Г-н Ноев, как бихте коментирали нарастващото напрежение и последните събития

Г-н Ноев, по какъв начин бихте коментирали възходящото напрежение и последните събития в българската оръжейна промишленост?

Най-кратко казано, кръгове, свързани с държавното управление, подхващат дейности ориентирани към дълбокото преструктуриране на тази промишленост. Но не на продуктовата база, тъй че промишлеността като цяло да остане конкурентноспособна, откакто премине сегашният пик в търсенето на обичайните за българските военни фабрики произведения. Натискът е за смяна на собствеността. В момента в оръжейната ни индустрия преобладават частните предприятия.

Имате поради някакъв тип национализация- прехвърлянето на частна назад в държавна благосъстоятелност?

Засега можем да приказваме единствено за смяна, дали от частна в държавна, или частна в друга частна- следва да забележим.

Какви биха били следствията от това?

Доказано е, а това го признава и министър председателят Борисов, че в българските условия държавните предприятия или се ограбват на входа и на изхода от доближени на съответната власт, или се ръководят неприятно. Освен това, в новата ни история няма нито един образец страната да е вложила в изследователска и научно-развойна активност в държавните индустриални предприятия, нито да вкарва нововъведения. Това изключително се отнася до оръжейната индустрия. Обратно, частните компании като " Арсенал ", " Емко ", " Аркус " и " Дунарит " - изреждам единствено по-големите, оцеляха и вървят нагоре основно поради вложенията, които техните притежатели направиха в нови технологии, в адаптиране на обичайните си артикули и в създаването на нови. Така че, опитите на днешните ръководещи да национализират, или " одържавяват ", както те се показват, предприятията от военната индустрия, няма изгледи да доведат до нещо положително. Законосъобразността на самата смяна на собствеността е напълно обособен въпрос.

Правителството обаче дава образец с ВМЗ- Сопот, като явно се пробва да концентрира все по-големи размери произвеждане там?

Трябва да се знае, че предприятието ВМЗ- Сопот, единственото значимо държавно дружество в този бранш, след разпадането на системата за кооперираните доставки в България и в границите на Варшавския контракт, постоянно е било в рецесия, самобитна бомба със закъснител. Фундаменталните аргументите за това не са отстранени. И те са преди всичко точно в метода на ръководство на държавната благосъстоятелност, подчертавам- в българските условия на пазарна стопанска система. Това, че през днешния ден ВМЗ-Сопот има няколко контракта и разкрива нови работни места, е краткотрайно събитие, основано на извънредно краткосрочна, инцидентна обстановка. Хората, които познават българската оръжейна промишленост, доста добре знаят, че този мастодонт няма шансове за оцеляване в този си тип. Поради това политиката на държавното управление да го развива екстензивно не е далновидна. Утре, когато конюнктурата още веднъж тръгне надолу, хиляди служащи още веднъж ще бъдат на улицата и предприятието ще затъне в задължения, както беше до наскоро. Разбира се, ще има и печеливши. За сметка на служащите и на всички нас, несъмнено

Кои ще бъдат печелившите?

Вижте кого е назначил министър Караниколов в борда на ВМЗ- Сопот. Доминират юристите. Това навежда на обосновани догатки.

Какви догатки? От думите ви излиза, че политиката на държавното управление, провеждана от министъра на стопанската система Караниколов, ще докара оръжейната промишленост до рецесии и проблеми. Какво е вашето пояснение за претекстовете, за какво тогава го вършат?

Не виждам нито един разумен претекст, учреден на разбирането за отбрана на държавния интерес. Да убиваш една от " златните кокошки " на днешната българска стопанска система си е напряко незаконно и това се схваща от от ден на ден хора. Въпросът е дали когато им пристигна времето, причинителите ще могат да се скрият зад груповата отговорност, или " колективът " ще ги жертва, с цел да се самоопази.

Очевидно допускате други, подмолни претекстове?

Според мен обстоятелствата към този момент недвусмислено приказват, че зад дейностите на министъра Караниколов стоят претекстове, нямащи нищо общо с публичния и държавния интерес. На първо място- откритото обвързване на държавни органи с офшорната компания " Виафот ", в опитите й да овладее " Дунарит ". От там потегля разплитането на кълбото. Тази офшорка, зад която теоретично може да стои всеки- от терористична организация до пазарен съперник на България, която две години нелегално води и загуби борбата за " Дунарит ", очевидно се ползваше от странната липса на внимание и интерес от страна на способените държавни органи. Освен това, нито министърът на стопанската система, нито профилираните органи- ДАНС, Прокуратурата са обяснили по какъв начин в границите на един ден се направиха няколко цесии и прехвърляния на вземания, които преди всичко облагодетелстваха въпросната офшорка. Те бягат от тематиката за офшорката като демон от тамян. На второ място, държавни органи отвориха вратата за престъпления по линия на масата на несъстоятелността на фалираната КТБ. Операциите по придобиване на задължения на " Дунарит ", действителни и подправени задължения, са чиста форма на пране на пари, в което ангажираха страната. Подобни интервенции се преследват на всички места по света. Имам всички учредения да допускам, че съответните посолства в София са си създали изводите, това минимум. Няма да се учудя, в случай че магнитът разшири полето си на привличане.

Но страната не купи дълг непосредствено от " Виафот ", а посредством относително незнайната компания ДиПи, благосъстоятелност на Добрин Иванов?

Този човек може да е незнаен за необятната аудитория, само че е бил изцяло незнаен и измежду оръжейните търговци. До 2010 година, както се твърди в сектора. Тогава с нечия височайша защита неговата незнайна компания влиза с летящ старт в търговията с оръжие и става главен медиатор в договорите на ВМЗ-Сопот за Азербайджан, поема и доставки за Грузия. Това е документирано в Министерството на стопанската система, което издава съответните разрешителни за експорт. Ето, за такива медиатори на изхода на държавната фабрика приказва и министър председателят. Оттогава през този медиатор са минали и други доставки. Днес друга негова компания, точно упоменатата ДиПи, е медиатор сред формалната страна и скритите офшорни ползи към " Дунарит ". Дали това е инцидентно? Това в случай че не е за ДАНС и прокуратура, аз не знам какво друго е.

Добре, само че " Виафот " наподобява отпадна от борбата за " Дунарит ", натискът на държавното управление обаче продължава.

Не зная дали офшорката " Виафот " е отпаднала или краткотрайно се е скрила зад завесите. На сцената обаче очевидно излиза различен самобитен " Виафот ", крои се някаква друга скица. Явно този различен митичен " Виафот ", облечен в държавни облекла, крои други схеми, които нямат нищо общо с разпоредбите в правовата страна.

Според вас Пеевски ли стои зад това?

Аз не познавам Делян Пеевски и нямам учредения да разясня неговия бизнес. Друг въпрос е, че бях сюрпризиран и засегнат от назначението му в ДАНС, по кардинални, не персонални аргументи. Това, че медиите разкриват редица обстоятелства и условия към него, е едната страна на въпроса. Другата, обаче е, че от позиция на управляващите този човек е безупречен български жител и народен представител и нито един профилиран държавен орган не е споделил или потвърдил каквото и да било срещу него.

Защо тогава министър председателят Борисов в неотдавнашно изявление за бТВ съобщи, изтъквам, " Мога да ви уверя, че " Дунарит " никога няма да отиде при Пеевски?

Първият кардинален въпрос е до каква степен може да се има вяра на думите на Борисов. Всички помнят, преди време той съобщи, че " Пеевски се изнася от България ". Пеевски очевидно освен не се е изнесъл, само че и още веднъж е народен представител от Движение за права и свободи и напълно публично е заявил ненадейно повишено благосъстояние. В този факт самичък по себе си няма нищо неприятно, несъмнено, индивидът съумява. Но чували сме и други уверения на Борисов, които в никакъв случай не са се сбъднали. В цивилизования свят за сходно събитие има тъкмо определение и се носи политическа отговорност. У нас думите на политиците нямат значение, със съответните последици, само че това е друга тематика.

А за какво в действителност " Дунарит " да не стане благосъстоятелност на изрядния жител Пеевски, както и станаха доста други бизнеси? Ако той го желае и законът стои зад него?

Всички това се питат. По закон всяко българско физическо или юридическо лице може да придобие благосъстоятелност, в случай че я желае, има финансова опция и законови учредения. В това число и Пеевски. Защо изпълнителна власт, в лицето на премиера, се намесва и се пробва да взема решение въпроси, които са в прерогативите на друга власт- на правосъдната? От думите и държанието на Борисов излиза наяве, че той знае " къде ще отиде " компания " Дунарит ", значи се е сложил над съда и закона. Това самопризнание на Борисов обаче, в комбиниране с обстоятелствата към мачкането на другата компания – " Емко ", е следващото удостоверение, че България към момента е надалеч от правовата страна. Това в действителност в лицето ни споделят и Меркел, и Макрон и всички останали сътрудници от Европейски Съюз, както и Съединени американски щати.

Кои обстоятелства за " Емко " имате поради?

След умишленото банкрутиране на КТБ някой реши да придобие " Дунарит ". Някой неизвестен, прикрит зад офшорки и ползващ се с благоразположението на властта. Когато акциите на " Дунарит " бяха законно добити от " Емко ", която е водеща българска оръжейна компания, оперира напълно в България, заплаща налози и целият й бизнес е на ярко, анонимнят " някой " стовари против " Емко " цялата мощност на страната. Измислят нарушавания на индустриалната дисциплинираност, които се отстраняват, само че незабавно се намират нови. Да не приказваме, че по закон тези производствено-складови измислици не са никакво съображение да се лишава лиценз за интернационална търговия. Въпросът изобщо не е в лицензите, в разпоредбите или в спазването на закона. Просто една група хора са решили непременно да придобият " Дунарит ", а евентуално и други предприятия, унищожавайки по пътя си всяко затруднение пред задачата им, в намерено нарушаване на закона.

Има ли съгласно вас късмет беззаконието, за което говорите, да бъде прекъснато? Късно ли е?

Ще поживеем, ще забележим. Зависи дали министър-председателят ще се остави да бъде дефинитивно замесен в беззаконието. Ако тези процеси продължат, вредите ще бъдат обилни. Борисов и ГЕРБ като ръководеща партия ще платят политическа цена, както в България, по този начин и в интернационален проект. В стопански проект, на оръжейната ни промишленост ще бъдат нанесени вреди за стотици милиони, ще бъдат на практика закрити главните ни, планови пазари. В Монтана, Трявна и Русе фабриките ще престанат да действат и стотици служащи ще излязат на пазара на труда. Но има още едно събитие, за което анонимният " колектив " би трябвало да си дава ясна сметка. Че България е дребна страна и че съучастниците не могат да останат скрити.

Как си обяснявате странното безмълвие на Народното събрание по тези въпроси?

ГЕРБ чака да чуе от Борисов, а Караниколов е персонално предопределение на Волен Сидеров. Аз по-скоро се удивлявам по какъв начин опозицията към този момент подценява тази предоставена им отлична опция за политическа изява. Защото този случай визира на практика целия набор на политическия и икономическия живот, както и острата проблематика към пороците на правосъдната власт. Възможно е и към Корнелия Нинова да има зависимости, ще забележим. Все по-ясно става, че политическите субекти в днешния парламент не могат да защитят съответно държавния и публичния интерес. Случващото се към " Дунарит " и " Емко ", а евентуално скоро и към " Аркус " и " Арсенал ", като имам поради апела на Борисов за проверка на приватизациите се натрупва върху други фундаментални обществено-икономически процеси. Тези процеси зреят и избликът няма да чака дълго.