Костадин Филипов: В Македония живеят с мисълта, че имат международна подкрепа
- Г-н Филипов, подложени сме на голям напън - от Съединени американски щати, от Брюксел, който желае да се разшири в посока Западни Балкани, да пуснем Скопие в преддверието на Европейски Съюз. Предизвестено ли е клякането ни?
- Ще зависи дали имат крепко дупе хората в бъдещото държавно управление, бъдещият министър председател и президент, които и да са те. Но като знаем, че по принцип сме склонни да отстъпваме, не съм оптимист. Макар че по никакъв начин не ми се желае да отстъпваме в разногласието със Скопие. Трябва да създадем нов опит да се фокусираме върху спазването на фундаментални човешки права на българите от РСМ. Това обаче е прекомерно хлъзгава повърхност. Още по-хлъзгав терен е така наречен единение на българите там. Познавам ги чудесно и знам какъв брой са подготвени във всеки миг, при зародил най-дребен интерес, да се скарат още веднъж.
- Изненада ли е триумфът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на изборите в Република Северна Македония и какъв знак е това?
- В никакъв случай не би трябвало да бъдем сюрпризирани, тъй като през последните месеци се наблюдаваше смяна в електоралните настройки при съседите - не толкоз в интерес на ВМРО-ДПМНЕ, колкото против Социалдемократическия съюз на Зоран Заев и неговото ръководство. Става дума за локални избори, само че полемиката на локално ниво понесе цялата тежест на проблемите, които има централното ръководство на страната. Уж се говореше за кметове и общински съветници, а в действителност се разясниха проблемите, които имаше страната и ръководството на обединението, водена от Зоран Заев.
- Накъде ще тръгне Северна Македония? Ще има ли нов министър председател, или се задават нови избори?
- Вариантите са няколко. Няма изясненост и съгласно конституционните процедури. Според член 93 на Конституцията на РСМ, щом министър председателят подаде оставка, подава оставка и целият кабинет. Така че един от разновидностите е президентът Стево Пендаровски, който сега е на срещата на върха на Организация на обединените нации за климата в Глазгоу, да връчи мандат на нов кабинет на същото болшинство, което до момента поддържаше Зоран Заев - Социалдемократическия съюз дружно с съдружните си сътрудници, плюс Демократичния съюз за интеграция - партията на Али Ахмети, която и на тези избори завоюва най-вече кметски места. Той резервира правото си да бъде партия на албанците с най-голямо политическо въздействие в страната. Но към този момент няма официално документално импортирана оставка на Заев до ръководителя на Народното събрание Талад Джафери. От друга страна е доста мощен натискът от съдружните сътрудници на Заев да отдръпна оставката, която разгласи устно с претекста, че не е в този момент времето. Той към този момент е поел виновността за загубата на локалните избори в подадената оставка и не е нужно тя да се завърши поради тежкото положение на страната - икономическа рецесия, идно решение на разногласието с България за участието на РСМ в Европейски Съюз. Най-заинтересовани от това Заев да не подаде оставка и кабинетът да не падне са съдружните му сътрудници от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, защото има спогодба 100 дни от кабинета, който Заев ръководеше, да се водят от министър председател албанец. Това е политическа фантазия, за която се бореха албанците. Те имат ръководител на Народното събрание, вицепремиер, шест-седем министри, само че друго си е да имат и министър председател, въпреки за 100 дни, преди идващите постоянни парламентарни избори. От ВМРО-ДПМНЕ доста биха желали нови парламентарни избори, да се употребява тази електорална сила, демонстрирана на локалния избор. Лидерът на опозицията Мицкоски незабавно разгласи, че имат извоювани цели 42 общини против едвам 16 плюс 9 за ръководещите и би трябвало да се отиде на избори по-скоро. Освен опцията настоящето парламентарно болшинство да излъчи нов министър председател, който да довърши мандата, има и алтернатива в Народното събрание да се образува ново парламентарно болшинство, което да излъчи кабинет. Работи се и в тази посока. Но това значи да се купят няколко депутати, да минат на друга страна. Това сме го виждали доста пъти в РСМ, мога да изтъквам задоволително образци.
- Колко неприятна вест за България е политическата неустановеност в Северна Македония? Ще се изострят ли тонът и отношението към нас?
- Напоследък ВМРО-ДПМНЕ зачестиха с антибългарската изразителност. Трябва обаче да разграничаваме говоренето в предизборна обстановка от това, когато няма такава. Един от главните постулати в акцията на Мицкоски, а и в политическото му говорене преди този момент, постоянно е било: като дойдем на власт, ще махнем Преспанския контракт, ще изляза на площада и ще скъсам контракта с България и сходни нелепости. Даже има любопитна вест отпреди дни - спечелилите на първия тур на локалните избори в община Щип махнали Северна от името на страната и останало единствено Република Македония. Но пък европейската и изключително балканската политическа процедура демонстрира, че щом минат изборите и една политическа мощ ги завоюва, стартира да се връща към действителностите. В прилежаща Гърция министър председателят Константинос Мицотакис беше остро сериозен към Преспанския контракт със Скопие, подписан от предшественика му Алексис Ципрас, заплашваше да го махне. След като завоюва изборите и сформира кабинет обаче, разгласи, че това са действителностите, които би трябвало да се одобряват. Впрочем Заев сред двата изборни тура игра доста непохватно. Това е необичайно за него - той е шмекер, който към този момент е натрупал и задоволително политическа подготовка. Сега обаче се заигра много непремерено с българските документи на кандидатката за кмет на Скопие Данела Арсовска. Беше измамен и си пролича. Първо се възмути от къде на къде българка ще ни се кандидатира за кмет, ден-два по-късно разгласи: като е решила, да се кандидатира, няма проблеми с българското й поданство, проблем е, че го крие. Малко замязя на случая у нас с двойното поданство на някогашния длъжностен министър Кирил Петков.
- Има ли новата кметица на Скопие в действителност български паспорт?
- Естествено, че има, по какъв начин да няма! И тя, и брачният партньор й имат българско поданство, както и адресна регистрация в моя роден град Петрич. Впрочем кметът на Петрич Димитър Бръчков, който ми е другар, ми е казвал, че има към 13 хиляди македонци, записани на адреси в града. Аз персонално обаче се колебая, че Данела Арсовска изповядва българска еднаквост. Тези 120 000 македонци с български паспорти, с които се хвалим, не са стимулирани от друго, а най-много от интерес. Живял съм там, познавам манталитета и душичките на тези хора - те са доста по-прагматични от българите. Сигурно са подписали декларация за българско съзнание, несъмнено са извадили документи за дядовци българи. Но Македония в изискванията на Титова Югославия е претърпяла сложни моменти. Трябва да проявим схващане, че тези хора са били мачкани, по този начин възпитавани. Може да имат някаква благосклонност към България, само че би трябвало да сме реалисти.
- Президентът Румен Радев разгласи, че с Република Северна Македония работим по двустранен протокол с 6 съответни точки. Вярвате ли, че това ще развърже блокажа в двустранните връзки?
- Не имам вяра, че това ще се случи - колкото и да са тези точки, който и да е министър председател - Заев или различен, какъвто и колорит да има смяната в отношението в Република Северна Македония. Съседите живеят с мисълта, че имат интернационална поддръжка, а и това е правилно, значително. Разбира се, развиване на нещата ще зависи и от изборния резултат на 14 ноември у нас. Решенията би трябвало да се вземат от законни държавни управления в двете страни. В момента, в който се образува кабинет у нас, натискът да пуснем Скопие в Европейски Съюз от страна и на американци, и на европейци, ще стане доста мощен.
- Защо ние, страна член на Европейски Съюз, не успяхме да изясним разногласието си със Скопие пред Запада по този начин, че да поддържат нас, а не Скопие?
- По време на 12-годишното ръководство на Бойко Борисов се изредиха много външни министри. Той беше деен участник в разговора със Скопие, някой ден ще се раздумвам за всичките му неточности в връзките с РСМ. Заради народняшките им номера със Заев се стигна до такава степен, че не две страни, не институциите на двете страни да се договарят, а те двамата. После споделяме: договорът не се извършва, историците били отговорни. Всъщност единствено историческата комисия работеше, къде бяха другите комисии, за какво не се развиха инфраструктурните планове? За страдание, нашите външни министри в последните повече от 10 години не схванаха, че в Скопие от дълго време работят и готвят почвата да са в печеливша позиция за обстановката, в която изпаднахме сега - оказахме се последната спирачка, която не пуска Северна Македония в Европейски Съюз. И съседите работят в тая посока с всички страни членки, с цялата интернационална общественост - основават напрежение против България и изясняват какъв брой тяхната позиция е обективна.
- Договорът, който подписахме със Скопие през 2017 година, ли ни е отговорен или неизпълнението му?
- За онази съответна обстановка по-добър контракт не можеше да се подпише. Друг е въпросът, че тогава изпълнихме съответна европейска задача да се подпише подобен контракт. Започнахме да го подлагаме на критика сега, когато беше подписан договорът сред Атина и Скопие и видяхме какво гърците са постигнали. Тогава си казахме: Ей, ние нищо не направихме!
***
Костадин Филипов е прочут публицист и коментатор международник. Авторитетен ценител на балканските страни. Дългогодишен сътрудник на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция в Скопие. Бил е шеф на стратегия „ Хоризонт " на БНР. Потомък на бежански жанр от Струмица, през днешния ден в Република Северна Македония.
Автор:
- Ще зависи дали имат крепко дупе хората в бъдещото държавно управление, бъдещият министър председател и президент, които и да са те. Но като знаем, че по принцип сме склонни да отстъпваме, не съм оптимист. Макар че по никакъв начин не ми се желае да отстъпваме в разногласието със Скопие. Трябва да създадем нов опит да се фокусираме върху спазването на фундаментални човешки права на българите от РСМ. Това обаче е прекомерно хлъзгава повърхност. Още по-хлъзгав терен е така наречен единение на българите там. Познавам ги чудесно и знам какъв брой са подготвени във всеки миг, при зародил най-дребен интерес, да се скарат още веднъж.
- Изненада ли е триумфът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на изборите в Република Северна Македония и какъв знак е това?
- В никакъв случай не би трябвало да бъдем сюрпризирани, тъй като през последните месеци се наблюдаваше смяна в електоралните настройки при съседите - не толкоз в интерес на ВМРО-ДПМНЕ, колкото против Социалдемократическия съюз на Зоран Заев и неговото ръководство. Става дума за локални избори, само че полемиката на локално ниво понесе цялата тежест на проблемите, които има централното ръководство на страната. Уж се говореше за кметове и общински съветници, а в действителност се разясниха проблемите, които имаше страната и ръководството на обединението, водена от Зоран Заев.
- Накъде ще тръгне Северна Македония? Ще има ли нов министър председател, или се задават нови избори?
- Вариантите са няколко. Няма изясненост и съгласно конституционните процедури. Според член 93 на Конституцията на РСМ, щом министър председателят подаде оставка, подава оставка и целият кабинет. Така че един от разновидностите е президентът Стево Пендаровски, който сега е на срещата на върха на Организация на обединените нации за климата в Глазгоу, да връчи мандат на нов кабинет на същото болшинство, което до момента поддържаше Зоран Заев - Социалдемократическия съюз дружно с съдружните си сътрудници, плюс Демократичния съюз за интеграция - партията на Али Ахмети, която и на тези избори завоюва най-вече кметски места. Той резервира правото си да бъде партия на албанците с най-голямо политическо въздействие в страната. Но към този момент няма официално документално импортирана оставка на Заев до ръководителя на Народното събрание Талад Джафери. От друга страна е доста мощен натискът от съдружните сътрудници на Заев да отдръпна оставката, която разгласи устно с претекста, че не е в този момент времето. Той към този момент е поел виновността за загубата на локалните избори в подадената оставка и не е нужно тя да се завърши поради тежкото положение на страната - икономическа рецесия, идно решение на разногласието с България за участието на РСМ в Европейски Съюз. Най-заинтересовани от това Заев да не подаде оставка и кабинетът да не падне са съдружните му сътрудници от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, защото има спогодба 100 дни от кабинета, който Заев ръководеше, да се водят от министър председател албанец. Това е политическа фантазия, за която се бореха албанците. Те имат ръководител на Народното събрание, вицепремиер, шест-седем министри, само че друго си е да имат и министър председател, въпреки за 100 дни, преди идващите постоянни парламентарни избори. От ВМРО-ДПМНЕ доста биха желали нови парламентарни избори, да се употребява тази електорална сила, демонстрирана на локалния избор. Лидерът на опозицията Мицкоски незабавно разгласи, че имат извоювани цели 42 общини против едвам 16 плюс 9 за ръководещите и би трябвало да се отиде на избори по-скоро. Освен опцията настоящето парламентарно болшинство да излъчи нов министър председател, който да довърши мандата, има и алтернатива в Народното събрание да се образува ново парламентарно болшинство, което да излъчи кабинет. Работи се и в тази посока. Но това значи да се купят няколко депутати, да минат на друга страна. Това сме го виждали доста пъти в РСМ, мога да изтъквам задоволително образци.
- Колко неприятна вест за България е политическата неустановеност в Северна Македония? Ще се изострят ли тонът и отношението към нас?
- Напоследък ВМРО-ДПМНЕ зачестиха с антибългарската изразителност. Трябва обаче да разграничаваме говоренето в предизборна обстановка от това, когато няма такава. Един от главните постулати в акцията на Мицкоски, а и в политическото му говорене преди този момент, постоянно е било: като дойдем на власт, ще махнем Преспанския контракт, ще изляза на площада и ще скъсам контракта с България и сходни нелепости. Даже има любопитна вест отпреди дни - спечелилите на първия тур на локалните избори в община Щип махнали Северна от името на страната и останало единствено Република Македония. Но пък европейската и изключително балканската политическа процедура демонстрира, че щом минат изборите и една политическа мощ ги завоюва, стартира да се връща към действителностите. В прилежаща Гърция министър председателят Константинос Мицотакис беше остро сериозен към Преспанския контракт със Скопие, подписан от предшественика му Алексис Ципрас, заплашваше да го махне. След като завоюва изборите и сформира кабинет обаче, разгласи, че това са действителностите, които би трябвало да се одобряват. Впрочем Заев сред двата изборни тура игра доста непохватно. Това е необичайно за него - той е шмекер, който към този момент е натрупал и задоволително политическа подготовка. Сега обаче се заигра много непремерено с българските документи на кандидатката за кмет на Скопие Данела Арсовска. Беше измамен и си пролича. Първо се възмути от къде на къде българка ще ни се кандидатира за кмет, ден-два по-късно разгласи: като е решила, да се кандидатира, няма проблеми с българското й поданство, проблем е, че го крие. Малко замязя на случая у нас с двойното поданство на някогашния длъжностен министър Кирил Петков.
- Има ли новата кметица на Скопие в действителност български паспорт?
- Естествено, че има, по какъв начин да няма! И тя, и брачният партньор й имат българско поданство, както и адресна регистрация в моя роден град Петрич. Впрочем кметът на Петрич Димитър Бръчков, който ми е другар, ми е казвал, че има към 13 хиляди македонци, записани на адреси в града. Аз персонално обаче се колебая, че Данела Арсовска изповядва българска еднаквост. Тези 120 000 македонци с български паспорти, с които се хвалим, не са стимулирани от друго, а най-много от интерес. Живял съм там, познавам манталитета и душичките на тези хора - те са доста по-прагматични от българите. Сигурно са подписали декларация за българско съзнание, несъмнено са извадили документи за дядовци българи. Но Македония в изискванията на Титова Югославия е претърпяла сложни моменти. Трябва да проявим схващане, че тези хора са били мачкани, по този начин възпитавани. Може да имат някаква благосклонност към България, само че би трябвало да сме реалисти.
- Президентът Румен Радев разгласи, че с Република Северна Македония работим по двустранен протокол с 6 съответни точки. Вярвате ли, че това ще развърже блокажа в двустранните връзки?
- Не имам вяра, че това ще се случи - колкото и да са тези точки, който и да е министър председател - Заев или различен, какъвто и колорит да има смяната в отношението в Република Северна Македония. Съседите живеят с мисълта, че имат интернационална поддръжка, а и това е правилно, значително. Разбира се, развиване на нещата ще зависи и от изборния резултат на 14 ноември у нас. Решенията би трябвало да се вземат от законни държавни управления в двете страни. В момента, в който се образува кабинет у нас, натискът да пуснем Скопие в Европейски Съюз от страна и на американци, и на европейци, ще стане доста мощен.
- Защо ние, страна член на Европейски Съюз, не успяхме да изясним разногласието си със Скопие пред Запада по този начин, че да поддържат нас, а не Скопие?
- По време на 12-годишното ръководство на Бойко Борисов се изредиха много външни министри. Той беше деен участник в разговора със Скопие, някой ден ще се раздумвам за всичките му неточности в връзките с РСМ. Заради народняшките им номера със Заев се стигна до такава степен, че не две страни, не институциите на двете страни да се договарят, а те двамата. После споделяме: договорът не се извършва, историците били отговорни. Всъщност единствено историческата комисия работеше, къде бяха другите комисии, за какво не се развиха инфраструктурните планове? За страдание, нашите външни министри в последните повече от 10 години не схванаха, че в Скопие от дълго време работят и готвят почвата да са в печеливша позиция за обстановката, в която изпаднахме сега - оказахме се последната спирачка, която не пуска Северна Македония в Европейски Съюз. И съседите работят в тая посока с всички страни членки, с цялата интернационална общественост - основават напрежение против България и изясняват какъв брой тяхната позиция е обективна.
- Договорът, който подписахме със Скопие през 2017 година, ли ни е отговорен или неизпълнението му?
- За онази съответна обстановка по-добър контракт не можеше да се подпише. Друг е въпросът, че тогава изпълнихме съответна европейска задача да се подпише подобен контракт. Започнахме да го подлагаме на критика сега, когато беше подписан договорът сред Атина и Скопие и видяхме какво гърците са постигнали. Тогава си казахме: Ей, ние нищо не направихме!
***
Костадин Филипов е прочут публицист и коментатор международник. Авторитетен ценител на балканските страни. Дългогодишен сътрудник на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция в Скопие. Бил е шеф на стратегия „ Хоризонт " на БНР. Потомък на бежански жанр от Струмица, през днешния ден в Република Северна Македония.
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ