Мъртвият театър от екрана няма бъдеще
- Г-н Константинов, Театър „ София “ във ваше лице прояви забележителна еластичност и бърза реакция, ставайки хазаин на първите театрални представления у нас след възбраната на 8 март. Проведохте ги навън още в средата на май, незабавно след отпадането на най-строгите ограничавания. Как успяхте да се организирате толкоз бързо?
- Нищо изключително. Просто имам доста добър екип, с бързи реакции и предпочитание за работа. Обичам провокациите и те задействат цялата ми природа да ги преодолея. Бързо и преди всички. С този екип съм спокоен и сигурен. Благодаря им.
Искам да благодаря и на актьорите. Ние имаме една от най-хубавите трупи. Неслучайно доста режисьори идват и държат да създадат избрана пиеса тъкмо с нашите артисти, в нашия спектакъл, тъй като те са дисциплинирани, работоспособни, любопитни, изпълнителни и непрестанно потвърждават себе си. Длъжен съм да ги срещам с разнообразни създатели, които да развиват качествата им и усета им. Но това не ги прави самонадеяни. Благодаря им за дисциплината и желанието им да вършат спектакъл.
- Билетите за тези първи, бих ги нарекла „ пробни “, следкоронавирусни спектакли се изчерпаха доста бързо – поради епидемиологичните ограничения местата не бяха и доста на брой. Какви са първите хора, които се върнаха в театъра, нормалната ви аудитория ли е това?
- Бяха най-вече младежи с усмихнати очи над маските и с готовност за жив спектакъл. Това най-вече ме зарадва и ми даде вяра за бъдещите представления. Дори това да е нормалната аудитория на Театър „ София “, в тази ситуация тя към този момент е необикновена, тъй като са първите жадни и смели театрални лястовици.
- Много театри запълваха празнината по време на карантината с видеозаписи на свои представления. Знам, че вие споделяте мнението, че това не може да се съпостави с живата среща на сцената (аз също), само че мислили ли сте в тази посока в дълготраен проект? Какво би се случило с театралното изкуство, в случай че в действителност се получи по този начин, че хората дълго време не могат да се събират на огромни групи?
- Човекът е обществено животно и точно тази неспособност дълго време да се събира на групи ускорява желанието му за общността в театралния сезон. Там се усеща предпазен, съпричастен с другите и прочувствено прям в реакциите си дружно с тях.
А по отношение на видеозаписите - обстановката ни накара да ги прегледаме, да помислим за нови с по-добро качество, с опция за всичко - показване онлайн, поръчка за фестивали и добре спретнат актуален списък на театъра. Но мъртвият спектакъл от телевизионния екран няма бъдеще.
- Появиха се и (горчиви) смешки, че Ромео и Жулиета към този момент би трябвало да се целуват с маски. Как решавате въпроса със сигурността на поверения ви актьорски състав? В Театъра на Армията да вземем за пример направиха PCR тест на всички.
- Ако има същинска огромна обич сред Ромео и Жулиета на сцената, маските ще се разпаднат или ще се отворят дупки в тях, с цел да се целунат героите. За същинската обич няма загради. Казват, че когато огромният актьор Васил Кирков играел Фердинанд в “Коварство и обич “ и извиквал „ Луизааааа…. “ – името на обичаната, кулисите пламвали. Колкото до сигурността - нашите актьори имат желязна дисциплинираност да съблюдават условията, персонална хигиена, обществена отдалеченост, стерилизация и по този начин нататък. Ние си направихме проби на духа и те още веднъж потвърдиха обич към театъра и обич към публиката.
- Ще работи ли театърът през цялото лято след насилствената „ пролетна почивка “? Вие сте и първата сцена у нас, която слага и репетира премиера след ковид - „ Няма да платим! Няма да платим! “ от Дарио Фо.
- Ще работим до първи август, по-късно излизаме в полагаемата ни се отпуска. На 15 юли ще създадем премиера навън на “Няма да платим! Няма да платим! “. Септември започваме отначало на всички подиуми – открита сцена „ Арена “, Сцена на стълбите пред театъра, огромна сцена и камерна сцена. А в края на месец септември планираме и премиера на идващото ни ново заглавие.
- Теди Москов е откликнал на ваша покана да сложи това зрелище в Театър „ София “. Лесно ли го убедихте?
- С Теди имаме остаряла „ гонитба “ за взаимна работа. Преодоляхме всички „ колегиални злословия “, основани сред нас, и се разбра, че „ Няма да се хванем! Няма да се хванем! “ на тях. Затова се хванахме за „ Няма да платим! Няма да платим! “.
Комедията на Дарио Фо като че ли е писана за Теди. А през вчерашния ден ме попита по кое време започваме идната пиеса. Много ме радва прочувствената връзка, която се сътвори сред него и състава, с който работи – актьорите Мила Банчева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Николай Върбанов, Пламен Манасиев, Сава Пиперов, Юли Малинов и Юлиан Рачков; художникът сценограф Свила Величкова и композиторът Антони Дончев. Това е изключително значимо в този „ нерешителен “ миг, белязан от знака на вируса.
- По време на изключителното състояние страната пое ангажимент да заплаща на актьорите от държавните и общинските театри в границите на 6 месеца. Но по какъв начин ще оцелеят те, а и театрите, в случай че до септември не се върнем към нормалността на цялостните зали? Аз даже не си го представям - колкото и да сте дейни - с 30% запълняемост да стане това нещо, да се покрият разноските.
- Мисля, че всичко последователно ще си пристигна на мястото си. Но в този момент моментът е доста тежък за българските създатели. Затова страната би трябвало да застане уверено зад тях. Много е значимо да се почувстват предпазени и финансово подкрепени. Трябва да върнат самочувствието си, да им се съобщи, че са значими, че са нужни, че страната разчита на тях. В това отношение Столичната община, към която е нашият спектакъл, демонстрира извънредно схващане и поддръжка към всички културни институти.
- Театър „ София “ има извънредно респектираща история и традиция. Тук са работили от Леон Даниел и Богдан Сърчаджиев до Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев... Младен Киселов, Стоян Камбарев – да не ги изброявам всички. Как се живее и работи в сянката на такива колоси?
- Не. Това не е сянка. Сянката подготвя към леност. Това е изгарящото слънце на гения на тези хора. Слънце, което те прави по-витален, по- открит, по-предизвикателен. Щастлив съм, че театърът има такова завещание.
Често си мисля на какво съм шеф. На един спектакъл, който за мен постоянно е бил мечтаното място да виждам представления, и място с изключително наличие, отвън театралната улица „ Раковски “. Самата му постройка е доста красива извън и като че ли те притегля, само че и респектира… Легенди и истории се разправяха за театъра и аз на младини съм ги слушал със зяпнала уста. Говоря за 70-те и 80-те години, когато театърът е в силата си, когато да влезеш в клуба му, да седнеш на бара до някоя от звездите му беше привилегия. Разбира се, минах и през множеството рецесии на Театър “София “ – аз съм от 1985 година тук.
Да, шеф съм на един спектакъл със самочувствие, почнал с желанието да се потвърди от нищото, с артисти, уволнени тогава по някакви аргументи, надарени или по-малко надарени, само че пристигнали обладани от духа за оцеляване и триумф. И всичко това, събрано и водено от неукротимата сила на Леон (Даниел), който е бил тук. Така основават първото зрелище „ Корени “ и декларират на театрална България своето наличие.
- Способен ли е през днешния ден българският спектакъл да излъчи такива ярки фигури? А това, което виждаме с помощта на интернет в National Theatre Live да вземем за пример, или в съветския спектакъл, ни демонстрира, че това изкуство се развива, по никакъв начин не стои на едно място... „ В крайник с времето “ ли е българската сцена и в частност ръководеният от вас спектакъл?
- Времето в действителност излъчва показателно своите фигури, само че не постоянно в изкуството всичко е в крайник с него. Да, мисля че нашият спектакъл пътува във времето. Понякога с крачка напред, от време на време се забавя, само че същинските оценки идват от самото време - от време на време дълго по-късно.
- Вие сте „ играещ треньор “ - шеф, който е и интензивно играещ артист на сцената. Не ви липсва сила да съвместявате двете длъжности, само че въпреки всичко кои са най-големите провокации пред едно такова „ раздвоение “?
- Не, сила не ми липсва. Напротив, това съчетаване ме стимулира и провежда. Човек има неподозирани благоприятни условия. Хубаво е понякога да ги подлага на тестване в сложни моменти и да ги преодолява. Това дава самочувствие.
- Нищо изключително. Просто имам доста добър екип, с бързи реакции и предпочитание за работа. Обичам провокациите и те задействат цялата ми природа да ги преодолея. Бързо и преди всички. С този екип съм спокоен и сигурен. Благодаря им.
Искам да благодаря и на актьорите. Ние имаме една от най-хубавите трупи. Неслучайно доста режисьори идват и държат да създадат избрана пиеса тъкмо с нашите артисти, в нашия спектакъл, тъй като те са дисциплинирани, работоспособни, любопитни, изпълнителни и непрестанно потвърждават себе си. Длъжен съм да ги срещам с разнообразни създатели, които да развиват качествата им и усета им. Но това не ги прави самонадеяни. Благодаря им за дисциплината и желанието им да вършат спектакъл.
- Билетите за тези първи, бих ги нарекла „ пробни “, следкоронавирусни спектакли се изчерпаха доста бързо – поради епидемиологичните ограничения местата не бяха и доста на брой. Какви са първите хора, които се върнаха в театъра, нормалната ви аудитория ли е това?
- Бяха най-вече младежи с усмихнати очи над маските и с готовност за жив спектакъл. Това най-вече ме зарадва и ми даде вяра за бъдещите представления. Дори това да е нормалната аудитория на Театър „ София “, в тази ситуация тя към този момент е необикновена, тъй като са първите жадни и смели театрални лястовици.
- Много театри запълваха празнината по време на карантината с видеозаписи на свои представления. Знам, че вие споделяте мнението, че това не може да се съпостави с живата среща на сцената (аз също), само че мислили ли сте в тази посока в дълготраен проект? Какво би се случило с театралното изкуство, в случай че в действителност се получи по този начин, че хората дълго време не могат да се събират на огромни групи?
- Човекът е обществено животно и точно тази неспособност дълго време да се събира на групи ускорява желанието му за общността в театралния сезон. Там се усеща предпазен, съпричастен с другите и прочувствено прям в реакциите си дружно с тях.
А по отношение на видеозаписите - обстановката ни накара да ги прегледаме, да помислим за нови с по-добро качество, с опция за всичко - показване онлайн, поръчка за фестивали и добре спретнат актуален списък на театъра. Но мъртвият спектакъл от телевизионния екран няма бъдеще.
- Появиха се и (горчиви) смешки, че Ромео и Жулиета към този момент би трябвало да се целуват с маски. Как решавате въпроса със сигурността на поверения ви актьорски състав? В Театъра на Армията да вземем за пример направиха PCR тест на всички.
- Ако има същинска огромна обич сред Ромео и Жулиета на сцената, маските ще се разпаднат или ще се отворят дупки в тях, с цел да се целунат героите. За същинската обич няма загради. Казват, че когато огромният актьор Васил Кирков играел Фердинанд в “Коварство и обич “ и извиквал „ Луизааааа…. “ – името на обичаната, кулисите пламвали. Колкото до сигурността - нашите актьори имат желязна дисциплинираност да съблюдават условията, персонална хигиена, обществена отдалеченост, стерилизация и по този начин нататък. Ние си направихме проби на духа и те още веднъж потвърдиха обич към театъра и обич към публиката.
- Ще работи ли театърът през цялото лято след насилствената „ пролетна почивка “? Вие сте и първата сцена у нас, която слага и репетира премиера след ковид - „ Няма да платим! Няма да платим! “ от Дарио Фо.
- Ще работим до първи август, по-късно излизаме в полагаемата ни се отпуска. На 15 юли ще създадем премиера навън на “Няма да платим! Няма да платим! “. Септември започваме отначало на всички подиуми – открита сцена „ Арена “, Сцена на стълбите пред театъра, огромна сцена и камерна сцена. А в края на месец септември планираме и премиера на идващото ни ново заглавие.
- Теди Москов е откликнал на ваша покана да сложи това зрелище в Театър „ София “. Лесно ли го убедихте?
- С Теди имаме остаряла „ гонитба “ за взаимна работа. Преодоляхме всички „ колегиални злословия “, основани сред нас, и се разбра, че „ Няма да се хванем! Няма да се хванем! “ на тях. Затова се хванахме за „ Няма да платим! Няма да платим! “.
Комедията на Дарио Фо като че ли е писана за Теди. А през вчерашния ден ме попита по кое време започваме идната пиеса. Много ме радва прочувствената връзка, която се сътвори сред него и състава, с който работи – актьорите Мила Банчева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Николай Върбанов, Пламен Манасиев, Сава Пиперов, Юли Малинов и Юлиан Рачков; художникът сценограф Свила Величкова и композиторът Антони Дончев. Това е изключително значимо в този „ нерешителен “ миг, белязан от знака на вируса.
- По време на изключителното състояние страната пое ангажимент да заплаща на актьорите от държавните и общинските театри в границите на 6 месеца. Но по какъв начин ще оцелеят те, а и театрите, в случай че до септември не се върнем към нормалността на цялостните зали? Аз даже не си го представям - колкото и да сте дейни - с 30% запълняемост да стане това нещо, да се покрият разноските.
- Мисля, че всичко последователно ще си пристигна на мястото си. Но в този момент моментът е доста тежък за българските създатели. Затова страната би трябвало да застане уверено зад тях. Много е значимо да се почувстват предпазени и финансово подкрепени. Трябва да върнат самочувствието си, да им се съобщи, че са значими, че са нужни, че страната разчита на тях. В това отношение Столичната община, към която е нашият спектакъл, демонстрира извънредно схващане и поддръжка към всички културни институти.
- Театър „ София “ има извънредно респектираща история и традиция. Тук са работили от Леон Даниел и Богдан Сърчаджиев до Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев... Младен Киселов, Стоян Камбарев – да не ги изброявам всички. Как се живее и работи в сянката на такива колоси?
- Не. Това не е сянка. Сянката подготвя към леност. Това е изгарящото слънце на гения на тези хора. Слънце, което те прави по-витален, по- открит, по-предизвикателен. Щастлив съм, че театърът има такова завещание.
Често си мисля на какво съм шеф. На един спектакъл, който за мен постоянно е бил мечтаното място да виждам представления, и място с изключително наличие, отвън театралната улица „ Раковски “. Самата му постройка е доста красива извън и като че ли те притегля, само че и респектира… Легенди и истории се разправяха за театъра и аз на младини съм ги слушал със зяпнала уста. Говоря за 70-те и 80-те години, когато театърът е в силата си, когато да влезеш в клуба му, да седнеш на бара до някоя от звездите му беше привилегия. Разбира се, минах и през множеството рецесии на Театър “София “ – аз съм от 1985 година тук.
Да, шеф съм на един спектакъл със самочувствие, почнал с желанието да се потвърди от нищото, с артисти, уволнени тогава по някакви аргументи, надарени или по-малко надарени, само че пристигнали обладани от духа за оцеляване и триумф. И всичко това, събрано и водено от неукротимата сила на Леон (Даниел), който е бил тук. Така основават първото зрелище „ Корени “ и декларират на театрална България своето наличие.
- Способен ли е през днешния ден българският спектакъл да излъчи такива ярки фигури? А това, което виждаме с помощта на интернет в National Theatre Live да вземем за пример, или в съветския спектакъл, ни демонстрира, че това изкуство се развива, по никакъв начин не стои на едно място... „ В крайник с времето “ ли е българската сцена и в частност ръководеният от вас спектакъл?
- Времето в действителност излъчва показателно своите фигури, само че не постоянно в изкуството всичко е в крайник с него. Да, мисля че нашият спектакъл пътува във времето. Понякога с крачка напред, от време на време се забавя, само че същинските оценки идват от самото време - от време на време дълго по-късно.
- Вие сте „ играещ треньор “ - шеф, който е и интензивно играещ артист на сцената. Не ви липсва сила да съвместявате двете длъжности, само че въпреки всичко кои са най-големите провокации пред едно такова „ раздвоение “?
- Не, сила не ми липсва. Напротив, това съчетаване ме стимулира и провежда. Човек има неподозирани благоприятни условия. Хубаво е понякога да ги подлага на тестване в сложни моменти и да ги преодолява. Това дава самочувствие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ