са радикално разнообразни от резултатите на децата, които не вървят на частни уроци. Ако се направи задълбочено изследване, най-вероятно ще се открият напълно други закономерности какво води до високи резултати. Тези фактори се подценяват в обществото ни и родителите залагат на това, което им е познато и което им се предлага. Според мен парите, които родителите влагат в развиването на децата си, могат да бъдат доста по-полезни в действия, които допълват, а не изместват, ролята на учебното заведение - като спортове, изкуства, културни мероприятия, училищен лагери.
- Може ли децата да обичат математиката - по какъв начин смятате да извършите това в ЧСУ “Българско школо ” в новата ви паралелка в 5-и клас и в 8-ми клас?
- Децата се раждат с естествено любознание и предпочитание да изследват, да откриват нови неща, да основават, и всеки образователен предмет е средство те да се развиват, да творят, да виждат разнообразни гледни точки към света, който ги заобикаля, да добиват още по-голямо любознание в една или друга сфера, да опознават себе си и личните си ползи и заложби. Математиката е едно такова средство и децата я обичат, когато я употребяват като такова - да отваря очите им за неща, които не са забележими на повърхността, да разгадават мистерии или да вършат научни открития. В " Българско школо " търсим тъкмо такива възпитаници - откриватели, изобретатели, мислители. Ние прилагаме проектно-базирано образование, като ще продължаваме да развиваме редица планове в новите ни паралелки в 5-и и 8-ми клас, които задълбочават разбирането и употребяват математиката в друг подтекст - в на практика задания по световни тематики, в естествените науки, даже във образните изкуства и философията. Математиката е езикът на естествените науки. Умението да се борави с данни, което пък свързва математиката с ИТ, също доста оказва помощ за триумфа във всички науки, тъй като науката се развива главно посредством опити и проучвания, които изискват умеенето да структурираш, интерпретираш и представяш данни, да правиш прогнози, да изчисляваш вероятности.
- От 2021/22 година петокласниците ще имат по половин час повече седмично математика, (часовете се усилват от 30 на 30.5 часа). Същото се отнася и за шестокласниците, които също ще учат половин час повече математика, само че от 2022/23 година Това задоволително ли е? Няма ли потребност от повече часове по математика и в 7-и клас да вземем за пример, или в началния стадий?
- Според мен времето, прекарано в учене, не е толкоз значимо, колкото качеството на това прекарано време. За мен е безсмислено да се търсят универсални формули за всяко дете във всяко учебно заведение в цялата страна. Половин час повече може да докара до по-голяма досада или до по-голям интерес, само че това не може да се планува, нито пък резултатът ще бъде идентичен на всички места. Има една сентенция, че в случай че имаш единствено един ден да разгледаш Рим, ще видиш доста повече, в сравнение с в случай че имаш цяла седмица. Когато човек знае ясно какви са рестриктивните мерки на рамката, в която би трябвало да се впише, само че има и ясна цел и предпочитание да реализира тази цел, той може да я реализира.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ