Генералният директор на БНР пред EBU: Като обществена медия ние трябва да сме навсякъде
Г-н Митев поехте управлението на БНР през август 2021 година и започнахте с цифровата промяна като приоритет, в това число предприехте експертен обзор и оценка от екип на “ Инициативата за цифрова промяна “ на Европейския съюз за радио и телевизия ( EBU ). Какви са най-големите провокации в този развой?
БНР е изправено пред два типа провокации. Такива, при които не можем да повлияем на резултата - като финансиране, пандемия, геополитически напън - и други, на които можем да повлияем интензивно. Наблюдаваме първия вид провокации и осведомяваме хората по какъв начин събитията ни въздействат като социална медия, тъй че хората да схванат въздействието върху нашата организация.
По отношение на провокациите, на които можем да повлияем, в наши ръце е и от нас зависи, да вземем за пример, да създадем динамична работна среда. Приоритет в работата ми е БНР да бъде съвременно и несъмнено място за работа. Журналистите и медийните експерти не би трябвало да се опасяват от това да вършат неточности и в това време да се усещат в сигурна среда. Ако хората се опасяват да не позволен неточност, няма да имат убеденост и мотивация да оферират и развиват нови хрумвания и нови формати. Креативността и новаторското мислене би трябвало да бъдат насърчавани, а грешките да се разискват и проучват, вместо да караме хората да се усещат зле, че са сбъркали. Разбира се, в случай че някой показа в ефир непроверена информация, това е в прорез с професионалните журналистически стандарти.
Как БНР пази публицистичната си самостоятелност?
Създали сме такава вътрешна организация на работа, че управлението да не може да въздейства директно върху наличието. Съдържанието се основава от публицистите и редакторите на всяка стратегия. Ако възникне противоречива тематика, тя се разисква от публицистичните колегии и Програмния съвет, което прави мъчно вземането на еднолично решение. Що се отнася до външното въздействие, моя работа и работа на Управителния съвет е да устояваме на всевъзможен тип напън. За благополучие, откогато съм на този пост, не ми се е налагало да се сблъсквам със случаи на непозволена интервенция.
Вярва ли аудиторията на БНР?
Според института Ройтерс, БНР е медията с най-висока степен на доверие в България. Българска национална телевизия е напълно близо след нас. Ние вършим всичко допустимо, с цел да запазим това високо равнище на доверие, като предоставяме на публицистите задоволително независимост да избират тематиките си, събеседниците, които канят, както и метода, по който структурират предаванията си, с цел да показват най-стойностното наличие на слушателите.
Войната в Европа, политическите разтърсвания и Ковид-19 разделят обществата. Кои са значимите уроци за публичните медии до момента?
Обществата ни са все по-разделени. Това стана ясно по време на пандемията, а войната задълбочи този развой. Пропастта сред другите отзиви става все по-голяма и от ден на ден хора заемат радикална позиция по мощно спорни тематики. Мисля, че като социална медия, е наша грижа да покажем другите гледни точки и да насърчим осведомения спор. Вярвам, че единственият метод да понижим пропастта сред хората е като ги накараме да приказват между тях. Все повече хора през днешния ден се осведомят онлайн или посредством обществените медии, което значи, че те „ употребяват “ вести, които се филтрират през логаритми. Така хората четат главно наличие, което харесват и което затвърждава личното им мнение. Ролята на публичните медии е да предизвиква демократичния разговор сред хората с разнообразни отзиви. В същото време ние би трябвало да насърчаваме доближаването и да търсим нещата, които ни сплотяват. Сега това е по-важно от всеки път.
Кои съгласно Вас са стратегиите, върху които публичните медии би трябвало да слагат фокус през днешния ден?
Като социална медия ние би трябвало да сме на всички места. Да отразяваме пулса на обществото, освен като осведомяваме, само че и като предоставяме първокласен разбор на значимите тематики. Това може да прозвучи като липса на фокус, само че аз бих го перифразирал по този начин: нашият фокус не е върху избран тип наличие, а върху качественото показване на всички тематики, които преглеждаме. Нашата цел са висококачествени вести, излъчвания и музика. Не е елементарно да се мери качеството при публичните медии. По тази причина, считам, че измерването на доверието е най-хубавият метод да разберем дали предоставяме високо качествено наличие. Докато аудиторията ни има вяра, значи сме на прав път.
Как сте сигурни, че наличието ви е уместно за аудиторията?
Ние интензивно търсим противоположна връзка от нашите слушатели по допустимо най-вече и разнообразни канали. Единият метод е обичайното премерване на аудиторията. Активно взаимодействаме с аудиторията посредством обществените медии и посредством нашия уеб страница. Имаме и радиопредавания, в които нашите слушатели взимат непосредствено присъединяване.
Как работите за привличането на младежка публика?
Опитваме се да предоставим наличието, което младежите търсят, по наличен за тях метод. Така да вземем за пример, предлагаме известни радиопредавания във тип на подкасти или пък вести в аудио и текст разновидности в интернет, тъй че по-младите слушатели да могат да изберат желания от тях формат. Все по-малко младежи слушат радио в действително време и не мисля, че ще успеем да ги притеглим към него. Вместо това, ние се стреми да доближаваме до тях посредством всички вероятни платформи, без да вършим компромис със наличието.
Как виждате бъдещето на радиото в случай, че младежката публика губи интерес към радиото в действително време?
Виждам бъдещето на радиото като “радио+ ”. Плюсът значи нови медийни услуги, които допълват обичайното радио, като то обаче остава ядрото. Можем да прибавяме текст, фотоси и видео към аудио материали. Тъй като публичните медии би трябвало да са покрай своята публика и да бъдат там, където е тя, би трябвало да използваме разнообразни платформи и технологии, с цел да ѝ служим още по-добре. Можем да стартираме като надграждаме това, с което към този момент разполагаме.
Ето също по този начин БНР има шест музикални състава, чиито концертни изяви е значимо да бъдат още по-видими. Преди време беше доста скъпо да създадем стрийм по време на концерт, само че в този момент тази опция е по-достъпна, което ни разрешава да имаме в наличност повече видео материали от концертите и да сътворяваме по-голяма музикална продукция, както в аудио, по този начин и във видео формат, като я предоставяме на аудиторията посредством ефирните стратегии, обществените платформи и „ при поискване “.
Някои публични медии имат подозрение по отношение на запазването на музикалните си сформира. Вашето мнение какво е?
Музикалните сформира са извънредно значими, тъй като като социална медия, значима част от нашата задача и роля е популяризирането на културата. Наличието на музикални сформира е превъзходен метод тази част от нашата задача да бъде изпълнена, защото те записват музика, изнасят концерти и срещат публиката с българската, европейската и международна музика. В БНР работят над 200 музиканти и с цел да осигурим бъдещето им, би трябвало да употребяваме техните благоприятни условия. Необходимо е да подсигуряваме, че тяхната роля и работа са вярно уредени в Закона за радиото и малкия екран. Те са значима част от културната сцена на страната ни, само че сега не използваме цялостния им капацитет.
Какво е Вашето мнение за оферти от Европейски Съюз законодателен акт за свободата на медиите и за неговото значение за България, а и за цяла Европа?
Мисля, че най-важното обръщение на това предложение е, че Европейската комисия схваща значимостта на самостоятелните публичните медии. Смятам, че има области, в които Европейският законодателен акт за свободата на медиите може да бъде от изгода за България и за нашия район като цяло. Защитата на публицистичната самостоятелност и гаранциите за без значение действие на публичните медии, в това число съответното и устойчиво финансиране, са доста значими. Ние се борим с тези провокации към този момент от много време. Това законодателно предложение може да ни подкрепи в обезпечаването на гаранциите, от които се нуждаем, с цел да бъдем в действителност самостоятелни и сигурни в нашата работа. Възникват, несъмнено, доста въпроси дали ограниченията по обезпечаването на тези гаранции са задоволително ефикасни, дали има риск от свръхрегулация, както и по какъв начин да се подсигурява самостоятелност от Европейската комисия. Смятам, че има още време за разискване и доуточняване на предлагането. В момента водим диалози с Министерството на културата по отношение на проектостановището за Европейският законодателен акт за свободата на медиите.
Имате поради, че въпросът се отнася до суверенитета и до риска от загубата му в избрани области?
Ситуацията в Европа сега е предизвикателство за сходно законодателно предложение. Много страни се притесняват, че прекомерно огромна част от суверенитета им е лишен от Европейския съюз и това може да насочи дебата в доста друга посока. Лично аз избирам да виждам на Законодателния акт за свободата на медиите от вероятността на медиен специалист. Има потребност от доста по-голяма взаимност сред членовете на Европейския съюз за радио и телевизия. Законодателния акт за свободата на медиите е извънредно нужен в страните, стремящи се да станат членки на Европейския съюз и в страните, които към момента се борят за народна власт. В Централна и Източна Европа имаме страни, които са част от Европейски Съюз, страни, които не са част от Европейски Съюз и страни, които се стремят да станат част от Европейски Съюз и всичко това прави нашият район извънредно разнороден. Мисля, че всеки значим детайл от европейското законодателство, какъвто е и Законодателният акт за свободата на медиите, безспорно ще повлияе на законодателството в страните, които към момента не са част от Европейски Съюз, защото те нормално привеждат личните си правни системи в сходство с правото на Европейски Съюз. Така че, смисъла на това законодателно предложение би могло да се популяризира оттатък границите на Европейски Съюз.
Виждате ли БНР като вероятен образец или катализатор за по-добро съдействие сред прилежащите страни?
Много от сътрудниците в района се борят със същите проблеми, с които и ние. Някои от тях се оправят доста сполучливо с превъзмогването на провокациите. Можем да научим доста едни от други и взаимно да се окуражаваме да продължим. Много е значимо да поддържаме близки взаимоотношения. Понякога, даже шерването на отзиви и хрумвания по избрана тематика или обмяната на потребен опит ни оказва помощ доста. Затова имам вяра, че би трябвало да заздравим връзките с нашите съседи и с публичните медии от района. БНР прави всичко допустимо, с цел да улесни партньорствата с други страни. Опитваме се да го вършим на всички езици, които приказват прилежащите ни страни. Щастлив съм да разглася, че неотдавна стартирахме подсайт на румънски език и ще стартираме да сътворяваме и подкасти на румънски. В момента предлагаме наличие на всички езици на прилежащите ни страни, което може да способства да се научи повече за България.
Европа е изправена пред общите провокации на стопански напън като следствие от Ковид-19, войната в Украйна, инфлацията и увеличаващите се цени. Как БНР се оправя с тези провокации?
Опитваме се да усъвършенстваме разноските си, без да вършим компромис с нашите услуги, освен това във време, когато ни е належащо развиване, изискващо по-големи финансови запаси. Например, през 2022 година, работим върху наличието си онлайн и в обществените медии, което значи, че са ни нужни оператори, които да основават видео наличие. Важно е да влагаме и в нови гении, само че и да развиваме уменията на работещите в БНР в сходство с динамичността на изменящия се свят. Опасявам се, че с актуалната инфлация, това ще отнеме повече време, в сравнение с бихме желали.
Смятате ли, че в България има удобна среда за смяна на правната рамка във връзка с публичните медии?
Мисля, че има консенсус в обществото във връзка с доста от посоките на развиване, за които БНР приказва през последното десетилетие. Но сме очевидци на политическа неустойчивост с четири парламентарни избори за малко повече от година. За да се премисли правната рамка за медиите, е належащо устойчиво ръководство.
Смятате ли, че са нужни промени в метода на финансиране на публичните медии в България, с цел да им се подсигурява устойчиво, без значение, предвидимо и съответно финансиране?
БНР към момента се финансира по методология, отчитаща само ефирните стратегии. През годините добавихме нелинейни услуги, обществени медии и музикални сформира. Също по този начин имаме голям списък, който сега е в развой на цифровизация. Това са все огромни разноски. Ако те бъдат взети поради в закона, за нас ще бъде доста по-лесно да работим.
Какви ще бъдат гаранциите, че това финансиране ще бъде без значение?
Необходимо е нашата задача да бъде ясно дефинирана в закона и финансирането да се образува въз основата на тази задача. Когато всички наши действия са разказани добре, ще бъде доста по-лесно да изчислим какво финансиране ни е належащо, с цел да изпълняваме отговорностите си. Ако публичната задача е добре дефинирана и финансирането е обвързано с нея, тогава ще имаме добра законодателна рамка.
Наскоро участвахте в управническата стратегия на EBU и в срещата в Каденабия на водачите на публичните медии. Какви са най-важните заключения за Вас от тези две събития?
Трудно е да се посочат единствено няколко, само че бих откроил две от основните поучения:
· Не харчете време и запаси за неща, които не можете да контролирате;
· Това, което прави наличието в действителност положително, е способността му да допира фундаменталните прочувствени потребности на хората.
Друго значимо нещо, което бих отбелязал е, изказванието, че бъдещето е към този момент тук, просто не е отмерено разпределено. Това значи, че в множеството случаи, когато желаете Вашата организация да направи крачка напред, има някой, който към този момент е подхванал стъпки в тази посока. Просто би трябвало да знаете къде да търсите. Може да е някой отвън Вашата сфера на активност или даже отвън медийния бранш, само че той разполага с работещо решение на това, което желаете да приложите. Намирам това за доста добър метод на мислене. Просто би трябвало да разтеглим хоризонта си и да потърсим по-надалеч. Важно е да мислим не като мениджъри, а като водачи. И точно това се стремя да върша и аз всеки ден.
Каква е ролята на EBU в тези сериозни времена?
EBU може да помогне в доста области, в това число лобиране и шерване на познания. Едно от най-важните неща е, че посредничи в разговора посред ни. Вече говорихме какъв брой е значимо да поддържаме тясна връзка с другите медии. Според мен, EBU е чудесно място за осъществяване на полемики. Мисля, че новата самодейност „ Един ден с “, обвързвана с посещаване в социална медия, членуваща в EBU и среща с управителния й екип, е тъкмо това, от което се нуждаем. Тя дава опция на водачи от разнообразни райони да обменят опит и положителни практики в подобаваща среда.
Как бихте описали с една дума Вашите стратегически цели и старания?
Бих ги описал с две думи: по-силни дружно. Наистина имам вяра в екипната работа и че екипът постоянно е по-силен от индивида, колкото и надарен да е той. Затова избирам работна среда, в която хората да споделят и разискват мислите си със своите сътрудници и да получават хрумвания, които да усъвършенстват техните лични. Ролята на положителното ръководство е да обезпечи съществуването на тази среда, да даде опция на хората да покажат мощните си страни, да им даде убеденост да приказват с управителния екип, тъй като това е извънредно значимо за доверието и напредъка.
Интервюто на генералния шеф на БНР Милен Митев пред можете да прочетете
БНР подкасти: 257 podcast Music point show Великите европейци
БНР е изправено пред два типа провокации. Такива, при които не можем да повлияем на резултата - като финансиране, пандемия, геополитически напън - и други, на които можем да повлияем интензивно. Наблюдаваме първия вид провокации и осведомяваме хората по какъв начин събитията ни въздействат като социална медия, тъй че хората да схванат въздействието върху нашата организация.
По отношение на провокациите, на които можем да повлияем, в наши ръце е и от нас зависи, да вземем за пример, да създадем динамична работна среда. Приоритет в работата ми е БНР да бъде съвременно и несъмнено място за работа. Журналистите и медийните експерти не би трябвало да се опасяват от това да вършат неточности и в това време да се усещат в сигурна среда. Ако хората се опасяват да не позволен неточност, няма да имат убеденост и мотивация да оферират и развиват нови хрумвания и нови формати. Креативността и новаторското мислене би трябвало да бъдат насърчавани, а грешките да се разискват и проучват, вместо да караме хората да се усещат зле, че са сбъркали. Разбира се, в случай че някой показа в ефир непроверена информация, това е в прорез с професионалните журналистически стандарти.
Как БНР пази публицистичната си самостоятелност?
Създали сме такава вътрешна организация на работа, че управлението да не може да въздейства директно върху наличието. Съдържанието се основава от публицистите и редакторите на всяка стратегия. Ако възникне противоречива тематика, тя се разисква от публицистичните колегии и Програмния съвет, което прави мъчно вземането на еднолично решение. Що се отнася до външното въздействие, моя работа и работа на Управителния съвет е да устояваме на всевъзможен тип напън. За благополучие, откогато съм на този пост, не ми се е налагало да се сблъсквам със случаи на непозволена интервенция.
Вярва ли аудиторията на БНР?
Според института Ройтерс, БНР е медията с най-висока степен на доверие в България. Българска национална телевизия е напълно близо след нас. Ние вършим всичко допустимо, с цел да запазим това високо равнище на доверие, като предоставяме на публицистите задоволително независимост да избират тематиките си, събеседниците, които канят, както и метода, по който структурират предаванията си, с цел да показват най-стойностното наличие на слушателите.
Войната в Европа, политическите разтърсвания и Ковид-19 разделят обществата. Кои са значимите уроци за публичните медии до момента?
Обществата ни са все по-разделени. Това стана ясно по време на пандемията, а войната задълбочи този развой. Пропастта сред другите отзиви става все по-голяма и от ден на ден хора заемат радикална позиция по мощно спорни тематики. Мисля, че като социална медия, е наша грижа да покажем другите гледни точки и да насърчим осведомения спор. Вярвам, че единственият метод да понижим пропастта сред хората е като ги накараме да приказват между тях. Все повече хора през днешния ден се осведомят онлайн или посредством обществените медии, което значи, че те „ употребяват “ вести, които се филтрират през логаритми. Така хората четат главно наличие, което харесват и което затвърждава личното им мнение. Ролята на публичните медии е да предизвиква демократичния разговор сред хората с разнообразни отзиви. В същото време ние би трябвало да насърчаваме доближаването и да търсим нещата, които ни сплотяват. Сега това е по-важно от всеки път.
Кои съгласно Вас са стратегиите, върху които публичните медии би трябвало да слагат фокус през днешния ден?
Като социална медия ние би трябвало да сме на всички места. Да отразяваме пулса на обществото, освен като осведомяваме, само че и като предоставяме първокласен разбор на значимите тематики. Това може да прозвучи като липса на фокус, само че аз бих го перифразирал по този начин: нашият фокус не е върху избран тип наличие, а върху качественото показване на всички тематики, които преглеждаме. Нашата цел са висококачествени вести, излъчвания и музика. Не е елементарно да се мери качеството при публичните медии. По тази причина, считам, че измерването на доверието е най-хубавият метод да разберем дали предоставяме високо качествено наличие. Докато аудиторията ни има вяра, значи сме на прав път.
Как сте сигурни, че наличието ви е уместно за аудиторията?
Ние интензивно търсим противоположна връзка от нашите слушатели по допустимо най-вече и разнообразни канали. Единият метод е обичайното премерване на аудиторията. Активно взаимодействаме с аудиторията посредством обществените медии и посредством нашия уеб страница. Имаме и радиопредавания, в които нашите слушатели взимат непосредствено присъединяване.
Как работите за привличането на младежка публика?
Опитваме се да предоставим наличието, което младежите търсят, по наличен за тях метод. Така да вземем за пример, предлагаме известни радиопредавания във тип на подкасти или пък вести в аудио и текст разновидности в интернет, тъй че по-младите слушатели да могат да изберат желания от тях формат. Все по-малко младежи слушат радио в действително време и не мисля, че ще успеем да ги притеглим към него. Вместо това, ние се стреми да доближаваме до тях посредством всички вероятни платформи, без да вършим компромис със наличието.
Как виждате бъдещето на радиото в случай, че младежката публика губи интерес към радиото в действително време?
Виждам бъдещето на радиото като “радио+ ”. Плюсът значи нови медийни услуги, които допълват обичайното радио, като то обаче остава ядрото. Можем да прибавяме текст, фотоси и видео към аудио материали. Тъй като публичните медии би трябвало да са покрай своята публика и да бъдат там, където е тя, би трябвало да използваме разнообразни платформи и технологии, с цел да ѝ служим още по-добре. Можем да стартираме като надграждаме това, с което към този момент разполагаме.
Ето също по този начин БНР има шест музикални състава, чиито концертни изяви е значимо да бъдат още по-видими. Преди време беше доста скъпо да създадем стрийм по време на концерт, само че в този момент тази опция е по-достъпна, което ни разрешава да имаме в наличност повече видео материали от концертите и да сътворяваме по-голяма музикална продукция, както в аудио, по този начин и във видео формат, като я предоставяме на аудиторията посредством ефирните стратегии, обществените платформи и „ при поискване “.
Някои публични медии имат подозрение по отношение на запазването на музикалните си сформира. Вашето мнение какво е?
Музикалните сформира са извънредно значими, тъй като като социална медия, значима част от нашата задача и роля е популяризирането на културата. Наличието на музикални сформира е превъзходен метод тази част от нашата задача да бъде изпълнена, защото те записват музика, изнасят концерти и срещат публиката с българската, европейската и международна музика. В БНР работят над 200 музиканти и с цел да осигурим бъдещето им, би трябвало да употребяваме техните благоприятни условия. Необходимо е да подсигуряваме, че тяхната роля и работа са вярно уредени в Закона за радиото и малкия екран. Те са значима част от културната сцена на страната ни, само че сега не използваме цялостния им капацитет.
Какво е Вашето мнение за оферти от Европейски Съюз законодателен акт за свободата на медиите и за неговото значение за България, а и за цяла Европа?
Мисля, че най-важното обръщение на това предложение е, че Европейската комисия схваща значимостта на самостоятелните публичните медии. Смятам, че има области, в които Европейският законодателен акт за свободата на медиите може да бъде от изгода за България и за нашия район като цяло. Защитата на публицистичната самостоятелност и гаранциите за без значение действие на публичните медии, в това число съответното и устойчиво финансиране, са доста значими. Ние се борим с тези провокации към този момент от много време. Това законодателно предложение може да ни подкрепи в обезпечаването на гаранциите, от които се нуждаем, с цел да бъдем в действителност самостоятелни и сигурни в нашата работа. Възникват, несъмнено, доста въпроси дали ограниченията по обезпечаването на тези гаранции са задоволително ефикасни, дали има риск от свръхрегулация, както и по какъв начин да се подсигурява самостоятелност от Европейската комисия. Смятам, че има още време за разискване и доуточняване на предлагането. В момента водим диалози с Министерството на културата по отношение на проектостановището за Европейският законодателен акт за свободата на медиите.
Имате поради, че въпросът се отнася до суверенитета и до риска от загубата му в избрани области?
Ситуацията в Европа сега е предизвикателство за сходно законодателно предложение. Много страни се притесняват, че прекомерно огромна част от суверенитета им е лишен от Европейския съюз и това може да насочи дебата в доста друга посока. Лично аз избирам да виждам на Законодателния акт за свободата на медиите от вероятността на медиен специалист. Има потребност от доста по-голяма взаимност сред членовете на Европейския съюз за радио и телевизия. Законодателния акт за свободата на медиите е извънредно нужен в страните, стремящи се да станат членки на Европейския съюз и в страните, които към момента се борят за народна власт. В Централна и Източна Европа имаме страни, които са част от Европейски Съюз, страни, които не са част от Европейски Съюз и страни, които се стремят да станат част от Европейски Съюз и всичко това прави нашият район извънредно разнороден. Мисля, че всеки значим детайл от европейското законодателство, какъвто е и Законодателният акт за свободата на медиите, безспорно ще повлияе на законодателството в страните, които към момента не са част от Европейски Съюз, защото те нормално привеждат личните си правни системи в сходство с правото на Европейски Съюз. Така че, смисъла на това законодателно предложение би могло да се популяризира оттатък границите на Европейски Съюз.
Виждате ли БНР като вероятен образец или катализатор за по-добро съдействие сред прилежащите страни?
Много от сътрудниците в района се борят със същите проблеми, с които и ние. Някои от тях се оправят доста сполучливо с превъзмогването на провокациите. Можем да научим доста едни от други и взаимно да се окуражаваме да продължим. Много е значимо да поддържаме близки взаимоотношения. Понякога, даже шерването на отзиви и хрумвания по избрана тематика или обмяната на потребен опит ни оказва помощ доста. Затова имам вяра, че би трябвало да заздравим връзките с нашите съседи и с публичните медии от района. БНР прави всичко допустимо, с цел да улесни партньорствата с други страни. Опитваме се да го вършим на всички езици, които приказват прилежащите ни страни. Щастлив съм да разглася, че неотдавна стартирахме подсайт на румънски език и ще стартираме да сътворяваме и подкасти на румънски. В момента предлагаме наличие на всички езици на прилежащите ни страни, което може да способства да се научи повече за България.
Европа е изправена пред общите провокации на стопански напън като следствие от Ковид-19, войната в Украйна, инфлацията и увеличаващите се цени. Как БНР се оправя с тези провокации?
Опитваме се да усъвършенстваме разноските си, без да вършим компромис с нашите услуги, освен това във време, когато ни е належащо развиване, изискващо по-големи финансови запаси. Например, през 2022 година, работим върху наличието си онлайн и в обществените медии, което значи, че са ни нужни оператори, които да основават видео наличие. Важно е да влагаме и в нови гении, само че и да развиваме уменията на работещите в БНР в сходство с динамичността на изменящия се свят. Опасявам се, че с актуалната инфлация, това ще отнеме повече време, в сравнение с бихме желали.
Смятате ли, че в България има удобна среда за смяна на правната рамка във връзка с публичните медии?
Мисля, че има консенсус в обществото във връзка с доста от посоките на развиване, за които БНР приказва през последното десетилетие. Но сме очевидци на политическа неустойчивост с четири парламентарни избори за малко повече от година. За да се премисли правната рамка за медиите, е належащо устойчиво ръководство.
Смятате ли, че са нужни промени в метода на финансиране на публичните медии в България, с цел да им се подсигурява устойчиво, без значение, предвидимо и съответно финансиране?
БНР към момента се финансира по методология, отчитаща само ефирните стратегии. През годините добавихме нелинейни услуги, обществени медии и музикални сформира. Също по този начин имаме голям списък, който сега е в развой на цифровизация. Това са все огромни разноски. Ако те бъдат взети поради в закона, за нас ще бъде доста по-лесно да работим.
Какви ще бъдат гаранциите, че това финансиране ще бъде без значение?
Необходимо е нашата задача да бъде ясно дефинирана в закона и финансирането да се образува въз основата на тази задача. Когато всички наши действия са разказани добре, ще бъде доста по-лесно да изчислим какво финансиране ни е належащо, с цел да изпълняваме отговорностите си. Ако публичната задача е добре дефинирана и финансирането е обвързано с нея, тогава ще имаме добра законодателна рамка.
Наскоро участвахте в управническата стратегия на EBU и в срещата в Каденабия на водачите на публичните медии. Какви са най-важните заключения за Вас от тези две събития?
Трудно е да се посочат единствено няколко, само че бих откроил две от основните поучения:
· Не харчете време и запаси за неща, които не можете да контролирате;
· Това, което прави наличието в действителност положително, е способността му да допира фундаменталните прочувствени потребности на хората.
Друго значимо нещо, което бих отбелязал е, изказванието, че бъдещето е към този момент тук, просто не е отмерено разпределено. Това значи, че в множеството случаи, когато желаете Вашата организация да направи крачка напред, има някой, който към този момент е подхванал стъпки в тази посока. Просто би трябвало да знаете къде да търсите. Може да е някой отвън Вашата сфера на активност или даже отвън медийния бранш, само че той разполага с работещо решение на това, което желаете да приложите. Намирам това за доста добър метод на мислене. Просто би трябвало да разтеглим хоризонта си и да потърсим по-надалеч. Важно е да мислим не като мениджъри, а като водачи. И точно това се стремя да върша и аз всеки ден.
Каква е ролята на EBU в тези сериозни времена?
EBU може да помогне в доста области, в това число лобиране и шерване на познания. Едно от най-важните неща е, че посредничи в разговора посред ни. Вече говорихме какъв брой е значимо да поддържаме тясна връзка с другите медии. Според мен, EBU е чудесно място за осъществяване на полемики. Мисля, че новата самодейност „ Един ден с “, обвързвана с посещаване в социална медия, членуваща в EBU и среща с управителния й екип, е тъкмо това, от което се нуждаем. Тя дава опция на водачи от разнообразни райони да обменят опит и положителни практики в подобаваща среда.
Как бихте описали с една дума Вашите стратегически цели и старания?
Бих ги описал с две думи: по-силни дружно. Наистина имам вяра в екипната работа и че екипът постоянно е по-силен от индивида, колкото и надарен да е той. Затова избирам работна среда, в която хората да споделят и разискват мислите си със своите сътрудници и да получават хрумвания, които да усъвършенстват техните лични. Ролята на положителното ръководство е да обезпечи съществуването на тази среда, да даде опция на хората да покажат мощните си страни, да им даде убеденост да приказват с управителния екип, тъй като това е извънредно значимо за доверието и напредъка.
Интервюто на генералния шеф на БНР Милен Митев пред можете да прочетете
БНР подкасти: 257 podcast Music point show Великите европейци
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ